Решение по Наказателно дело 316/2016г.

Решение № 86

град Разград, 16.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: С.Л.

Прокурор: Огнян Дамянов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 316 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 29 от 28.06.2016г. по НОХД № 264/2015г., по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият В.Г.К., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С посочената присъда, КРС на основание чл.304 НПК е оправдал подсъдимия В.Г.К. по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо НК, да е извършил деянието о хулигански подбуди.

Със същата присъда подсъдимият В.Ц.Г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.304 НПК, КРС е оправдал подсъдимия В.Ц.Г. по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо НК, да е извършил деянието о хулигански подбуди.

С присъдата, всеки един от подсъдимите е осъден да заплати по 147.36лева за разноски на ДП по сметка на ОД на МВР – Разград и по 25 лева за разноски на съдебното следствие по сметка на КРС.

Против посочената присъда на Районен съд – Кубрат, е постъпила и въззивна жалба, подадена от адвокат Г.В. ***, защитник на подсъдимия В.Г.К.. В същата по отношение на подсъдимия К. се сочат доводи, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна поради което моли да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подс. В.Г.К. да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Във въззивната жалба не са направени оплаквания по отношение на другия подсъдим В.Ц.Г., досежно постановената присъда.Такива са направени в допълнение на въззивна жалба. В жалбата и в допълнителни съображения към същата се сочат доводи, че установената от КРС фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства по делото и не били изяснени всички релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства. В този аспект, се излагат твърдения, че обвинението се базира единствено на показанията на св.Б., приятелка на пострадалия Б.И. и очевидец на случилото се между подсъдимите и пострадалия, че КРС не е взел предвид заболяването на подс. К. – „параноидна шизофрения” и ако същият бъде осъден, се предявява искане, това заболяване да бъде взето предвид от въззивния съд при определяне на наказанието.Твърди се също, че КРС не е взел предвид заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подсъдимия К. досежно наличието на влошеното му здравословно състояние към момента на извършване на процесното деяние, а е определил, и за двамата подсъдими еднакви наказания. В допълнение на въззивна жалба по отношение на двамата подсъдими е направено искане да бъде отменена обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна като бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невинни в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В този аспект се сочи, че възведеното обвинение спрямо подсъдимите не е доказано по безспорен и категоричен начин, респективно не е налице съставомерност от обективна и субективна страна на престъплението, за което е обвинен всеки един от тях.В жалбата не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият В.К. се явява лично и заедно със защитника си адвокат В. ***. Подсъдимият В. Г. редовно призован пред въззивния съд, не се явява. За него се явява си адвокат В. ***. Подсъдимият К. заявява, че повечето работи не ги помни и, че се е защитавал.Защитникът на двамата подсъдими заявява, че поддържа изцяло подадената жалба и допълнението към нея.Сочи твърдения, че двамата подсъдими са действали при условия на отбрана, че присъдата на КРС почива само на показанията на св.Б., а не са взети показанията на св.Г., дадени в хода на съдебното следствие пред КРС. Твърди също, че не е взето предвид здравословото състояние на подсъдимия К., което обуславяло личностово разстройство у него. Моли въззивния съд да оправдае и двамата подсъдими.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че жалбата, подадена от защитника на двамата подсъдими е неоснователна, тъй като са налице доказателства по делото, които обосновават по безспорен и категоричен начин обвинението спрямо подсъдимите. В този аспект заявява, че КРС е изложил мотиви, които почиват на събрания доказателствен материал по делото, ккато и, че наложените на подсъдимите наказания са адекватни на престъпланията, които са извършени от тях. Ето защо, предлага на въззивния съд да потвърди изцяло атакувания съдебен акт.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

По делото е установено, че подсъдимият В.Г. и св.Б.И. живеят в село Юпер, а подсъдимият В.К. *** и е в родствени отношения с подсъдимия Г..

Установено е също, че на 11.05.2015г. подсъдимите К. и Г. са се видели в гр.Русе, а подс. Г. е споделил, че баща му е болен и тогава подс.К. *** в дома му, за да види болния си роднина. Там е бил и синът на подс.Г. - Д., който им се е оплакал, че съселянинът им Б.Д.И. го е бил и го е заплашвал, като е поръчал „кажи на баща ти да дойде”.

Установено е също, че двамата подсъдими са отишли до дома на св.Б.И. с автомобил. По същото време на двора е била приятелката му - св.Б. Б., а И. е бил в тоалетната зад къщата. Двамата подсъдими попитали свидетелката за приятеля й и тя им отговорила, че той е в тоалетната. В момента, в който И. е излязъл от тоалетната, към него през входната врата са се насочили подсъдимите, като подс.К., който до този момент не го е познавал, го е попитал „Ти ли си бияча?”. Свидетелят И. дори не е успял да отговори, когато подсъдимите са се нахвърлили върху него, като започнали да му нанасят удари с юмруци в областта на лицето, главата и тялото му. В резултат на неочакваните удари Б. е паднал на земята, като подсъдимите са продължили да го ритат с крака в областта на тялото и главата. В резултат на нанесените удари от носа и устата на И. е потекла кръв. След това, подсъдимите са успели да изведат св.И. на улицата пред къщата, той е успял да се изправи, но подсъдимите продължили да му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата. Очевидец на побоя е - св.Б. Б., която е плачела, викала е и се е опитвала да убеди нападателите да преустановят ударите. Тези викове са били чути от св.Ф. Г., който е видял Г. и К. като бият съседа им Б., и е отишъл да събуди баща си - св.С.Д.. Казал на баща си: „Стани, Б. започнаха да го бият!”. След което двамата свидетели Г. и Д. са излезнали на улицата и са видели, че двамата подсъдими нанасят удари на св.И.. След намесата им, подсъдимите са се качили в автомобила на подс.Г., с който са пристигнали и са си тръгнали.

Установено е също, че св.Б. И. е показал на съседите си, че в резултат от нанесените от подсъдимите удари е паднал един от зъбите му, след което с помощта на приятелката си се е прибрал у дома си.

По делото е установено също, че на 12.05.2015г., св. И. е посетил съдебен лекар в гр.Русе, където е бил прегледан, за което е издадено съдебномедицинско удостоверение.

Подсъдимият В.Г.К. е 33-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен. А, подсъдимият В.Ц.Г. е 53-годишен, с българско гражданство, разведен, осъждан - реабилитиран по право, със средно- специално образование, безработен.

Такава фактическа обстановка е приел и КРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.

КРС подробно и мотивирано е анализирал дакозателствения материал по делото. В този аспект е приел, че от изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесените удари от подсъдимите К. и Г., пострадалия Б.И. е получил: косо счупване на клиничната коронка на втори горен ляв зъб на нивото на венеца; кръвонасядания в дясна слепоочна област на окосмената част на главата, на долния клепач на ляво око, в централната част на лигавицата на горна устна и на долната от лявата страна, дясно лопатъчна област; повърхностни охлузвания. По своята медико- биологична характеристика счупването на клиничната коронка на втори горен ляв зъб /резец/ до нивото на венеца обуславя трайно затруднение на говоренето/фъфлене/ и на дъвкателната функция /фаза на отхапване/ - средна телесна повреда. Описаните травматични увреждания са причинени по общия механизъм на ударис/върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина както се сочи в данните по досъдебното производство-при удари с юмруци и ритници, падане на терена, който извод напълно се споделя и от въззивния съд.

По делото са налице единни и безпротиворечиви доказателства, взаимодопълващи се по своето съдържание. Такива са показанията на разпитаните свидетели - И., Б. и Д., като последните двама са възприели лично нанасянето на удари от подсъдимите срещу пострадалия, което правилно е приел и КРС. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че правилно КРС е приел да даде вяра на показанията им като последователни и логични, тъй като в тяхна подкрепа са обективните находки, закрепени в съдебномедицинското освидетелстване и заключението на вещото лице, което е категорично за механизма на получените увреждания. Освен това, изслушан в съдебно заседание пред КРС експертът е категоричен, че нанесените удари са множество, в различни анатомични части на тялото, но повечето са съсредоточени в областта на главата, като е възможно сямо някои от тях, напр. кръвонасяданията в лопатковата област и в областта на дясното коляно да са получени при приземяване на терена. Този извод се споделя напълно и от въззивния състав. Правилно КРС не е кредитирал с доверие показанията на св.Г. в частта им, че не е видял подсъдимите да нанасят удари на И.. Тъй като, това негово твърдение се опровергава както с прочитането на показанията му, дадени по ДП в тази им част, така и с показанията на неговия баща – св.Д., който по време на инцидента спял и е бил събуден от сина си с думите, че бият Б.. Това води до извода, че той след като е чул виковете, погледнал е към улицата и е възприел лично как подсъдимите нанасят удари на съседа им и е потърсил помощта на баща си, за да преустановят конфликта. В този аспект, настоящият въззививен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимите, че КРС не е взел предвид показанията на св.Г., дадени в съдебно заседание пред КРС, напротив подробно е направил оценка на същите, както бе посочено по-горе.

Настоящият въззививен съдебен състав намира за правилен извода на КРС да не кредитира обясненията на подсъдимите, че св.И. ги е нападнал, като ударил подс.К.. От една страна това е житейски нелогично - пострадалият сам да напада двама души. От друга страна не се представят съдебномедицински удостоверения или други доказателства, които макар и косвено да установяват тезата им. По несъмнен начин обаче от обясненията на подсъдимите и от показанията на пострадалия Б.И. е установено по делото, че двамата подсъдими са имали личен мотив, за да търсят саморазправа с И. и това е било отношението на последния към сина на подс.Г.. Именно за да потърсят сметка за думите и опита да нанесе побой на сина на Г., последният заедно с родственика си са отишли до дома на И.. Не са действали по хулигански подбуди, а Г. мотивиран като родител да защити детето си, а К. - като роднина на детето. Ето защо, въззивният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимите – адв. В., че подсъдимите са действали при условия на отбрана, които твърдения са били изложени и пред КРС.

Настоящият въззививен съдебен състав намира, че между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие пред КРС - показанията на свидетелите, посочени по-горе, обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза, съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимите В.Г.К. и В.Ц. са автори на процесното деяние, за което са обвинени, но не са действали по хулигански подбуди, до който извод правилно е достигнал и КРС. Ето защо, настоящият въззививен съдебен състав намира за неоснователни и възраженията, че установената от КРС фактическа обстановка не съответствала на събраните доказателства по делото и не са били изяснени всички релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства, както и, че обвинението се базирало единствено на показанията на св.Б., приятелка на пострадалия Б.И. и очевидец на случилото се.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от КРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По описания начин с деянието си всеки от подсъдимите, К. и Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.05.2015г. в с.Юпер, обл. Разград, е причинил средна телесна повреда на Б.И.. Безспорно, от обективна страна се налага извода, че елементите от състава на изпълнителното деяние са налице: след като всеки от двамата подсъдими е нанесъл няколко удара с ръце и крака в областта на главата и торса на св.Б.И., пострадалият е получил множество увреждания: косо счупване на клиничната коронка на втори горен ляв зъб на нивото на венеца; кръвонасядания в дясна слепоочна област на окосмената част на главата, на долния клепач на ляво око, в централната част на лигавицата на горна устна и на долната от лявата страна, дясно лопатъчна област; повърхностни охлузвания. Счупването на клиничната коронка на втори горен ляв зъб /резец/ до нивото на венеца обуславя трайно затруднение на говоренето/фъфлене/ и на дъвкателната функция /фаза на отхапване/, което обективира признака на средна телесна повреда. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимите. Безспорно, деянието подсъдимите са осъществили умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св.Б.И. при нанесените му удари, но водени от желанието да се саморазправят с него и да демонстрират надмощието си, са се съгласили с този резултат. От заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на подс.В. В. К. се установява, че същият страда от личностово разстройство, което не му пречи да се защитава сам. Личностовото разстройство дори и при най-тежки декомпенсации не може да мотивира разстройство на съзнанието, поради което К. е могъл да разбира и ръководи действията си. Личностовото разстройство не е пречка той да предвиди последствията от своите действия. По време на извършване на деянието подс.В.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което го прави годен субект на наказателна отговорност. Тези изводи на КРС, както бе посочено по-горе се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Ето защо, в контекста на изложеното, се предпоставя изводът за неоснователност на възраженията на защитата на подсъдимия К., че КРС не е взел предвид заключението на СМЕ относно психичното състояние на подс.К., че последният поради психичното си заболяване параноидна шизофрения не следва да носи наказателна отговорност, както и, че същият е изпаднал в такова продължително психично състояние, което да го направи невменяем, за да не може наказателна отговорност.

При определяне на наказанието на всеки един от двамата подсъдими, КРС е приел следното: Признал е подс. К. за виновен в извършване на престъплението по чл.129, ал.1 във вр.с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като при индивидуализацията на наказанието са съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, а отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав, като следва към смекчаващите отговорността обстоятелства, освен чистото му съдебно минало, да бъде отчетено и психичното му заболяване, което обаче не предпоставя наличие нито на многобройни, нито на изключително/и такива, които да предпоставят определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В контекста на изложеното, въззивният съд/както правилно е приел и КРС/ намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като справедливо отмери шест месеца лишаване от свобода, който размер е много близък до законовия минимум, предвиден в общата част на НК. Ето защо се явяват неоснователни доводите на защитата на К., че психичното състояние на подс. К. и наличието на др. смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславят намаляване на размера на наложеното му наказание. КРС правилно е приел, че следва да приложи института на условното осъждане, тъй като са налице предпоставките, предвидени в закона. В тозеиаспект, на основание чл.66, ал.1 НК правилно е отложено изпълнението на наложеното на подс. К. наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.

Правилно, подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.129, ал.1 във вр.с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като при индивидуализацията на наказанието са съобразени като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, а отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав. В контекста на изложеното, въззивният съд/както правилно е приел и КРС/ намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като справедливо отмери шест месеца лишаване от свобода, който размер е много близък до законовия минимум, предвиден в общата част на НК. Ето защо се явяват неоснователни доводите на защитата на Г., че поради смекчаващите отговорността обстоятелства следвало да бъде намален размера на наложеното му наказание. КРС правилно е приел, че следва да приложи института на условното осъждане, тъй като са налице предпоставките, предвидени в закона. В този аспект, на основание чл.66, ал.1 НК правилно е отложено изпълнението на наложеното на подс. К. наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата. В тази връзка, съдът счита, че така определените по отношение и на двамата подсъдими, наказания са справедливи и са съобразени с целите на чл.36 НК, а именно ще въздействат предупредително и ще ги накарат да преосмислят поведението си, да отчетат и оценят постъпките си, ще ги мотивира за в бъдеще да се въздържат от противообществени прояви и да се съобразят с общоприетите принципи на морала.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилно , че КРС, на основание чл.304 от НПК е оправдал всеки от подсъдимите по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо от НК, а именно - да е извършил деянието по хулигански подбуди, тъй като по несъмнен начин, от обясненията на подсъдимите и от показанията на пострадалия И. е установено по делото, че двамата подсъдими са имали личен мотив, за да търсят саморазправа с И., каквито съображения са изложени по-горе в настоящото решение.

Правилно, на основание чл.189, ал.3 НПК всеки един от подсъдимите е осъден от КРС да заплати по 147.36лева за разноски на ДП по сметка на ОД на МВР – Разград и по 25 лева за разноски на съдебното следствие по сметка на КРС, което също се споделя напълно и от въззивния съд.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд

не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29 от 28.06.2016г., постановена по НОХД № 264/2015г., по описа на Районен съд – Кубрат, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.