Р Е Ш Е Н И Е № 113
Гр. Разград, 13. 12. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 277 по
описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Ю.О. *** чрез пълномощник против Решение
№ 186/ 20. 06. 2017 г. по гр.
д. № 839/ 16 г. по описа на РС Исперих, с което е отхвърлен предявения от него
иск против Ю.Ф.А. и А.С.А. ***
по чл. 108 от ЗС да бъдат
ответниците осъдени да му отстъпят
собствеността и предадат владението над недвижим имот, представляващ нива от 0, 741 дка, трета категория, находяща се в м. „Карши“ по плана
за земеразделяне на с. Къпиновци, съставляваща имот № 010031, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като при разглеждането му съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно
прилагане на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемите не
са депозирали писмен
отговор. В съдебно заседание процесуалният им представител
оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо,
а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява
неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът Д.Ю.О. и съпругата му
Бедиха Юнус с договор за покупко-продажба на 19. 10.
1994 г., обективиран с нот.
акт № 145, т. II,
дело № 489/ 1994 г. на нотариус при РС Исперих прехвърлили на Ф.А. – баща на
ответника по иска правото на собственост върху недвижим имот: Дворно място в
чертите на с. Къпиновци с площ от 990 кв. м.
, съставляващо парцел ХIV
-31 в кв. 7 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна и стопански
постройки и подобрения при съседи: улица, парцел ХIII-31, земеделски земи. След смъртта на Ф.А.,
неговите законни наследници с нот. акт № 48, т. III, рег. № 2468, дело № 363 от 18. 08. 2016 г. са дарили притежаваните от тях 5/6 ид. части от същия имот, представляващ по плана, одобрен
със Заповед № 532/ 30. 06. 2015 г. на ОбС Исперих УПИ
№ ХIII в кв. 7,
образуван от имот № 43 на ответника.
С Решение № 02 КАП/ 09. 06. 98 г. на
ОСЗГ гр. Исперих е възстановено правото
на собственост на Ю.О.Ю., /поч. на 29. 04. 1998 г./ върху процесния недвижим имот, представляващ нива от 0,741 дка,
трета категория, м. „Карши”, имот № 010031 по плана за
земеразделяне на с. Къпиновци, общ. Исперих. Ищецът Д.Ю.О. е наследник
на наследодателя Ю.О.Ю., оставил след смъртта
си като законни
наследници, освен ищеца и Р.
Ю.- съпруга, М.О., О.О. и М. О. – негови деца.
На 09.09.2016 година ответникът
Ю.Ф.А. се снабдил с Нотариален акт за собственост № 102, том III, рег.№ 2788, дело № 409 от
2016г. на нотариус П. А., рег.№ 688 на НК, с който бил признат за собственик
въз основа на давностно владение на процесния недвижим имот,
представляващ нива от 0, 741 дка, трета категория, находяща се в м. „Карши“ по
плана за земеразделяне на с. Къпиновци, съставляваща имот № 010031.
Няма спор, че процесния недвижим
имот и съседния -
Дворно място в чертите на с. Къпиновци с площ от 990 кв.
м. ,
съставляващо парцел ХIV -31 в кв. 7 се владеят от ответника. В исковата
молба ищецът е изложил твърдение, че след като
направили опити да си върнат
имота, ответникът незабавно се снабдил
с нотариален акт за собственост върху имота. Според заключението на назначената от районния съд
СТЕ, общата площ на имота, който се
владее от ответниците е 1748.00кв.м
, от които 992 кв. м. от УПИ ХIII-43, 66 кв. м. от имот № 000057
/пасище/, а от процесния
имот № 010031 “къшла“
ответниците владеят 690.00 кв.м. от 741.00кв.м. Около
51.00 кв.м. се владеят от съседа от северната страна от имот XII – 42. В имота
има вътрешна ограда от мрежа и бетонни стълбчета. За къшлата
се влиза пред дворно място УПИ ХIII-43, няма отделна врата, през която
да се влиза в имота. Мястото е оградено с ограда с колове и мрежа.
По делото е разпитана св. Е. Х..
Твърди, че къшлата
първо била владяна от родителите на ответника, които я закупили, заедно със
съседния имот. Двата имота били оградени заедно. Никога свидетелката не била
виждала в имота ищеца или негови роднини – да го обработват или да влизат в
мястото. Преди една-две години ищецът започнал да има претенции за мястото. Св.
Фатмегюл А. дава показания, че знае, че имота е закупен навремето от бащата на ответника.
Цялото място, където е къщата и къшлата било около
1.5 дка, цялото било оградено с ограда. Ползвало се като един имот – първо от
родителите на ответника, а след това от него. Претенциите на ищеца и роднините
му към нивата започнали от 3-4 години. Разпитаният по делото св. Х. М. също
дава показания, че имота на ответниците се състоял от
къща с дворно място и земя – къшла. Къщата, двора и къшлата били оградени с мрежа. Къшлата
нямала врата към улицата. Заминавайки за Турция, ищецът продал имота и в него влезли да живеят ответниците
и бащата на ответника – Ф.. Свидетеля твърди, че имота с къщата и къшлата били платени от ответниците.
От тогава, до сега къшлата се обработвала първо от Ф.,
а след това от ответника. Свидетеля не
знае кой е построил оградата на къшлата.
