О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


10.І.2017
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2017
 
                                                 съд                                                                                  

31.І.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

    РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

  ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2017
 

    №16
 

              ч. в.гр.  
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

               

       Производството по чл.274 във вр.  с чл. 413 ГПК.

       Образувано е по жалба на Б.И.К., подадена чрез процесуално представляващата я   по пълномощие адв. Цв.Ч. против  Определение №4003/6.ХІІ.2016г. по ч.гр.д.№1952 по опис на РРС за  2016г.   В  ЧАСТТА, с която    заповедният РРС  е постановил   обезсилване на издадената по делото и  срещу „СТИНГ”АД, ЕИК116584586 Заповед №217/20.І.2016 за изпълнение на парично задължение по чл.410ГПК.    в размера на  5 297,88лв. и за направени в заповедно производство разноски от 705,96лв.      В основание на жалбата си въззивницата  поддържа твърдение за незаконосъобразност и отсъствие на предпоставки за служебно обезсилване на издадената по заявлението й заповед за изпълнение.  Моли за отмяна на определението в тази му част.        

             В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна  не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност. 

              Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на възивницата, доказателствата по делото дават основание на РОС да приеме за установено следното:  

               На 10.Х.2016г., по подадено от Б.И.К.  заявление по чл.410 ГПК, срещу  „СТИНГ”АД, ЕИК116584586, Разград е било образувано чгрд №1952/2016г. по опис на РРС - за парично вземане в размер на 5 297,88лв., дължимо на осн. чл.224КТ ведно със законна лихва като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 2012 до 2016г., при доказано прекратено на 23.VІ.2016г. трудово правоотношение със Заповед №1279/23.VІ.2016г.  

            По разпореждане на заповедния съд, в полза на заявителката   и срещу бившият й работодател „СТИНГ”АД е  издадена Заповед №3220/10.Х.2016г. за изпълнение на парично вземане от 5 297,88лв., дължимо ведно със законна лихва   и за направени в заповедното производство разноски от 705,96лв., от които -600лв.       за адв. възнаграждение и 105,105,996лв. държавна такса  .

                В срока на чл.414 ГПК длъжникът е оспорил вземането частично до размера на  529,79лв. По отношение на останалия размер от 4 768,09лв. е депозирал молба, с която признава вземането и прилага доказателства, че същото,    ведно  с  разноските в заповедното производство, е изплатено на жалбоподателката.  На последната, във  връзка с постъпилото възражение   е предоставен срок за   установяване на оспореното вземане по исков път. В този срок жалбоподателката е депозирала молба, с която признава извършените към нея плащания, както и обстоятелството, че оспорената част от вземането е била   начислена като дължим по реда на чл.45 ЗДФЛ данък. В тази връзка е заявила, че подаденото от длъжника „възражение” не съдържа същинско оспорване на вземането  и  е  поискала   прекратяване на производството.

                С обжалваното Определение №4003/6.ХІІ.2016г. заповедният съд приема, че интересът от производството е отпаднал и постановява обезсилване на издадената заповед за изпълнение, както и прекратяване на производството по делото.

          При преценката си относно основателността на жалбата,  съдът  съобрази следното: съответно на задължително проведената с ТР №4/2014 по ТД4/2013 на ОСГТК     практика, обезсилването на вече издадената заповед за изпълнение е възможно при две хипотези.  В  хипотеза на  чл. 415, ал.2 ГПК обезсилването е предвидено като процесуално дължима от заповедния съд  последица в случай , че при оспорено по чл.414 ГПК вземане,   заявителят  не ангажира доказателства   за предявен в срока на чл.415 ГПК иск по чл.422 ГПК  - за установяване на вземането.   В т.13 на ТР№4/2014 се приема, че обезсилването на заповедта за изпълнение е дължима последица при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, като в този случай обезсилването й е в компетентност на сезирания с исковото производство съд. В същата т.13    е посочено, че отхвърлянето    на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.

               В конкретния случай, конституираният по заявлението длъжник ясно е разграничил характера на предприетите от него действия - като молба, с която на практика не оспорва, а признава вземането до размера на 4 768,09лв. и представя доказателства за погасяването  му чрез предприети в хода на заповедното производство плащания. По отношение на останалата част от вземането от  529,79лв., е депозирал възражение по чл.414, с което  оспорва дължимостта му към  жалбоподателката.

          Т.е., при липса на подадено в срока на чл.414 ГПК възражение за част от вземането, на осн.чл.416 ГПК заповедният съд е следвало да обяви в тази й част заповедта за влязла в сила, но не и да я обезсилва. Обстоятелството, че задължението е погасеното в хода на заповедното производство не инвокира липса на интерес от същото, а е основание да не се образува изпълнително производство. 

       Що се отнася до спорената с възражение част от вземането, относимо към дата на постановяване на атакуваното определение, срокът за предявяване на установителния иск не е бил изтекъл.  А и в мотиви към същото, при обезсилване на заповедта съдът не се е позовал на това основание.

    В настоящия случай сме изправени пред хипотеза , в която заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 ГПК и все още не е издаден изпълнителен лист, съответно няма и образувано изпълнително производство. Съдът е следвало  да обяви за влязла в сила заповедта за изпълнение   в частта, в която не е била оспорена чрез подадено по реда и в срока на чл.414 ГПК възражение  , без да я обезсилва при липса на визираните в чл.415 ГПК предпоставки.      

            Предвид горното, в обжалваната си част определението  на РРС следва да се отмени като незаконосъобразнто.

                В останалата си част, като необжалвано,  същото  е влязло в сила.

                Водим от горното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

 

                 

                  Отменя Определение №4003/6.ХІІ.2016г. по ч.гр.д.№1952 по опис на РРС за  2016г.   В  ЧАСТТА, с която    заповедният РРС  е постановил   обезсилване на издадената    срещу „СТИНГ”АД, ЕИК116584586 Заповед №217/20.І.2016 за изпълнение на парично задължение по чл.410ГПК     в размера на  5 297,88лв. и за направени в заповедно производство разноски от 705,96лв.       

                    В останалата си част, като необжалвано,  разпореждането е влязло в сила.

                    Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.