О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

17.І.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

17.І.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2016

№278

Ч.в. гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.274 във вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК000694740,гр.София, подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Г. С. против Определение №15/31.Х.2016г. на съдия по вписванията при КРС, с което - по партида на имот и по партида на длъжник по договорна ипотека, описана в молба с вх. №3802/31.Х.2016 по опис на СлВп при КРС, му е отказано вписване на Удостоверение №20160630101343830.VІ.2016 и Удостоверение №20160630101441/30.VІ.2016г. на Агенция по вписвания за промяна кредитора "Юробанк България" АД, в качеството му на правоприемник на "Алфа Банка – Клон България"по сключен между тях по реда на чл. 15 ТЗ договор за прехвърляне на предприятие.

В мотиви към отказа си, съдия по вписванията е посочил, че заявените до вписване удостоверения не са сред лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 4 ПВп във вр. с чл.2ПВп актове и действия. Позовавайки се на предвиденото в чл.15 и 16 от ТЗ е изложил и съображения относно изискуемите се по отношение на договора за прехвърляне на търговско предприятие форма и съдържание, както и досежно включената в предмета му съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В това число и придобиването на произтичащите от приложената договорна ипотека права и задължения, в които като приобретател по прехвърлителната сделка , жалбоподателят встъпва без необходимост от друг нарочен акт или сделка.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като счита, че липсва изрична законова процедура за промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърленото предприятие. Поддържа, че съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предвиденото в по чл. 263и, ал. 6 ТЗ вписване на Удостоверението за вписване на предприето по чл.262 и сл.ТЗ преобразяване на търговски дружества в ТР и в Имотен регистър, като се приложи чл. 4, б. "и" (понастоящем б. "л") от Правилника за вписванията, се следва по аналогия и в случаите на чл.16 ТЗ, където в резултат на сделка е прехвърлено цялото търговско предприятие, включително и договорените в обезпечение вземанията на праводателя му ипотечни права. На релевираните основания, моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката с указания за вписване на процесните удостоверения.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване, по см. на чл.577 във вр. с чл.569, ал. т.5 ГПК, акт(отказ) на съдия по вписванията, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В съвкупност и относимост към поддържаните от жалбоподателя доводи, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл. 15, ал. 1 от ТЗ, според който предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др./ и неговия предмет /търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, както и спазване на предвидената в чл. 15, ал. 1 от ТЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите. Договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгл.  чл. 16, ал. 1 от ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката /в този смисъл решение № 115/ 1.Х.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика/.

Съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите, като в чл. 4 и чл. 5 от ПВ изчерпателно са изброени подлежащите на вписване актове и изрично са посочени някои актове, които не подлежат на вписване. Нормативно, съгласно посоченото в чл. 1 ПВ , вписването цели "даване гласност" на подлежащите на вписване актове. При прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето се вписва в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача, като вписването е елемент от фактическия състав на сделката, съгласно  чл. 16, ал. 1 ТЗ, а когато с договора, се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания – арг.  чл. 16, ал. 4 ТЗ и чл. 4, б."л" ПВ. Т.е., при тази хипотеза, законодателят е предвидил като подлежащ на задължително вписване в Търговския регистър и в Служба по вписванията - договорът за продажба на търговското предприятие. Когато прехвърленото предприятие включва вземания, които са обезпечени с ипотека, за да има действие по отношение и на ипотеката, след вписването му в Търговския регистър , договорът за прехвърляне на търговското предприятие трябва да бъде вписан и в Имотния регистър – арг. чл. 171 ЗЗД, чл. 12, ал. 2 и чл. 17 от ПВ. Като отново е предвидено вписване на договора, с който се прехвърля търговското предприятие, а не издадените в тази връзка удостоверения на АВп.

По делото няма спор, че процесният договор за прехвърляне на предприятие, легитимиращ жалбоподателя като кредитор по вземанията на прехвърлителя му и титуляр на обезпечаващите го ипотечни права, е вписан, както в ТР по партиди на прехвърлителя и приобретателя, така и в имотния регистър по партида на имота и длъжника.

В подадената до Служба по вписванията молба е направено искане за вписване на Удостоверение № №20160630101343830.VІ.2016 и Удостоверение №20160630101441/30.VІ.2016г. на Агенция по вписвания за промяна кредитора "Юробанк България" АД, в качеството му на правоприемник на "Алфа Банка – Клон България"по сключен между тях по реда на чл. 15 ТЗ договор за прехвърляне на предприятие за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора "Юробанк България" АД, в качеството му на правоприемник на "Алфа Банка – Клон България" по партида на имота и по партида на длъжника. Същите се явяват издадени в потвърждение на вече извършеното в Служба по вписванията вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, тъй като с договора се прехвърлят недвижими имоти и вещни права, с което е постигната целта за оповестяване. Поради което, не е необходимо и не е предвидено повторно вписване.

Съгласно т.6 на ТР № 7 / 2012 г. на ОСТГК на ВК, относно заявения за вписване акт, съдията по вписване дължи преценка за наличие на кумулативно изискуемите се предпоставки: е ли е актът сред подлежащите на вписване; отговаря ли на формалните изисквания и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Липсата, на която и да е от тези предпоставки, е основание за отказ.

Според Окръжен съд – Разград, доколкото липсва изрична законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятия, не следва да се прилагат по аналогия дадените разрешения в Тълкувателно решение № 7/ 25.ІV.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г. за допускане на вписване на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ. Същите се отнасят за хипотези на различни правни действия, засягащи правосубектността на самото търговско дружество и с които то се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне. Хипотези, които съгласно разпоредбите на Търговския закон не са с правни последици, идентични на тези при прехвърляне на търговско предприятие чрез сделка, съгласно чл. 15 ТЗ, щото да предполагат аналогично прилагане на предвиденото в чл.263и, ал.6 ТЗ вписване.

По изложените мотиви съдът счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно. Като неоснователна, подадената срещу него ч.жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на "Юробанк България"АД против Определение №15/31.Х.2016г. на съдия по вписванията при РС Кубрат, с което е постановен отказ от вписване на Удостоверение №20160630101343830.VІ.2016 и Удостоверение №20160630101441/30.VІ.2016г. на Агенция по вписвания за промяна кредитора "Юробанк България" АД, в качеството му на правоприемник на "Алфа Банка – Клон България"по сключен между тях по реда на чл. 15 ТЗ договор за прехвърляне на предприятие.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.