О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Разград

31.І.2017г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съд

31. І.

2017

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

Председат Председател

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Членове:

№ 13

2017

ч. в.гражданско

като разгледа докладваното от председателя

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с ч.418(4)ГПК.

С Разпореждане№25/5.І.2017г., постановено по ч.гр.д.№601/2016 по описа му за 2016г., КРС е отхвърлил заявление вх.№2898/16.ХІІ.2016г., подадено от Община Кубрат по реда на чл.417, т.8 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.Ю., О. Ч., Й. П. и „Гранд Комерс Нова”ЕООД, ЕИК202981066 за вземания, основани на Акт за начет №1104-290/13.VІ.2016г. на АСФИ, съответно в размер на 61 254,34лв.-дължима в обезщетение за вреди главница и за изтекла върху тази главница от 2.VІ.2015 до 16.VІ.2016г. мораторна лихва от 5 765,68лв. В мотиви към отказа е съобразена формална нередовност на акта, въз основа на който заявителят е претендирал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.

Недоволен от така постановеното разпореждане, заявителят обжалва същото. Счита за незаконосъобразни изводите на първостепенния съд относно приетата от него в това производство-нередовност на акта за начет. Счита, че процедурата по издаване на акта за начет не е в негова компетентност и че тя не касае редовността на акта от формална страна. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и за допускане на заявеното по реда на чл.417, т.8 ГПК незабавно изпълнение срещу задължените по него лица.

Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно, процесуално допустимо, обосновано и законосъобразно.

От данните по делото се установява, че КРС е бил сезиран с редовно по см. на чл.411 ГПК заявление. Претендирано е незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за парично вземане, въз основа на приложен към заявлението Акт за начет №1104-290/13.VІ.2016г. на АСФИ. Който по см. на чл.418 във вр. с чл.417,т.8ГПК и с чл.27, ал. 4 ЗДФИ е възведен в титул за реализиране на вземане чрез извънсъдебен способ на процесуална защита. В приложение на основаващия процесните вземания Акт за начет са описани и приложени доказателства относно качеството на лицата, чиято имуществена отговорност се претендира по този ред, както и такива относно размера и характера на вменяваните им в отговорност щети. В приложение липсват доказателства за спазване на процедурата по съставяне на акта, регламентирана императивно в разпоредбите на чл. 46 и сл.ППЗДФИ.

В определение № 69/19.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5640/2014 г.на ІІІ-то г.о. е посочено, че "Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени факти за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 от ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица(чл. 43 от ППЗДФИ) се ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното- чл. 22, ал.5 от ЗДФИ. В това определение е посочено, че установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен да съдържа реквизитите, посочени в чл. 43, ал.2 от ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации (по арг. на чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ)."

В Решение № 256/ 26.ІХ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен за съдилищата характер, е прието, че за да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ-за истинност на фактическите констатации в акта за начет до доказване на противното, е необходимо същият да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства; докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице; да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, неговата материална доказателствена сила отпада. Това не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху заявителя/ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.

Съгл. чл. 418ГПК, към приложение на който препраща и специалната разпоредба на чл.27, ал.4 ЗДФИ, сезираният със заповедното производство съд дължи преценка на две кумулативно изискуеми се условия: дали основаващия вземането документ е редовен от външна страна и удостоверява ли същия изискуемо и подлежащо на изпълнение срещу длъжника вземане. Производството е формално и едностранно, а обхватът на съдебната проверка е ограничен до правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ. Несъстезателния характер на това производство изключва събиране на доказателства по инициатива на съда.

Или, казано иначе, издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 8 ГПК въз основа на съставен акт за начет предполага , че основанието за издаване на заповедта и на изпълнителния лист е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и че е настъпила предвидената в закона изискуемост на вземането.

Изпълнителният ефект на Акта за начет настъпва след изчерпване на процедурата по съставянето му, подробно описана по горе.

При така установените и релевантни за изхода не делото факти, преценката на КРС за липса на редовен и удостоверяващ изискуемостта на процесните вземания документ, е правилна и обоснована. Каса се нередовност, изключваща удостоверителния характер на приложения към заявлението акт за начет относно падежа и изискуемостта на процесните вземания.

Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът не намира, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице релевираните с жалбата основания за отмяна. Като правилно, съответно на фактите и приложимия материален закон, същото следва да бъде потвърдено, а жалбата-оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Община Кубрат против Разпореждане №25/5.І.2017г., постановено по ч.гр.д.№601/2016 по на КРС, с което е отхвърлено подаденото от нея заявление вх.№2898/16.ХІІ.2016г., подадено от Община Кубрат за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.Ю., О. Ч., Й. П. и „Гранд Комерс Нова”ЕООД, ЕИК202981066 по реда на чл.417, т.8 ГПК за вземания, основани на Акт за начет №1104-290/13.VІ.2016г. на АСФИ, съответно в размер на 61 254,34лв.-дължима в обезщетение за вреди главница и за изтекла върху тази главница от 2.VІ.2015 до 16.VІ.2016г. мораторна лихва от 5 765,68лв.

Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.