ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 6.04.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На шести април, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 80 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на частен съдебен изпълнител Г. С. ***, против определение № 9 / 14.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС Разград, с което е постановен отказ от вписване на искане с изх. № 3690 / 11.03.2017г. за заличаване на възбрана, поради непредставяне на документ за внесена държавна такса. Жалбоподателят оспорва основанието за отказ с твърдение, че в случая действа по възлагане от държавен орган – РС Разград, който на основание чл.84 т.1 ГПК не дължи внасяне на такси в производствата и чл.79 ГПК не намира приложение.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид материалите по преписката на СВ при РС Разград, констатира следното:

С възлагателно писмо от 16.02.2016г. по АНД № 568 / 2015г. по описа на РРС, този съд е възложил на ЧСИ Г.С. събирането на публични държавни вземания по издаден на 15.02.2016г. изпълнителен лист, съгласно който П.С. е осъден да заплати сумата 1 000лв., представляваща наказание глоба и 5 лв. – ДТ за издаване на изпълнителния лист, в полза на бюджета на съдебната власт.

По образуваното изп.д. № 20169120400053 по описа на ЧСИ С. до Службата по вписванията при РРС е изпратено искане за вписване на възбрана върху поземлен имот с идентификатор 61710.607.3853 по КККР на гр.Разград, представляващ лозе, собственост на длъжника Пл.С.. Възбраната е вписана в СВ с вх. рег. № 745 / 24.02.2016г.

С ново искане изх. № 3690 / 11.03.2017г. съдебният изпълнител е поискал от съдията по вписванията да впише заличаване на наложената възбрана. В забележка на искането е посочил, че ДТ не се дължи, защото вземането е публично държавно и е по ИЛ, издаден в полза на РС Разград.

С обжалваното определение е постановен отказ от вписване на искането за заличаване на възбраната. В мотивите са изложени съображения, че към момента на вписването й не се дължи внасяне на ДТ от взескателя, но след края на изпълнителното производство на основание чл.79 ал.1 ГПК следва да се съберат от длъжника и приложат доказателства за платена ДТ за вписването на заличаване на възбраната.

Частната жалба е допустима, като подадена от лице, имащо право на жалба по чл.577 ГПК и в законоустановения срок (определението е връчено на служител на ЧСИ на 16.03.2017г., а жалбата е постъпила в съда на 22.03.2017г.).

По същество е неоснователна. Вземането – предмет на индивидуалното принудително изпълнение по образуваното изп.д. № 20169120400053 по описа на ЧСИ Г.С., е държавно публично, съгласно чл.162 ал.1 т.3 и 5 ДОПК. Като такова, същото попада в хипотезата на чл.84 т.1 ГПК. При подаването на искането за вписване на възбрана, държавна такса не се е дължала, по аргумент от чл.431 ал.4 ГПК, съгласно който за вписване на обезпечителни мерки се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл.83 ал.1 и чл.84 ГПК.

Не така стои въпросът за дължимостта на таксата при искане за заличаване на възбраната. Докато налагането й предполага бързина с цел гарантиране на ефективността на събиране на установеното вземане, заличаването й е свързано с вече проведено изпълнително производство и събиране на задълженията от имуществото на длъжника. Съгласно чл.79 ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, вкл. и в хипотезата на чл.84 т.1 ГПК, те се събират от длъжника. Последният дължи плащането на всички такси по изпълнението, включително и тази за заличаването на наложената в хода на изпълнителното производство възбрана, на основание чл.79 ал.1 ГПК. В случая не са налице изключенията на т.1 и 2 от същата алинея. За длъжника възниква задължение за заплащане на разноските по изпълнението, които следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител. В подкрепа на горното е изричното законово уреждане на въпроса за таксите при вписване на обезпечителните мерки по чл.431 ал.4 ГПК, но не и заличаването им.

Ето защо, при вписване на искане за заличаване на възбрана на имот, наложена като обезпечение за събиране на публично държавно вземане, таксата за вписване на заличаването следва да бъде събрана от длъжника и внесена по сметка на Агенцията по вписванията в размер, определен по реда на чл.3 от Тарифата за ДТ, събирани от АВ.

Съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на частен съдебен изпълнител Г. С. ***, против определение № 9 / 14.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.