ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 1.02.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На първи февруари, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д.Д № 14 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Община Кубрат, представлявана от Кр.В. – в.и.д. кмет, против разпореждане № 26 / 5.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 599 / 2016г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.8 ГПК срещу Р. Х. Ю., О. А.Ч., Й. Д. П. и „Гранд комерс нова”ЕООД, за заплащане на сумата 65 236,80лв., заедно с мораторна лихва върху същата в размер 8 343,15лв., дължима за периода 12.02.2015г. – 16.06.2016г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като АДФИ е изпратила в Общината акта за начет с указание за подаване на заявление по чл.417 ГПК, което Община Кубрат е и сторила. Жалбоподателят твърди, че връчването на Акта за начет на начетените лица не е от нейните компетенции, а е от компетенцията на АДФИ. На последно място счита, че въпросът за невръчване на Акта за начет на начетените лица е въпрос, който следва да се разгледа в състезателното исково производство, след повдигнато възражение от страна на длъжника. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против четиримата длъжници.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и извърши преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е бил сезиран от Община Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.8 ГПК срещу длъжниците Р. Х. Ю., О. А. Ч., Й. Д.П. и „Гранд комерс нова”ЕООД, с предмет причинена вреда в размер 65 236,80лв. вследствие недължимо преведена сума за събиране и извозване на смет. Заявителят е приложил Акт за начет № 1104-19 / 13.06.2016г. с опис на доказателства към същия.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение, районният съд е приел, че липсват доказателства, удостоверяващи връчването на акта на начетените лица с възможност за подаване на възражения, което води до неговата нередовност от външна страна и в същото време не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против четиримата длъжници, по смисъла на чл.418 ал.2 ГПК.

Заявителят поддържа, че констатираният от КРС порок не следва да се разглежда в заповедното производство, а в последващото исково такова, след изрично направенво възражение от длъжниците в горния смисъл. Твърдението не се споделя от въззивния съдебен състав.

Издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.8 ГПК въз основа на съставен акт за начет предполага установяване, че основанието за издаване на заповедта и на изпълнителния лист е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и че е настъпила предвидената в закона изискуемост на вземането. Съгласно чл.22 ал.3 ЗДФИ, след съставянето на акта за начет на начетените лица следва да се предостави възможност за депозиране на възражения в срок, определен от финансовия инспектор, не по-кратък от 14 дни. По възраженията финансовия инспектор има задължение да се произнесе, съгласно чл.22 ал.4 от с.з., с мотивирано писмено заключение, а съгл. ал.6, когато след допълнителна проверка по повод направените възражения се установи, че същите са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, образуваното производство по акта се прекратява. Съгл. чл.47 ал.3 и 4 ППЗДФИ финансовият инспектор съставя заключение по акта за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок, след което заключението се предоставя на проверяваната организация и на начетените лица веднага след съставянето му по реда, предвиден за акта за начет. Съгл. чл.51 ППЗДФИ, актът за начет се изпраща от овластените в закона лица на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, но след приключване на процедурата по чл.22 ал.1 – ал.4 ЗДФИ, респ. чл.46 и чл.47 ППЗДФИ, видно от систематечното място на чл.51 ППЗДФИ.

Следователно, за да бъде годно изпълнително основание по смисъла на  чл.417 т.8 ГПК, т.е. да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежо на изпълнение вземане, актът за начет следва да отговаря на посочените по-горе изисквания.

В конкретния случай представеният акт за начет № 1104-19 / 13.06.2016г. не отговаря на изискванията на закона, не е редовен от външна страна и неудостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на което да е настъпила изискуемостта. Видно от описа на доказателствата към същия, липсват доказателства, удостоверяващи надлежното приключване на процедурата по съставяне на акта за начет. Липсват данни за връчването му на начетените лица и за даване на възможност същите да направят възражения по него. Този факт правилно е отразен и анализиран от правна страна от първоинстанционния заповеден съд. В допълнение следва да се отбележи, че няма и заключение на финансовия инспектор, изискуемо съгл. чл.22 ал.4 ЗДФИ и чл.47 ал.2 и 3 ППЗДФИ. Още повече, че по арг. от чл.22 ал.6 ЗДФИ, в определени хипотези спазването на горната процедура може да доведе до прекратяване на начетното производство. Заключението на финансовия инспектор е задължителен реквизит от същото. Едва след изготвянето и връчването му, се счита, че начетната процедура е окончателно приключила и може да се пристъпи към подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.8 ГПК. Посочените действия и актове на финансовия инспектор в представения към заявлението акт за начет не са налични. Такива актове и действия дори не са описани като извършени в описа на доказателствата към акта.

Горното води до извод, че в този вид актът за начет не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на което да е настъпила изискуемостта. Документът не може да бъде годно изпълнително основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу начетените лица. Въпросът е от значение при проверката по чл.418 ал.2 ГПК, а не в последващо исково производство при повдигнато от длъжниците възражение, каквото е оплакването на жалбоподателя. Без правно значение е и доводът в жалбата, че констатираният порок не е от компетенциите на кмета и че последният само е изпълнил задължението, вменено му със заповед от директора на АДФИ.

Отделно от горното, въззивният съд констатира, че като четвърто начетено лице в акта за начет е посочен „Гранд комерс 2015”ЕООД. Със заявлението се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против „Гранд комерс нова”ЕООД. След проверка в ТР съдът констатира, че това са две отделно съществуващи юридически лица. Заявлението против „Гранд комерс нова”ЕООД не отговаря на изискванията на чл.418 ал.2 ГПК и на допълнителното основание, че срещу това лице не е съставен акт за начет.

Поради съвпадение на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното разпореждане се явява законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частна жалба, подадена от Община Кубрат, представлявана от Кр.Великов – в.и.д. кмет, против разпореждане № 26 / 5.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 599 / 2016г. по описа на Районен съд Кубрат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.