РЕШЕНИЕ

№ 120 / 18.12.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На единадесети декември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 296 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.А.М., против решение № 321 / 6.10.2017г. по гр.д. № 1531 / 2017г. по описа на РС Разград, с което е осъден да заплати на малолетното си дете А.М.А., действащ чрез неговата майка и законен представител А.Ф., месечна издръжка в размер 120лв. за минало време за периода 7.07.2016г. – 5.04.2017г. Жалбоподателят излага твърдение, че след като страните са постигнА.спогодба, одобрена от съд, за заплащане на издръжка за бъдеще време, въпросът с издръжката е решен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо в нов процес да се търси издръжка за минало време. Моли съда да отмени решението на РРС и да прекрати съдебно опроизводство поради недопустимост на иска.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.М.А., действащ чрез неговата майка и законен представител А.Ф., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание становището се поддържа от законния представител и упълномощения адвокат.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и оплакванията, наведени във въззивната жалба, констатира следната фактическа обстановка: Детето А. М.А. е роден на ***г. Негови родители са А.Ф. и М.М.. За процесния период от време – учебната 2016/2017г. детето се е обучавало в пети клас на СУ“Христо Ботев“ гр.Лозница. Средният месечен брутен трудов доход на бащата възлиза на 460лв., а на майката – 400лв. От събраните гласни доказателства пред първостепенния съд се установява, че родителите са разделени преди около десет години. Детето живее при своята майка и за целия период на раздялата между родителите ответникът не е изплащал издръжка на своето дете. По отношение на А. разходите са свързани с отделяне на средства за храна, дрехи, учебни пособия, посещение на спортни дейности.

Пред РС Търговище е образувано гр.д. № 556 / 2017г., по иск на бащата, с който е петендирал предоставянето на родителските права над А.на майката, определяне на режим на лични отношения между него и детето и е поискал да му бъде определен размер на месечна издръжка от 120лв., която да заплаща на детето си от датата на подаване на исковата молба – 5.04.2017г. С писмения отговор майката е предявила насрещна искова претенция за осъждане на М.М. да изплаща на детето издръжка за минало време в размер 1 440лв., без да е определила конкретен период. В проведеното съдебно заседание на 20.06.2017г. страните са подписА. спогодба, по силата на която родителските права по отношение на детето А.А. са предоставени на А.Ф., определен е режим на лични отношения между детето и бащата и М.М. е поел задължение за изплащане на ежемесечна издръжка на детето си в размер 120лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 5.04.2017г. Спогодбата е одобрена от съда с определение, постановено в същото съдебно заседание и неподлежащо на обжалване и производството по делото е прекратено с влязло в сила на 28.06.2017г. определение.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Искът, по повод на който е образувано настоящото съдебно производство, е предявен на 7.07.2017г. Исковата претенция е за минал период от време – от 7.07.2016г. до 5.04.2017г., т.е. в допустимите от чл.149 СК времеви граници.

Въззивното оплакване е свързано с твърдение за наличие на сила на пресъдено нещо на съдебния акт, постановен по гр.д. № 556 / 2017г. на РС Търговище и невъзможност въпросът да бъде разгледан в настоящия съдебен процес. Въззивният съд не споделя възражението на жалбоподателя. Искът за издръжка за минал период е самостоятелен и различен от иска за присъждане на издръжка за бъдещо време. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, постановена от ВКС, е неприложима в настоящия случай, защото нейният предмет на разглеждане е включвал предявен иск за увеличение на издръжка за минал период от време, какъвто настоящият случай не е. По-нататък, определението на РС Търговище, с което е одобрена постигнатата между страните спогодба, обхваща период след 5.04.2017г., а настоящият иск е за заплащане на издръжка за период преди тази дата, т.е. не е налице идентитет между двете претенции. На последно място, независимо, че по гр.д. № 556 / 2017г. на РС Търговище А.Ф. е предявила насрещна искова претенция за минал период в размер 1 440лв., същата не е била предмет на одобрената съдебна спогодба. Видно е от съдържанието на съдебната спогодба, както и от съдържанието на постановеното съдебно определение, с което е одобрена, че не е удостоверено изрично съгласие на спогодилите се страни относно недължимост на издръжка за детето за минал период от време. Следователно, одобрената съдебна спогодба не се ползва със сила на пресъдено нещо за периода от 7.07.2016г. до 5.04.2017г. В обобщение, искът е допустим, както е допустимо и обжалваното съдебно решение.

Във въззивната жалба не са изложени възражения по същество на правния спор, но доколкото спорът се отнася до интересите на дете, съдът дължи служебна преценка, по арг. от чл.59 ал.2 СК. В процесния период А. е бил ученик в пети клас. Живее при своята майка, а по делото е установено, че бащата не е плащал издръжка в пари, нито в натура. Бащата и майката нямат задължения за издръжка към други лица. Доходите им са приблизително еднакви, като по-висок е този на ответника. Месечната издръжка на детето за храна, дрехи, училищни нужди и извънкласни дейности се преценява на 240лв. Майката е родителят, който полага непосредствените грижи за детето. Исковата претенция е за месечна издръжка в размер 120лв., който надвишава с 5лв. минималния такъв, определен в закона Бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжката в претендирания размер за посочения в иска период от 7.07.2016г. до 5.04.2017г.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски. Заплатил е възнаграждение на адвокат в размер 200лв., които съобразно чл.78 ал.1 ГПК ответникът – жалбоподател следва да бъде осъден да му ги заплати.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 321 / 6.10.2017г. по гр.д. № 1531 / 2017г. по описа на РС Разград.

Осъжда М.А.М. да заплати на Али М.А., действащ чрез своята майка и законен представител А.Р.Ф., сумата 200лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР