ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Град Разград, 09.05.2017г.

Разградски окръжен съд на 09.05.2017г. в закрито заседание в следния състав:

Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №105 по описа за 2017 година,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

С Определение №82/16.03.2017г., постановено по гр.д.№465/2016г. КРС в производство по чл.248 от ГПК е оставил без уважение молбата на ищеца в производството,Г.Н.Т. за изменение на постановеното по делото Решение №211/14.12.2016г.в частта му за разноските,с която е осъдил ищеца в производството,сега жалбоподател Т. да заплати на ответника М.М. на осн.чл.78,ал.3 от ГПК направените от него разноски в размер на 300 лв.,представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Г.Т.,лично, с искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на претенцията на ответника М. за разноски..

Ответната по жалбата страна М.М. не е депозирала отговор на същата.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, частната жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения.

КРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.232,ал.2 от ЗЗД, предявен от ищеца Г.Т. срещу ответника М.М., по който е образувано гр.дело №465/2016г.Ответната страна М.М. е депозирал писмен отговор на исковата молба в законовия срок,а на проведеното по делото едно съдебно заседание на 14.12.2016г. се е явил лично и с упълномощен от него адвокат Бахтишен Назми от АК-Разград, представяйки договор за правна помощ,видно от който е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.По делото от адвоката-пълномощник е поискано с решението на съда в полза на М. при отхвърляне на иска да бъдат присъдени разноски, като е представен списък за същите по чл.80 от ГПК.Съдът с Решение №211 от 14.12.2016г. е отхвърлил претенцията на Г.Т. за установяване по отношение на ответника М.М.,че същия му дължи сумата 1500 лв.,представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя,сключен през м.септември 2015г.,като неоснователна и недоказана.С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски на осн.чл.78,ал.3 от ГПК му е присъдил такива в размер на 300 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение,предвид представения в с.з. договор за правна помощ,удостоверяващ заплащането на същите.В предвидения в закона срок ищеца Г.Т. е депозирал молба за изменение на решението в частта му за разноските,като заявил,че съдът е следвало да прекрати производството по делото,след като не е представил доказателства за които съдът му е указал.КРС постановил атакуваното определение,с което оставил без уважение същата.За да отхвърли молбата на Т. КРС е приел,че не са били налице основания за прекратяване на делото,тъй като дадените на ищеца указания по реда на чл.146,ал.2 от ГПК не са такива по редовността на исковата молба;на второ място е посочил,че съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът би имал право на разноски и при прекратяване на производството по делото и на последно място ,че заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат е в минималния размер.

Така постановеното определение е правилно.Не са налице законови предпоставки,които да позволяват на съда да измени постановеното от него решение в частта за разноските,както е посочил и КРС.Дадените от него указания на ищеца за представяне на писмени доказателства,не са такива по редовността на исковата молба, а касаят непредставянето на доказателства от ищеца във връзка със заявените от него твърдения.Ответникът предвид изхода на делото има право на разноски и те са в минимален размер.Същите правилно са възложени в тежест на ищеца.

Предвид горното атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Разградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №82/16.03.2017г., постановено по гр.д.№465/2016г. КРС в производство по чл.248 от ГПК

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.