ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№… Разград
21. ІV.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд състав
21. ІV. закрито
На Година
В заседание в
следния състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
Членове
2017 №97 ч.
в. гр.д.
като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
дело по
описа за година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274, ал.1,
т.2 във вр. с чл.248, ал.3ГПК и чл.78ГПК.
Делото
е образувано по жалба на И.Р. против Определение №381/3.ІІ.2017г. по
гр.д.№1939/ 2016 по опис на РРС, в частта с която съдът не е уважил молбата му
за изменение на преграждащото хода на делото Определение №../21.ХІІ.2016г. в частта му за разноските.
Недоволен от определението,
възивникът моли за отмяната му в
обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно. Счита за
недължими, присъдените му в тежест разноски на ответника за адвокатско
възнаграждение, тъй като последният е дал повод с поведението си за търсената
от него съдебна защита на правото си на възнаграждение по
трудов договор.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна
не се е възползвала от правото с на отговор и не е ангажирала становище по
нейната допустимост и основателност.
Като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Гр.д. № 1939/2016г. е било
образувано на производство пред РРС по иск,
предявен от И.Р. против „ОБИТЕХ“ЕООД за дължимо му се на осн.чл.128 и съгл.
сключен с ответника трудово договор, неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2 200,00лв.
С отговор, депозиран на 15.ХІ.2016г.- в срока на чл.131 ГПК, ответната по иска
страна е оспорила основателността му и е приложила доказателства, удостоверяващи предприети на
2.ХІ.2016г.-след дата на подаване на исковата молба, действия по изпълнение на
задължението си по трудовия договор. На посочената дата, след извършено
извънсъдебно прихващане с насрещно дължима се от ищеца сума в обезщетение за неспазен
срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ответникът му е
заплатил сумата от 1 228,13лв.
На 20.ХІІ.2016г., преди дата на
насроченото за 21.ХІІ.2016г. с.з., ищецът е депозирал молба за оттегляне на
иска, заявявайки, че с извършеното в ода на делото плащане е получил
удовлетворение на вземането си. С
протоколно определение от 21.ХІІ.2017г., постановено в присъствие на
процесуалния представител на ответната страна, поради оттеглянето на иска и на
осн.чл. 232ГПК, първоинстанционният съд прекратява висящото му на производство
гр.д№1939 по опис за 2016г. и на осн. чл.78, ал.4 ГПК осъжда ищеца да заплати
на ответното дружество направените от последното разноски в размер на 641,50лв.
От които-480,00лв. за договорено в полза на процесуалния представител
възнаграждение, удостоверено по основание и размер с приложен в доказателство
договор за правна помощ, и 161,50лв.
пътни разноски., удостоверени с приложени като доказателство фискални бонове.
По молба на ищеца е проведено
производство по чл.248 ГПК - за
изменение на определението, преграждащо хода на делото, в частта му за
разноските. Като основното, поддържано в тази връзка възражение от ищеца е позовано на неизправното поведение на ответника, дало му повод да предяви иска за заплащане на
договорено и неизплатено трудово възнаграждение.
С постановеното по реда на чл.2348 ГПК
Определение №381/3.ІІ.2017г., първоинстанционният съд е намирал същата за
частично основателна. Уважил е същата до размера на присъдените в тежест на
ищеца пътни разноски а ответната страна и е оставил без уважение искането му за
освобождаване от дължимите за адв. възнаграждение разноски в размера на 480,00лв.
В тази си обжалвана част,
постановеното по реда на чл.248 ГПК определение е неправилно и следва да бъде
отменено. Доводите на жалбоподателя, че не дължи разноски по гр.д.№ 1939/2016г.
по описа на РРС са основателни. Приемайки,
че за дължимите се в полза на ответника разноски е налице основанието на чл.78, ал.4 ГПК,
първоинстанционният съд е следвало да съобрази прилагането му в съответствие с
предвиденото и в чл.78, ал.2 ГПК.
Законът освобождава ответника от отговорност
за разноски само при кумулативното наличие на две предпоставки: с поведението
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Необходимо
е да са налице и двете условия едновременно, за да бъдат възложени разноските
върху ищеца (Решение № 2619 от 19.XI.1965 г. по гр. д. № 2200/65 г., II г. о.).
Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с
оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по
същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о.).
В случая длъжникът не е изпълнил
своето задължение за заплащане на дължимата сума и е дал повод за завеждане на
делото, поради което и не му се дължат разноски. Възможността ищецът да бъде
осъден за разноските, които е направил ответника при прекратяване на делото,
представлява едно изключение от правилото, уредено в чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът има право на разноски при прекратяване на делото само в хипотезите
на оттегляне на иска, отказ от иска, а също и поради недопустимост на иска.
Законодателят е уредил подобна възможност именно в тези хипотези, за да може на
ответника да бъдат възстановени направените от него разноски при разпореждане с
правото на иск от страна на ищеца или поради недопустимост на иска му, но не и
когато с поведението си той е дал повод
за завеждане на делото. Следва да се
отбележи, че при тази хипотеза, същият е бил задължен и с държавна такса, в
какъвто смисъл първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе.
Водим от тези си мотиви, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановеното по
реда на чл.248 ГПК Определение №381/3.ІІ.2017г.
по гр.д.№1939/ 2016 по опис на РРС, в частта с която съдът не е уважил молбата на
И.Р. за изменение на преграждащото хода
на делото протоколно определение 21.ХІІ.2016г. в частта му за дължими на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
Допуска изменение на протоколно определение от 21.ХІІ.2016г. по
гр.д.№1939/2016 по опис на РРС като отменя същото в частта, с която Иван Р. е осъден да заплати
на „ОБИТЕХ“ЕООД, ЕИК130989820, гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №110Б, ет.І, офис 1 и 2 разноски за адвокатски хонорар в размер на 480,0лв.
Оставя без уважение искането на „ОБИТЕХ“ЕООД, ЕИК***,
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №110Б, ет.І, офис 1 и 2 за
осъждане на И.Р.,
ЕГН**********,*** с направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00лв. /четиристотин
и осемдесет лева/
Осъжда „ОБИТЕХ“ЕООД, ЕИК130989820, гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №110Б, ет.І, офис 1 и 2 да заплати по см/ка н РОС
държавна такса в размер на 15,00лв.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.