О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 29. 06. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Рая Йончева

Валентина Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 164 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от В.И.И., З.А.И., Р.И.И., тримата действащи чрез адв. Назми против Определение № 137/ 17. 05. 2017 г. по гр. д. № 197/ 2017 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателите иск.

Ответниците по иска не са заявили становище по частната жалба.

Съставът на въззивния съд намира молбата за допустима - подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а по същество за основателна.

Ищците В.И.И., З.А.И., Р.И.И., тримата действащи чрез адв. Назми са депозирали искова молба пред КРС против ответниците Е.А.Х. и Ю.Л.Ю.. Твърдят, че всички са наследници на общия наследодател Ибрям Юмеров Чиркин, починал на 26. 08. 1999 г. С Решение № 32/П/ 15. 02. 1995 г. на ПК гр. Завет на Ибрям Юмеров Чиркин е възстановено правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Прелез по отношение на: 1. Полска култура от 55, 567 дка, имот № 010022; 2. Полска култура от 20, 033 дка, имот № 016006 и 3. Полска култура от 23, 703 дка, имот № 051006. Приживе наследодателят Ибрям Юмеров Чиркин е прехвърлил правото на собственост върху същите имоти на ответника Л.Ю.Х. с нот. акт за дарение срещу гледане и издръжка № 104, т. ІV, дело № 2118/ 1997 г. Ищците твърдят, че същите земеделски земи са били собственост на техния наследодател Ю. Ибрямов Юмеров, който е син на Ибрям Юмеров Чиркин. С Решение № 10П/ 29. 05. 1992 г. на ПК гр. Завет е отказано възстановяване на правото на собственост върху земите на наследниците на Ю. Ибрямов Юмеров Чиркин, като са изложени мотиви, че нивите са на Ибрям Юмеров Чиркин. Ищците са изложили петитум, да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците, като наследници на Ю. Ибрямов Юмеров са собственици на процесните земеделски земи.

Районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Такъв е налице, когато собствеността върху земеделските земи е възстановена по административен ред на различни лица и трябва да се установи по безспорен начин кой е действителния собственик към момента на внасянето й в ТКЗС. В случая инициираното административно производство от наследниците на Ю. Юмеров за възстановяване правото им на собственост върху земеделските земи е приключило с влязло в сила решение, с което им е отказано възстановяване на правото на собственост. Освен това не е налице идентичност между имотите, заявени пред ПК гр. Завет, по отношение на които е постановено влязлото в сила Решение № 10П/ 29. 05. 1992 г. на ПК и претендираните в настоящото исково производство.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд в настоящия състав приема следното:

На първо място исковата молба е нередовна. Не е ясно правното основание на предявения иск. Изложените от ищците твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че процесните земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на техния пряк наследодател Ю. Юмеров, а не на общия наследодател на страните по делото Ибрям Юмеров Чиркин, по отношение на което е постановено позитивното решение на ПК гр. Завет и е породен спор за собствеността им, сочат на предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Същевременно в петитума се съдържа искане да бъде установено правото на собственост върху земеделските земи на ищците към настоящия момент. Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост върху земеделски имот към един минал момент- момента на внасяне на земите в ТКЗС. Към този момент съдът следва да признае или отрече спорното право на собственост. С оглед на това, районният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищците да отстранят нередовността, за да стане ясно какъв иск е предявен и каква защита ищците търсят, за да бъде преценен и правния им интерес.

Неправилно районният съд е приел, че липсва правен интерес за ищците от предявяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Безспорно е, че наследниците на Ю. Ибрямов Юмеров чрез ищеца Р.И. са подали заявление пред ПК гр. Завет за възстановяване правото им на собственост върху процесните земеделски земи на името на техния наследодател Ю. Ибрямов Юмеров и с влязло в сила Решение № 10П/ 29. 05. 1992 г. на ПК по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на правото на собственост върху тях. Разпоредбата на чл. 11 от ЗСПЗЗ предвижда срокове на искането за възстановяване на собствеността. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. В този смисъл е ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК. В ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/14 г. ОСГК на ВКС, т. 3А е прието, че когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

В случая ищците твърдят, че процесните земи, заявени за възстановяване, като собственост на прекия им наследодател, са били възстановени на наследниците на общия наследодател на страните Ибрям Юмеров Чиркин. От това следва, че процедурата по възстановяване на земеделската земя, предмет на спора, е приключила с позитивен административен акт. Той, както и отказът да се възстанови същата земя в полза на единия от наследниците на общия наследодател, са породили спора за това, кой е бил носител на правото на собственост върху земята към момента на кооперирането й. С оглед на това, предявяване на иск с пр. основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в случая не е лишен от правен интерес и е процесуално допустим. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК /Решение № 250 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2014 г., I г. о., ГК/.

Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно дадените указания.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 137/ 17. 05. 2017 г. по гр. д. № 197/ 2017 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно дадените указания .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.