О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 02. 02. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА Д.

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в. гр. д. № 20 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК

Постъпила е Частна жалба от Община Кубрат против Разпореждане № 9/03. 01. 2017 г. по ч. гр. д. № 600/ 16 г. на РС Кубрат, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Х. Ю., О. М. Ч., Й.Д. П., „Гранд Комерс Нова” ЕООД гр. Варна за солидарното им задължение в размер на 93 828, 21 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16. 12. 2016 г. и 43 554, 41 лв. законна лихва за периода от 05. 07. 11 г. до 16. 06. 2016 г., въз основа на Акт за начет № 1104-15/ 2016 г. на АДФИ, издаден на осн. чл. 21 и сл. от ЗДФИ. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че АДФИ е дала указания на Кмета на Община Кубрат да предприеме необходимите действия и да внесе в съда акта за начет за образуване на заповедно производство срещу длъжниците и че заявителят бил длъжен да изпълни указанията. Счита, че не е длъжен да връчи акта за начет на длъжниците, а същият следва да се връчи от финансовия инспектор, както и че въпросът дали е връчен акта за начет следва да се разгледа в исковото производство, а не в заповедното

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е отхвърлил е заявлението от Община Кубрат за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Халилов Ю., О. М. Ч., Й.Д. П., „Гранд Комерс Нова” ЕООД гр. Варна за солидарното им задължение в размер на 93 828, 21 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16. 12. 2016 г. и 43 554, 41 лв. законна лихва за периода от 05. 07. 11 г. до 16. 06. 2016 г., като е приел, че акта за начет не удостоверява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците по този ред, предвид липсата на законови предпоставки за това - чл. 418, ал. 2 ГПК, тъй като не е изпълнена надлежно процедурата по ППЗДФИ.

Този правен извод на районния съд се споделя от въззивната инстанция.

В производството по чл. 418 от ГПК съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външна страна, да удостоверява годно за принудително изпълнение притежание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаването. Акта за начет е документ посочен в чл. 417, т. 8 от ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но в конкретния случай, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Съгласно чл.22 ал.3 ЗДФИ, след съставянето на акта за начет на начетените лица следва да се предостави възможност за депозиране на възражения в срок, определен от финансовия инспектор, не по-кратък от 14 дни. По възраженията финансовия инспектор има задължение да се произнесе, съгласно чл.22 ал.4 от с.з., с мотивирано писмено заключение, а съгл. ал.6, когато след допълнителна проверка по повод направените възражения се установи, че същите са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, образуваното производство по акта се прекратява. Съгл. чл.47 ал.3 и 4 ППЗДФИ финансовият инспектор съставя заключение по акта за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок, след което заключението се предоставя на проверяваната организация и на начетените лица веднага след съставянето му по реда, предвиден за акта за начет. Съгл. чл.51 ППЗДФИ, актът за начет се изпраща от овластените в закона лица на заповедния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, но след приключване на процедурата по чл.22 ал.1 – ал.4 ЗДФИ, респ. чл.46 и чл.47 ППЗДФИ, видно от систематечното място на чл.51 ППЗДФИ.

В конкретния случай липсват доказателства, удостоверяващи надлежното приключване на процедурата по съставяне на акта за начет. Липсват данни за връчването му на начетените лица и за даване на възможност същите да направят възражения по него. Този факт правилно е отразен и анализиран от правна страна от първоинстанционния заповеден съд. В допълнение следва да се отбележи, че няма и заключение на финансовия инспектор, изискуемо съгл. чл.22 ал. 4 ЗДФИ и чл. 47 ал. 2 и 3 ППЗДФИ. Още повече, че по арг. от чл. 22 ал. 6 ЗДФИ, в определени хипотези спазването на горната процедура може да доведе до прекратяване на начетното производство. Заключението на финансовия инспектор е задължителен реквизит от същото. Едва след изготвянето и връчването му, се счита, че начетната процедура е окончателно приключила и може да се пристъпи към подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.8 ГПК. Посочените действия и актове на финансовия инспектор в представения към заявлението акт за начет не са налични. Такива актове и действия дори не са описани като извършени в описа на доказателствата към акта.

Горното води до извод, че в този вид актът за начет не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на което да е настъпила изискуемостта. Въпросът е от значение при проверката по чл.418 ал.2 ГПК, а не в последващо исково производство при повдигнато от длъжниците възражение, каквото е оплакването на жалбоподателя. Без правно значение е и доводът в жалбата, че констатираният порок не е от компетенциите на кмета и че последният само е изпълнил задължението, вменено му със заповед от директора на АДФИ.

Отделно от горното, въззивният съд констатира, че като четвърто начетено лице в акта за начет е посочен „Гранд Комерс ВН” ЕООД. Със заявлението се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против „Гранд Комерс Нова” ЕООД. След проверка в ТР съдът констатира, че това са две отделно съществуващи юридически лица. Заявлението против „Гранд комерс Нова” ЕООД не отговаря на изискванията на чл.418 ал.2 ГПК и на допълнителното основание, че срещу това лице не е съставен акт за начет.

Районният съд, като е достигнал до аналогични правни изводи е постановил законосъобразно и обосновано разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба от Община Кубрат, представлявана от в.и.д. Кмет К. В. против Разпореждане № 9/03. 01. 2017 г. по ч. гр. д. № 600/ 16 г. на РС Кубрат.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.