Р Е Ш Е Н И Е № 17

Гр. Разград, 23.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря С.Л. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 353 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 28/27.09.2016 г., постановена по НОХД № 212/2015 г. Исперихският районен съд е признал подсъдимата З.З.А., ЕГН ********** *** за виновна в това, че за времето от 12.02.2014г. до 23.06.2014г. в град Завет, град Исперих, град Кубрат, село Ясеновец, село Топчии, село Самуил, село Бели Лом, село Лудогорци, село Мортагоново, село Раковски, село Глоджево, с.Малък Поровец, в село Владимировци, село Острово, град Разград, всички изброени населени места в област Разград, град Търговище, град Ветово, село Ново село, град Сеново, село Иваново, село Червена вода, град Русе, всички изброени места в област Русе, град Тутракан, град Главиница, град Дулово, трите изброени населени места в област Силистра, град Лясковец, обл.Велико Търново, село Веселиново, село Царев брод, село Смядово, град Шумен, четирите изброени населени места в област Шумен, град Севлиево, село Духовец, село Царева ливада, град Дряново, град Габрово, петте изброени населени места в област Габрово, град Троян, град Ловеч, двете населени места в област Ловеч, град Карнобат, град Айтос, град Сунгурларе, град Бургас, четирите населени места в област Бургас, и град Москва – Русия, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановени извършители /лица, получили изпратените парични преводи и представили се при получаване на изпратените парични преводи като Т.К.М., А.И.Х., А.Х.С., Р.Р.Д.С. и А.С.С., с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага, е възбудила и поддържала у М.С. О.Н. от гр.Москва заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер на 31576.88 лева, представляваща левовата равностойност на 16073.03 евро и 100 щатски долара, като причинената вреда е в големи размери и деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК я е осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда ИРС е осъдил З.З.А. да заплати на М.С. О.Н. сумата 31576.88 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на довършване на престъплението – 23.06.2014г. до окончателното изплащане.

Недоволен от присъдата е останал гражданският ищец и частен обвинител М.С. О.Н., който чрез повереника си адв. Х.Г. *** я обжалва поради явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че при определянето му първоинстанционният съд не се е съобразил с условията по чл. 54 НК, като не е отчел високата степен на обществена опасност на деянията от този вид и факта, че престъплението е извършено от организирана престъпна група. Моли за изменение на присъдата с постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието.

Подсъдимата З.А. чрез защитника си адв. Р.К. *** ангажира становище за неоснователност на жалбата и иска присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата З.З.А. е българска гражданка и съжителства с М.Ф. и неговите родители в гр. Завет, обл. Разградска, ул. „Лудогорие” № 24. Към 2014 г. е била безработна и отглеждала детето си, родено на *** г.

Свидетелят М.С. О.Р. е гражданин на Руската федерация и живее в гр. Москва. Той бил потребител на програмата Скайп. На 12.02.2014 г. получил обаждане от друг скайп потребител - „derin.derin.20”. Това било потребителското име на подс. З.А.. Тя се представила като Дерин, обяснила, че случайно е попаднала на неговия адрес и изразила желание да общуват. Св. Р= приел поканата й и от този момент започнали активна ежедневна комуникация с видео връзка или по мобилните си телефони № 0899826367 на подс. А. и № 79096989101 - на св. Р.. Подсъдимата му разказала, че е от Косово, че е загубила близките си във войната и заедно с нейната баба потърсили убежище в България. В България не ги обичали, защото били от турски произход и се отнасяли с тях като с животни. Живеели в гр. Бургас, ул. „Дунав” № 5. Нямали пари за храна, за наем на жилището, за ток и за вода. Работела като чистачка, но изработените от нея средства отивали за лечението на болната й баба. Св. Р= решил да я подпомогне, като й изпрати 100 щ.долара. Попитал на чие име да ги изпрати и подсъдимата му съобщила имената Т.К.М.. Тя му обяснила, че, за да си намерят работа в България, турците били принудени да приемат български имена. На 19.02.2014 г. чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион” св. Р. изпратил на Т.К.М. паричен превод с МТСN 353-902-5904 в размер на 70,62 евро /п. 6, л. 42 от досъдебното производство/. На 20.02.2014 г. подс. А. уведомила св. Р., че е взела парите и отива в аптеката да купи лекарства на баба си /вж. л. 60 от ВНОХД № 353/2016 г., превод на текстовите съобщения/.

