Р Е Ш Е Н И Е

Разград

5.ХІІ.2017г.

105

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

6.ХІ.

2017

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В пулично заседание в следния състав:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:Н. Реджебова Председател

Членове

№ 275

2017

в. гр.

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 17ЗЗДН във вр. с чл.310, т.6 ГПК.

Със свое Решение №325/4.Х.2017г. по образуваното му на производство гр.д.№1673/2017г., състав на наложил мярка за защита на И.Г.Р. и малолетната й дъщеря Н.Н.Н.срещу осъществяваното им Н.И.Н. домашно насилие и издал срещу посления Заповед №…/4.Х.2017г, с която го задължил да се въздържа от такова поведение, забранил му за срок от дванадесет месеца да приближава ищцата И.Р., нейното жилище, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, и на осн.чл.5, а.4 ЗЗДН му наложил глоба в размер на 500,00лв.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът по молбата обжалва същото като недопустимо постановено свръх петитум в частта, с която съдът е наложил мерки за защита на малолетната Н. Н. В останалата му част, обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при липса на мотиви.

В с.з.,лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Игнатова, въззивникът Н. оспорва доказано наличие на предпоставките, ангажиращи отговорността му като такава по реда на ЗЗДН, респ. изложеното в приложена от молителката декларация по чл.9ЗЗДН. Твърди необоснованост и несъответствие на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Сочи още, че актът на домашно насилие не е доказан по несъмнен начин, както и че е налице противоречие между свидетелските показания. Сочи доводи за несъразмерност на наложените му мерки и глоба с действителната тежест на простъпката. На релевираните основания моли за неговото обезсилване в частта на приетото в закрила от домашно насилие по отношение на малолетната Никол , респ. за отмяната му в останалата част и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли подадената срещу него молба за защита от домашно насилие като недоказана. Претендира направени пред двете инстанции разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Борисов, въззиваемата пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

С молба от 25.VІІ.2017 г. подадена в личното й И.Р. е сезирала РРС за това, че на 22.VІІ.2017г. бившият й съпруг и бащата на детето Никол , е упражнил физическо насилие изразяващо се спрямо молителката в удар - шамар в областта на горната част от тялото и главата и психическо насилие, изразяващо се в заплахи, закани и обиди от негова страна. Твърди също, че спрямо малолетното дете бил извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в нанесен му удар и поради това, че същото е станало свидетел на осъщественото спрямо нея насилие. Твърди, че инцидентът е станал в съботен ден, определен с влязъл в сила съдебен акт като такъв за личен контакт на бащата с детето, по отношение на което, по силата на същото съдебно решение е била определена за титуляр на родителските права. В обстоятелствена част на молбата си е заявила, че е била обект на непрестанно психическо и физическо насилие от страна на бившия си съпруг, за което по отношение на същия е имало и наложени мерки за закрилата й от домашно насилие.

В преддоставен му за това срок, ответникът е депозирал отговор, оспорващ основателността на молбата като е заявил, че на посочената дата не е имал контакт с ищцата, тъй като по това време бил с.Балкански, в компания, с която гледали футболен мач. Отрича осъществяване на акт на физическо и психическо насилие спрямо бившата си съпруга и роденото от брака им дете.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, преценени по реда на въззивното производство, в този си състав съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съгл. чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, поради което се явява допустима. Решението е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт. С постановяването му съдът се е произнесъл изцяло по въведените в спор обстоятелства относно осъществено по отношение на молителката и на роденото от нея дете домашно насилие. Данни за това същата е декларирала и по реда на чл.9 ЗЗДН .

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

По делото е безспорно, че страните по делото са бивши съпрузи, а малолетната Никол е родено от брака им дете.

Представена е от молителката декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която е изложено, че на 22.VІІ.2017г. вечерта е била обект на осъществено й от бившият й съпруг насилие - първоначално с отправяни в телефонен разговор закани „Ще те убия! Ще те заколя! Ще ви запаля всичките!“; нанесени и половин час по късно обиди и закани пред жилищния блок в присъствие на малолетната Никол и фактическият й съжител – св.Я.Кръстев, посягане и нанасяне на удари по дясната половина на лицето й и по дясната мишница. Нанесен впоследствие удар и на детето.

В подкрепа на декларираните в основание на молбата й твърдения, въззиваемата е ангажирала: Медицинско удостоверение № 31/2017г., от което се следва за установено, че при проведеното й на 24.VІІ.2017г. освидетелстване, д-р Д.Василева е установила получени от въззиваемата видими травматични увреждания – обловат кръвоизлив в дясната половина на долна устна, с оток и неправилно разкъсване на лигавицата; такива, малко по разляти увреждания по лигавицата на дясната буза на ниво проекция на кътниците; дифузно синкавочервено кръвонасядане на предната повърхност на дясната ушна мида и два обловати участъка в горната половина на външностранична повърхност на дясната мишница.

В показанията си, св.Я.Кръстев интерпретира случилото се като негов очевидец. Заявява, че на 22.VІІ.през деня , съгласно постановения от съда режим на лични отношения, детето било със своя баща. Той и въззиваемата Р. живеели съвместно на фактически начала, на първи жилищен етаж на бл.21 в ж. „Орел“, заедно с родителите й. Вечерта въззиваемата установила, че бащата е върнал детето без биберона, с който заспивало. Тя се обадила на бившия си съпруг по телефона, настоявайки той да донесе биберона. В дочутия от него разговор, свидетелят Кръстев твърди, че и двамата започнали да си отправят обиди, да се карат. За отправяните към възиваемата обиди и закани, свидетелят научил от нея. С въззиваемата решили да излязат за да търсят биберон на детето. В това време свидетелят получил обаждане от Н., който му казал, че след десет минути ще донесе биберона. Когато около 22 ч. Н. дошъл да донесе биберона, свидетелят, въззиваемата и детето били пред блока. Започнали да се карат, да се обиждат. Н. отправил към Въззиваемата репликите: „Искаш ли да ти помогна да си извадиш медицинско? Ще те убия“, заплашвал я,наплюл я. Той , въззиваемата и детето тръгнали да се прибират, но Н. вървял след тях, продължавайки да вика, че ще помогне на въззиваемата да си извади медицинско. И. се обърнала с лице към него с репликата “да видим, как ще ми помогнеш да си изкарам медицинско“. Понечила да даде детето на свидетеля, при което Н. казал „детето си има баща“. В момента, в който свидетелят поемал детето от ръцете й, Н. ударил въззиваемата с шамар в дясната част на лицето.

През това време св.Г.Ганев, баща на въззиваемата, наблюдавал инцидента от отворения прозорец на намиращото се на първия етаж жилище. Бил на разстояние от около 5-6 метра, разбрал, че се карат, но не чул репликите. Видял, че Н. удря дъщеря му с шамар, като според него този удар й бил нанесен в момент, когато била наведена и с гръб към него. Когато Ивелина се прибрала у дома, видял че от дясната страна лицето й е зачервено.

Обяснимо е различието в показанията на тези свидетели относно това, в какво положение е било тялото на въззиваемата към момента на нанесения й от Н. удар. Относно този момент, следва да се приеме за безспорно установеното в показанията на Кръстев, който е бил на самото място на инцидента. Това различие не разколебава показанията на св.Ганев. И двамата свидетели,независимо един от друг заявяват с категоричност че ударът е бил един, нанесен е бил с шамар и по дясна част на лицето на пострадалата. Депозирани в този смисъл, в тази си част показанията на свидетелите сочат на относимост на уврежданията, установени при медицинското освидетелстване на въззиваемата по дясната част на лицето, долната устна и ухото й. Разположението и характеристиките на тези увреждания сочат еднократния удар с шамар като възможен механизъм на причиняването им.

Съдът намира за недоказано твърдението на въззиваемата за нанасяни й удари, както и за причинени й от възивника увреждания в областта на дясната мишница, доколкото в относимосттта си, ангажираните от нея доказателства сочат само на един удар. И докато трите, установени по лицето й увреждания предпоставят физическа възможност за получаването им от един единствен удар, то такъв за твърдените в областта на мишницата не може да бъде изведен.

От показанията на ангажираните от нея свидетели се следва за безспорно установено, че детето е било свидетел на инцидента, но от същите не може да се изведе извод за нанесен му от въззивника удар.

Ангажираните от въззивника гласни доказателства, депозират в показанията си твърдения за негово поведение, предхождащо инцидента. Вечерта на 22.VІІ.2017г. след като предал детето на въззиваемата, Н. се завърнал в дома на родителите си в с.Балкански, където в компанията на св. Кюранов гледали мач на ФК“Лудогорец“. По време на мача употребили алкохол. При справка се установи, че такъв действително е игран с ЦСКА от 21:00ч. на 22.VІІ.2017г. По време на мача Н. получил телефонно прозвъняване. От дочутите реплики, св. Кюранов и майката на въззивника -св.Ст.Николова, разбрали, че обаждането е от въззиваемата. Дочули, че става въпрос за някакъв биберон, който въззивникът трябвало да занесе в Разград. Н. обяснил на бившата си съпруга, че има гости, че е пил и че не може да се придвижи до Разград. Започнали да се разправят на висок тон. В показанията си, майката на въззивника сочи, че на следващия ден Р. е отказала да изпълни определеният му със съдебно решение режим на лични отношения като не му предала детето. В тази им част, показанията на свидетелката се явяват подкрепени от приложеното като доказателство \Постановление на РРП за отказ да се образува срещу Р. досъдебно производство за престъпление по чл.182, ал.2 НК. Като в мотиви на постановлението е прието, че е бил налице отказ на майката да изпълни режима на лични отношения, но че това й поведение по см. на чл.9 НК не може да се квалифицира като престъпно деяние. Факт е обаче, че между родителите е налице непримиримост относно родителската пригодност и режима на общуване с детето. Това е най –честия мотив, който се използва и от двамата в търсенето на конфликт с другия.

Като доказателство по делото е приложена в цялост преписката по грд №24/2016 по опис на РРС, образувано по молба на Р. за упражнено й от въззивника домашно насилие на 23 28.ХІІ.2015г., за което срещу него е била издадена заповед, ограничаваща за срок от дванадесет месеца достъпа му до жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на възиваемата. Срокът на така взетата му ярка е изтекъл през м. ІІ на 2017г.

В изготвения по искане на въззивния съд социален доклад Д „СП“Разград е посочено, че малолетната Никол посещава детска градина, добре е обгрижвана, общува предимно с роднините си по майчина линия, трудно общува с непознати, нуждае се от време за адаптация. Видимо е много привързано към майката. Ниската възраст на детето не позволило на социалния работник провеждане на разговор от който да установи като ка се е отразил на психиката му, състоялия се на 22.VІІ.2017 инцидент между родителите му.

В обобщение, от фактическа и правна страна в този си състав съдът приема, че на 22.VІІ.2017 около 22:00ч., по отношение на Въззиваемата Р. е би осъществен акт на домашно насилие изразил се и в двете му проявни форми - физическо, чрез нанесен и един шамар в областта на лицето и психическо, чрез отправяни й от въззивника обиди и закани. По отношение на малолетната Никол, правилно и съответно на доказателствата и закона, първоинстанционният съд е приел , че факта на осъщественото в негово присъствие насилие спрямо майката, по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН съставлява и психическо насилие върху детето .

Поради което подадената молба с искане за защита срещу домашно насилие се явява основателна и при констатираните актове на домашно насилие, както спрямо молителката-физическо и психическо, така и психическо спрямо детето, съдът дължи да наложи предвидени за защита в чл. 5 от ЗЗДН мерки.

По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан с поисканите такива от молителката, а е следвало съобрази същите по вид и размер в съответствие с тежестта на простъпката , с наличието на смекчаващите и отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства. С които първоинстанционният съд не се е съобразил при определяне срока на мярката, ограничаващата достъпа на възивника до жилището, местоработата и местата за отдих и контакти на въззиваемата, както и при определяне размер на наложената му глоба.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че на процесната дата Н. е бил доведен от въззиваемата до състояние на емоционална невъздържаност. Която на фона на доказана употреба на алкохол и характерови особености, които са били известни на въззиваемата, е ескалирала до липса на самоконтрол и агресивност-физическа и словесна. Житейски дребният на вид проблем с биберона на детето, който е можело да бъде разрешен цивилизовано, отключва, както у въззиваемата, така и у въззивника трупаната с години в отношенията им негативност. Еднакво укоримо на въпросната вечер е и поведението на въззиваемата. При положение, че в 22:00ч в обитаваното от нея жилище е имало и други възрастни членове на домакинството й, необяснимо е за съда, какво прави двугодишната Никол на улицата. В тази връзка, еднакво нещадящо психиката на детето е, както поведението на въззивника, така и поведението на неговата майка. На страните следва да бъде разяснено, че рушейки авторитета на другия родител, не градиш собствения си такъв пред детето. Както и че любовта им към детето не е въпрос на конкуренция, на състезание, а на споделеност, на съпричастност, на осъзнатост за значимостта и на двама им в живота му.

От показанията на св. Кръстев се следва за безспорно установено, че не само въззивникът, но и въззиваемата е била агресивна, отправяла е обиди към бившия си съпруг, била е непремерена в реакциите си. Знаела е, че той е пил, знаела е че склонен към физическа саморазправа и въпреки това, въпреки присъствието на детето, е продължила да му отговаря предизвикателно. Това нейно поведение разбира се не оправдава постъпката на бившият й съпруг, но обяснява причината за проявената от него агресия и сочи на смекчаващи отговорността му обстоятелства.

От друга страна, като отегчаващо отговорността на въззивника обстоятелство следва да бъде отчетено, че процесната простъпка не е изолирана проява. Явно, взиманите преди година мерки за въздържане от домашно насилие не са му оказали нужното възпитателно въздействие.

При изложените съображения и тъй като крайните изводи на двете инстанции частично съвпадат по отношение на срока за мярката по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН атакуваното решение следва да бъде изменено по отношение на срока за който е постановена забраната да приближава пострадалата като от 12 месеца същият бъде намален на шест месеца, считано от постановяване на решението на първоинстанционния съд и досежно размера на наложената му глоба като същата бъде намалена от 500,00 на 200,00лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила на основание чл. 17, ал.4, предл. 1 от ЗЗДН.

При този изход на делото - частично уважаване на жалбата и съответно неуважаването й в останалата част, при направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, същите се следват в размер на 100,00лв. за всяка от тях. Като на основание чл. 17, ал.2 от ЗЗДН въззивникът следва да внесе по см/ка на РОС и дължимата се в размер на 25 лв. държавна такса.

По изложените мотиви, РОС

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение №325/4.Х.2017 по гр.дело № 1673/2016 по опис на РРС г. В ЧАСТТА, в която е определен срока на мярката за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, забраняваща на Н.И.Н., ЕГН**********,*** да доближава пострадалото лице И.Г.Р., ЕГН**********,***, както и жилището в което живее, местоработата, местата за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца, като НАМАЛЯВА същия на шест месеца, считано от 4.Х.2017г. г./ датата на постановяване на решението на първоинстанционния съд/ И В ЧАСТТА за наложената му по реда на чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба като намалява същата от 500,00лв. на 200,00(двеста) лева

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

На основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН въз основа на настоящото съдебно решение да се издаде нова заповед, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски управления по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Осъжда Н.И.Н., ЕГН**********,*** да заплати на И.Г.Р., ЕГН**********,*** разноски в размер на 100,00лв. и по сметка на РОКС държавна такса в размер на 25,00лв.

Осъжда И.Г.Р., ЕГН**********,*** да заплати на Н.И.Н., ЕГН**********,*** разноски в размер на 100,00лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за разноски по делото в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР