ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

   23.06.2017г., гр.Разград

                                     

Разградски окръжен съд

На двадесет и девети май, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                          ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря М.Найденов,като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.ч.гр.д № 58 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение от Н.И. ***,подадено чрез пълномощник адв.Красимира Станкова от АК-Русе срещу Заповед за изпълнение ,издадена по реда на чл.410 от ГПК, № 3694 от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2049/2011г. по описа на Разградски РС.Във възражението се сочи, че е бил лишен от възможността като длъжник да оспори вземане, за което е била издадена посочената заповед за изпълнение,поради ненадлежното й  връчване.Заявява,че за заповедта узнал от своя работодател, който му при връчил съобщение за образувано срещу него изпълнително дело  №20169120402356 по описа на ЧСИ Г.Стоянов,с район на действие ОС-Разград,по което ИД върху трудовото му възнаграждение е наложен запор за вземане на взискателя „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД,гр.Разград.Твърди,че по надлежния ред не му е била връчена от РС заповед за изпълнение. Сочи, че било допуснато нарушение на общите правила на ГПК за връчване на съдебни книжа, доколкото посещението на адреса му е следвало да бъде направено не по-малко от три пъти, в продължение на повече от един месец, като наред с това връчителят е бил длъжен да отрази в съобщението по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намирало лице, което е съгласно да получи съобщението. Моли съда да приеме възражението срещу Заповед за изпълнение № 3694  от 16.11.201г.,издадена по ч.гр.д. № 2049/2011 г. по описа на РС – Разград, да постанови спиране на изпълнението на издадената заповед на основание чл. 423, ал.3 ГПК и да върне делото на РС - Кюстендил за разглеждане на делото с указания по чл. 415, ал.1 ГПК.Претендира разноски.

 

 

 

 

Насрещната по възражението  страна – заявител в заповедното производство „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД,гр.Разград поддържа  становище за неоснователност на възражението.Счита,че длъжникът Н. е възпрепятствал личното връчване на заповедта за изпълнение, след като е бил запознат със задълженията си към дружеството и ,че същите ще бъдат търсени по съдебен ред.

Разградски  

 

 

 

ОС , след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

            При РС Разград е образувано частно гр.дело №2049/2011 г.по подадено заявление от „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД,гр.Разград за  

 

 

 

 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.Н., за сумите: 214.59лв. - главница, дължима за консумирана вода по пет броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -14.11.2011 г., до изплащане на вземането,както и лихва за забава в р-р на 56.16 лв.,дължима за периода 03.05.2007г.-11.10.2011г. Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски.

 

 

 

 

На 16.11.2011 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на заявителя, по силата на която е разпоредено  частният жалбоподател да заплати на дружеството  сумите, предмет на заявлението, както и 25 лева разноски- заплатена държавна такса.

 

 

 

 

Изпратеното съобщение, ведно с препис от заповедта за изпълнение, до Н.Н. на адреса, посочен в заявлението - гр. Цар Калоян, ул. "Генерал Скобелев" № 12, е върнато в цялост, с отбелязване от връчителя от 19.11.2011 г., че по сведение на съсед  лицето не живее на посочения адрес,а в гр.Русе.РС указал на заявителя в 1-седмичен срок да представи справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес на длъжника.

След удължаване на срока и издаване на необходимите удостоверения,на 11.01.2012г. дружеството представило пред съда удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника,видно от което същите съвпадат и са гр.Русе,ул.“Олимпи Панов“№15,на който адрес съдът изпратил препис от заповедта за изпълнение от 16.11.2011г.Видно от върнатото в цялост съобщение връчителят е посочил,че при посещение на адреса лицето не е открито,а на гърба на уведомлението до Н. от 24.01.2012г. е посочил,че е залепил същото на вратата.

 

 

 

 

 

 

 

 

Поради неподаване на възражение от длъжника, съдът, с Разпореждане от 28.02.2012 г., след като счел,че  заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.02.2012 г., разпоредил да се издаде на заявителя изпълнителен лист.

 

 

 

 

На 25.01.2017 г. пълномощника на частния жалбоподател извършил справка по образуваното пред РРС ч.гр.дело и на 02.02.2017г. депозирал настоящото възражение.

           Изпълнителният лист, издаден на 28.02.2012г. заявителят представил пред ЧСИ Г.Стоянов на 12.12.2016г.,като въз основа на него било образувано  изпълнително дело №  №20169120402356.  

 

 

 

 

В кориците на изпълнителното дело/копие /,изискано от съда не се съдържат доказателства за връчване на покана за доброволно изпълнение и препис от ИЛ,а само разпореждане връчването им да стане чрез работодателя,до когото на 22.12.2016г.ЧСИ е изпратил запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.Последния представя по делото лично връчено му съобщение за изпълнително дело и препис от ИЛ чрез работодателя на 02.02.2017г..Сам обаче   в подаденото на на 02.02.2017г. длъжникът твърди,че е узнал за ИД на 16.01.2017г.отново от работодателя.

По делото е разпитан един свидетел, Д.  

 

 

 

Недялкота,съпруга на длъжника.Според нея не са получавали на адреса в гр.Русе съобщения от РС Русе.Имотът представлявал къща с два входа и на два етажа,като те живеели на втория етаж,има две пощенски кутии.Входната врата била винаги отключена и имало достъп до пощенските кутии.Не са виждали нищо залепено нито на вратата нито на кутиите.През м.са отсъствали от адреса.