В следващите дни подс. А. започнала да нарича св. Р. „мило” и „любов моя”, обявила, че се е влюбила в него и иска да се оженят. Св. Р. изразил съмнение, че е възможно да се влюби толкова бързо, при което тя отговорила, че го е заобичала, защото всички се отнасяли с нея като животно, а той единствен бил добър с нея. Въпреки че св. Р. бил женен, тя заявила, че ще дойде в Русия и ще се виждат. Св. Р. предложил да изчака до лятото, когато ще уреди проблемите със съпругата си. Подс. А. настоявала да отиде при него. Съобщила му, че е ходила в туристическа агенция и е установила, че има екскурзия до Москва на 03.03.2014 г. За целта му поискала пари за паспорт. На 24.02.2014 г. св. Р. й изпратил паричен превод с МТСN 695-296-6132/24.02.2014г. в размер на 100,41 евро на името на Т.К.М. /п. 6, л. 43 от ДП/. На 25.02.2014 г. подсъдимата го уведомила, че е получила парите и отива в Паспортната служба /вж. л.60 от ВНОХД № 353/2016 г., превод/.

В следващ разговор подс. А. съобщила на св. Р., че я боли зъб и се нуждае от средства, за да й бъде изваден. Св. Р. наредил изпращането на 50,54 евро на Т.К.М. с превод МТСN 709-359-8000/26.02.2014 г. /п. 6, л. 55 от ДП/, който бил получен от подсъдимата на 27.02.2014 г. Същия ден тя му изпратила съобщение, че е на лекар и са й извадили зъба/вж. л. 60 от ВНОХД № 353/2016 г., превод/.

На 03.03.2014 г. подсъдимата и св. Р. разговаряли за предстоящата ексурзия и тя го помолила да й изпрати пари за подготовка на пътуването. С паричен превод МТСN 403-525-9926/03.03.2014 г. св. Р. изпратил 120 евро на Т.К.М. /п. 6, л. 39 от ДП/, като сумата била получена от подсъдимата.

По-късно същия ден подс. А. казала на св. Р., че баба й не е добре, а на 06.03.2014 г. му съобщила, че е починала. Споделила, че нямала пукната пара, а й били необходими 400 евро за погребението, поради което го помолила да й помогне. С паричен превод МТСN 600-506-8609/07.03.2014 г. св. Р. изпратил 100 евро на Т.К.М. / п. 6, л. 40 от ДП/. Тя получила парите и му изпратила съобщение, че му благодари, но не стигали. С паричен превод МТСN 622-380-7962/07.03.2014 г. св. Р. изпратил още 100 щатски долара на Т.К.М. /п. 6, л. 24 от ДП/. Подсъдимата получила и този превод, но продължила да настоява за още пари. Съобщила на св. Р., че е продала телевизора за 50 евро, но й били нужни още 150. Нямала никого, освен него. Не можела да погребе баба си, молела го да направи нещо, уверявала го, че ще му върне парите/вж. л. 61 от ВНОХД № 353/2016 г., превод/. С паричен превод МТСN 584-522-3507/10.03.2014 г. св. Р. й изпратил още 200 евро /п. 6, л. 37 от ДП/.

В последвалите разговори подс. А. многократно повтаряла на св. Р., че го обича и иска да се оженят. Продължавала да се оплаква от тежкия си живот и заявявала намерението си да напусне България завинаги. Междувременно св. Р. се развел със съпругата си. Изпитвайки чувства към подсъдимата, той вярвал на разказите й и искал да я направи щастлива. Записвал видео разговорите им и се надявал да ги гледат заедно, когато тя пристигне в Москва. Подс. А. го уверявала, че подготвя документите за пътуването и полетът щял да бъде на 03.04.2014 г. За закупуването на билет и за други разходи св. Р. й изпратил три парични превода: МТСN 475-423-4551/21.03.2014 г. в размер на 50 евро, изпратен на Т.К.М. /п. 6, л. 38 от ДП/, МТСN 305-137-4414/28.03.2014 г. в размер на 400 евро, изпратен на Т.К.М. /п. 6, л. 35/ и МТСN 049-510-8492/01.04.2014 г. в размер на 100 евро, изпратен на Т.К.М. /п. 6, л. 44/.

Подс. А. го уведомявала, че е освободила квартирата си, че е разпродала имуществото си, че е закупила еднопосочен самолетен билет до Москва и че нейна съседка ще я закара на летището в София. В деня на пътуването чрез видео връзка по Скайп подсъдимата показала на св. Р., че е облечена за път, с чанта и му помахала за довиждане. На 03.04.2014 г. в 00:35 часа му написала съобщение, че се е качила/в колата/, била много щастлива и много го обичала. В 07:02 часа го уведомила, че е в София и отива на летището. В 07:37 часа му написала съобщение, че е възникнал проблем и го моли да й се обади. В телефонен разговор му обяснила, че на митницата са я спрели и са поискали да представи 900 евро, с които да докаже възможности да покрива разходите си по време на тримесечния й престой в Москва.

В 09 часа св. Р. изпратил на подсъдимата паричен превод за 900 евро с МТСN 135-866-0255/03.04.2014 г. /п. 6, л. 23 от ДП/. В 09:05 часа подсъдимата му изпратила съобщение, че е взела парите и се връща на гишето. Няколко минути по-късно му се обадила, плачейки, и му казала, че неправилно е разбрала и трябвало да разполага с 900 евро за всеки месец от престоя й в Москва. Св. Р. й изпратил още два парични превода по 900 евро - МТСN 606-947-7243/03.04.2014 г. /п. 6, л. 45/ и МТСN 024-948-5228/03.04.2014 г. /п. 6, л. 58/. След малко подс. А. отново се обадила на св. Р. и през сълзи му разказала за друг проблем – на компютъра на летището излизала справка, че дължи неплатени данъци за земи в Косово в общ размер на 3800 евро, поради което не можело да напусне България. Св. Р. се усъмнил, че има нещо нередно и я посъветвал да се прибере в къщи, а той щял да дойде в България и да плати каквото трябва. Подс. А. заявила, че щяла да се оправи сама, силно се разстроила и го упрекнала, че не я обича. Дори заплашила, че ще си пререже вените. Възразила, че не може да се върне у дома, защото е освободила квартирата си. Твърдяла, че ще му върне парите – те й били нужни само да ги покаже. Св. Р. се съгласил да й помогне. Тъй като в рамките на един ден получила много парични преводи и съществувала опасност от „Уестърн Юнион” да блокират средствата, подс. А. му предложила да изпрати парите на името на А.С., която също чакала полет на летището. На 04.04.2014 г. св. Р. изпратил два парични превода, адресирани до А.С.: МТСN 515-331-5730 за 250 евро /п. 6, л. 25 от ДП/ и МТСN 911-539-5390 за 2100 евро/ п. 6, л. 46/. След получаването им подс. А. му изпратила съобщение, че от тези пари дала 700 евро на жената и сега парите нямало да стигнат. Св. Р. споделил, че няма достатъчно средства, при което подсъдимата заявила, че ще се хвърли под някоя кола. С превод МТСN 733-016-5029/04.04.2014 г. св. Р. изпратил 250 евро на Рамиле Сали – име, което му дала подсъдимата /п. 6, л. 50/.

Няколко часа след получаване на горната сума подс. А. изпратила текстово съобщение на св. Р., че полетът й е в 21:45 часа от София до Истанбул и от 23:10 часа се качва от Истанбул, като в 03 часа ще бъде във Внуково, Москва.

След 23 часа на 04.04.2014 г. подс. А. съобщила на св. Р., че е в Турция, където искали от всеки пътник по 1500 евро, в противен случай го връщали. Св. Р. й предложил да покаже част от парите, които вече й бил изпратил, но тя възразила, че турските власти искали да видят други пари. Св. Р. подозирал, че не му казва истината, при което подсъдимата се заела да го разубеждава – обещавала, че ще му върне парите; заклела се в корана, че не ги харчи; молела за помощ, защото иначе щяла да умре в чуждата държава; твърдяла, че си няма никого, освен него, че щяла да се самоубие; умолявала го да се смили над нея в името на дъщеря му. По-късно му изпратила съобщения, че вече са я върнали от Турция, била на границата с България в хотел в Капъкуле, като се заклела в гроба на баба си, че не лъже. С паричен превод МТСN 580-930-4983/05.04.2014 г. св. Р. изпратил на името на А.С. сумата 1500 евро /п. 6, л. 48/.

