О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград,
15. 12. 2017 г.
Разградският окръжен съд в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
Анелия Йорданова
Членове: Ирина Ганева
Диляна Николова
като
разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 311
по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 577 от ГПК
Постъпила е частна жалба от ЧСИ
Георги Стоянов, № 912 на РКЧСИ против Разпореждане от 29. 11. 2017 г. на
съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017 г. , подадена
срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с
което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за
заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов по изп. дело № 20179120400724 за събиране на публични общински
вземания с взискател Община Разград. Жалбоподателят
твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, моли да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира
следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява
основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане,
съдията по вписванията при РРС е приел, че следва ЧСИ да внесе
държавна такса в размер на
25 лв. по сметка на Разградския окръжен съд за
подадената от него Жалба вх. № 65/ 2017 г. срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията
при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане
за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов по изп. дело за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. Към разпореждането, с което са
дадени указания за внасяне на държавна тактаа от 25
лв. , са изложени мотиви, че на осн. чл. 84, ал. 3
ГПК от заплащане на държавна такса е освободена само Община Разград. Приложено е становище, че жалбоподателят не е освободен от заплащане на държавна
такса, тъй като съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя,
но от свое
име. Посочено е, че е налице изменение и допълнение в
ДОПК, като в чл. 163, ал. 4 е предвидено, че в случаите, когато публичните
вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се
извършва по реда на ГПК. С Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. , което се обжалва от
ЧСИ, съдията по вписванията е отказал да
разпореди вписване на Искане за заличаване на възбрана от 07. 11. 17 г. по изп. д. № 20179120400724 на ЧСИ Стоянов, вписана под вх. №
4804, т. 3, акт № 121/ 2017 г. За да постанови
отказа, съдията по вписванията е бил мотивиран от съображения, че при подаването на
искането за вписване на възбрана,
държавна такса не се е дължала,
по аргумент от чл.431 ал.4 ГПК, съгласно който за вписване на
обезпечителни мерки се дължи съответната
държавна или местна такса, освен
в случаите по чл.83 ал.1 и
чл.84 ГПК. Не така стои въпросът за
дължимостта на таксата при искане
за заличаване на възбраната. Докато налагането й предполага бързина с цел гарантиране на ефективността на събиране на
установеното вземане, заличаването й е свързано с вече проведено изпълнително производство и събиране на задълженията
от имуществото на длъжника. Съгласно
чл.79 ал.2 ГПК, когато таксите
по изпълнението не са внесени
от взискателя, вкл. и в хипотезата на чл.84 т.1 ГПК, те се събират от
длъжника. Последният дължи плащането на всички такси
по изпълнението, включително и тази за заличаването на наложената в хода на изпълнителното
производство възбрана, на основание чл.79 ал.1 ГПК. В случая не са
налице изключенията на т.1 и 2 от същата
алинея. За длъжника възниква задължение за заплащане
на разноските по изпълнението, които следва да
бъдат събрани от съдебния изпълнител.
В подкрепа на горното е изричното законово уреждане на въпроса за
таксите при вписване на обезпечителните
мерки по чл.431 ал.4 ГПК, но не и заличаването
им.
Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че Разпореждане от 29. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017 г. , подадена срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, както и самото Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов са незаконосъобразни. В случая Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов е по образувано изп. дело за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. За да стигне до извода, че частния съдебен изпълнител в случаите на събиране на публични вземания дължи държавна такса, съдията по вписванията се е позовал на приетото становище по въпроса с Определение № 392/ 06. 04. 2017 г. по ч. в. гр. д. № 80/ 17 г. по описа на РОС. С Определение № 153/ 27. 07. 17 г. по ч. гр. Д. № 1713/ 2017 г. по описа на ВКС, постановено на осн. чл. 274, ал. 3 ГПК, е отменено горното определение и е прието обратното, задължително становище по въпроса: Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за ЧСИ държавата може да възлага на частните съдебни изпълнители събирането на публични вземания. Производството се развива по реда на ДОПК, доколкото друго не е предвидено. В тази хипотеза частният съдебен изпълнител изпълнява по възлагане от държавата функциите на публичен изпълнител и осъществява служебно предвидените в ДОПК действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания. Публичният изпълнител е орган на Националната агенция по приходите, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания /чл. 2 от ЗНАП
/ и е освободена от внасяне на държавни такси, съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК. След като публичният изпълнител не дължи държавни такси при изпълнение на възложените му със закон функции във връзка със събиране на публични вземания, такива не се дължат и от частния съдебен изпълнител, действащ при условията на чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ.С приетото изменение и допълнение на чл. 163, ал. 4 от
ДОПК, че в
случаите, когато публичните вземания са възложени за
събиране на съдебен изпълнител, събирането им се
извършва по реда на ГПК, това решение на въпроса не е изгубило значение, тъй като с разпоредбата
само изрично се урежда способа за събиране на публичните вземания, възложени за
събиране на съдебен изпълнител.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за връщане
на жалбата, подадена от ЧСИ и обжалваното Определение №
65/ 07. 11. 2017 г. на съдията
по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши
заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване
изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по
описа на ЧСИ Г. Стоянов са незаконосъобразни и следа
бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията за
заличаване на възбраната, вписана в Службата по вписванията гр. Разград под вх. № 4182/ 25. 09. 2017 г. ,
акт № 42, т. 3, дело № 1696.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 29. 11.
2017 г. на съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017
г., подадена срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията
при РРС.
ОТМЕНЯ Определение № 65/ 07.
11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши
заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11.
2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов.
ВРЪЩА делото на съдията по
вписванията при РС Разград за заличаване на възбраната, вписана в Службата по
вписванията гр. Разград под вх. № 4182/
25. 09. 2017 г. , акт № 42, т. 3, дело № 1696 по изп.
дело №20179120400724 на ЧСИ Стоянов .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.