ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ................... / 23.02.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.ч.гр.д. № 33 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Викторио”ЕООД, представляван от управителя З.Дурев, подадена чрез пълномощник, против определение № 3981 / 2.12.2016г., постановено по гр.д. № 1011 / 2016г. по описа на РС Разград, с което производството по подадена от Р.Р. искова молба с правно основание чл.200 КТ е спряно поради наличие на висящо в същия съд гражданско дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В жалбата излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради несъобразяване с депозирания от ищеца отказ от иска. Жалбоподателят твърди, че съдът трябва да прекрати съдебното производство, а не да го спира. Моли за отмяната на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК въззиваемият Р.А.Р. е депозирал писмен отговор чрез неговите пълномощници, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Съдът констатира следното: Р.Р. е подал искова молба против „Викторио”ЕООД за осъждането му да заплати сума в размер 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сума в размер 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете вследствие на настъпила с ищеца трудова злополука.

С молба с вх. № 7182 / 19.07.2016г. Р.Р. е направил отказ от иска на осн. чл.233 ГПК, като към същия е приложил извънсъдебно споразумение от 15.07.2016г. между него и ответника за уреждане на спорните отношения – предмет на иска. Двата документа са с нотариална заверка на подписите. Постъпили са в съда чрез куриерска фирма и видно от приложената пощенска разписка, са изпратени от ответника „Викторио”ЕООД.

С молба с вх. № 7457 / 28.07.2016г. ищецът Р.Р. е заявил, че не поддържа молбата по чл.233 ГПК и е поискал съдебното поризводство да продължи. Уведомил е съда, че е завел гражданско дело за обявяване на нищожността на сключената с ответника спогодба, поради въвеждането му в заблуждение, крайна нужда и явно неизгодни условия. Молба за оттегляне на отказа от иска са депозирали и пълномощниците на ищеца, постъпила с рег. № 7455 / 28.07.2016г.

Районинят съд не е постановил определение за прекратяване поради отказ от иска.

При така извършените процесуални действия, въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна.

Отказът от иск по чл.233 ГПК е един от способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуалните правоотношения между съда и страните по делото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото.

Неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това, какъвто настоящият случай не е. Молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда, на основание чл.233 ГПК на определението за прекратяване на производството по делото. При положение, че ищецът изрично е депозирал молба за оттегляне на направения отказ от иск и действието е извършено преди съдът да е преркратил делото на осн. чл.233 ГПК, отказът от иск следва да се счита за неизвършен. В този смисъл е съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в определение № 804 от 7.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 644/2012 г., I т. о., ТК. Предвид горното, не е налице условие за прекратяване на производството по наведеното от жалбоподателя основание на чл.233 ГПК.

РС е отчел като предпоставка за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК висящо гражданско дело № 1508 / 2016г. с предмет установяване на нищожност на споразумението от 15.07.2016г., респ. за унищожаването му като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. Наличието на съдебен спор относно действителността на сключената извънсъдебна спогодба е от значение за обема на притежаваното от ищеца материално право – предмет на предявените искове в настоящия процес, поради което е налице предпоставката на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Викторио”ЕООД, представляван от управителя З.Дурев, подадена чрез пълномощник, против определение № 3981 / 2.12.2016г., постановено по гр.д. № 1011 / 2016г. по описа на РС Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.