ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                / 19.12.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 312 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС Разград, против разпореждане от 29.11.2017г. на съдия по вписванията при РС Разград, с което е върната неговата въззивна жалба против определение № 66 / 7.11.2017 г. на същия съдия по вписванията, с което е постановен отказ от вписване на искане за заличаване на възбрана по изпълнително дело за събиране на публични общински вземания с взискател Община Разград. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на разпореждането и противоречието му със съдебната практика и моли съда да го отмени, като се произнесе по същество на въззивната жалба против определението за отказ от вписване на искането за заличаване на възбраната.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид материалите по преписката на СВ при РС Разград, констатира следното:

Със заявление вх. № 5002 / 7.11.2017г. ЧСК с район на действие ОС Разград е поискал да бъде вписано в СВ при РРС искане за заличаване на възбрана по изп.д. № 20179120401008. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на възлагателно писмо от публичен изпълнител за събиране на публични общински вземания.

С определение № 66 / 7.11.2017г. съдията по вписванията при РС Разград е отказал вписване на искането за заличаване на възбрана предвид обстоятелството, че липсва законова регламентация, освобождаваща длъжника по изпълнението от внасяне на такса за заличаване на възбраната, както и поради факта, че в случая община, а не държавата е възложила събирането на публичните вземания, поради което не е налице хипотезата на чл.2 ал.2 ЗЧСИ. Постъпилата от ЧСИ въззивна жалба против това определение е оставена без движение с указание за внасяне на ДТ за обжалване в размер 25лв. по сметка на ОС Разград. След като указанието не е изпълнено, съдията по вписванията е върнал жалбата с разпореждане от 29.11.2017г., което е предмет на настоящата частна жалба, подадена от ЧСИ.

Дължимостта както на държавна такса за вписване на искане за заличаване на възбрана, така и за обжалване на отказ от вписване на това искане, са взаимосвързани, предвид вече установената съдебната практика, съдържаща се в определение № 153 / 27.07.2017г. по ч.гр.д. № 1713 / 2017г. на ВКС, І г.о., извеждаща като основен критерий характера на вземането – предмет на изпълнителното дело. В определението на ВКС е прието, че съгласно чл.2 ал.2 от Закона за ЧСИ държавата може да възлага на частните съдебни изпълнители събирането на публични вземания. Производството се развива по реда на ДОПК, доколкото друго не е предвидено. В тази хипотеза частният съдебен изпълнител изпълнява по възлагане от държавата функциите на публичен изпълнител и осъществява служебно предвидените в ДОПК действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, включително е и освободен от внасяне на държавни такси, съгласно чл.84 ал.1 т.1 ГПК. След като публичният изпълнител не дължи държавни такси при изпълнение на възложените му със закон функции във връзка със събиране на публични вземания, такива не се дължат и от частния съдебен изпълнител, действащ при условията на чл.2 ал.2 ЗЧСИ.

В разглеждания случай вземането е с характер на публично общинско и приложение намира разпоредбата на чл.2 ал.3 ЗЧСИ, съгласно която органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Конкретното изпълнително дело е образувано по възлагателно писмо от публичен изпълнител съгласно заповед на Кмета на Община Разград, поради което не следва да се събират държавни такси от частния съдебен изпълнител по съображенията, изложени по-горе, които намират приложение и при събиране на общински вземания, щом характерът им е публичен. 

С приетото изменение и допълнение на чл.163 ал.4 ДОПК, уреждащо препращането към ГПК в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, се урежда само способът за събиране на публичните вземания, възложени на съдебния изпълнител, но не се променя характера на вземането като публично. Именно публичният характер на вземането е определен като водещ в посочената по-горе практика на ВКС. Приложение следва да намери разпоредбата на чл.84 ал.1 т.3 ГПК. Държавна такса не се дължи за частната жалба, както и за вписване на искането за заличаване на възбрана за вземане – публична общинска собственост.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за връщане на жалбата, подадена от ЧСИ и обжалваното определение № 66 / 7. 11. 2017 г. на съдията по вписванията при РРС, с което е постановен отказ от вписване на искане за заличаване на вписаната възбрана, следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията за вписване на искането за заличаване на възбраната. 

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

      

Отменя разпореждане от 29.11.2017г. на съдия по вписванията при РС Разград, с което е върната неговата въззивна жалба против определение № 66 / 7.11.2017 г. на същия съдия по вписванията.

Отменя определение № 66 / 7.11.2017г. на съдията по вписванията при РРС, с което е постановен отказ от вписване на искане за заличаване на възбрана от 7.11.2017г. по изп. д. № 20179120401008 на ЧСИ Г.С., вписана под вх. № 4866 / 31.10.2017г.

Връща делото на съдията по вписванията при РС Разград за вписване  на искането за заличаване на възбраната.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

 

 

 

                          2.