О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 06. 11. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Й. в. гр. д. № 276/ 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.Х.Ц. против Определение от 10. 10. 2017 г. по гр. д. № 1636/ 2017 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

Ц. твърди, че определението е незаконосъобразно. Излага довод, че за да прекрати производството по делото, поради оттегляне на молбата за защита, съдът не се е убедил лично и непосредствено в действителната й воля, въпреки, че е имал информация, че е била на лечение в психиатрична болница. Твърди, че молбата й за оттегляне не изразява действителната й воля, а била подписана под упражнена принуда от баща й, който е ответник. Излага съображение, че страна по делото е и сина й и по отношение на него не е подавана молба за прекратяване на производството.

Ответникът по частната жалба не е заявил становище.

Съдът, като обсъди изложеното в молбата и събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред районния съд е образувано по депозирана молба от Н.Х.Ц. за издаване на заповед за защита против нейния баща Х.С.Ц..На осн. чл. 2, ал. 2 ЗЗДН като страна в производството е конституирано и детето Р. Д. Х., присъствало на инцидента. По делото са проведени четири открити съдебни заседания. В третото проведено на 04. 10. 17 г., когато молителката не се е явила, поради лечението й в Психиатрична клиника в гр. Бяла, делото е било отложено за 10. 10. 17 г. На 09. 10. 17 г. в деловодството на съда е подадена писмена молба вх. № 10252/ 09. 10. 17 г. от Ц., в която е заявено, че оттегля исковата си молба и моли делото да бъде прекратено. В проведеното съдебно заседание на 10. 10. 17 г. съдът е докладвал молбата на Ц. Повереникът й адв. И., която е присъствала, съобщила на съда, че разговаряла с Цонева, която заявила, че не може да се яви, тъй като“не знаела на кой свят се намира, че не се чувства добре и затова няма да се яви по делото“. Адв. И. е заявила също, че доверителката й не й е дала правомощия да оттегля молбата й за защита, нито е оттеглила упълномощаването и помолила да се отложи делото, за да може съдът лично да се убеди във волята, предвид факта, че доверителката й се е лекувала до момента в психиатрично заведение. С обжалваното определение съдът приел, че не намира основания да не кредитира заявената от молителката молба за оттеглянето й, като неистински документ, доколкото нямало данни в този смисъл и е постановил определение, с което прекратил производството по делото.

Въз основа на изложеното, въззивната интстанция приема, че частната жалба е основателна. По въпроса за оттегляне от иска, има установена съдебна практика, която е в смисъл, че за да прекрати производството по делото, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление. Когато ищецът е оттеглил волеизявлението за оттегляне на иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, няма налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото. В случая, действително преди проведеното на 10. 10. 17 г. е подадена молба от Ц. за оттегляне на молбата за защита.Съдът е разполагал с информация от страните, че молителката до този момент е била лекувана в психиатрично заведение. Видно и от приложената Епикриза № 2062/ 04. 10. 17 г. Ц. е лекувана до 05. 10. 17 г. в ДПБ Бяла от „Остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми“ и е била в отпуск по болест, според издадения болничен лист от ДПБ Бяла от 01. 10. до 10. 10. 17 г. Пълномощникът й не е поддържал молбата за оттегляне в проведеното открито съдебно заседание, а напротив, се е противопоставил да бъде прекратено производството по делото преди да бъде изяснена действителната воля на молителката. С оглед изразеното волеизявление от пълномощника на молителката, който не е поддържал молбата за оттегляне и предвид правната възможност за оттегляемост на направеното волеизявление за оттегляне на молбата, следва да се приеме, че липсва десезиране на съда по смисъла на чл. 232 ГПК, тъй като не е налице достигнало до съда ясно и категорично волеизявление за това. Налице са били основания съдът да приложи чл. 101, ал. 1 ГПК и правилото, че съмнението в редовността на едно процесуално действие е обстоятелство, задължаващо съда да отстрани съмнението посредством поправяне на конкретното действие, като според случая изиска потвърждаване или допълнително положително установяване на обстоятелства, доказващо неговата редовност. Въпросът за изграждането на увереност, че едно процесуално изявление е валидно, стои в рамките на служебното начало и е подчинено на същото правило. Като не е съобразил произтичащо от чл. 101, ал. 1 ГПК свое служебно задължение, във връзка с процесуалните действия на молителката, районният съд е постановил определение, което е незаконосъобразно.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение от 10. 10. 2017 г. по гр. д. № 1636/ 2017 г. по описа на Разградския районен съд.

ВРЪЩА делото на районният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.