Определение по Гражданско дело 311/2017г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 15. 12. 2017 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 311 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 577 от ГПК

Постъпила е частна жалба от ЧСИ Георги Стоянов, № 912 на РКЧСИ против Разпореждане от 29. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017 г. , подадена срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов по изп. дело № 20179120400724 за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, моли да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдията по вписванията при РРС е приел, че следва ЧСИ да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Разградския окръжен съд за подадената от него Жалба вх. № 65/ 2017 г. срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов по изп. дело за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. Към разпореждането, с което са дадени указания за внасяне на държавна тактаа от 25 лв. , са изложени мотиви, че на осн. чл. 84, ал. 3 ГПК от заплащане на държавна такса е освободена само Община Разград. Приложено е становище, че жалбоподателят не е освободен от заплащане на държавна такса, тъй като съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя, но от свое име. Посочено е, че е налице изменение и допълнение в ДОПК, като в чл. 163, ал. 4 е предвидено, че в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. С Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. , което се обжалва от ЧСИ, съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на Искане за заличаване на възбрана от 07. 11. 17 г. по изп. д. № 20179120400724 на ЧСИ Стоянов, вписана под вх. № 4804, т. 3, акт № 121/ 2017 г. За да постанови отказа, съдията по вписванията е бил мотивиран от съображения, че при подаването на искането за вписване на възбрана, държавна такса не се е дължала, по аргумент от чл.431 ал.4 ГПК, съгласно който за вписване на обезпечителни мерки се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл.83 ал.1 и чл.84 ГПК. Не така стои въпросът за дължимостта на таксата при искане за заличаване на възбраната. Докато налагането й предполага бързина с цел гарантиране на ефективността на събиране на установеното вземане, заличаването й е свързано с вече проведено изпълнително производство и събиране на задълженията от имуществото на длъжника. Съгласно чл.79 ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, вкл. и в хипотезата на чл.84 т.1 ГПК, те се събират от длъжника. Последният дължи плащането на всички такси по изпълнението, включително и тази за заличаването на наложената в хода на изпълнителното производство възбрана, на основание чл.79 ал.1 ГПК. В случая не са налице изключенията на т.1 и 2 от същата алинея. За длъжника възниква задължение за заплащане на разноските по изпълнението, които следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител. В подкрепа на горното е изричното законово уреждане на въпроса за таксите при вписване на обезпечителните мерки по чл.431 ал.4 ГПК, но не и заличаването им.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че Разпореждане от 29. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017 г. , подадена срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, както и самото Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов са незаконосъобразни. В случая Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов е по образувано изп. дело за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. За да стигне до извода, че частния съдебен изпълнител в случаите на събиране на публични вземания дължи държавна такса, съдията по вписванията се е позовал на приетото становище по въпроса с Определение № 392/ 06. 04. 2017 г. по ч. в. гр. д. № 80/ 17 г. по описа на РОС. С Определение № 153/ 27. 07. 17 г. по ч. гр. Д. № 1713/ 2017 г. по описа на ВКС, постановено на осн. чл. 274, ал. 3 ГПК, е отменено горното определение и е прието обратното, задължително становище по въпроса: Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за ЧСИ държавата може да възлага на частните съдебни изпълнители събирането на публични вземания. Производството се развива по реда на ДОПК, доколкото друго не е предвидено. В тази хипотеза частният съдебен изпълнител изпълнява по възлагане от държавата функциите на публичен изпълнител и осъществява служебно предвидените в ДОПК действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания. Публичният изпълнител е орган на Националната агенция по приходите, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания /чл. 2 от ЗНАП

/ и е освободена от внасяне на държавни такси, съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК. След като публичният изпълнител не дължи държавни такси при изпълнение на възложените му със закон функции във връзка със събиране на публични вземания, такива не се дължат и от частния съдебен изпълнител, действащ при условията на чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ.

С приетото изменение и допълнение на чл. 163, ал. 4 от ДОПК, че в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК, това решение на въпроса не е изгубило значение, тъй като с разпоредбата само изрично се урежда способа за събиране на публичните вземания, възложени за събиране на съдебен изпълнител.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за връщане на жалбата, подадена от ЧСИ и обжалваното Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов са незаконосъобразни и следа бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията за заличаване на възбраната, вписана в Службата по вписванията гр. Разград под вх. № 4182/ 25. 09. 2017 г. , акт № 42, т. 3, дело № 1696.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане от 29. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС за връщане на Жалба вх. № 65/ 2017 г., подадена срещу Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС.

ОТМЕНЯ Определение № 65/ 07. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е отказано да извърши заличаване на вписаната възбрана с Искане за заличаване изх. № 17397/ 07. 11. 2017 г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС Разград за заличаване на възбраната, вписана в Службата по вписванията гр. Разград под вх. № 4182/ 25. 09. 2017 г. , акт № 42, т. 3, дело № 1696 по изп. дело №20179120400724 на ЧСИ Стоянов .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.