Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
шестнадесети януари |
2017 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар Д.Г., с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №343 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.
Е. С. – защитник на подсъдимия Е.М.А. ***, ЕГН ********** против Присъда
№587/10.10.2016 г. по нохд №636/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Разград.
Оплакванията в жалба са за явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като наказанието не е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Искането е да се измени присъдата като се наложи
наказание лишаване от свобода под предвидения минимум, чието изпълнение да се
отложи за срок от три години. Няма доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на
РП, АПИ и НОИ. Писмени възражения по чл.
321 НПК срещу подадената жалба не са постъпили.
Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя Е.М.А.,
тъй като след щателно издирване на е установено адреса му и местоживеенето му е
неизвестно, съответно са налице основанията на чл. 269, ал. 3 НПК.
Защитникът адв. С. поддържа жалбата в съдебно
заседание. Излага доводи, че при постановяване на присъдата съдът не е
индивидуализирал наказанието. Следва да се отчете, че подсъдимият е признал
вината си, направил е частично плащане, както и размера на щетата. Защитникът
моли да бъде определено наказание към минимума, чието изпълнение бъде отложено
за минимален изпитателен срок – 3 години.
Прокурорът счита,че жалбата е неоснователна. Намира,
че първоинстанционният съд правилно е приел превес на смекчаващи обстоятелства
и определил наказание към минималния размер.
Представителят на НОИ не заявява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Присъдата е обявена в открито съдебно заседание на
10.10.2016 г.
Въззивната жалба (постъпила с вх. №10134/18.10.2016
г. на РС Разград) е подадена от лице, което има
право на жалба, съгласно чл. 318, ал. 6 във вр. с ал. 3 НПК против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимия Е.А.
за виновен в
това, че за времето от 04.04.2011 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и в с.
Раковски, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
неистински официален документ – Експертно решение № 0589/19.03.2011 г. на ТЕЛК
за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, на което е бил
придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-5415/04.04.2011 г. за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и заявление
вх. № МП-5416/04.04.2011 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност,
представени пред служител на РУ „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ
гр. Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ
гр. Разград/, както и към заявление-декларация вх. № 1390/23.04.2012 г. за
предоставяне на безплатна едногодишна винетка за ползване на републикански
пътища за 2012 г., представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Разград, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е
получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в общ
размер на 2 528,84лв., собственост на ТП на НОИ гр. Разград /при НОИ гр.
София/, и безплатен винетен стикер за 2012 г. на стойност 67 лв., собственост
на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко в общ размер на 2 595,
84 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 58а, ал.1 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено,
на основание чл. 66, ал.1 НК, за срок от 5 години.
По предявен граждански иск
от НОИ подсъдимият А. е осъден да заплати сумата 2 428.84 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по нохд № 636/2016 г.,
ведно със законната лихва считано от 01.05.2012 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Отхвърлен е предявения от
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София,
граждански иск против подс. А.. за заплащане на сумата от 67 лева, ведно със законната лихва,
считано от 01.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
Присъдени са в тежест на
подсъдимия разноски и държавна такса по уважения граждански иск.
Съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие - подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно правото си по чл. 371,
т. 2 НПК.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приобщил
доказателствата, събрани на ДП.
Фактическа обстановка, с оглед реда по който е
протекло съдебното следствие пред първоинстанционния съд и съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е следната:
Обвиняемият Е.М.А. ***.
Към инкриминирания период той бил безработен, поради
което в началото на 2011 г. решил по неправомерен начин да получи пенсии за
инвалидност. За тази цел на 09.03.2011 г. А. подал молба-декларация в
Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград,
заведена под № П-1123/09.03.2011 г., с която заявил желание да бъде
освидетелстван за първи път от ТЕЛК-Разград. Към същата обвиняемият представил
Епикриза за заболяването към ИЗ № 22548 от 2011 г. и Протокол от ЛКК №
53/11.02.2011 г. издадени от МБАЛ АД - гр. Русе, отделение „Съдова хирургия“.
На 19.03.2011 г. на името на подс. Е. А. бил съставен
по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице,
неистински официален документ – Експертно решение № 0589 зас.№ 052 от
19.03.2011 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи
заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград, въпреки, че той не бил
прегледан от лекарската комисия в състав председател: д-р Р.ДЖУРОВА и членове:
д-р В.МАНЕВА, д-р И.СТЕФАНОВ и д-р Пл.ИВАНОВ-НОИ.
В хода на разследването е била изискана от
изпълнителния Директор на МБАЛ-Русе справка дали подс. Е. А. след извършен
преглед са му били издадени приложените Епикриза за заболяването към ИЗ № 22548
от 2011 г. и Протокол от ЛКК № 53/11.02.2011 г. издадени от МБАЛ АД - гр. Русе,
отделение „Съдова хирургия“.
Видно от отговора на МБАЛ АД - гр. Русе, подс. Е. А.
не е постъпвал за лечение в отделение „Съдова хирургия“ и съответно не му е
издавана медицинска документация.
В експертното решение било отразено, че обвиняемият е
с водеща диагноза „Артериална емболия и тромбоза”, била му определена 74%
трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била
посочена – 06.02.2011 г., а срок на инвалидността – пожизнен.
След това горепосоченото експертно решение по служебен
път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград,
където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение №0588 от зас. № 031
от 14.04.2011 г., след което същото влязло в сила.
Въпреки че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – гр.
Разград, на 04.04.2011 г. подс. Е. А. лично подал заявление за отпускане на
лична пенсия по чл. 84 от КСО с вх.№ МП 5415/04.04.2011 г. и заявление за
отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. №
МП-5416/04.04.2011 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”
- гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Към заявлението
подс. Е. А. приложил неистинският
официален документ – горепосоченото експертно решение, тъй като същото било
задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил
и документите си за придобития трудов стаж.
Св. ПОЛИНА ИВАНОВА, работеща като специалист в сектор
„Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ гр. Разград, приела подадените от подс. Е. А.
заявления и придвижила документите му по надлежен ред, с оглед извършване на
преценка от социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана
от подс. Е. А. съобразно представените от него документи. Служителите, които
обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието
на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално
осигуряване, подс. Е. А. има право да
получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на подс. Е. А.,
която била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 74 на сто от
06.02.2011 г.
С разпореждане
№ ********** от 05.05.2011 г. на ТП на НОИ - Разград на подс. Е. А. била
отпусната съгласно чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО – лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 142. 88 лева и лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 27. 74 лева, считано от датата на
инвалидизирането му – 06.02.2011 г.
Посочените суми били изплащани по банкова сметка ***
„ЦКБ“, посочена от обвиняемият. По този начин за времето от 05.05.2011 г. до
30.04.2012 г. подс. Е. А. получил от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в
размер на 2528, 84 лева представляващи изплатени парични средства за лична
пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност.
На 01.05.2012 г. така отпуснатата пенсия на подс. Е. А.
била спряна, от изплащане на основание чл. 95, ал. 2 от КСО поради представяне
на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
получената пенсия съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Това станало с Разпореждане №
Ра-343/23.04.2012 г. на ТП на НОИ – гр.Разград.
На 23.04.2012 г. подс. Е. А. се явил в Дирекция
„Социално подпомагане”, където подал заявление-декларация с № 1390/23.04.2012
г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ****, който бил регистриран на негово име, но
бил придобит по време на брака им и бил СИО. Към молбата си обвиняемият
приложил инкриминирания неистински официален документ - Експертно решение №
0589/19.03.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св. Иван Рилски”– гр.
Разград с посочена 74 % ТНР, за да удостовери заболяването си и по този начин
да има основание за получаване на безплатен винетен стикер за 2012 г. На
подсъдимия бил предоставен безплатен винетен стикер за календарната 2012 г. на
стойност 67 лева.
Съгласно ЗДвП лицата с увреждания 50 % и над 50 % ТНР
имат право на безплатен винетен стикер, ако притежават лек автомобил, семейна
собственост, с габарити-2000 кубика, 117 киловата или 160 конски сили.
Правоимащите лица следвало да подадат в Дирекция „Социално подпомагане”
молба-декларация по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда
за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси при ползване на
републиканската пътна мрежа и да представят съответно експертно решение за
определена намалена работоспособност.
Видно от
заключението на назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза, подс. Е.А. е
получил за периода от 06.02.2011 г. до 30.04.2012 г. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и 1 брой
едногодишна безплатна винетка, общо в размер на 2 595, 84 лева, като
горепосочените парични суми били изплатени за периода от 05.05.2011 г. до
30.04.2012 г.
От заключението на назначената по делото
съдебно-почеркова /графическа/ експертиза /л. 107-109/ е видно, че:
1. Подписите, положени в графа „председател“ и в графа
„членове“ в ЕР № 0589/19.03.2011 г. не са изпълнени съответно от Р. Д. ДЖУРОВА,
ВЕСКА Х. М., И. И. С.и П. И. И.
2. Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР
№ 0589/19.03.2011 г. не е изпълнен от Е.А..
3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0589/19.03.2011 г.
вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван Рилски“ - Разград.
4. Подписите, положени в графа „подпис“ и „декларатор“
в заявление № МП-5415/04.04.2011 г., в заявление № МП-5416/04.04.2011 г. и в
заявление-декларация с вх.№ 1360/23.04.2012 г. са изпълнени от Е.А..
Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства. Самопризнанието се подкрепя от всички събрани на досъдебното производство доказателства. Съставът на въззивния съд споделя приетото от РС, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП. Обвинението се доказва от: заявление № МП-5415/04.04.2011 г. /л. 30-31/, заявление № МП-5416/04.04.2011 г. /л. 33/, експертно решение № 0589/19.03.2011 г. /л. 36/, заявление-декларация № 1390/23.04.2012 г. /л. 40/, показанията на свидетелите С.В. /л. 71/, Д.Й. /л. 73/, Р.Д. /л. 75-76/, В.М. /л. 77/, Ив.С. /л. 78/, Пл.И./л. 79/, П.И./л. 80-81/, Н.А. /л. 82-83/, съдебно-почеркова /графическа/ експертиза /л. 107-109/, съдебно-икономическа експертиза /л. 118-124/, преводно нареждане/вносна бележка /л. 129/, вносна бележка /л. 130/, платежно нареждане /л. 131/ и др. писмени доказателства.
Фактическата обстановка, приета за установена, не се
оспорва и пред въззивния съд от защитника и жалбоподателя - подсъдим.
Подсъдимият А. се е ползвал от неистински официален
документ – Експертно решение № 0589/19.03.2011 г. на Териториалната експертна
лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр.
Разград, като го представил пред служители на ТП на НОИ – гр. Разград и пред
чрез служители на ДСП Разград, пред Агенция пътна инфраструктура гр. София, в
чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство.
Този неистински официален документ създал привидно
правно основание за разпореждане от страна на служителите. Без него не би било налице основание за отпускането на личната
социална пенсия за инвалидност.
Вследствие на
акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, пари с обща
стойност 2 595, 84 лева преминали във фактическата власт на подс. Е. А..
Подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна,
при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като
изплащането на пенсия е продължило във времето – в периода от 05.05.2011 г. до
30.04.2012 г. ежемесечно била изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност от ТП на НОИ-Разград, считано
от датата на инвалидизирането му – 06.02.2011 г. в размер на 170, 62 лв. Съответно
деянието е извършено в условията на продължавано престъпление по чл. 26 НК.
Престъплението е извършено от А. при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че използва неистински официален документ, че отсъства
основание да получава пенсия. Подсъдимият е предвиждал заблуждението на
измамените лица и последвалият акт на
имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че
ще получи чуждо движимо имущество и е искал настъпването на този резултат.
Подсъдимият е извършил деянието с намерение да присвои предмета на
посегателството, след като го получи.
По наказанието.
Налице е противоречие в мотивите към
присъдата, относно наказанието. От една страна съдът е изложил ясни и
изчерпателни мотиви, относно приетите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като приел, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства (л. 64), от друга страна е приел, че с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, най-лекото предвидено в закона
наказание – 2 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко (л. 65).
Въззивният съд счита, че противоречието се дължи на
техническа грешка и от мотивите и от диспозитива на присъдата, се извлича
волята на съда при индивидуализиране на наказанието.
За престъплението по чл. 212, ал. 1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд
прокурорът е пледирал за определяне на наказание лишаване от свобода, при
условията на чл. 55 НК, под предвидения минимум, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 НК.
Съдът е приел, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства: самопризнание и съдействие още на досъдебното
производство, съжаление за стореното, тежко материално състояние, желание да
възстанови щетите.
Следва да се отчете, че в хода на ДП са възстановени
част от щетите (л. 130) по сметка на НОИ и изцяло по сметка на АПИ (л. 131).
Като отегчаващи обстоятелства се
приемат: дългия инкриминиран период, високата стойност на полученото имущество
и високата динамика на този вид престъпления.
Съставът на въззивния съд споделя
изводите на РС, относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Но сумата
2 595, 84 лв. не може да се приеме за висока стойност на щетата.
Съдът
като отчете описаните по-горе, сочени и от прокурора пред първоинстанционния
съд, и от защитата, смекчаващи обстоятелства, но от друга страна броя на
деянията и периода, в който са извършени, обстоятелството, че накърняват
социалните фондове на държавата, които са предназначени да осигурят закрила на
уязвими лица, намери че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които
обуславят определяне на наказанието в предвидения в закона минимум – 2 години
лишаване от свобода и на основание
чл. 58а, ал. 1 НК го намали с 1/3 - на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода. Съдът
споделя преценката на РС, че не са налице основания по чл. 55 НК и определеното
по посочения по-горе начин наказание е справедливо. По-същество след редукция
наказанието е под минимума по чл. 212, ал. 1 НК.
Обоснована
е преценката на РС, че са налице условията на чл. 66 НК и не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за да се постигнат
целите по чл. 36 НК. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането,
възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за
да се окаже нужното въздействие.
Въззивният
съд счита, че е необосновано дълъг изпитателния срок и той следва да е
минималният по чл. 66 НК - 3 години.
Поради това
присъдата в частта относно наложеното наказание следва да бъде изменена.
Жалбата е
частично основателна единствено по отношение на довода за явна несправедливост
на наложеното наказание, тъй като съставът на въззивния съд намира размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и размерът на изпитателния срок по чл.
66 НК за необосновано високи.
Извън изводите относно размера на наложеното наказание
лишаване от свобода, съставът на въззивния съд споделя правните изводи на Разградски
РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й.
Поради това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Присъда №587/10.10.2016 г. по нохд №636/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Разград като намалява наложеното наказание на подсъдимия Е.М.А. ***, ЕГН ********** от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и срока, за който на
основание чл. 66 НК, се отлага изпълнението на наказанието от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №587/10.10.2016 г. по нохд
№636/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Разград в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
ДГ