О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
15.ІІІ.2017г. Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
14.ІІІ.
На Година
закрито РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2017 №69
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 267 във вр. с чл.263 ГПК.
С Решение №228/29.ХІІ.2016г. по
образувано му на производство гр.д.№417/2016г., състав на КРС е уважил частично
исковете, предявени от Т. Х. П. против
ОУ“Св.Паисий Хилендарски“, с.Равно, Община Кубрат като на осн.чл.344 К е
отменил като незаконосъобразна постановената от работодателя й Заповед №ЛС-203/31.VІІІ.2016г
за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение; възстановил я е на заеманата
до уволняването ѝ длъжност; осъдил е работодателя със заплащане на 2 078,80лв. в обезщетение на ищцата за
времето, през което е останала без работа. До първоначалният му
размер от 3 837,78лв. искът за
претендираното на осн.чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.255 КТ обезщетение е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като недоказани по основание и размер
са отхвърлени предявените в условия на
обективно съединяване искове: за дължимо
на осн. чл.216 КТ обезщетение за преместване в общ размер на 391,35лв. ; за
дължимо на осн.чл.215КТ обезщетение за командироване в размер на 10,00лв.; за
дължимо на осн.чл.8 и чл.9 Н-ба
№1/23.V.2014г. възстановяване на транспортни разходи в размер на 532, 41лв. и
обезщетение за забавеното им изплащане, претендирано на осн.чл.86 ЗЗД в размер
на 69,98лв.; за дължими на осн.чл.71 ЗЗДискр.
Обезщетения в размер на 400,00лв. за имуществени и в
размер на 2 800,00лв. за неимуществени вреди, въдени във връзка с проявено
дискриминационно отношение, изразяващо се в неравно третиране по етнически
признак, лично и социално положение, образование и професионална квалификация.
Недоволно, ответното ОУ“Св.Паисий
Хилендарски“, с.Равно обжалва
Решение №228/29.ХІІ.2016г. по гр.д.№417/2016г.
на КРС В ЧАСТТА, с която съдът е признал уволнението за незаконно и е
постановил отмяната му, възстановил ищцата на работа и присъдил дължимо ѝ
се по правилото на чл.225 КТ обезщетение за времето, в което е останала без
работа поради признатото за незаконно уволнение. Позовавайки е на допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, работодателят моли за отмяна на решението в тези му части
и за отхвърляне на предявените срещу него искове в цялост. В жалбата си инкорпорира искане за изменение
на решението в частта му за разноските с присъждане на такива по предявените и
оттеглени в хода на делото искове.
В предоставен ѝ за това
срок, ищцата се е възползвала от правото си на отговор, с който оспорва
основателност на подадената от работодателя ѝ въззивна жалба. В срока по
чл.263 ГПК е депозирала и насрещна жалба, с която иска отмяна на
решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковите й претенции за
възстановяване на транспортни разходи в размер на 532, 41лв. и обезщетение за
забавеното им изплащане, претендирано на осн.чл.86 ЗЗД в размер на 69,98лв. Както и в частта, с която, приемайки за недоказано твърдението й за проявено срещу
нея дискриминационно отношение, съдът е отхвърлил исковете за дължими
ѝ се на осн.чл.71 ЗЗДискр.
обезщетения, съответно в размер на 400,00лв. за имуществени и в
размер на 2 800,00лв. за неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в тези му части като неправилно
и незаконосъобразно, респ. за постановяване на решение, с което тези ѝ искови
претенции, бъдат уважени на предявеното им основание и в пълен размер. В
съдържание, така подадената жалба инкорпорира искане за произнасяне по същество
на предявен от жалбоподателката иск и за установяване на дискриминационно
отношение. С какъвто нарочен иск първоинстанционният съд е бил сезиран По
същият са изложени мотиви, но липсва изрично произнасяне в диспозитив на решението.
С подадената в срок насрещна въззивна жалба, ищцата атакува и решението в
частта му за разноските, твърдейки непроизнасяне на първоинстанционния съд по
направено в ход на делото възражение за прекомерност. В тази си част жалбата инкорпорира искане за изменение на решението в частта му
за разноските.
В съответствие със служебно
вмененото му по чл.263 ГПК, след приемане на насрещната жалба за редовна, първостепенния съд е бил длъжен
да връчи на ответника препис от същата с предоставен му едноседмичен срок за
отговор.
Предвид изложеното, в този си състав съдът намира, че насрещната
жалба е изпратена на въззив преди
надлежно проведена по чл.263, ал.3 ГПК процедура , която е извън
правомощията на въззивната инстанция. Обстоятелство,
налагащо прекратяване на делото и връщането му на КРС за редовно провеждане на
дължимата между страните размяна на книжа.
В основание за прекратяване
на настоящкото производство и връщане на делото на първостепенния съд,
настоящият съдебен състав съобрази и обстоятелството, че както с жалбата на
ищцата, така и с жалбата на ответника се правят искания за изменение на
решението в частта му за разноските по чл.248 ГПК. Производство, предвидено в
правомощия на постановилия решението първоинстанционен съд.
И на следващо място, с оглед
очертания с насрещната жалба предмет на
въззивното производство, първоинстанционният съд следва да се произнесе в
диспозитив на решението си по предявения от ищцата иск за установяване на
дискриминационно нарушения, при дължима от него преценка за това е ли е
непълнота или допусната очевидна фактическа грешка на решението.
По изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по вгд №69/2017 по опис на РОС и връща делото
на КРС за: връчване на препис от
подадената против Решение №228/29.ХІІ.2016г. по образувано му на производство
гр.д.№417/2016г. насрещна жалба на насрещната
по същата страна с изрично предоставен й, съгл. изискванията на чл.263, ал.3
ГПК срок за отговор; за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по направените
от страните искания за изменение на решението в частта му за разноските; за
произнасяне в диспозитив по предявения от ищцата иск за установяване на
дискриминационно нарушения, при дължима от него преценка за това е ли е
непълнота или допусната очевидна фактическа грешка на решението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.