Съобразявайки установеното дотук от фактическа страна,както и доводите и становищата на страните,РОС намери от правна страна следното:

Възражението,подадено от длъжника по реда на чл.423 от ГПК  

 

 

 

 

 

 

 

е допустимо,като депозирано пред съда в  едномесечния срок от узнаването от негова страна  на заповедта за изпълнение и поради съдържащите се в него  основания, при наличие на които то може да се подаде пред въззивния съд, а именно твърдения на длъжника по заповедта, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, издадена срещу него - хипотези, предвидени в чл. 423, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

Разгледано по същество, възражението се явява основателно, поради следното:

 

 

 

 

Нормата на чл. 423, ал.1 от ГПК предвижда, че в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Касае се за лимитативно определени хипотези, при наличието на които съдът може да приеме възражението и да предостави на длъжника възможността от която е бил лишен да оспори вземането.

 

 

 

 

В конкретния случай, длъжникът се позовава на първата от тези четири хипотези,тази по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК - счита, че са нарушени правилата за връчване на съобщения.

 

 

 

 

Връчването на съобщенията в заповедното и изпълнителното производство става по общите правила, определени в ГПК - глава Шеста, чл. 37 - чл. 58. Съгласно чл. 38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. За да се извърши призоваване по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, е необходимо ответникът /длъжникът/ да не може да бъде намерен на посочения адрес, респективно адреса по чл. 38 от ГПК, да не се намери лице от категорията по чл. 46, ал.2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея.

 

 

 

 

В конкретния случай, заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, тъй като връчването, осъществено чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 - ал.5 от ГПК, не е проведено според изискванията и смисъла на закона.

 

 

 

 

Според чл. 47, ал.1 от ГПК към залепване на уведомление се пристъпва "когато ответникът не може да бъде намерен". Съдебната практика е дала отговор на въпроса дали еднократната констатация, че адресатът не пребивава на адреса в момента, в който е потърсен, представлява основание да се приеме, че е осъществена хипотезата на сочената норма и този отговор е отрицателен. Прието е, че за да е редовна процедурата по връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл. 47, ал.5 от ГПК, съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, като посочи посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение. В множество актове на ВКС  се приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец, като връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал.1 от ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението.

 

 

 

 

В конкретния случай, връчителят е потърсил адресата веднъж на конкретна дата от м.януари а не в продължение на повече от един месец, ,на която дата е извършил и залепването на уведомлението. Наред с това, в същото не е изложил констатации защо е приел лицето да не е намерено на посочения адрес. Няма отбелязване и поради какви причини е приел, че не се е намерило лице от категорията по чл. 46, ал.2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението. Тези действия не удовлетворяват посочените минимални изисквания относно редовността на процедурата по чл. 47 от ГПК, което предполага възможност поради различни причини адресатът да е отсъствал. Приложението на чл. 47 от ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на нормата. По отношение на отбелязването досежно пощенската кутия, а именно - "няма отразена", настоящият състав счита, че не може да приеме същото като констатация за липса или наличие на пощенска кутия, съответно не може да прецени дали е изпълнено и изискването уведомление да се пусне в пощенската кутия.Според от показанията на св. Н. на адреса има пощенска кутия, съответно връчителят е следвало да пусне уведомление и в нея. По отношение на връченото на длъжника съобщение за образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.Стоянов,РОС счита, че същото не представлява редовно уведомление за образувано ч.гр.д. № 2049/2011 г. по описа на РРС.

 

 

 

 

В контекста на изложеното, съдът приема, че разпоредбите за връчване на съобщения са били нарушени, в следствие на което заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника. Преценката на районния съд в обратния смисъл е била неправилна,т.е налице е   хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК.Съдът не споделя доводите на насрещната страна за наличие на знание у длъжника за издадената заповед преди сочената от него дата,предвид непредставянето на доказателства в тази насока.

Подаденото възражение се явява основателно.Съдът обаче не следва да постановява спиране на производството по издадената заповед за изпълнение,тъй като видно от материалите по изпълнителното дело същото е прекратено от ЧСИ поради събиране на вземането с постановление от 21.02.2017г. 

 

 

 

 

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал.1 ГПК по отношение на взискателя.

Възразилият претендира разноски,като представя списък за същите по чл.80 от ГПК.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото за платена държавна такса в размер на 25 лв.

Процесуалният представител на ищеца, адв. Красимира Станкова от АК-Русе претендира да му бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита, в размер на 300 лв., на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.В случая, Н.Н. е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на  чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв.Красимира Станкова, като съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г.,представляваща  възнаграждение за процесуално представителство и защита.

Насрещната по възражението страна не е възразила, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното  адвокатско възнаграждение.

            Предвид горното,Разградският окръжен съд,

                                       

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

 

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, възражението на длъжника Н.И.Н.,ЕГН-********** *** против Заповед за изпълнение № 3694 от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2049/2011 г. по описа на Разградски РС.

           ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на изпълнението .

 

 

 

 

 

 

 

 

ВРЪЩА делото на Разградски районен съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване-Дунав,ЕООД,гр.Разград,ЕИК 826043778 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Н.,ЕГН-********** *** сумата 25 лева разноски в производството и на адвокат Красимира Станкова от АК-Русе сумата 300 лева адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

 

 

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.