О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№
 

Разград
 
 


3 .ІІ.2017г.
 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              Съд

                                                                                                                                       

3.ІІ.  
 

2017

 
 
На                                                                                                                                  Година

 

  РАЯ ЙОНЧЕВА
 
В закрито  заседание в следния състав:

            Председат                                                                                                 Председател           

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

  ИРИНА ГАНЕВА

 
                                                                                     Членове:

 

    №    23
 

2017
 

 ч. в.гражданско

 
като разгледа докладваното от председателя

                                 дело                                            по описа за                                  година.

   За да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с ч.418(4)ГПК.

    С Разпореждане№10/3.І.2017г., постановено по ч.гр.д.№598/2016  по описа му за 2016г., КРС е отхвърлил  заявление вх.№2895/16.ХІІ.2016г., подадено  от Община Кубрат  по реда  на чл.417, т.8 ГПК за    издаване на заповед за незабавно  изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.Ю., О.Ч., Й.П. и  „Гранд Комерс Нова”ЕООД, ЕИК202981066   за вземания, основани на Акт за начет №1104-17/13.VІ.2016г. на АСФИ, съответно в размер на 29 177,71лв.-дължима  в обезщетение за щети главница и за изтекла върху тази главница от 8.V.2014 до 16.VІ.2016г. мораторна лихва  от 6 204,12лв.      В мотиви към  отказа е съобразена формална нередовност на акта, въз основа на който заявителят е претендирал  издаването  на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.

    Недоволен  от така постановеното разпореждане, заявителят  обжалва същото. Счита за незаконосъобразни изводите на първостепенния съд относно приетата от него в това производство-нередовност на акта за начет. Счита, че процедурата по издаване на акта за начет  не е в негова компетентност и че тя не касае редовността на акта от формална страна. Счита, че  процедура по съставяне  на акта за начет касае вземането по същество и  предпоставя доказването  им  в едно състезателно исково производство. В този смисъл е извън дължимата от заповедния съд преценка за редовност на акта от външна страна  Моли за   отмяна на атакуваното разпореждане  и   за допускане на заявеното по реда на чл.417, т.8 ГПК незабавно изпълнение  срещу задължените по него лица.   

                Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,     жалбата е допустима.  

              Разгледана по същество е  неоснователна. При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка   на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно, процесуално  допустимо, обосновано и    законосъобразно.  

              От данните по делото се установява, че КРС е бил сезиран с редовно по см. на чл.411 ГПК заявление. Претендирано е  незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за парично вземане, въз основа на   приложен към заявлението Акт за начет №1104-17/13.VІ.2016г. на АСФИ. Който по см. на чл.418 във вр. с чл.417,т.8ГПК и с чл.27, ал. 4 ЗДФИ е  възведен   в  титул за реализиране на  вземане  чрез   извънсъдебен способ на процесуална защита. В приложение на основаващия процесните вземания Акт за начет са описани и приложени доказателства относно качеството на лицата, чиято имуществена отговорност се претендира по този ред, както и такива относно размера и характера на вменяваните им в отговорност щети. В приложение липсват доказателства за спазване  на процедурата по съставяне на акта, регламентирана императивно в разпоредбите на чл. 46 и сл.ППЗДФИ.

                В определение № 69/19.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5640/2014 г.на ІІІ-то г.о. е посочено, че "Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени факти за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 от ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица(чл. 43 от ППЗДФИ) се ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното- чл. 22, ал.5 от ЗДФИ.    В това определение е посочено, че установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен да съдържа реквизитите, посочени в чл. 43, ал.2 от ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации (по арг. на чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ)."

          В Решение № 256/ 26.ІХ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо  задължителен за съдилищата характер, е прието, че за да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ-за истинност на фактическите констатации в акта за начет     до доказване на противното, е необходимо същият  да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства;  докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице; да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, неговата материална доказателствена сила отпада. Това не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху заявителя/ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.

            Съгл. чл. 418ГПК, към приложение на който препраща и специалната разпоредба на чл.27, ал.4 ЗДФИ, сезираният със заповедното производство съд дължи  преценка на две кумулативно изискуеми се условия: дали обосноваващия вземането документ е редовен от външна страна и удостоверява ли същия изискуемо и подлежащо на изпълнение   вземане срещу длъжника. Производството    е формално и едностранно, а обхватът на съдебната проверка е ограничен до правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ. Несъстезателния характер на това производство изключва събиране на доказателства по инициатива на съда.

           Или, казано иначе, издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 8 ГПК въз основа на съставен акт за начет предполага  , че основанието за издаване на заповедта и на изпълнителния лист е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и че е настъпила предвидената в закона изискуемост на вземането. Т.е., че към дата на заявлението по чл.417, т.8ГПК, изпълнителният ефект на акта за начет е настъпил. 

              Изпълнителният ефект на Акта за начет настъпва след изчерпване на процедурата по съставянето му, подробно описана по горе.   

               При така установените и релевантни за изхода не делото факти,  преценката на    КРС за липса на редовен и удостоверяващ изискуемостта на процесните вземания документ, е правилна и обоснована.  По делото не се прилагат доказателства от които да следва безспорност на извода за приключил по издаване на акта фактически състав, предпоставящ настъпване на целения със съставянето му изпълнителен ефект, респ. изискуемост на процесното вземане. Касае се за нередовност, изключваща удостоверителния му  характер     относно падежа и изискуемостта на процесните вземания.

               Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът не намира, че по отношение на обжалваното разпореждане   са налице релевираните с жалбата основания за отмяна.  Като правилно, съответно на фактите и приложимия материален закон, същото следва да бъде потвърдено, а жалбата-оставена   без уважение. 

             Водим от горното, съдът  

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  Община Кубрат   против Разпореждане №10//3.І.2017г., постановено по ч.гр.д.№598/2016     по опис на  КРС, с което  е отхвърлено подаденото от Община Кубрат   заявление  №2895/16.ХІІ.2016г за    издаване на заповед за незабавно  изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.Ю., О.Ч., Й.П. и  „Гранд Комерс Нова”ЕООД, ЕИК202981066   по реда  на чл.417, т.8 ГПК за вземания, основани на Акт за начет №1104-17/13.VІ.2016г. на АСФИ, съответно в размер на 29 177,71 лв.-дължима  в обезщетение за щети главница и за изтекла върху тази главница от 8.V .2014 до 16.VІ.2016г. мораторна лихва  от 6 204,12 лв.       

Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.