Пред въззивната
инстанция е разпитан св. М.О. - брат на ищеца.Твърди, че брат му Д. продал
къщата, на понеже не били съгласни, не продал процесното
място и останало на името на баща му. Свидетелят казал на ответника Ю. да не
работи мястото, защото е тяхно. Д. направил ограда. През 2009 г. дошли техници,
набили колове, ответниците ги извадили и изхвърлили. Като
продали мястото, бащата на ответника - Ф. го ползвал и не са имали разправии.
Като починал Ф., почнали разправиите. Ф. не ползвал мястото преди да почине.
Той и ищецът ползвали мястото. Влизали в
мястото откъм улицата през врата, която направил ищеца.
Ищецът – въззивник
е представил по делото Протокол за
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № 40899.10.31 от 25. 08.
2009 г., според който по молба на ищеца е извършено трасиране, означаване и координиране на
границите на имота.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, аналогично изложена и от районния съд, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна. За
да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на имота-предмет на иска, че
същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без
правно основание.
Предявеният иск е процесуално
допустим. Според установената практика на ВС и ВКС се приема, че предявяването
на иска по чл. 108 ЗС
представлява действие на обикновено управление на имота / Решение № 46/12.01.1973 Г. по гр. д. №
2488/1972 г., ВС, I г. о./ и че от това следва, че съсобственикът, притежаващ
идеална част от целия имот, може да предяви иск за цялостната му ревандикация, както е прието в Решение № 725/10.06.1992 г.
по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС и Решение № 755/20.07.2000 г. по гр. д. №
2043/1999 г. на ВКС, IV г. о./. По същество е неоснователен. Безспорно се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че бащата на ответника
– Ф., закупувайки на 19. 10. 1994 г. с нот. акт № 145,
т. II,
дело № 489/ 1994 г. недвижимия имот: дворно място в чертите на с. Къпиновци с
площ от 990 кв. м. , съставляващо парцел
ХIV
-31 в кв. 7 /сега УПИ ХIII-43/, е
установил фактическа власт и върху съседния на него – процесния
имот, представляващ нива от 0,741 дка, м. „Карши”, имот № 010031. Показанията
на всички разпитани пред районния съд свидетели са категорични, че от тогава дворното
място с къщата и процесния имот – „къшла“ са били оградени като един имот и са били ползвани
от Ф. и от ответниците. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като са последователни, взаимно си кореспондират,
подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
назначената ССЕ, според която ответниците
владеят 690.00 кв.м. от имота.
Съдът не кредитира показанията на разпитаният св. М.О.. Твърди, че с брат си
обработвали имота, като влизали в мястото откъм улицата през врата, която
направил ищеца. Същевременно заявява, че като продали мястото, Ф. го ползвал и
след смъртта му „почнали разправиите“. Показанията на този свидетел са
непоследователни и противоречат, освен на другите събрани гласни и писмени
доказателства, дори и на твърденията на
ищеца – че направил опит да си върне правото на собственост и ответника
незабавно инициирал нотариално производство за издаване на документ за
собственост, което е станало през 2016 г. , когато е издаден Нотариален
акт за собственост върху процесния недвижим имот № 102, том III, рег.№ 2788, дело № 409 от 2016
г. по обстоятелствена проверка. С
оглед на това съдът приема, че ответниците са
установили фактическа власт върху процесния имот през
1994 г. С възстановяване правото на собственост върху имота на наследодателя на
ищеца Ю.О.Ю. с Решение № 02 КАП/ 09. 06. 98 г. на ОСЗГ гр. Исперих не са
посочени доказателства да са предприети действия по въвеждане в имота. Според
задължителната съдебна практика, давност не тече по отношение на земеделски
имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността. Но и след този момент ответницити са
продължили да владеят имота. От тогава е започнала да тече 10-годишна давност,
съгл. чл. 79, ал. 1 ЗС, която е изтекла
през 2008 г. Жалбоподателят е изгубил правото си на собственост върху имота,
поради придобиването му по давност от ответниците. Предприетите
действия от ищеца по трасиране на имота, освен, че са извършени през 2009 г. , след
изтичане на 10-годишния давностен срок, не са и от котегорията, прекъсващи давностния
срок. Придобивната давност се прекъсва с действия по чл. 116 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на събраните по делото доказателства,
което според жалбоподателя
е довело районния съд до неправилен
извод,че предявения иск е неоснователен,
е необосновано, поради което в това отношение
не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора пред настоящата инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 2 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноските по делото в размер на 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
от въззиваемите адвокатско възнаграждение с
искане за намаляването му, не следва да се обсъжда, тъй като не е направено своевременно. Същото е направено с писмена молба на
следващия ден след приключване на съдебното заседание по делото, в което е
даден ход на устните състезания.
Искането за
присъждане на разноски и прилагането на доказателства за такива, респ. и
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу тези разноски следва да се заявят
до приключване на последното заседание
по делото в съответната инстанция - арг. чл. 80, изр. 1 ГПК.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 186/ 20. 06. 2017 г. по гр. д. № 839/ 16 г. по описа на Исперихския
районен съд.
ОСЪЖДА Д.Ю.О.,
ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Ф.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********
,двамата от с. Къпиновци, общ. Исперих, ул. „Ангел Кънчев“ № 6 сумата 400 лева
разноски по въззивното произвдство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР