ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 8.12.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На осми декември, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 272 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694740, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и М.И.В. – прокурист, чрез пълномощник, против определение № 4 / 17.10.2016 г. на съдия по вписванията при РС Исперих, с което е постановен отказ от вписване на две удостоверения на АВ за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора „Юробанк България”АД като правоприемник на „Алфа банка – клон България”, по партида на имот и по партида на длъжник към три договорни ипотеки, учредени с нотариални актове. Оспорва основанията за отказ с твърдение, че в случая следва да се приложат по аналогия правилата на чл.263и ал.6 ТЗ относно удостоверенията за преобразуване на търговски дружества и във връзка с това се позовава на т.3 от ТР № 7 / 2013г. на ОСТГК на ВКС. Жалбоподателят претендира отмяната на атакувания акт с указания да бъде извършено вписване на двете удостоверения.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид материалите по преписката на СВ при РС Разград, констатира следното:

С молба вх.№ 3411 / 17.10.2016 г. "Юробанк България" АД е направил искане за вписване на удостоверение № 20160630101343 / 30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441 / 30.06.2016г., двете издадени от Агенцията по вписванията, за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора „Юробанк България”АД като правоприемник на „Алфа банка – клон България”, по партида на имота и по партида на длъжника към три договорни ипотеки, учредени с НА, вписан в СВ към АВ с вх. № 1915, акт 105, том І от 15.10.2007г.; НА, вписан в СВ към АВ с вх. № 1914, акт 104, том І от 15.10.2007г. и НА, вписан в СВ към АВ с вх. № 1653, акт 90, том І, дело 1102 от 20.09.2007г. Към молбата са приложени нотариално заверени преписи от двете удостоверения, от които се установява, че прехвърлянето на търговското предприятие е вписано по партидата на „Юробанк България”АД и по партидата на „Алфа банка – клон България”; препис на договор за прехвърляне на търговско предприятие; извлечение от дълготрайни материални и нематериални активи в баланса на „Алфа банка – клон България”; преписи от трите нотариални акта за учредяване на договорна ипотека.

С обжалваното определение е постановен отказ от вписване на двете удостоверения, като са изложени съображения, че удостоверенията от ТР на АВ за вписано прехвърляне на търговско предприятие по партидата на праводателя и правоприемника не са актове, подлежащи на вписване, такъв акт е договорът за продажба на търговско предприятие. По-нататък, съдията по вписванията е изложил аргументи за изискуемото съдържание на договора за прехвърляне на търговско предприятие и за необходимостта от представяне на декларация по чл.264 ДОПК при вписване на договора в СВ.

За да се прецени основателността на частната жалба, следва да се обсъдят задължителните указания, съдържащи се в т.6 на ТР № 7 / 2012г. на ОСТГК на ВКС. Три са предвидените кумулативни предпоставки към представения за вписване акт, при наличието на които съдията по вписванията дължи вписване: дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Положителният отговор за наличието на всяка от тези предпоставки е условие за преминаване към проверка за наличието на следващата.

С молбата на „Юробанк България”АД е направено искане за вписване в Службата по вписванията по партидите на имота и на длъжника, на две удостоверения на АВ за вписано прехвърляне на търговско предприятие по партидите на праводателя и правоприемника. Удостоверенията не са сред изброените в чл.4 ПВ актове, подлежащи на вписване, за тях не може да се приложи и нормата на б.“л“ от същия член. При продажба на търговско предприятие, законодателят в чл.16 ал.4 ТЗ изрично е предвидил вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, приемайки това вписване за достатъчно като оповестително действие. Жалбоподателят се позовава на прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.263и ал.6 в.в. с чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ, отнасяща се до вписване в Службата по вписванията на удостоверенията, издадени от Търговския регистър относно преобразуване на търговски дружества. Съдът не споделя изложеното твърдение, поради което счита и позоваването от жалбоподателя на т.3 от ТР № 7 / 2012 г. на ОСТГК на ВКС за неприложимо. В случая законът в чл.16 ал.4 ТЗ изрично предвижда кой акт подлежи на вписване при прехвърляне на търговско предприятие и това е договорът за продажба на предприятието. След като има изрична разпоредба, уреждаща конкретна хипотеза, прилагането по аналогия на други правни норми е незаконосъобразно. Удостоверенията от ТР за вписано прехвърляне на търговско предприятие не са актове, подлежащи на вписване в Службата по вписванията.

След като не е налице акт, подлежащ на вписване, безпредметно е да се обсъждат останалите две предпоставки за форма и съдържание, предвидени в т.6 на ТР № 7 / 2012г. на ОСТГК на ВКС.

Съдията по вписванията е постановил като краен резултат законосъобразен отказ, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на "Юробанк България"АД против определение № 4 / 17.10.2016 г. на съдия по вписванията при РС Исперих, с което е постановен отказ от вписване на удостоверение № 20160630101343 / 30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441 / 30.06.2016г., двете издадени от Агенцията по вписванията.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.