ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…
 

Разград
 
 


18. ІV.2017
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2017
 
                                                 съд                                                                                    състав

       18. ІV.
 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 
 
                                                                                  Председател

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

   ИРИНА ГАНЕВА

 
 
                                                                                     Членове

                                                   

 

2017
 

     №61
 

   ч. в.гр.д.
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ                               

                                 дело                                            по описа за                                   година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1  във вр. с чл.229 ал.1, т.4  ГПК.

               Образувано е по ч. жалба вх.№607, подадена в регистратура на ИРС на 16.ІІ.2017г.  от Л.Т. чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Ж.Ч. против Определение №../15.ІІ.2017г., с което по мотив за наличие на преюдициална обусловеност, състав на ИРС е постановил спиране на   производството по гр.д.№781/2016 до приключване на висящо за решаване,  пред друг състав на  ИРС,   гр.д.№655/2015г. 

               Позовавайки се на незаконосъобразност и отсъствие на визираните в чл.229, ал.1, т.4  ГПК предпоставки, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, следващи се по същество на предявен  от него   и  срещу Д. Д. иск по чл.422 ГПК.  Счита, че по въпроса  за изправността на страните по договора, даващ му основание да установи съществуване на вземането си  за неустойка, е налице влязъл в сила съдебен акт, изключващ преюдициалната зависимост на настоящото производство от изхода на образуваното по молба на Д. производство за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор  за окончателен при хипотеза на чл.362ГПК - неизпълнение на насрещно задължение за заплащане на присъдена с решението цена на продаваемия имот в размер на 5 300,00лв.

            В законоустановения и предоставен й  за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

             Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу преграждащ хода на делото   съдебен акт, жалбата е допустима.

             Разгледана по същество е  основателна.

              В съвкупността си, доказателствата по делото сочат на следната фактическа обстановка:  С вл. в сила на 26.VІІ.2016г. Решение №251/2.VІІ.2016г. по в.гр.д.№655 по описа му за  2015г., състав на ИРС  е обявил за окончателен, сключения на 17.ІІ.2015г. между Д.Д. като продавач и Л.Т. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно договора, жалбоподателят се  е задължил да заплати на продавача договорената за имота цена от 6 000,00лв. на два транша - 700,00в. на дата на сключването на предварителния договор, а разликата от 5 300лв.- в срок до 1.ІХ.2015г. С  окончателното сключване на договора, продавачът се е задължил в срок до 30.ІХ.2015г.

           Логично, от съдържанието на подписания между страните  договор се следва, че окончателното    му сключване, респ. настъпването на целения със сключването му вещно правен прехвърлбителен ефект,  е било дължимо след престиране на договорената като цена на имота сума респ. обвързано с изправността на дължащия заплащането й купувач..  

                 В обезпечение на дължимото се от тях изппълнение по договора, страните са договорили неустоечна клауза, предвиждаща в право на изправната страна обезщетение, търсимо от неизправната такава-при условия и размер, договорени в зависимост от това дали е продавач или купуват по сделката.

             С решението си по чл.362ГПК, обявявайки предварителния договор за окончателен, решаващият в това производство съд е приел, че   купувачът е останал насрещно задължен  със заплащане на договорената за имота цена. И, замествайки с решението си окончателния договор, е поставил изпълнението му  под условието на чл.362,ал.1, изр. последно, задължавайки купувача по сделката със заплащане на непогасената част от цената на имота в двуседмичен срок от влизането му в сила. Като, в диспозитив на решението са разяснени и последиците  на чл.362, ал.2 ГПК.

               Както бе посочено и по горе, като необжалвано, заместващото окончателния договор решение е влязло в сила на 26.VІІ.2016г.

                 На 30.VІІІ.2016г., задълженият с прехвърлянето на имота ответник - Д.Д. сезира ИРС с молба за обезсилване на заместващото окончателния договор Решение  №251/2.VІІ.2016г. по в.гр.д.№655 по описа му за 2015г. поради непогасяване на насрещно дължимата се за имота цена в предвидения за това двуседмичен срок от влизането му в сила.

                    На 2.ІХ.2016г., позовавайки се на обективирана от продавача неизправност, задълженият със заплащането на цената за имота Л.Т.,  сезира  ИРС със заявление по чл.410 ГПК   -  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на договорената по предварителния договор неустойка от 3 000,00лв. по разпореждане на сезирания със заповедното производство ИРС, на 9.ІХ.2016г. по чгрд №684 по описа му за 2016г, срещу Д.Д. е издадена заповед за изпълнение №556. Вземането по заповедта е  оспорено от длъжника с подадено в срока на чл.414 ГПК възражение и на заявителя е предоставен едномесечен срок за установяване на вземането по исков ред.

              По предявения в срок иск, на производство пред ИРС е образувано гр.д.№781/2016г.,   чийто ход е преграден с атакуваното пред тази инстанция определение.    За да спре   същото, първоинстанционният е приел, че предявеното до установяването му вземане, предвид неустоечният му обезщетителен характер е обусловено от изправността на страните по предварителния договор, която от своя страна е въведена в предмет на висящото на производство пред същия съд гр.д.№655/2015г.   

               Изводът на първоинстанционния съд за преюдициална обусловеност на спряното производство от изхода на спора по гр.д.№655/2015 по опис на ИРС не се споделя от настоящата инстанция. В предмет на висящото на произвоство пред ИРС гр.д.№655/2016г. е възведена не изправността на страните по предварителния договор като основание за дължимост на договорената неустойка, а изпълнението на  заместващото окончателния договор решение. Дали условието, под което съдът е обявил договора за окончателен е изпълнено или не, предпоставя настъпване на законово предвидените в чл.362, ал.2 ГПК последици, но не и договорно предвидените такива от страните по договора. В този смисъл между двете производства може да се говори за фактическа, но не и за правно значима за изхода на спряното производство обусловеност.  

                     При тези си мотиви, съдът

                     

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

                 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №…/15.ІІ.2017г., преграждащо производството по грд №781  по описа на ИРС за 2016г.  

               ОСТАВЯ без уважение искането на Д.  И.Д.  за спиране на  производството по грд №781/2016 по опис на ИРС на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК  и

             ВРЪЩА  делото за предприемане на следващите се по хода му съдопроизводствени действия.

                Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.