Град Разград, 13.07.2017 година
Разградски
окръжен съд
На
тринадесети юли, две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
Рая Йончева
Валентина Димитрова
Като разгледа докладваното
от съдията В. Димитрова в.ч. гр.д.№170
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от Й.Д.Д. *** ,чрез пълномощник адв.П.Дечев от АК-Шумен против Определение № 226 / 14.06.2017г., постановено
по гр. дело №259/2017 г. по описа на РС – Исперих, с което съдът е прекратил
производството по същото , поради недопустимост на предявените от жалбоподателя
искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.55 от ЗЗД против Т.Х.П. ***. В
жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се
прави искане за неговата отмяна и
върщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна-ищец в производството срещу акт,подлежащ на контрол по реда на
настоящото производство.
Разглеждайки същата по същество,РОС я намира за частично основателна по
следните съображения.
Жалбоподателят е сезирал РС с искова молба,подадена против ответника Т.П.
, с която са предявени два съединени иска,такъв по чл.124,ал.1 от ГПК и втория
по чл.55 от ЗДД.
С първият от тях е заявен петитум да бъда признато за установено, че
ищецът Й.Д.Д. не дължи на Т.Х.П. сумата 3000 лв., като частично неразплатено
вземане по разписка от 29.06.2015 г., както и 21 лв., деловодни разноски по
ч.гр. дело № 44/2012 г.по описа на КРС.С вторият се претендира ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
531 лв., удържани от трудовото му възнаграждение, което е получавал от Община
Кубрат, за месеците юни,юли и август
По така предявената иска молба, първоначално подадена пред КРС по
местоживеенето на ответника е било образувано гр.дело №432/2016г.по описа на
същия и е постановено определение №306/17.11.206г. за прекратяване на
производството по същото,поради недопустимост на предявените искове.Същото е
било атакувано пред РОС с ч.жалба от ищеца и в производство по чл.274 от ГПК ОС
е постановил определение №1149/29.12.2016г. с което е отменил определението на
КРС и е върнал делото на същия с оглед преценка редовността на исковата молба,предвид
на заявени със същата възражения по чл.423 от ГПК,както и приета допустимост на
втория от съединените искове,този по чл.55 от ЗЗД.
КРС е изпълнил указанията на съда във връзка с редовността на исковата
молба. В уточняваща такава, вх.№277/01.02.2017г. ищецът е посочил във връзка с
търсената от него защита по първия от предявените искове, че предявеният от
него иск във връзка със вземането за което е издадена заповед за изпълнение в
полза на ответницата е такъв по чл.124 от ГПК, отрицателен установителен, а не
възражение по чл.423 от ГПК или иск по чл.424 от ГПК, като е поддържал
заявените обстоятелства с първоначалната искова молба.След отвод на всички
съдии о при КРС от образуваното дело
№432/2016г. делото е изпратено за разглеждане в друг равен по степен съд,а
именно РС-Исперих.
За да постанови
атакуваното определение,с което е
прекратил производството и по двата
иска,поради недопустимостта им, РС е приел, че е уреден специален правен ред за
защита правата на ищеца във връзка с издадената срещу него заповед за
изпълнение в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК,съответно и за
връщане на неоснователно събраните от него суми по започналото принудително
изпълнение.Й.Д. е разполагал с възможността да подаде възражение по чл.423 от
ГПК пред ОС, при съответните предпоставки,довели до пропускането на срока за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК,както и ,че той разполага със
специалния установителен иск по чл.424 от ГПК за установяване недължимост на
вземането по заповедта за изпълнение.
РОС в този си
състав напълно споделя мотивите на РС за недопустимост на предявените два иска,както
този по чл.124 от ГПК,така и този по чл.55 от ЗЗД, като държи да посочи, че с
влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като
безспорно, поради което предявяването на иск по общия ред, извън уредените в заповедното производство процесуални възможности
е недопустимо. В този смисъл е определение № 793 от 28.10.2014 г. по ч. гр.
дело № 4220/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 226 / 14.06.2017г., постановено по гр. дело №259/2017 г. по описа на РС –
Исперих, с което съдът е прекратил производството по същото по предявените
искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.55 от ЗЗД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване предвид цената на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.