На 06.04.2014 г. в 10:55 часа св. Р. получил съобщение от мнима медицинска сестра, че Дерин е в болницата, получила мозъчен кръвоизлив и след час ще влезе в операционна. По негово искане авторът на съобщението уточнил, че болницата е УБАЛ „Света Ана” – София. По телефона св. Р. потърсил информация за пациент с имената Тодорка Маринова, но от болницата отговорили, че нямат такъв пациент. После изпратил смс на телефона на „Дерин” и поискал информация за състоянието й. Получил отговор от самата А., която му написала, че е в болницата, няма сили да говори и да пише, имала кръвоизлив и щяла да умре. Двамата установили видео връзка по Скайп, при която подсъдимата се появила с бинтована глава. Оглеждайки обстановката в стаята и мръсната възглавница на леглото, св. Р. се усъмнил, че подсъдимата се намира в болнично заведение и споделил подозренията си с нея. Тя му казала, че тук е много бедно и условията са мизерни, след което прекратила връзката. В следващите съобщения подс. А. описвала на св. Р. състоянието си и споделяла тревогите си, че няма осигуровка, не знае калко ще струва операцията й, няма при кого да отиде и не знае кой ще се грижи за нея, докато се възстанови. По-късно му съобщила, че операцията ще струва 2500 евро и го помолил да й ги изпрати. Р. отказал и й предложил да заплати операцията с парите, които вече й бил изпратил. Посъветвал я да се върне в Бургас, да наеме квартира и да го чака той да дойде в България и да я вземе със себе си. Подсъдимата му казала, че няма да наема нова квартира, а ще се настани при своя приятелка. На 10.04.2014 г. в 13:52 часа тя му изпратила съобщение по телефона, че се е качила в автобуса и довечера ще бъде при приятелка / л.52 от ВНОХД 353/2016 г./.

Когато излязла от болницата, св. Р. поискал подсъдимата да му изпрати копие от паспорта си. Тя му показала страници от задграничен паспорт, издаден на 27.02.2014 г. на Т.К.М., родена на *** г. в гр. Бургас /л. 262 от папка 1 от ДП/. Св. Р. забелязал, че на тях има поправки и счел, че паспортът е подправен. Тя го уверила, че няколко пъти е пътувала с този паспорт зад граница и не е е имала проблеми.

Св. Р. си купил билет за пътуване до България за 03.05.2014 г. и се обадил на подс. А., за да й съобщи това.

Няколко дни по-късно подсъдимата обявила, че й се налага да пътува до Косово, за да продаде притежавани от нея наследствени земи. Разказала му, че има купувач, който бил готов да плати цена от 250 000 евро, а с продажбата щяла да се занимае адвокат А.Х.. Св. Р. разговарял по телефона с жена, която се представила като адвокат А.Х., и тя му обяснила, че преди продажбата приятелката му трябва да плати данъци в размер на 3800 евро. Поискала Р. да изпрати номера на банковата си сметка, по която да бъдат преведени парите от продажбата. По-късно подсъдимата го уведомила, че е в гр. Прищина, заедно с адвокатката, и че в действителност данъчните й задължения били в размер на 8000 евро. Тъй като наличните у нея средства не били достатъчни св. Р. изпратил на Т.К.М. три превода: МТСN 779-324-7540/22.04.2014 г. за 250 евро /п. 6, л. 32/, МТСN 032-190-9683/23.04.2014г. за 1600 евро /п. 6, л. 33/ и МТСN 483-399-7768/23.04.2014г. за 600 евро.

На 21.04.2014 г. подсъдимата му изпратила съобщение от телефон № 0897426008, като посочила, че това е номера на адвоката, а банката е затворена. Последвали съобщения, че е взела парите, че се намира в данъчната служба и вече всичко е наред /л. 52 от ВНОХД № 353/2016 г./.

На 24.04.2014 г. в 10:20 часа му написала съобщение да й изпрати малко джобни пари на името на адвоката. Св. Р. изпратил на А.Х. превод МТСN 084-488-2314/24.04.2014 г. за 200 евро /п. 6, л. 52/ и превод МТСN 794-523-4525/24.04.2014 г. за 100 евро /п. 6, л. 28/.

На 27.04.2014 г. подсъдимата уведомила св. Р., че сделката ще се сключи на 30.04.2014 г.

На следващия ден му се обадила, че е взела документите, но са я нападнали крадци, които ги откраднали. В разговора се включил мъж, който казал, че иска 3000 евро откуп за Т., иначе щели да я убият.

По-късно подсъдимата разказала на св. Р., че адвокатката платила на бандитите откупа от 3000 евро, както и разноските за възстановяване на откраднатите документи, но взела парите от любовника си и трябвало да му бъдат върнати. Съобразно указанията на подсъдимата св. Р. изпратил следните преводи: МТСN 714-400-6916/28.04.2014 г. в размер на 290 евро на Тодорка Маринова /п. 6, л. 26/, МТСN 920-488-6036/28.04.2014 г. в размер на 290 евро на А.Х. /п. 6, л. 54/, МТСN 343-967-8781/28.04.2014 г. в размер на 200 евро на Айшегюл Сюлейманова /п. 6, л. 49/ и МТСN 065-969-1918/29.04.2014г. в размер на 600 евро на А.Х. /п. 6, л. 27/.

Впоследствие подс. А. уведомила св. Р., че подготвяната сделка пропаднала, защото купувачът на земите загинал в автомобилна катастрофа.

След няколко дни – на 04.05.2014 г. подс. А. съобщила на св. Р., че не може да се прибере в Бургас, че е болна, вдигнала кръвно и го моли да й помогне за лекарствата. С превод МТСN 883-624-7670/05.05.2014 г. св. Р. изпратил 100 евро на името на А.Х./ п. 6, л. 53/. За възстановяване на предоставените от адвокатката средства наредил преводи МТСN 827-732-2554/07.05.2014 г. в размер на 700 евро, изпратен на А.Х. /п. 6, л. 51/ и МТСN 088-621-9245/13.05.2014 г. в размер на 50 евро, изпратен на А.Х./п. 6, л. 47/.

Поради съмненията си във верността на твърденията на подсъдимата св. Р. поискал справка от „Уестърн Юнион“, при която установил, че всички изпратени от него парични преводи са били получени и изплатени в град Исперих. Уличена в лъжи, подс. А. му разказала нова история – че има брат и сестра, които били настанени в дом за сираци, че с изпратените от него пари е закупила жилище за тях, че е натрупала големи дългове в хранителния магазин, както и за дрехи, и пособия за децата. Дори му ги показала при видео връзката. Считайки, че я подпомага при отглеждането на децата, св. Р. изпратил на Т.К.М. следните парични преводи: МТСN 516-125-5037/22.05.2014 г. в размер на 400 евро / п. 6, л. 41/, Реф. № 31889997/27.05.2014 г. в размер на 250,46 евро / п. 6, л. 62/, Реф. № 91762085/31.05.2014 г. в размер на 300,41 евро /п. 6, л. 60/, и МТСN 160-726-4300/03.06.2014 г. в размер на 300 евро /п. 6, л. 34/.

Междувременно подсъдимата А. и св. Р. продължавали да обсъждат предстоящото пътуване до Москва. Той й закупил билет за 23.06.2014 г. В дните преди очакваното пътуване изпращал средства, за да може тя да докаже финансова възможност за престой в Москва, да плати вноската си по кредита в банката и за други разходи. Така с превод Реф. № 70692580/11.06.2014 г. св. Р. изпратил 1000,59 евро на Т.К.М. /п. 6, л. 61/, с превод МТСN 625-409-2799/13.06.2014 г. й изпратил 250 евро /п. 6, л. 36/, с превод МТСN 484-057-1304/13.06.2014 г. - още 100 евро /п. 6, л. 22/. С превод МТСN 032-315-1529/23.06.2014 г. й изпратил 500 евро, които според нея били нужни за медицинска застраховка /п. 6, л. 56/.

След това спряла да звъни на св. Р., не отговаряла на обажданията му и го изтрила от списъка на абонатите.

След известно време подс. А. се включила в Скайп с ново потребителско име. Св. Р. се свързал с нея и узнал, че не се казва Дерин, нито Тодорка, че е родена през 1992 г. и има семейство – съпруг и дете. Тя му показала и личната си карта /п. 5, л. 47/.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, и от заключенията на назначените експертизи. Доказателственият материал е изобилен и безпротиворечив, а експертните заключения са компетентни и обосновани.

Обстоятелствата относно действителния произход, гражданство, местонахождение, възраст и семейно положение на подс. З.А. са установени от данните по личната карта на подсъдимата и от приложените по делото докладна записка от служител на Участък „Полиция” – Завет и писмо от ТП на НОИ – Кубрат /п. 3, л. 3 и л. 14 от ДП/.

Периодът на времетраене на кореспонденцията между подс. А. и св. Р., и съдържанието на техните разговори са установени показанията на свидетеля и от разменените между тях текстови съобщения, снети от техническата експертиза по делото /п. 7, л. 8 – л. 30 от ДП/ и преведени в хода на въззивното производство. Мобилният номер 0899826367 е собственост на подс. З.А., а мобилният номер 0897426008 – на „Щърбев Трейд” ЕООД /п. 5, л. 28/.

Фактът, че всички телефонни разговори са били проведени на територията на РБългария се доказва от разпечатката, записана на магнитния носител в п. 5, л. 29. Обажданията – над 1000 на брой са били осъществени от клетките в гр. Завет, гр. Исперих, гр. Кубрат, с. Ясеновец, с. Топчии, с. Самуил, с. Бели Лом, с. Лудогорци, с. Мортагоново, с. Раковски, с. Глоджево, с. Малък Поровец, с. Владимировци, с. Острово, гр. Разград, гр. Търговище, гр. Ветово, с. Ново село, гр. Сеново, с. Иваново, с. Червена вода, гр. Русе, гр. Тутракан, гр. Главиница, гр. Дулово, гр. Лясковец, с. Веселиново, с. Царев брод, с. Смядово, гр. Шумен, гр. Севлиево, с. Буковец, с. Царева ливада, гр. Дряново, гр. Габрово, гр. Троян, гр. Ловеч, гр. Карнобат, гр. Айтос, гр.Сунгурларе, гр. Бургас.

Изпратените от св. Р. парични суми са били получавани в гр. Исперих, като само превод с МТСN 024-948-5228/03.04.2014 г. в размер на 900 евро е бил получен в обменно бюро в гр. Ветово, област Русе /вж. разписки за получаване на пари в папка 6, л. 22 – л. 28 и л. 32 – л. 56/.

По делото са били разпитани свидетелите А.С.С., Т.К.М., А.И.Х., А.Х.С. и Р.Д.С., които не познават подсъдимата и не са получавали парични преводи от св. М. Р.. Назначената по делото графическа експертиза е установила, че горните свидетели не са подписвали платежните документи за получаване на паричните преводи. Подписите за клиент са били изпълнени от едно и също лице за две групи документи, но са графически несъпоставими с изследваните сравнителни подписи /п. 4, л. 24 – л. 35/.

На горната доказателствена съвкупност противоречат единствено обясненията на подс. З.А.. Тя не се признава за виновна, твърди, че не познава св. Р., не го е виждала и не е получавала пари от него. Въззивният съд преценява обясненията на подсъдимата за недостоверни и не ги кредитира. Установено е, че подсъдимата е била потребителя в скайп с име „derin.derin.20”, с когото св. Р. е имал активна кореспонденция през инкриминирания период. Нейни са фотоснимките, които св. Р. е направил при видео-връзката им /п. 1, л. 125 – л. 130/. Неин е мобилен номер 0899826367, от който на телефонния номер на св. Р. са били изпратени 502 съобщения и са били получени 369 /вж. заключение на технвическата експертиза на л. 10 от п. 7/. Подсъдимата е разпозната от св. Р. в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което по категоричен начин обосновава авторството на деянията.

Подс. А. е получила паричните преводи, което е потвърдила в текстовите съобщения и което в крайна сметка не се оспорва от нея пред въззивния съд. Несъмнено тя е била подпомагана от други лица, чиято самоличност не е била установена. Нито един от паричните преводи не е бил изпращан на нейно име, но парите са достигали до нея, което разкрива съучастие на неизвестни лица в престъпната схема. Те са съдействали на подсъдимата, като са потвърждавали неверните й разкази за пътуване до Косово, за уговорена продажба на наследствени земи, за нападение и поискан откуп. Техният принос се състои и в получаването на изпратените от св. Р. парични суми.

Съдебно-икономическата експертиза по делото е изчислила, че левовата равностойност на изпратените от св. Р. парични преводи от общо 16073.03 евро и 100 щатски долара възлиза на 31576.88 лева.

Подс. З.А. е на 24 години, има две малолетни деца – на 7 години и на 1 година, не е осъждана. На 05.01.2017 г. в НАП е бил регистриран трудов договор, съгласно който подс. А. е започнала работа като животновъд при Хафизе Хълми Хюсеин от гр. Завет.

По делото е представен амбулаторен лист от 14.12.2016 г. за посещение при психиатър, в който е отразено, че подс. А. се е оплакала от страх и нарушен сън поради скорошната присъда. Въззивният съд намира, че този документ е неотносим към въпросите по чл. 102 НПК и не го цени като източник на доказателствена информация.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. При разглеждане на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане.

По същество, обвинението е доказано. Събрани са достатъчно доказателства, обуславящи несъмнен извод, че подс. З.А. е автор на измама. Създала е и е поддържала у св. М. Р. неверни представи относно произхода, гражданството и местоживеенето си, относно семейното си положение, тежкото й материално състояние, относно намерението си да създаде интимна връзка с него и многобройните основания за покриване на разходи. Именно в резултат от тези заблуди св. Р. е изпратил на подсъдимата общо 16073,03 евро и 100 щ. долара с левова равностойност 31576,88 лева, с които тя се е обогатила неправомерно за негова сметка. Сумата надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата от 340 лева към 2014 г., поради което и съгласно ТР № 1/98 г. по т.д. № 1/98 г., ОСНК, съставлява големи размери. Действията й обективират специалната измамлива цел – да набави за себе си имотна облага. Налице е пряк умисъл, защото подс. А. е съзнавала, че предизвиква определени очаквания у св. Р., че му предоставя информация, която е невярна, че посредством нея го мотивира да й даде пари, и същевременно е искала да се разпореди с тези пари в своя полза. Деянията са били осъществени след предварително планиране и с участието на неустановени по делото лица, които заедно с подсъдимата са разпределили ролите си и са спомогнали за поддържане на заблудите у св. Р. и за реализиране на имотната облага. А това сочи и на предварителен сговор.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението е продължавано, защото са били осъществени множество деяния, всяко от които поотделно съставлява измама, извършени са през непродължителни периоди от време при еднаква обстановка и еднородна вина, при която последващите се явяват продължение на преходните.

За горното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години. Първоинстанционният съд е определил размер от 1 година и 6 месеца, като е отчел превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства: чисто съдебно минало, млада възраст, тежко материално положение и факта, че е майка на две малолетни деца / второто е родено на *** г./. Като отегчаващи обстоятелства е преценил високата стойност на предмета на престъплението и интензивното въздействие над пострадалото лице.

Въззивният съд се съгласява, че степента на обществена опасност на престъплението е много висока. В последните години деянията от този вид бележат завишен ръст, а разглежданото престъпление е извършено с изключителна наглост, изобретателност и безсрамие. Макар да не е извършено от организирана престъпна група по смисъла на НК, то е осъществено в съучастие и се квалифицира по два признака, което също завишава обществената му опасност. Поради това определеното от Исперихския районен съд наказание се явява твърде снизходително. Но с оглед липсата на протест и жалба на частния обвинител, в която да се иска именно увеличаване на наложеното наказание, положението на подсъдимата не може да бъде влошено /чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК/.

Жалбата на частния обвинител съдържа искане само за отмяна на условното осъждане, което въззивният съд счита за неоснователно. Законосъобразно ИРС е преценил, че са налице формалните изисквания по чл. 66, ал. 1 НК: наложеното наказание лишаване от свобода е под 3 години, подс. А. не е осъждана и за постигане целите по чл. 36 НК и особено за поправянето й не е необходимо тя да бъде изолирана от обществото. При това изпълнението на наказанието правилно е отложено за изпитателен срок от 3 години, който е достатъчен за реализиране на индивидуалната и генералната превенция. Подсъдимата е млада жена, семейно и трудово ангажирана, на която следва да се даде възможност да преосмисли поведението си и да се поправи без да изтърпява ефективно наложеното наказание.

В гражданската част като необжалвана присъдата е влязла в сила.

В частта относно разноските и веществените доказателства присъдата също е законосъобразна. Веществените доказателства – мобилен телефон и СИМ карта, собственост на св. Р., следва да му бъдат върнати. Правилно и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимата са възложени разноските от досъдебното и съдебното производство и направените от частния обвинител и граждански ищец. Подс. А. следва да заплати в полза на РОС и разноските от въззивното производство в размер на 320 лв. за заплащане на извършения превод.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28/27.09.2016 г., постановена по НОХД № 212/2015 г. по описа на Исперихския районен съд.

ОСЪЖДА З.З.А. да заплати по сметка на Разградския окръжен съд за разноски на въззивното производство сумата 320 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР