О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

2.ХІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

2.ХІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2017

№258

Ч. гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 577, ал.2 във вр. с чл.274ГПК.

Делото е образувано по жалба на ЧСИ Петя Иванова, рег.№883 и р-н на действие при ОС-Варна против Определение №55/5.Х.2017г. на съдия по вписванията при РРС, с което й е отказано вписване на възбрана, поради несъответствие на заявените до вписване обстоятелства с изискванията на чл.6, ал.1, б. „в“ ГПК – в индивидуализация на възбранените недвижими имоти не са посочени граници.

С депозиране на жалбата ЧСИ декларира, че отказът за вписване е постановен по отношение на възбрана, предприета в обезпечение на вземане на „Райфайзенбанк България“ЕАД, за което срещу физическото лице Р.С.Р., на производство пред нея е образувано изп.д. №20178830402195. Определението се обжалва от съдебния изпълнител с искане за отмяната му като неправилно и за връщане на преписката на СВп при РРС с указания за вписване на постановената в изп. производство възбрана.

Настоящият състав на РОС намира частната жалба за допустимо подадена в срок. Налице е надлежна процесуална легитимация. Правото на съдебния изпълнител да обжалва отказ за вписване на възбрана е изведено с т. 8 ТР № 7/25.ІV.2013 г. по тълк. д. 7/2012 г. ОСГТК на ВКС. Обжалването на отказа на съдията по вписванията е съдебно производство, което се провежда при условията на т.нар. "пълен въззив".

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:.

В искането за вписване съдебният изпълнител е удостоверил, че мярката по образуваното му на производство изпълнително дело №20178830402195 е наложена с адресираната до длъжника покана за доброволно изпълнение (чл. 449, ал. 2 ГПК) върху притежавани от него идеални части от общо 46 недвижими имота, един от които – жилищен такъв, а останалите- със земеделско предназначение(ниви, овощна градина). Като в индивидуализиране земеделските имоти е посочил местонахождението им по местности в землищата на съответните населени места площта им и техният номер от картата на възстановената собственост.

По отношение на възбранения по п.1 недвижим имот е посочил, че се касае за: ½ ид.част от самостоятелно обособен обект в жилище-втори жилищен етаж, иначе-трети от триетажна жилищна сграда с гаражи в първия приземен етаж със застроена площ от 101,70кв.м., притежаващ самостоятелен вход от север през общата стълбищна клетка; маза със застроена площ от 25.18кв.м., разположена в югоизточната част на сутерена; ½ ид.ч. от подпокривното пространство в западната част на сградата и гараж с площ от 18,20кв.м., изграден в югозападната част на първи приземен етаж, с местонахождение на така описаните обекти в урегулиран парцел ІХ-1093 на кв. 39 по плана на гр.Разград, с административен адрес - гр.Разград, ул.“Панайот Хитов“№12.

С обжалваното определение, в охранително производство е отказано вписване на възбраната като мярка в обезпечение на принудителното изпълнение на частното гражданскоправно притезание. Съдията по вписванията е мотивирал отказа да впише възбраната с това, че актът на наложената възбрана не сочи на границите на имотите и не съответства на изискванията за съдържание от чл. 26, in fine, вр. чл. 24, б. "а", вр. чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп.

При разглеждане на искането, съдия по вписванията при РРС е бил длъжен да съобрази, че в молбата недвижимите имоти, обект на възбрана, са индивидуализирани в степента, която чл. 26, вр. чл. 6, б. "в" ПВп. изисква. Посочването на границите е било ненужно, доколкото са посочени номерата им, съответно по действащия рег. план на гр.Разград и по картата на възстановената собственост.

В решение № 292/22.ХІІ.2015 г. по гр. д. № 1159/2015 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. в отговора на правния въпрос по реда на чл. 290 - 293 ГПК е прието, че редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изискващите се данни относно недвижимия имот, поставен под възбрана и тези за кредитора и длъжника. Прието е, че индивидуализацията на имота е извършена в необходимата степен, когато безспорно установява кой точно е имотът, обект на възбрана.

В определение № 314/16.ХІ.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС, ГК, I-во отд., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при решаването на частната касационна жалба по същество се приема, че когато земеделския имот, поставен под възбрана, е описан по вид, номер от картата на възстановената собственост, местонахождение (община, населено място, местност) и площ, той е индивидуализиран в необходимата степен. Защото, границите на тези имоти не могат да бъдат различни от тези, нанесени в картата на възстановената собственост. Вписването на възбраната все още се извършва по личната (персонална) партида на длъжника, а не по партида на имота (чл. 74 ЗКИР). Целта да бъде оповестена възбраната на заинтересованите се постига в необходимата степен с вписването по персоналната партида, че обект на възбрана е земеделският имот, индивидуализиран по посочения начин.

По изложените мотиви съдът приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно и

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №55/5.Х.2017г. на съдия по вписванията при РРС, с което е отказано вписване на възбрана по искане вх.рег.№4385/5.Х.2017г. на ЧСИ Петя Иванова, с рег.№883 на КЧСИ и р-н на действие при ОС-Варна .

ЗАДЪЛЖАВА Съдия по вписванията при Районен съд гр.Разград да извърши надлежните действия по вписване на молба за вписване на възбрана с вх.рег.№4385/5.Х.2017г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.