РЕШЕНИЕ № 2

Гр.Разград, 18.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 177 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 252/26.04.2016 г., постановена по НОХД № 115/2016 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия Г.П. *** за виновен в това, че на 23.10.2015 г. в гр. Разград е управлявал МПС – лек автомобил “Мерцедес А 160” с рег. № Р 64 19 РВ след употреба на наркотични вещества – хероин, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 500 лв.

Със същата присъда РРС е признал подс. Г.П. за виновен в това, че на 23.10.2015 г. в гр. Разград в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с НП № 15-1085-000692/12.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР гр. Русе, сектор “Пътна полиция” гр. Русе, влязло в сила на 21.08.2015 г., за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал МПС – лек автомобил “Мерцедес А 160” с рег. № Р 64 19 РВ без съответното свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 500 лв.

На основание чл.23, ал.1 НК на подс. П. е определено общо наказание за двете престъпления в размер на на 1 година лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 500 лв.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Г.П.П., подадена чрез защитника му адв.Г.С. ***, която се твърди, че поради здравословното състояние на подсъдимия наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим. В жалбата се прави искане за изменение на присъдата в тази насока. Пред въззивния съд защитникът на подс. П. – адв. Г. *** моли и за прилагане на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимия като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказателното производство пред първата инстанция се е развило като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Подс. Г.П.П. се е признал за виновен, признал е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Неоспорените фактически положения по обвинителния акт са следните:

Подс. Г.П. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

С наказателно постановление № 15-1085-000692/12.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР-Русе, сектор Пътна полиция - Русе, влязло в сила на 21.08.2015 г. П. бил наказан по административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач - нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.

На 23.10.2015 г. свидетелите К.К. и С.Ц. - служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Разград били назначени в наряд за времето от 08 ч. до 20 ч.

Около 16,30 ч. в гр. Разград на бул. „Априлско въстание“ те забелязали л.а."Мерцедес А 160" с рег.№ Р 6419 РВ, чийто водач не спрял на знак Б2 „Спри. Пропусни движещите се с предимство". Свидетелите му подали знак за спиране със „стоп“ палка. Водачът не спрял автомобила, а продължил движението си, завивайки към бензиностанция „Петрол“. Там свидетелите го настигнали и го спрели. Установили, че автомобилът се управлява от подс. Г.П.. При отварянето на вратата свидетелите забелязали в купето на автомобила хартиен плик, в който се виждали спринцовки с игли и метална капачка. По тази причина те направили на подсъдимия проба с техническо средство „Дрегер Дръг чек 1200 STK“ за употреба на упойващи и наркотични вещества. Пробата реагирала положително, показвайки, че водачът е употребил наркотични вещества.

За установеното нарушение св. Кирилов съставил на подсъдимия АУАН № 098691/23.10.2015 г.

На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване с бл.№ 0347563/23.10.2015г. В Спешния център при МБАЛ - Разград подсъдимият дал проба от урина, тъй като било технически невъзможно да му бъде взета кръвна проба от вените. Пробата била изпратена в Токсикохимичната лаборатория при ВМА - София.

При извършеното претърсване в лекия автомобил, управляван от подсъдимия, били намерени и иззети като веществени доказателства: 1 брой спринцовка с игла и поставен пластмасов предпазител и 7 броя игли за спринцовка ведно с поставени 7 броя пластмасови предпазители - групов обект 1; 1 брой хартиено пакетче с надпис „лимонена киселина Шидеров", съдържащо бяло кристално вещество - обект 2; обгорена капачка от бутилка, поставена в найлонов плик - обект 3; бяло кристално вещество в отворена бяла хартиена торбичка - обект 4; 1 брой електронна везна „Diamond", модел А04 - обект 5; игла за спринцовка с поставен пластмасов предпазител, 1 брой хартиено пакетче с надпис „лимонена киселина Шидеров", 1 брой метална капачка от бутилка с намиращо се в нея кафяво топче памук -групов обект 6.

Назначената на досъдебното производство съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза е дала заключение, че в предоставената проба урина от Г.П. е установено присъствие на наркотичните (упойващи) вещества кодеин, морфин, 6-моноацетилморфин. Посочените вещества са наркотични (упойващи) вещества съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Доказването на 6-моноацетилморфин в пробата урина категорично доказва употреба на наркотично вещество хероин. Намерените кодеин и морфин са метаболити на хероина и нормално присъстващи в урината след употреба на хероин.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. Г.П.. Направеното самопризнание убедително се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Фактът, че подс. П. е управлявал МПС на инкриминираната дата се доказва от показанията на свидетелите Кирилов и Цанев. Обстоятелствата във връзка с липсата на правоспособност за управление на МПС и предходното наказване на подсъдимия по административен ред за шофиране като неправоспособен се установяват от приложените справка за нарушител/водач /л.47-л.49 от ДП/, Наказателно постановление № 15-1085-000692/12.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР-Русе, сектор Пътна полиция – Русе /л.45 от ДП/, Акт за установяване на административно нарушение № 098691/23.10.2015 г. /л. 38 от ДП/.

Фактът, че подс. П. е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества се доказва от протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.39 от ДП/ и от заключението на съдебно-химическата експертиза, което като неоспорено, компетентно и обосновано се възприема и от въззивния съд изцяло.

Подс. Г.П. е на 32 години, не е женен, не работи, многократно е осъждан за различни престъпления от общ характер /вж. справка за съдимост на л. 15 - л. 21 от ДП/. С определение по ЧНД № 1351/2013 г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 26.07.2013 г., на подс. П. е било определено общо наказание по НОХД № 818/2007г., НОХД № 2744/2007г., НОХД № 792/2008 г., НОХД № 587/2008 г., и НОХД № 499/2013 г., всички по описа на РС – Русе, в размер на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение условното наказание от 1 година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1549/2005 г. по описа на РС-Русе.

От приложената справка за нарушител/водач се установява, че за времето от 2009 г. до 2015 г. подс. П. е бил наказван по административен ред с общо 11 влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения по ЗДП, като с 9 от тях е бил санкциониран за управление на МПС без съответна правоспособност.

Видно от представените по делото епикризи /л.45 – л.47 от НОХД № 115/2016 г./ и амбулаторен лист от 14.10.2016 г./л. 36 от ВНОХД № 177/2016 г./, от 2009 г. подс. П. страда от урологични заболявания – камък в бъбрека с камък в уретера и чуждо тяло в пикочния мехур, по повод на които е бил лекуван в различни лечебни заведения.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.

Обвиненията са доказани по изискуемия от чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин.

Установено е, че подс. П. не притежава свидетелство за управление на МПС, наказван е по административен ред за управление на МПС без съответна правоспособност с НП № 15-1085-000692/12.05.2015 г. на Началник група към ОДМВР гр. Русе, сектор “Пътна полиция” гр. Русе, в сила от 21.08.2015 г. и на 23.10.2015 г. – преди изтичане на едногодишния срок от реализиране на административната му отговорност е извършил същото деяние. Съзнавал е, че няма право да бъде водач на МПС, че многократно е наказван по административен ред за такива нарушения и отново е управлявал лек автомобил в гр. Разград, което разкрива пряк умисъл. По този начин се доказват обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

Установено е, че на 23.10.2015 г. в гр. Разград подс. П. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – хероин. Хероинът е включен в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Посоченият списък е в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Подс. П. е действал с пряк умисъл, като е знаел, че е приел наркотично вещество и, че нарушава забраната да шофира след употреба на такова. Така това деяние получава правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК.

При определяне на наказанията за всяко от двете престъпления първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство многобройните му предишни осъждания, а като смекчаващи – направените признания и изразеното съжаление. Въззивният съд не се съгласява, че самопризнанието следва да се отчете като облекчаващ фактор. На досъдебното производство подс. П. не се е признал за виновен и е отказал да дава обяснения. Признанието е направено в хода на съдебното следствие като предпоставка за особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК. При това и съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г., ОСНК, то не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Въззивният съд приема, че към смекчаващите обстоятелства следва да се отнесе влошеното здравословно състояние на подсъдимия, а към отегчаващите – наличието на реална съвкупност от две престъпления и лошата дисциплина на подс. П. като участник в движението по пътищата. При този превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства определеното от районния съд наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за всяко престъпление се явява съответно на извършените престъпления. То е съобразено с критериите по чл. 54 НК и е годно да постигне целите по чл. 36 НК. В съответствие с чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а, ал. 1 НК всяко наказание се редуцира с една трета, при което окончателното наказание е в размер на 1 година лишаване от свобода.

Въззивният съд не споделя довода на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и намира за неоснователно искането за налагане на наказание под предвидения минимален предел по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са само две - разкаянието и увреденото му физическо състояние. Те не могат да приведат в действие института по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Не са нито многобройни, нито изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвидените минимални наказания от 1 година лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е отмерил наказанията под средния размер, което е достатъчно снизходително в условията на засилваща се транспортна престъпност.

Кумулативно предвидените наказания глоба са определени при съобразяване изискванията по чл. 47, ал. 1 НК. За престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – в минималния размер, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК – към минималния размер, като не са налице основания за изменението им.

Тъй като подс. П. е извършил две престъпления, преди да имя влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл. 23, ал. 1 НК законосъобразно РРС му е определил общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 500 лв., която съгласно чл. 23, ал. 3 НК правилно е присъединил към лишаването от свобода.

В случая условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК е неприложимо, защото подс. П. е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на подсъдимия за изменение на постановения първоначален режим в общ не може да бъде удовлетворено. Съдът е длъжен да изпълни императивните предписания на посочените норми от ЗИНЗС, които определят вида на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС само осъдените за първи път на лишаване от свобода се настаняват в затворнически общежития от открит тип, респективно се поставят при общ режим, а подс. П. не попада в тази категория. Въпросите относно замяната на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек и преместване в затворническо заведение от по-лек тип са от изключителната компетентност на Комисията по изпълнение на наказанието, която съществува към всеки затвор – чл. 73 и чл. 74 ЗИНЗС. В случай, че лишеният от свобода, на когото е определен строг режим, е тежко болен, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗИНЗС със заповед на началника на затвора той се поставя на общ режим, докато трае това му състояние. Съдът по налагане на наказанието обаче не е властен да преценява здравословното състояние като основание за изменение на режима.

В частта относно веществените доказателства и разноските по делото обжалваната присъда също е законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 252/26.04.2016 г., постановена по НОХД № 115/2016 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР