Р Е Ш Е Н И Е № 9

град Разград, 22.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Сезгин Османов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внчхд 207 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 247 от 25.04.2016г. по НЧХД № 781/2015г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият К.Г.К. е признат за невинен и оправдан по възведеното му с тъжбата на С.Д.А., обвинение в извършване на престъпление по чл.147, ал.1 НК. С посочената присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С.Д.А. *** срещу К.Г.К., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.147, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 21.03.2015г. до окончателното й изплащане.

Против присъдата на Районен съд – Разград е постъпила въззивна жалба от С.Д.А., чрез повереника му адвокат С..Във въззивната жалба се прави искане, да бъде отменена присъдата на РРС, с която е признат подсъдимия К.Г.К. за невинен и оправдан по възведеното му с тъжбата на С.Д.А., обвинение в извършване на престъпление по чл.147, ал.1 НК и е отхвърлен предявения граждански иск, като бъде осъден подсъдимия К.Г.К. и признат за виновен в извършване на 21.03.2015г. в град Дулово на престъпление по чл.147, ал.1 НК и да бъде уважен предявения граждански иск, така както е предявен. В подадената жалба се прави и възражение за прекомерност на присъденото в полза на защитника на подсъдимия адвокатско възнаграждение, тъй като този размер е бил в противоречие с нормите на Закона за адвокатурата и с минималния размер на възнаграждението за защитника по подобен род дела и с пределите на отговорността на тъжителя в случай, че тъжителя бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован жалбоподателят С.Д.А. се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адвокат С., като в последното съдебно заседание на 23.01.2017г. жалбоподателят и тъжител А. се явява лично.Сочат се доводи, че се поддържа изцяло подадената въззивна жалба и молят съда да отмени оправдателната присъда и да признае подсъдимия за виновен в извършване на възведеното му с тъжбата обвинение и да бъде уважен предявения гражданския иск. В писмени бележки, представени от жалбоподателя се прави искане, в случай, че въззивния съд приеме подадената въззивна жалба за неоснователна, то да измени атакуваната присъда в частта й относно възложените в тежест на тъжителя разноски за адвокатско възнаграждение, за което е осъден да заплати на подсъдимия К., като го намали до размера на минималното адвокатско възнаграждение, относимо към настоящия случай, съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което следва да се равнява на 400лева.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият К.К. се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адвокат Н.. Подсъдимият и неговата защита пледират за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като считат, че подсъдимият е невинен и обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Молят въззивния съд да потвърди изцяло оправдателната присъда на РРС. Подсъдимият К.К. моли въззивния съд да осъди жалбоподателя да му заплати сторените от него в хода на въззивното съдебно следствие, разноски за платено адвокатско възнаграждение

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Г.К. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********

Установено е, че подсъдимият К.Г.К. работи, като нотариус с peг. № 351 на Нотариалната камара, с район на действие - района на Pайонен съд - Дулово.

Установено е жалбоподателят/тъжителят/ С.Д.А. ***, с постоянен адрес ***.

По делото е установено, че двамата се познават лично, по повод дейността на кооперация, чиито председател е бил тъжителят, а подсъдимият е бил един от членовете й. С оглед прекратяването на членственото правоотношение на тъжителя и последвала съдебна отмяна на решението за това, е възникнало противоречие в отношенията на двамата. По – късно, тъжителят е бил клиент на подсъдимия в качеството на нотариус на последния.

Установено е, че през втората половина на месец март 2015 г., подсъдимият в изпълнение на своите служебни задължения, е следвало да връчи нотариална покана на тъжителя. С поканата „Инвестбанк” АД е уведомявала А., че обявява сключения между тях договор за потребителски кредит за предсрочно изискуем.

Установено е по делото, че след извършената проверка от страна на подсъдимия в НБД „Население” за адрес на тъжителя, подс. К. е установил, че посочения адрес в поканата не съвпада със зададените в базата данни постоянен и настоящ, адреси. Подсъдимият е провел разговор със св.Енчев, живущ на адреса посочен от тъжителя за постоянен такъв - ул. Ст. Стамболов № 10, ет.1, ап.1. по време на този разговор, подс. К. е разяснил на свидетеля, че ако не открие А. на посочения в поканата адрес, ще бъде задължен да залепи уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК на вратата на посочения по - горе апартамент. Последвал е телефонен разговор между св. Енчев и тъжителя, в който свидетелят е предал на А. казаното от подс.К..

По делото е установено също, че на следващия ден - 21.03.2015 г., подсъдимият е посетил отбелязания в поканата адрес - гр. Дулово, ул. Васил Левски № 2, ет.7, ап.28. Позвънил е на входната врата на апартамента и същата е била отворена от тъжителят. Подсъдимият К. е обяснил на тъжителя А. целта на посещението си, като е заявил, че следва да му връчи нотариална покана от „Инвестбанк” АД. При последвалия разговор между двамата, тъжителят А. така и не е заявил категорично дали ще получи поканата или отказва получаването й. Вместо това, същият е поставил под съмнение собствената си самоличност и реда, по който тя може да бъде установена от подс.К., след като връчването на поканата не се извършва на адрес заявен от него, като постоянен. След този разговор между двамата и след като тъжителя А. не е заявил изрично желание да приеме поканата, подсъдимият К. е решил, че единствената законова възможност да извърши процесуално редовно връчване на поканата е този по чл. 47 ал.1 от ГПК - чрез залепяне на уведомление на постоянния адрес на нейния адресат. Ето защо, той написал такова, в чието съдържание отбелязал следното; „Днес 21.03.2015 г. - нотариус К.К. ... на основание чл. 47 ал.1 от ГПК, поради обстоятелството че адресатът на нотариална покана peг. № ....С.Д.А., бе открит на посоченият негов бивш адрес, но говореше на необясним и неадекватен стил: Че съм влязъл в жилището му без негово съгласие.., че може би това не е този, който търся, че иска да му водя свидетели, че е следвало да го търся чрез SMS, а не чрез телефонно обаждане, че може би това не е този, който търся, че всъщност е бил в Добрич, че иска да му водя свидетели, че може би въобще не съм го намерил, че може би и аз, нотариусът не съм аз, а друго лице/поведението му следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност/, използвах допълнителната забележка извърших връчване по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез настоящото уведомление..."

Установено е, че Уведомлението е било залепено от подсъдимия К. в късния следобед на инкриминираната в тъжбата дата - 21.03.2015г., на касата на входната врата на апартамента заявен като постоянен адрес на тъжителя в НБДН. Малко по - късно, прибирайки се в дома си, св. Енчев е видял залепеното на вратата на апартамента уведомление, прочел е същото,отлепил го е и го е предал на тъжителя А..

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд. Приетите в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства не внасят промяна в установената от РРС и от въззивния съд фактическа обстановка, описана по - горе. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районния съд е приел за установена от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Енчев, обясненията на подсъдимия К., писмени доказателства и доказателствени средства - нотариална покана, констативен протокол, уведомление по чл.47 ал. 1 от ГПК, справка от НБДН, справка за съдимост на подсъдимия, доказателствените материали, съдържащи се в преписка № 259000-138382015 от РУП – Дулово, който извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Между показанията на свидетеля Енчев и обясненията на подсъдимия К. не са налице каквито и да е противоречия, напротив същите се допълват взаимно и допринасят за изясняване на релевантните за предмета на доказване, факти и обстоятелства, досежно процесния случай, описан в подадената от тъжителя тъжба пред районния съд, и за който тъжителят твърди, че е извършен от подсъдимия К..Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че правилно, РРС е кредитирал с доверие показанията на св.Енчев и обясненията на подсъдимия К.. Освен това, изявленията на подсъдимия не се опровергават от останалите доказателствени източници по делото, а напротив същите се подкрепят и от писмените доказателства и доказателствени средства - нотариална покана, констативен протокол, уведомление по чл.47 ал. 1 от ГПК, справка от НБДН, както правилно е приел и РРС.

Приетите в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства, приложени към писмо с вх. № 4571/07.11.2016г. – заверени копия от нотариална покана, констативен протокол, уведомление и копие от записванията в общ входящ регистър, извършени на 21 и 22 март 20116г. от Нотариус К., не внасят промяна в установената от РРС и от въззивния съд фактическа обстановка, както бе посочено по - горе. Тези писмени доказателства са в подкрепа и в унисон с останалите доказателствени източници по делото, поради което въззвния съд кредитира и тези писмени доказателства като относими и допринасящи за изясняване обективната истина по делото.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, правилно РРС е приел, че за да е налице съставомерно по смисъла на чл.147 ал.1 от НК деяние е необходимо да се установи, че деецът разпространява позорни обстоятелства за честта на адресата, които не са истински или му преписва престъпление, което не е извършил. Необходимо е от обективна страна и разгласяването да е извършено е цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. В процесния случай, заявените от подсъдимия К. в съдържанието на уведомлението факти са свързани с проведения между него и тъжителя А. разговор и представлява пресъздаване съдържанието на същия: „..Че съм влязъл в жилището му без негово съгласие.., че може би това не е този, който търся, че иска да му водя свидетели, че е следвало да го търся чрез сме, а не чрез телефонно обаждане, че може би това не е този, който търся, че всъщност е бил в Добрич, че иска да му водя свидетели, че може би въобще не съм го намерил, че може би и аз, не нотариусът не съм аз, а друго лице...". Във връзка с предходното, правилно РРС е приел, че нито един от изразите не представлява позорящо за доброто име на тъжителя А. обстоятелство, а от страна на последният не се и твърди неистинност на твърдението в уведомлението, че това са били негови изявления, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Действително в инкриминирания документ, има и друго съдържание обективирано в изразите „необясним и неадекватен стил” и „поведението му следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност”. Тези изрази обаче представляват изразено от подсъдимия К. мнение, оценка за описаното поведение на тъжителя, което е резултат от субективната психическа дейност на техния автор, който извод на районния съд се възприема изцяло и от въззивния съдебен състав. Напълно се възприема и изводът на РРС, че за разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на преценка за истинност. Те са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти и/или обстоятелства, при престъплението по чл.147 от НК, трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. Съгласно съдебната практика, начинът на мислене, не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване ( Р № 80-98-П н. о.). При това, за да бъде осъществен от субективна страна съставът на престъплението клевета, което е умишлено престъпление, необходимо е съзнаването от страна на дееца, че изнесените факти не отговарят на действителността. Във връзка с предходното, съдът намира, че в уведомлението единствено твърдените факти се отнасят до поведението на тъжителя, представляват пресъздаване на казаното от него, сами по себе си не са такива свързани с личността му и не са от естеството да накърнят доброто му име в обществото. В този аспект, съдът счита, че изявлението, че това поведение следва да се квалифицира от лице с медицинска специалност, представлява субективно съждение на подсъдимия. Ето защо, съдът намира, че посредством него не би могъл да е осъществен състава на престъплението и поради обстоятелството, че наличието на заболяване, пък било то и психично/в каквато насока в тъжбата се твърди, че е направено внушение/ не може обективно да представлява позорящо обстоятелство. В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира, че поведението на подсъдимия К. не субсумира признаците от обективна страна на престъплението клевета, както и на това по чл.146 от НК, отново поради липса на елементи на състава от обективна страна/, какъвто извод е направил и районния съд. РРС е посочил, че е отделен въпросът, дали съдържанието на уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК съответства на изискванията на процесуалния закон и дали обективираното в него съдържание не влиза в противоречие с някоя от нормите на етичния кодекс на нотариусите в РБългария, който обаче не подлежи на разглеждане в настоящото производство и по който съдът не е компетентен да се произнесе, което се възприема от въззивния съд.

В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен направения от РРС правен извод, че подсъдимият К., следва да бъде признат за невиновен в осъществяване на посоченото в тъжбата деяние и да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 147 ал.1 от НК.

Ето защо и с оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, който е и частния тъжител в производството, че възведеното в подадената от него тъжба обвинение в извършване на процесното престъпление по чл.147, ал.1 НК на посочената в тъжбата дата, място и начин от подсъдимия К., било доказано по категоричен начин и следвало подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването му, ведно с последиците от това.

Относно предявеният граждански иск, първоинстанционният съд е приел, че липсват предпоставките за неговото уважаване, който извод изцяло се споделя от настоящия въззивен съдебен състав. В тази насока РРС е посочил, че не са установени в хода на производството елементите от състава на института на непозволеното увреждане, включващи виновното и противоправно поведение на подсъдимия К., настъпилата вреда и причинната връзка между тях, които доводи се възприемат напълно и от въззивния съд. Освен тези доводи, РРС е посочил и, че поради липсата на елементи от обективна страна на състава на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, следва да се приеме и, че липсват основанията за ангажиране на деликтната отговорност на К., което също се споделя напълно и от въззивния съдебен състав.Освен това, правилно е приел РРС, че не са доказани в производството претърпени от тъжителя каквито и да е неимуществени вреди, както и каквито и да е настъпили за него неблагоприятни нематериални последици, такива, които да представляват пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия К.. Ето защо, въззивният съдебен състав намира, че правилно е отхвърлен изцяло от районния съд, предявения граждански иск и поради което намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, който е и частния тъжител в производството, че предявеният от него граждански иск се явявал доказан и основателен, и поради което следвало да бъде уважен.

С оглед това, че подсъдимият К. е признат за невинен и оправдан по възведеното му с тъжбата обвинение, РРС правилно е постановил осъждането на частния тъжител, на основание чл. 190 ал.1 от НК, да заплати на подсъдимия направените от него в производството разноски, както и изплатеното адвокатско възнаграждение. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав.

Във връзка с предходното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, който е и частния тъжител в производството, за прекомерност на присъденото от РРС в полза на подсъдимия адвокатско възнаграждение.

В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че в наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, т.е. неприложима е разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо, в този аспект, се явяват неоснователни и възраженията на жалбоподателя, който е и частния тъжител в производството, за прекомерност на заплатеното от подсъдимия на неговия защитник адвокат Н., адвокатско възнаграждение за оказана процесуална защита по настоящото въззивно производство. В хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд –Разград, подсъдимият К. се явява лично и заедно с процесуалния си представител - адвокат Н.. Направено е от тях искане за присъждане на сторените от подсъдимия пред въззивния съд разноски. С оглед изхода на делото пред настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното производство доказателства за сторени от подсъдимия К. разноски в размер на 2500/две хиляди и петстотин/лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за правна защита и съдействие № 0000287501, ведно с пълномощно/лист 24 от делото/, настоящият въззивен съдебен състав намира искането за основателно. Ето защо, следва да бъдат присъдени в полза на подсъдимия посочените по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна инстанция, като същите бъдат възложени в тежест на жалбоподателя С.Д.А..

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 247 от 25.04.2016г., постановена по НЧХД № 781/2015 г. по описа на РС - Разград, като правилна и законосъобразна.

ОСЪЖДА С.Д.А. ***, ЕГН **********, да заплати на К.Г.К. *** Стамболийски № 13, вх. „А” , ет.3, ап.12, с ЕГН **********, сумата от 2500/две хиляди и петстотин/лева, представляващи сторени разноски в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд – Разград, за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

НР