О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 11. 10. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 239 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.П.В. чрез повереника й адв. Маринов против Определение № 3247/ 30. 08. 2017 г. по гр. д. № 2007/ 17 г. по описа на Разградския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност на съдилищата на РБългария за разглеждане на предявените искове. Счита, че определението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.П.В.. В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата е посочила, че с ответника Д.В. са сключили граждански брак на 21. 05. 2000 г. в гр. Разград. През 2002 г. се преместили да живеят в гр. Тулон, Република Франция. На 06. 10. 13 г. се родило детето им М. В.. Съпрузите живели съвместно в гр. Тулон до 15. 04. 14 г., когато се разделили. Ответникът напуснал територията на Франция, за което уведомил писмено ищцата. Същият е гражданин на Хърватия. Ищцата живее с детето във Франция. Поискала е да бъде прекратен сключения граждански брак с ответника, да бъде определено местоживеенето на детето при нея в гр. Тулон, РФранция, да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо него и да бъде определен режим на лични отношения с ответника, последният да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно, да носи предбрачното си фамилно име след развода. Районният съд е преценил, че не е компетентен да разгледа спора, според чл. 3 от Регламент на Съвета /ЕО/ № 2201/ 2003 от 27. 11. 2003 г., като е приел, че компетентен да разгледа спора е френският съд и е прекратил производството по делото.

Ищцата е представила удостоверение за сключен гр. брак от 02. 09. 13 г. на Община Разград, преписи от личната й карта, удостоверение за раждане на детето Мишел В., род. на 06. 10. 13 г. в Тулон, Франция, паспорта на ответника, Сертификат за образование, в който е удостоверено, че детето е записано в училищните регистри - 4-ти клас на Полупансион в училище в Ла Валет дю Вар, Удостоверение за работа от 26. 04. 17 г. , в което е удостоверено, че ищцата е назначена на работа като камериерка в хотел „Ибис“ в Тулон, Договор за наем от 28. 04. 14 г. със срок на действие 3 години, Фиш за заплата за м. 04. 17 г., Декларация от ответника от 28. 09. 14 г., в която е декларирал, че не живее с ищцата от 15. 04. 14 г. и че е напуснал територията на Франция за неопределено време.

Въз основа на така изложеното, съдът приема, че обжалваното определение на районния съд е законосъобразно. КМЧП намира приложение само ако не са приложими други международни актове. С присъединяването си в Европейския съюз, България и Хърватия се считат за адресати на европейските рамкови закони, европейски регламенти и европейски решения. При уредба на дадена материя с регламент, националният съд е длъжен да приложи общностното право, тъй като то има върховенство над вътрешноправните норми. В случая международната компетентност на българския съд се урежда от Регламент 2201/2003. От представените от ищцата писмени доказателства - Удостоверение за работа от 26. 04. 17 г., в което е удостоверено, че ищцата е назначена на работа като камериерка в хотел „Ибис“ в Тулон, Договор за наем от 28. 04. 14 г., Фиш за заплата за м. 04. 17 г., Сертификат за образование, в който е удостоверено, че детето посещава училище в Ла Валет дю Вар, безспорно се установява, че ищцата има постоянно местопребиваване във Франция. Още в исковата молба е поддържано твърдението от нея, че има постоянно местопребиваване от 2002 г. във Франция и с ответника са живели в тази държава докато се разделят през 2014 г. Ответникът по иска за развод е гражданин на Хърватия, която е държава – членка по смисъла на Регламент на Съвета /ЕО/ № 2201/ 2003 от 27. 11. 2003 г. Нито една от страните по делото няма обичайно местопребиваване в България. Предвид изложеното, следва да намери приложение изключителната компетентност, предвидена в чл. 6 от Регламента, според който срещу съпруг, който има обичайно местопребиваване на територията на държава- членка или е гражданин на държава-членка, може да се предявява иск в друга държава-членка само в съответствие с членове 3, 4 и 5, уреждаща общата компетентност по дела за развод. С тази разпоредба в случая се изключва компетентността на българския съд, уредена в чл. 7 от КМЧП, тъй като ответникът не е български гражданин и няма обичайно местопребиваване в България. Съгласно чл. 3 от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са съдилищата съобразно обичайното местопребиваване на съпрузите или един от тях или съобразно гражданството им. Според чл. 3, б. "а", компетентни по делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава членка. Съгласно чл. 3, б. "б" от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В последната хипотеза, връзката, определяща компетентността на съда не е свързана с обичайното местопребиваване, а само с гражданството на съпрузите, предвид което, когато двамата съпрузи са български граждани, българският съд е компетентен да се произнесе по иск за развод. В случая правилото на чл. 3, б. "б" от Регламента не намира приложение, тъй като ответникът няма българско гражданство. Намира приложение разпоредбата на чл. 3, б. "а" в хипотезите, че компетентни да се произнесат по делата за развод са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; както и когато ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска. Тъй като последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите и детето е било в Р Франция, където ищцата пребивава и към момента на подаване на исковата молба, компетентен да се произнесе по молбата за развод е френския съд. По силата на чл. 8 от Регламента, определящ компетентността на съда, съобразно обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, френският съд следва да се произнесе и по иска, свързан с упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Искът за издръжка е предявен от ищцата в условията на обективно кумулативно съединяване с иска за упражняване на родителски права, поради което в този случай следва да се приложи правилото на чл. 3, б. „г” от Регламент /ЕО/ № 4/ 2009, според което компетентен по този иск е съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск.

Предвид изложеното, районният съд, достигайки до същите правни изводи, че българския съд не е компетентен да разгледа спора е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3247/ 30. 08. 2017 г. по гр. д. № 2007/ 17 г. по описа на Разградския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност на съдилищата на Република България за разглеждане на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

Председател:

Членове: 1.

2.