О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
10.ХІ.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
10.ХІ. закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2017 №286 Ч.в.
гражданско
дело по описа за година
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.
577 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от В.К. чрез процесуално представляващият го по
пълномощие –адв.Д.Павлов против
Определение №23/16.Х.2017г. на съдия по вписванията при КРС, в което е
обективиран отказ на последния да впише искова молба, рег. при КРС с вх.№ 2368/18.ІХ.2017г., с която частният
жалбоподател е предявил срещу И.Х.К. иск
за установяване „съсобственост“ върху недвижим имот. Настоява
се за отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на преписката с
указания за вписване на исковата молба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице /молител в охранителното производство/ и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното определение
съдията по вписванията при КРС е отказал да извърши вписване на искова молба, с
която е предявен положителен установителен иск за собственост, подлежаща на
вписванe по силата на чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б.
"з" и "и" от ПВ. Мотивите за този отказ се базират на това,
че към молбата не е приложена вносна
бележка за платена държавна такса за образуване на дело в КРС.
След като прецени оплакванията в жалбата и мотивите на съдията по
вписванията за постановения отказ, Окръжният съд намери:
По своето естество вписването има оповестително действие. В
производството по вписване съдията по вписванията може и е длъжен да
осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна в
рамките, установени в чл. 32а от Правилника за вписванията - дали е
представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 ПВ и отговаря ли той на
изискванията на чл. 6 от ПВ.
От приложените писмени доказателства е видно, че представената искова
молба подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл. 11, б. "в" във
връзка с чл. 4, б. "з" и "и" от ПВ. След промяната на
текста на чл. 112 от ЗС и на чл. 4 от Правилника за вписванията б.
"з" и б. "и" е разширен кръга на актовете подлежащи на
вписване и подлежат на вписване всички искови молби, които имат за предмет
правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, въпреки че
няма изрична законова разпоредба.
В случая вписването на исковата молба, с която се иска уважаване на положителен
установителен иск за собственост на
описания в същата недвижим имот, е инициирано от ищеца. Т.е., не е разпоредено с акт на съд. В
този случай, в задължение на съдия по вписванията е проверката по редовност на
подлежащия на вписване акт. Като в предметния обхват на тази проверка, по
императив на предвиденото в чл.12 ПВп е и редовността й по см. на чл.128, ал.1,
т.2ГПК-наличие на документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи.
От съдържанието на внесената за вписването й искова молба, е видно, че
се касае за оценяем иск с вещно правен ефект, за редовността, на който
законодателят е предвидил дължимост на определяема по реда на чл. 69, ал.1, т.2
ГПК държавна такса. Към същата няма данни да е представен документ
за внесена държавна такса. Като в
реквизит на същата се установява
изявление на ищеца, че такава не е внесъл, тъй като очаква определянето й от
сезирания със спора съд.
При положение, че съдията по
вписванията е сезиран с една нередовна искова молба, както е в случая,
неотговаряща на нормативните изисквания, последният не би могъл да приложи
правилата, предвидени в ГПК за отстраняване на нередовностите, отнасящи се до
исковото производство. Това е така, защото за съдията по вписванията важат разпоредбите,
предвидени в друг нормативен акт, уреждащ вписването - а именно Правилника за
вписванията. Който, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 предвижда, че вписването се
извършва незабавно, в рамките на работния ден в
предназначения за това входящ регистър. Следователно, изискването, за
незабавно вписване на акта, не предполага никаква възможност за прилагане на
предвиденото за исковото производство, в хипотезата на чл. 129 от ГПК.
Вписването на искова молба без да е
представен нейния оригинал и без да са
платени предварително държавните такси, е в нарушение на чл. 12, ал. 1 ПВп. Такова вписване, в практиката
си по чл.290 ГПК, ВКС приема за недопустимо, доколкото залегналите в цитирания
текст изисквания представляват законови предпоставки за редовността му . Наличието
на такъв порок при вписване на исковата молба се приема и като основание за оспорването му по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК и за неговото заличаване(вж. Решение № 692/ 30.ІІІ.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1934/2009 г., III г. о., ГК ).
По така изложените мотиви,
съдът намира отказа за законосъобразен , а подадената срещу него жалба за
неоснователна.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,
подадена от В.Х.К.,ЕГН**********,***, чрез процесуално представляващият го по
пълномощие –адв.Д.Павлов против
Определение №23/16.Х.2017г. на съдия по вписванията при КРС, в което е
обективиран отказ на последния да впише искова молба, рег. при КРС с вх.№ 2368/18.ІХ.2017г. - за
установяване „съсобственост“ върху недвижим имот.
Определението може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.