Р Е Ш Е Н И Е

N

гр. Разград, 06.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Николова в. г. дело №279 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против решение № 270 / 15.09.2017г. по гр.д. № 1175 / 2017г. по описа на РС- Разград, с което е жалбоподателят е осъден да заплати на Б.Р.К. *** сумата от 825 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита по ДП№23/2009г. по описа на Окръжна следствена служба при ОП-Разград, НОХД№304/2010г. на ОС-Търговище и ВНОХД№95/2015г. на АС-Варна, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от 360 лева съдебно-деловодни разноски. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, като счита, че по делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия в наказателното производство. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск..

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия

Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено постановление от 07.09.2010г., с което въззиваемият Б.Р.К. е бил привлечен като обвиняем по ДП №23/2009г. по описа на ОСлО при ОП Разград, за престъпление по чл.219 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с л.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Впоследствие е бил предаден на съд по внесен обвинителен акт от ОП-Разград. С влязла в сила на 05.06.2015г. присъда по НОХД №305/2010г. по описа на ОС-Търговище, потвърдена от АС-Варна по ВНОХД №96/2015г., въззиваемият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие по ДП №23/2009г. по описа на ОСлО при ОП-Разград въззиваемият Б.Р.К. е бил представляван от адв. Силвия Павлова, като е платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, без да е посочен начинът на плащане. Съответно по НОХД №305/2010г. по описа на ОС-Търговище К. отново е бил представляван от същия процесуален представител, като видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но не е отразен начинът на плащане. По находящия се на стр.5 от първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие въззиваемият е бил представляван от адв. К. Х. по ВНОХД №96/2015г на АС-Варна при договорено възнаграждение в размер на 175 лева и начин на плащане изцяло, в брой, но не е отбелязано изрично в договора, че сумата е платена.

Според възприетото задължително тълкуване на закона в ТР №6 от 2012г. на ОСГТК само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

С оглед на това и доколкото разписката в договора за адвокатска услуга доказва плащането, като за доказателствената сила на разписката е без значение дали в нея е посочен начинът на плащане, въззивният съд приема, че по делото от въззиваемия е доказано извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие по ДП №23/2009г. по описа на ОСлО при ОП-Разград и по НОХД №305/2010г. по описа на ОС-Търговище. Отразеното в договорите „платена сума“, без да е указано дали сумата е платена по банков път или в брой, означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото в хода на производството не е твърдяно изплащане на сумата по банков път /в този смисъл са Определение № 312 от 23.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 448/2014 г., II т. о., както и Определение № 91 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6398/2013 г., IV г. о/ . Следователно по делото е несъмнено установено реалното понасяне на разноски по наказателното производство в общ размер на 650 лева, представляващи имуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано спрямо К. обвинение от страна на въззивната прокуратура.

По изложените съображения жалбата срещу атакуваното решение в частта, в която РРС е уважил предявеният иск до размера от 650 лева, е неоснователна, като в тази част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Не се доказва по договора за правна защита и съдействие по ВНОХД №96/2015г на АС-Варна да е налице плащане на договореното адвокатско възнаграждение от въззиваемия в размер на 175 лева. Адвокатското възнаграждение е само договорено, както и е постигнато съгласие относно начина на плащане, но липсва удостоверяване в договора, че сумата е платена. Ето защо същият не може да бъде ценен като разписка за извършено плащане и тъй като от въззиваемия-ищец в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата до приключване на съдебното дирене пред РРС, неправилно първостепенният съд е приел, че сумата от 175 лева, представлява доказани имуществени вреди при условията на надлежно проведено пълно и главно доказване от въззиваемия.

При горните мотиви жалбата е частично основателна. Обжалваното решение в частта, в която е уважен иска за горницата над 650 лева до размера от 825 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново такова, с което искът да бъде частично отхвърлен за размера над 650 лева до претендирания размер.

По разноските:

Съразмерно на уважената част от исковете в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 283,64 лева за производството пред РРС, като решението на РРС в частта за разноските следва да бъде частично отменено за горницата над 283,64 лева до присъдения от РРС размер на разноски от 360 лева в първата инстанция.

В производството пред РОС разноски не са претендирани от страните.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 270 / 15.09.2017г. по гр.д. № 1175 / 2017г. по описа на РС- Разград, в ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б.Р.К., ЕГН********** *** имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита по ДП№23/2009г. по описа на Окръжна следствена служба при ОП-Разград, НОХД№304/2010г. на ОС-Търговище и ВНОХД№95/2015г. на АС-Варна, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за горницата над 650 лева до размера от 825 лева, както и съдебно-деловодни разноски за производството пред РРС за горницата над 283,64 лева до размера от 360 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.Р.К., ЕГН********** *** за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита по ДП№23/2009г. по описа на Окръжна следствена служба при ОП-Разград, НОХД№304/2010г. на ОС-Търговище и ВНОХД№95/2015г. на АС-Варна, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за горницата над размера от 650 лева до размера от 825 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 / 15.09.2017г. по гр.д. № 1175 / 2017г. по описа на РС- Разград в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

MH