О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 02. 02. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА Д.

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в. гр. д. № 19 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК

Постъпила е Частна жалба от Община Кубрат против Разпореждане № 7/ 03. 01. 2017 г. по ч. гр. д. № 597/ 16 г. на РС Кубрат, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Х. Ю., О. М. Ч., Й.Д. П., „Гранд Комерс Нова” ЕООД гр. Варна за солидарното им задължение в размер на 371 983, 52 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16. 12. 2016 г. и 136 765, 75 лв. законна лихва за периода от 07. 09. 11 г. до 16. 06. 2016 г., въз основа на Акт за начет № 1104-16/ 2016 г. на АДФИ, издаден на осн. чл. 21 и сл. от ЗДФИ. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че АДФИ е дала указания на Кмета на Община Кубрат да предприеме необходимите действия и да внесе в съда акта за начет за образуване на заповедно производство срещу длъжниците и че заявителят бил длъжен да изпълни указанията. Счита, че не е длъжен да връчи акта за начет на длъжниците, а същият следва да се връчи от финансовия инспектор, както и че въпросът дали е връчен акта за начет следва да се разгледа в исковото производство, а не в заповедното

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е отхвърлил е заявлението от Община Кубрат за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Халилов Ю., О. М. Ч., Й.Д. П., „Гранд Комерс Нова” ЕООД гр. Варна за солидарното им задължение в размер на 371 983, 52 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16. 12. 2016 г. и 136 765, 75 лв. законна лихва за периода от 07. 09. 11 г. до 16. 06. 2016 г., като е приел, че акта за начет не удостоверява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците по този ред, предвид липсата на законови предпоставки за това - чл. 418, ал. 2 ГПК, тъй като не е изпълнена надлежно процедурата по ППЗДФИ.

Този правен извод на районния съд се споделя от въззивната инстанция.

В производството по чл. 418 от ГПК съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външна страна, да удостоверява годно за принудително изпълнение притежание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаването. Акта за начет е документ посочен в чл. 417, т. 8 от ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но в конкретния случай, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В заявлението се твърди, че вземането срещу длъжниците, които отговарят солидарно е в размер на 371 983, 52 лв. главница. В Акта за начет е посочено, че за причинени вреди в размер на 371 983, 52 лв. следва да носят солидарна имуществена отговорност Р. Х.Ю., за сумата 336 130, 64 лв. О. Мехмед Ч., Й.Д. П., „Гранд Комерс Нова” ЕООД гр. Варна. Доколкото от акта за начет не може да се извлече информация какъв е размера на вземането срещу длъжниците за главница, не може да се приеме, че е документ по чл. 417, т. 8 от ГПК на основание, на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

На следващо място, съгласно чл.22 ал.3 ЗДФИ, след съставянето на акта за начет на начетените лица следва да се предостави възможност за депозиране на възражения в срок, определен от финансовия инспектор, не по-кратък от 14 дни. По възраженията финансовия инспектор има задължение да се произнесе, съгласно чл.22 ал.4 от с.з., с мотивирано писмено заключение, а съгл. ал.6, когато след допълнителна проверка по повод направените възражения се установи, че същите са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, образуваното производство по акта се прекратява. Съгл. чл.47 ал.3 и 4 ППЗДФИ финансовият инспектор съставя заключение по акта за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок, след което заключението се предоставя на проверяваната организация и на начетените лица веднага след съставянето му по реда, предвиден за акта за начет. Съгл. чл.51 ППЗДФИ, актът за начет се изпраща от овластените в закона лица на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, но след приключване на процедурата по чл.22 ал.1 – ал.4 ЗДФИ, респ. чл.46 и чл.47 ППЗДФИ, видно от систематечното място на чл.51 ППЗДФИ.

В конкретния случай липсват доказателства, удостоверяващи надлежното приключване на процедурата по съставяне на акта за начет. Липсват данни за връчването му на начетените лица и за даване на възможност същите да направят възражения по него. Този факт правилно е отразен и анализиран от правна страна от първоинстанционния заповеден съд. В допълнение следва да се отбележи, че няма и заключение на финансовия инспектор, изискуемо съгл. чл.22 ал. 4 ЗДФИ и чл. 47 ал. 2 и 3 ППЗДФИ. Още повече, че по арг. от чл. 22 ал. 6 ЗДФИ, в определени хипотези спазването на горната процедура може да доведе до прекратяване на начетното производство. Заключението на финансовия инспектор е задължителен реквизит от същото. Едва след изготвянето и връчването му, се счита, че начетната процедура е окончателно приключила и може да се пристъпи към подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.8 ГПК. Посочените действия и актове на финансовия инспектор в представения към заявлението акт за начет не са налични. Такива актове и действия дори не са описани като извършени в описа на доказателствата към акта.

Горното води до извод, че в този вид актът за начет не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на което да е настъпила изискуемостта. Въпросът е от значение при проверката по чл.418 ал.2 ГПК, а не в последващо исково производство при повдигнато от длъжниците възражение, каквото е оплакването на жалбоподателя. Без правно значение е и доводът в жалбата, че констатираният порок не е от компетенциите на кмета и че последният само е изпълнил задължението, вменено му със заповед от директора на АДФИ.

Отделно от горното, въззивният съд констатира, че като четвърто начетено лице в акта за начет е посочен „Гранд Комерс 2011” ЕООД. Със заявлението се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против „Гранд Комерс Нова” ЕООД. След проверка в ТР съдът констатира, че това са две отделно съществуващи юридически лица. Заявлението против „Гранд комерс Нова” ЕООД не отговаря на изискванията на чл.418 ал.2 ГПК и на допълнителното основание, че срещу това лице не е съставен акт за начет.

Районният съд, като е достигнал до аналогични правни изводи е постановил законосъобразно и обосновано разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба от Община Кубрат, представлявана от в.и.д. Кмет К. В. против Разпореждане № 7/ 03. 01. 2017 г. по ч. гр. д. № 597/ 16 г. на РС Кубрат.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.