ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Разград, 08.02.2017г.

Разградският окръжен съд в закритото съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

,като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова ч.в.гр.дело №17/2017 год.по описа на РОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

С Определение от 20.12.2016 год.,постановено в закрито заседание по гр.дело №2307/2016 год.,поправено с определение от 16.01.2017г. Разградският районен съд в производство по чл.389 от ГПК е уважил молбата на ищеца Н.И.А. *** за допускане на обезпечение на предявеният от него иск с правно основание чл.200 от КТ чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Интеко Индустриал”ООД,гр.Разград в две посочени банки в страната до размера на исковата сума 80 000 лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 12.06.2015г.Определил е,че ищецът следва да внесе гаранция в размер на 1 600 лв.по депозитната сметка на същия съд.

Недоволен от определението е останал ищецът-молител в производството по чл.389 от ГПК Н.И.А.,в частта с която съдът е постановил внасяне на гаранция, поради което го обжалват в срок чрез повереника си адв.Веселин Пенчев от АК гр.Шумен.В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото.Прави се искане за неговата отмяна,в частта с която е постановено внасяне на гаранция изцяло или да бъде определена такава в по-нисък размер.

Препис от частната жалба не е връчван на ответната в производството страна.

За да се произнесе Разградският окръжен съд намери следното:Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните съображения:

Делото е образувано пред РРС по искова молба, предявена от Н.И. М. от с.Иван Шишманово, обл. Разград, чрез повереник адв.Веселен Пенчев от АК-Шумен против ответника „Интеко Индустриал” ООД, гр.Разград на правно основание чл.200 от КТ за заплащане на искова сума 80 000 лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 12.06.2015г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на настъпване на злополуката до окончателното й заплащане.С подаването на исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на същия чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството-ответник в две банки в страната до размера на заявената претенция.

РРС е уважил молбата за допускане на обезпечение на предявения иск, приемайки,че същия е допустим и вероятно основателен.Счел е, че липсват доказателства за неговата доказаност по размер,като е допуснал обезпечението при условията на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК след представяне на гаранция,чийто размер е определил като 2% от исковата сума,а именно 1 600 лв.

За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск следва да бъдат налице предвидените в закона предпоставки: искът да бъде допустим и подкрепен с писмени доказателства /чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК/ или да бъде представена парична гаранция в определен от съда размер /чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК/, да е налице обезпечителна нужда за молителя,т.е.без обезпечението последващото изпълнение на евентуалното положително за ищеца решение би било невъзможно или значително затруднено, посочената от молителя обезпечителна мярка да е подходяща и да съответства на обезпечителната нужда.

В случая е поискано обезпечаване на предявен иск от работник срещу работодател по чл.200 от КТ за заплащане на сумата 80 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,болки и страдания вследствие на трудова злополука,настъпила на 12.06.2015г.

Искът е допустим. С оглед представените към молбата писмени доказателства следва да се приеме за вероятно съществуването на към момента на настъпване на трудовата злополука на ТПО между страните,както и вероятна основателност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.При този вид искове обезщетението се определя от съда по справедливост съгл.чл.52 от ЗЗД,при наличие на предпоставките за неговото заплащане.Този съд,като съобрази, че при предявяване на иска не са и не могат да бъдат представени доказателства за актуалното финансово състояние на дружеството-ответник,то са налице предпоставките на чл.391, ал.2 от ГПК във вр.с ал.1,т.1 от същия текст и обезпечението да бъде допуснато след внасяне на гаранция от страна на ищеца в размера,който е определил и първостепенния РРС,а именно сума в размер на 1 600 лв., явяваща се 2% от исковата сума 80 000 лв.,тъй като запорирането на сума в такъв размер би могло да доведе до невъзможност на дружеството да осъществява своята дейност или значително затрудняване на същата.В този смисъл РОС съобразява разпоредбата на чл.391,ар.3 от ГПК според която размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи,ако обезпечението е неоснователно.Така определения размер на гаранцията е два пъти по-малък от размера на ДТ,която ищец при такава цена на иска ще следва да заплати в полза на съда,ако за него не е предвидено освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото,каквато привилегия в случая е предвидена за настоящия ищец от нормата на чл.83 ,а.1,т.1 от ГПК.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя,посочени в направени в жалбата , че съдът не се бил съобразил при определянето на гаранцията с това, че той не разполага с доходи.Преценката на размера на гаранцията при допускане на обезпечение на предявен иск не се съобразява с имотното състояние на ищеца съгласно критериите, посочени в чл. 391, ал.3 от ГПК.Н следва да бъде обсъждана в това производство и представената от частния жалбоподател практиката на районни съдилища по искове с правно основание чл.200 от КТ.

При съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на РС атакуваното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част,с която е определена гаранция за внасяне по допуснатото обезпечение на предявен иск в размер на 1 600 лв.РОС намира ,че интересът на ответника ще е защитен именно с този размер на гаранцията,определен от РС.

Воден от изложеното,съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение от 20.12.2016 год.,постановено в закрито заседание по гр.дело №2307/2016 год.,поправено с определение от 16.01.2017г. с което Разградският районен съд в производство по чл.389 от ГПК е уважил молбата на ищеца Н.И.А. *** за допускане на обезпечение на предявеният от него иск с правно основание чл.200 от КТ чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Интеко Индустриал”ООД,гр.Разград в две посочени банки в страната до размера на исковата сума 80 000 лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 12.06.2015г.,като е определил ,че ищецът следва да внесе гаранция в размер на 1 600 лв.по депозитната сметка на същия съд.

Връща делото на РС Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.