Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
деветнадесети декември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар С.Л., с участието на прокурора
Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело
№366 по описа за
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба (постъпила
с вх. №3622/26.09.2016 г. на РС Исперих) от адв. Х. и адв. В. – защитници на
подсъдимата С.Г.Н. ***, ЕГН ********** срещу присъда №27/14.09.2016 г. по нохд
№75/2016 г.
Жалбата е бланкетна. Оплакванията са,
че присъдата е неправилна, като постановена в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на процесуални правила и необоснована. Искането е за
отмяна на приксъдата и оправдаване на подсъдимата.
В
допълнителни съображения се развиват доводи в подкрепа на оплакванията в
жалбата, относно необоснованост на част от изводите по фактите на съда, сочи
се, в друга част на приетото от съда, че при правилно установени факти, съдът е
направил неверни правни изводи. Сочи се, че съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения, като не е обсъдил доказателствата, изложил е изводи, без
да ги основе на установените факти, не е обсъдил възраженията на защитата. Не
са правилни и правните изводи на съда. Позовават се и на явна несправедливост
на наложеното наказание.
В съдебно заседание адв. Х. и адв. В. поддържат
подадената жалба. Поддържат искането за отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимата за невиновна.
Твърдят, че е налице неяснота, относно изпълнителното
деяние, с което обвинението твърди, че е осъществен състава на престъплението
обсебване, още при формулиране на обвинението с обвинителния акт. Това
нарушение намират, че е възпроизведено в присъдата. Прокурорът и след това
съдът недопустимо приемали, че обсебването е осъществено чрез разпореждане с
вещите и същевременно чрез бездействие – отказ на подсъдимата да върне вещите. Считат
присъдата за постановена при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила.
Защитниците твърдят, че събраните доказателства
установяват по несъмнен начин, че подсъдимата не е осъществила нито една от
формите на изпълнителното деяние, тъй като не се е разпоредила с
инкриминираните вещи и не е отказвала виновно да върне движимите вещи на св. З.,
в качеството му на притежаващ и управляващ двете търговски дружества. Защитниците
твърдят, че вещите се намират с производствената база на дружеството. Твърдят,
че за подсъдимата, в качеството на управител, е съществувало задължение да
върне машини на възложителя по договора,
независимо, че двете дружества са
собственост на св. З.. Считат, че неправилно съдът е окачествил отказа на
подсъдимата да предаде на ЧСИ движими вещи, на неизпълнение на съдебно решение,
тъй като обезпечителната заповед не е равнозначна на съдебно решение. Подсъдимата е била несъгласна с действието на
другата страна по договора - св. З. и отнесла спора пред съответния съд. Подсъдимата
е направила изявление, че упражнява по отношение на тези движими вещи право на
задържане. Отказа да предаде движимите вещи е бил с цел да обезпечи вземането, което счита че има.
Защитата се позовава и на това, че машините са
предадени на С.Н. не в качеството й на физическо лице, а са били предадени от
едно търговско дружество на друго търговско дружество по конкретен договор и
защитата счита, че тя е получила фактическата власт по отношение на тези машини
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, в качеството
си на управител. Затова защитата счита,
че дори да се приеме, че е извършила престъпно своене, деянието не е
съставомерно по престъплението, за което е обвинена – обсебване, а по друго от
НК – длъжностно присвояване.
Позовават се и на явна несправедливост на наложеното
наказание.
Подсъдимата заявява, че задържала машините, докато
минат делата и се установи наистина, че З. в качеството си на управител на
„Джус Техно-Контрол” дължи около 35 000
лв. по сключен договор, който изпълнила, тъй като „Джус Техно-Контрол” сметките
са празни.
В последната си дума жалбоподателят Н. заявява, че не
се счита за виновна.
В срок не са
постъпили възражения против жалбата.
В съдебно заседание прокурорът излага
доводи за неоснователност на жалбата, освен по отношение на наложеното наказание.
Счита за неоснователни доводите на защитата, че е
налице длъжностно присвояване, тъй като вещите, които са предмет на
престъплението, не са връчени на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице.
В случая дружеството е получило на правно основание вещи и те не са връчени на
подсъдимата в качеството на длъжностно лице, а са й връчени като страна по
договор. Прокурорът намира, че твърдението че машините през цялото време са
били в с. Свещари е без значение за съставомерността на деянието. След като се
пречи вещта да бъде върната в патримониума на собственика е налице
престъпление. Пред компетентен държавен орган подсъдимата обяснила, че вещите
не са там, без да заяви, че упражнява право на задържане, тази теория - за това
че упражнява правото на задържане възникнала в хода на наказателния процес.
Прокурорът счита, че е установено извършено
престъпление обсебване. Но намира, че наложеното наказание не отговаря на
тежестта на извършеното, с оглед установените характеристични данни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Присъдата
е постановена на 14.09.2016 г.
Жалбата срещу присъдата е подадена от защитник на
подсъдимия и е постъпила с вх. №3622/26.09.2016 г. на РС Исперих.
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от процесуално легитимирано
лице.
С обжалваната присъда РС Исперих признал подсъдимата С.Н. за
виновна, в това че на неустановена дата за времето от 26.05.2014 г. до
28.01.2015 г. в село Свещари, противозаконно е присвоила чужди движими вещи:
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E №
на мотора В7401457, с номер 280.400.014, на стойност 792 лв.;
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E, № на мотора С7404445, с
номер 280.400.035, на стойност 792 лв.;
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E, № на мотора С7404429, с
номер 280.400.032, на стойност 792 лв.;
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E, № на мотора С7404328, с
номер 280.400.009, на стойност 792 лв.;
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E, № на мотора С7406742, с
номер 280.400.054, на стойност 923 лв.,
- права машина автомат
марка Standart Tipical, модел GC6-1D3E, № на мотора С7406842, с
номер 280.400.037, на стойност 923 лв., всичко на обща стойност 5 014
лв., собственост на „ПЛУМЕР“ ЕООД гр.
София с управител Д.З., както и:
- закопчаваща система за
тик-так копчета, марка MSP92/100, с рег.№ 0809010-864,
на стойност 1653 лв.;
- машина за пух AL-P1T 4011-11, заедно с уред за пълнене на малки детайли D50-26/ AL-KIT
5026/ Р1, със
сер.№ 4011-11, на стойност 26 509 лв., всичко на обща стойност 28 162
лв., собственост на „ИНДЪСТРИС” АД – Милано, Италия със законен представител С.Б.,
като общата стойност на всички противозаконно присвоени машини е 33 176
лв., които владеела, като обсебването е в големи размери, с което е осъществила от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради което я осъдил на три години и
шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК я
лишил от правото да упражнява дейността „шивашки услуги“ за срок от три години.
След преценка на събраните в хода на наказателното
производство доказателства се установява от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Н. е българска гражданка, родена на *** г. в гр.
Балчик. Живее в с. Свещари. Има завършено средно образование. Разведена е. Не е
осъждана (л. 250, т. 2).
С.Н. била управител и
собственик на „Мармарио“ ЕООД, село Свещари с предмет на дейност
шивашки услуги и изработка на облекла. Дружеството развивало дейност в шивашки
цех в село Свещари.
Дружеството на Н. имало дълготрайни отношение с
„Плумер“ ЕООД гр. София и „Джус Техно - контрол“ ЕООД гр. София. Св. Д.З. бил
собственик и управител на двете търговски дружества, които били с предмет на
дейност производство и търговия с облекло и други шивашки изделия,
консултантска дейност в областта на шивашкото производство, контрол на
качеството в шивашкото производство. Между дружеството на подсъдимата и дружествата
на св. З. имало сключени договори за изработване на облекло с машини и
материали на възложителя от: 31.03.2010 г. (л. 444, т. 3), 07.10.2010 г. (л.
450, т. 3), 01.02.2011 г. (л. 456, т. 3), 03.10.2011 г. (л.
Договорите били еднотипни, със съдържание че
възложителят предоставя на изпълнителя всички материали, които са необходими за
изпълнение на възложената поръчка, без конци, в това число технически
характеристики на дрехата, документи за скрояване, материали за ушиване, аксесоари,
етикети и указания, а изпълнителят се задължавал да изпълни възложената работа
срещу заплащане на възнаграждение от страна на възложителя.
При сключване на договора от 03.10.2011 г., със срок
до 13.01.2012 г., и предмет - изработване на модна колекция пролет-лято
Правите машини автомат били собственост на „Плумер“
ЕООД гр. София, а закопчаваща система за тик-так копчета била собственост на
„Индъстрис” АД Милано, Италия с представител С.Б., който по силата на договор
за безвъзмездно ползване я предоставил на „Плумер“ ЕООД. В сключеният между
„Плумер“ ЕООД и „Мармарио“ ЕООД договор за изработка било уговорено, че
изпълнителя следва да опазва машините на възложителя, да си служи с тях
съобразно предназначението за което са му предоставени – за изработка на
възложените облекла, да не ги изнася извън мястото на изпълнение на поръчката –
цеха в село Свещари, а след изтичане на сезона или в срок определен от
възложителя, да върне машините на възложителя.
На 15.02.2012 г. между „Плумер“ ЕООД гр. София и
„Мармарио“ ЕООД бил сключен нов договор за изработване на облекла за сезон
есен/зима 2012 г. със срок от 15.02.2012 г. до 27.07.2012 г. По силата на този
договор възложителя „Плумер“ ЕООД предал на изпълнителя „Мармарио“ ЕООД освен
машини, описани в предходния договор от 03.10.2011 г., и следните машини:
машина за пух AL-P1T 4011-11, заедно с
уред за пълнене на малки детайли D50-26/AL-KIT 5026/Р1 със сериен № 4011-11,
права машина автомат марка Standart
Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на
мотора С 7406742, с № 280.400.054 и права машина автомат марка Standart Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на мотора С 7406842, с № 280.400.037 и
още две прави машини автомат.
Новите машини били откарани при машините от стария
договор в цеха в село Свещари, като договорката била да бъдат върнати след
изпълнение на поръчката – до 27.07.2012 г.
Машината за пух и уреда за пълнене на малки детайли били собственост на
„Индъстрис„ АД Милано, Италия, което с договор за наем от 15.02.2012 г. ги
предоставило на „Плумер“ ЕООД гр. София. Правите машини автомат били собственост
на „Плумер“ ЕООД гр. София.
На 17.10.2012 г. между „Плумер“ ЕООД гр. София и
„Мармарио“ ЕООД бил сключен нов договор за изработване на облекла за сезон
пролет/лято 2013 г. със срок от 17.10.2012 г. до 15.01.2013 г. включително. Към
него били изготвени анекси, по силата на които възложителя предоставил на
изпълнителя същите шевни машини, които били предоставени по предходния сключен
договор от 15.02.2012 г., като на 28.11.2012 г.
били добавени още пет прави машини
собственост на „Плумер“ ЕООД гр. София. Всички машини се намирали в цеха
в село Свещари.
На 02.01.2013 г. между „Плумер“ ЕООД град София и
„Джус Техно – Контрол“ ЕООД гр. София, двете дружества с управител и
представляващ Д.З., бил сключен договор за изработка (л. 40, т. 1). По силата
на същия възложителят „Плумер“ ЕООД
възложил на изпълнителя „Джус Техно – Контрол“ ЕООД да осъществява контрол за качество на облекла
по заявка на възложителя предназначени за обратен износ за Италия. Към
сключения договор били подписани анекси (л. 46-53, т. 1), по силата на които „Плумер“
ЕООД предало на „Джус Техно – Контрол“ ЕООД всички машини, предоставени на
дружеството на подсъдимата Н. по силата на договорът от 17.10.2012 г. Описаните
по този нов договор машини продължавали да се намират в цеха на фирма
„Мармарио“ в село Свещари.
На 18.03.2013 г. между
„Джус Техно - Контрол“ ЕООД гр. София
– възложител и „Мармарио“ ЕООД с. Свещари – изпълнител бил сключен нов договор
за изработка на облекла за сезон есен/зима 2013 г. със срок от 18.03.2013 г. до
16.08.2013 г. (л. 75, т. 1/л. 369, т. 3). Договорът бил с идентични клаузи с
договорите от 03.10.2011 г., 15.02.2012 г. и 17.10.2012 г.
При сключване на договора към същия били изготвени
анекси (л. 78 и сл., т. 1/л. 375 и сл., т. 3), по силата на които „Джус Техно
- Контрол“ ЕООД гр. София предал на
подсъдимата, като управител на „Мармарио“ ЕООД с. Свещари следните шевни
машини: права машина автомат марка
Standart Tipical модел GC 6 -1 D3E
номер на мотора В 7401457, с № 280.400.014, права машина автомат марка Standart Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на мотора С 7404445, с № 280.400.035,
права машина автомат марка Standart Tipical
модел GC 6 -1 D3E номер на мотора С
7404429, с № 280.400.032, права машина автомат марка Standart Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на мотора С 7404328, с № 280.400.009,
права машина автомат марка Standart
Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на
мотора С 7406742, с № 280.400.054, права машина автомат марка Standart Tipical модел GC 6 -1 D3E номер на мотора С 7406842, с №
280.400.037, закопчаваща система за тик так копчета марка MSP 92/100 с рег. №
0809010-864, машина за пух AL-P1T
4011-11 заедно с уред за пълнене на малки детайли D50-26/AL-KIT 5026/Р1 със
сериен № 4011-11. Всички машини се намирали в цеха на „Мармарио“ ЕООД в село
Свещари, като подсъдимата нямала право да ги изнася оттам. В анексите била
отразена дата на получаване – 18.03.2013 г. и дата на връщане – 18.08.2013 г.
Тези машини, съгласно договора, подсъдимата Н.
следвало да върне на Д.З. при изтичане срока на договора между двете дружества,
т.е. до 16.08.2013 г.
Представляваното от Д.З. дружество отказало да заплати
на Н. договорена цена за изработката, с оглед обстоятелството, че изработените
облекла не отговаряли на изискванията за качество.
Н. не върнала шевните машини на З..
На 26.05.2014 г. Д.З. решил да прибере предоставените
на „Мармарио“ ЕООД по сключваните договори за изработка шевни машини. За целта
посетил на място цеха в село Свещари, придружаван от свидетелите Р.С., А.И., В.К.
и С.К..
Подсъдимата я нямало в цеха в село Свещари. Св. З. и
останалите лица посрещнала св. А.Г. – служител в „Мармарио“ ЕООД. Тя провела
разговор със С.Н. по телефона и съобщила за посещението на св. З., като
подсъдимата заявила, че ще се върне до няколко часа и да бъде изчакана.
Д.З. и Р.С. влезли в помещенията на цеха в село
Свещари, извършили проверка на машините по серийни номера и установили, че
всички предоставени по договорите за изработка машини се намират в цеха и
работят. Св. Г. отново се свързала по телефона със С.Н. и напомнила, че
свидетеля З. я чака, но подсъдимата заявила че няма да се върне и няма да се
срещне с него, както и че няма да върне предоставените машини.
На 27.10.2014 г. по молба на „Плумер“ ЕООД гр. София в Окръжен съд – гр. Разград
било образувано т. дело № 56/2014 г. срещу „Мармарио“ ЕООД село Свещари. По
това дело е допуснато обезпечение на иска и на 03.12.2014 г. била издадена
обезпечителна заповед №976/03.12.2014 г. (л. 9, т. 1), по силата на която бил
наложен запор върху предоставените на дружеството, ръководено от подс. Н. шевни
машини, находящи се в цеха в село Свещари.
В отговор на искова молба, подаден на 23.12.2014 г., Н.
сочи че не оспорва задължението да върне машините, но твърди, че има право на
задържане по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е получено дължимо възнаграждение.
Заявила е, че не оспорва правото на собственост и че не е поканена да върне
машините.
По жалба против допуснатото обезпечение на иска се е
произнесъл Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. №62/2015 г. с определение
№151/26.02.2015 г. и оставил без уважение жалбата против определението за
допускане на обезпечение.
На основание обезпечителната заповед било
образувано изпълнително дело
№20157620400013 по описа на ЧСИ Деян Д. с район на действие ОС гр. Разград.
Частният съдебен изпълнител насрочил опис на
запорираните движими вещи на 28.01.2015 г. от 14.30 ч. до 15.30 ч. (л. 10, т.
1). На насрочената дата св. Д., съпровождан от свидетелите З., С., И., К. и К.,
отишли в цеха в село Свещари. Подсъдимата била там и предала на частния съдебен
изпълнител няколко шевни машини, които не били в добро техническо състояние.
Същите били оставени на отговорно пазене при свидетеля К..
В цеха била установена липсата на следните машини: права машина автомат марка Standart Tipical модел GC6-1D3E № на мотора В7401457 с
номер 280.400.014 на стойност 792.00лв., права машина автомат марка Standart Tipical
модел GC6-1D3E №
на мотора С7404445 с номер 280.400.035 на стойност 792 лв., права машина
автомат марка Standart Tipical
модел GC6-1D3E №
на мотора С7404429 с номер 280.400.032 на стойност 792 лв., права машина
автомат марка Standart Tipical
модел GC6-1D3E №
на мотора С7404328 с номер 280.400.009 на стойност 792 лв., права машина
автомат марка Standart Tipical
модел GC6-1D3E №
на мотора С7406742 с номер 280.400.054 на стойност 923 лв., права машина
автомат марка Standart Tipical
модел GC6-1D3E №
на мотора С7406842 с номер 280.400.037 на стойност 923 лв., всичко на обща
стойност 5 014 лв. собственост на „Плумер“ ЕООД гр. София с управител Д.З., както
и закопчаваща система за тик-так копчета марка MSP92/100 с рег.№ 0809010-864 на
стойност 1 653 лв. и машина за пух AL-P1T
4011-11 заедно
с уред за пълнене на малки детайли D50-26/ AL-KIT
5026/ Р1 със
сер.№ 4011-11 на стойност 26 509 лв., всичко на обща стойност 28 162 лв.,
собственост на „ИНДЪСТРИС“ АД – Милано, Италия със законен представител С.Б..
Запитана къде се намират
машините, подсъдимата започнала да твърди, че ги е върнала на работници на Д.З.,
но не представила доказателства в подкрепа на тези свои твърдения.
Св. Д., който е частен съдебен изпълнител, съставил
протоколи за опис, в който отразил, че за липсващите машини Н. твърди, че ги е
предала (л. 11, т. 1). Протоколът е подписан от Н..
На 14.11.2014
г. машина за пух била обявена за продан в интернет сайт, като лице за контакти
е посочена свидетелката М.Б. – сестра на подсъдимата, посочен е мейл адрес, в
който се съдържа името на фирмата на подсъдимата – marmario_@abv.bg (л. 178 и
сл., т. 2). В съдебно заседание на 14.09.2016 г. (л. 158) свидетелката Б. твърди,
че не е публикувала обява за продажба на машината и че на нейния телефон не са
звънели за продажба на машината. На досъдебното производство свидетелката е
отказала да дава показания (л. 158, т. 2).
В края на
Машините, описани в обвинителния акт са на стойност 33
176 лв. (експертиза на л. 223, т. 2).
Описаната фактическа обстановка се установява въз
основа на показанията на свидетелите Д.З., С. К., Н.М., Е.З., В.К., А.Г., А.И.,
Р.С., Р.И., М.Б.. Свидетелските показания са непротиворечиви, взаимно се
допълват, както и на събраните писмени доказателства.
Фактическата обстановка се основава и на заключението
на вещите лица С.И. и С.К..
По същество описаната фактическа обстановка не се
оспорва от подсъдимата и защитата, освен по отношение на това, че машините са
налични и за мотивите на подсъдимата да откаже предаването им.
Подсъдимата в обясненията си, дадени в последното
съдебно заседание по делото на 14.09.2016 г. (л. 158) твърди че дълги години работила
със св. З.. Последният сезон дружествата му не спазили сроковете за доставка и
накрая направили голяма рекламация и отказали да платят възнаграждение. Това
довело до големи финансови затруднения за Н., която трябвало да плати и
заплати. Държали се арогантно, крещели по телефона, говорели с обидни думи,
държали се като че ли били „господарите на света”. По съвет на адвокатите си
задържала машините, тъй като установила, че фирмата „нямала нищо”. Твърди, че
има над 100 машини, че не може да ползва машините, които оставила „като залог”.
Твърди, че машините, които не е предала на съдебния изпълнител се намират в
цеха й в Свещари.
В съдебно заседание на 14.09.2016 г. защитата на
подсъдимата представя отговор на искова молба, който след служебна справка се
установява, че е подаден на 23.12.2014 г., в който сочи че не се оспорва
задължението за връщане на машините, но се твърди, че има право на задържане по
чл. 90, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е получено дължимо възнаграждение. Заявила е, че
не оспорва правото на собственост и че не е поканена да върне машините. Същото
писмено доказателства е представено и в хода на досъдебното производство (л.
71, т. 1).
Твърденията на подсъдимата, че машините са налични и
се задържат, с оглед претендирано задължение на св. З. и дружествата му е
защитна теза, която се опровергава от събраните доказателства.
В хода на досъдебното производство е възложено на РУ
МВР Исперих да установи местонахождението на машините (л. 247, т. 2) и
проведените оперативно-издирвателни мероприятия не са дали резултат и машините
не са открити (справка л. 248, т. 2).
При изготвяне на оценителната експертиза (л. 217, т.
2) вещите лица също не са установили местонахождението на машините към ноември
2015 г., въпреки че са установили контакт с „управителите и счетоводствата на
двете фирми”. Това се потвърждава и от разпита на вещото лице в съдебно
заседание на 07.06.2016 г. (л. 73) при който твърди, че е уведомен от
подсъдимата, че машините ги няма.
При посещението на св. Д. – ЧСИ, за да изпълни
издадената обезпечителна заповед за налагане запор на машините подсъдимата не е
заявила, че упражнява право на задържане, а че машините ги няма, че ги е
предала на други лица.
Обезпечаването на твърдяното задължение на св. З. и
дружествата му към подсъдимата и дружествата й не изисква задържане на всички 8
машини.
Поведението на подсъдимата е неправомерно и тезата, че
се упражнява право на задържане е възникнала в хода на отношенията между
страните, след подадените от св. З. жалби, за да оправдае действията на
подсъдимата по своене на машините. Правото на задържане не може да се упражнява
по отношение на съдебния изпълнител, нито в разрез с издадената обезпечителна
заповед.
Безспорно се установява от
събраните доказателства, не се оспорва и от подсъдимата и защитата, че от св. З.,
действащ като представител на търговски дружества са предоставени на дружество,
представлявано и управлявано от подс. Н., по силата на сключени договори за
изработка на облекла и анекси към тях, във владение на подсъдимата Н. машини,
необходими за изработка на облеклата. Вещите, описани в обвинителния акт
предоставени във фактическата власт на подсъдимата на договорно правно
основание. Обстоятелството, че страни по договора са търговски дружества не е
пречка да се приеме, че подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху
машините. Владението в наказателното
право означава пълна фактическа власт на едно лице върху дадена вещ. Според
състава на съда няма съмнение във възможността подсъдимата, като собственик и
управител на дружеството, да осъществи престъпление по чл. 206 НК, независимо
че страни по договора, въз основа на който са предоставени машините, са ЮЛ. Правните
действия с участие на дружеството на подсъдимата, която е била собственик и управител,
са изцяло по нейна воля и съответно ангажират отговорността й, когато е
осъществила състав на престъпление. Установено е, че подс. Н. е ръководела,
организирала работата, давала разпореждания за предаване или не на машините.
Няма съмнение, че съгласно клаузите на договорите Н. може да си служи с
машините, съобразно предназначението им, само за изработване на възложената
поръчка, а след изпълнение на работата и изтичане срока на договора дължи
тяхното връщане на възложителя. С.Н. е дължала връщане на шевните машини, но не
е предприела действия в тази насока.
Подсъдимата е отказала да
върне машините при посещението на св. З., а по-късно съдебният изпълнител – св.
Д. е установил, че липсват машините, описани в обвинителния акт. Подсъдимата е
отказала да предаде машините и на съдебния изпълнител. Безспорно е установено,
че на 28.01.2015 г., когато съдебният изпълнител и представители на
дружеството, което е предоставило вещите, са отишли на место – в цеха на „Мармарио“ ЕООД в село
Свещари, където Н. е била задължена по силата на договорите да съхранява
предоставените и шевни машини, шевните машини предмет на обвинението не са били
намерени от съдебния изпълнител.
Подсъдимата твърдяла, че е върнала машините на работници на възложителя на
поръчката.
Установен е и отказ на подсъдимата да предаде машините
на 26.05.2014 г., както и обстоятелството че към 28.01.2015 г. машините не са
налични в цеха в с. Свещари.
По същество, приетите за установени от съда факти, на
практика не се оспорват от подсъдимата и
се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че деянието е извършено умишлено от
подсъдимата. Същата е съзнавала, че владее чужди движими вещи и че неправомерно
се разпорежда с тях в свой интерес. Няма съмнение, че инкриминираните вещи са
чужди за подсъдимата, както и че е известно на кого и кога следва да ги върне.
Обстоятелствата относно принадлежността на правата върху вещите и основанието
за предоставянето им на подсъдимата не пораждат съмнение по делото и са
безспорно изяснени.
Всъщност, основен спорен въпрос е наличието или не в
подс. Н. на убеденост, че задържа машините, за да гарантира получаването на
дължимо, според нея, възнаграждение от св. З., т.е. дали се касае до
гражданско-правни отношения между страните. Извън изложението от подсъдимата в
отговор на искова молба, след издаването на обезпечителна заповед, и по-късно в
обясненията, дадени в съдебно заседание пред наказателния съд, че задържа
машините, за да си гарантира плащане на задължения, по делото не са налице
доказателства, потвърждаващи подобно обстоятелство. За умисъла на дееца, при
липса на самопризнание, се съди не само по това, което заявява в своите
обяснения, но и от обективно установените действия.
При установените по делото обстоятелства, относно
поведението на подсъдимата, след прекратяване на отношенията със св. З.,
съответно при придобита вече фактическата власт върху машините на надлежно
договорно основание:
- отказ да предаде машините на 26.05.2014 г. на
представителите на дружеството, след като първоначално е заявила, че ще ги
върне;
- преместването на машините от цеха в разрез с
уговорката по договора (чл. 2 от раздел 3), отказ да ги върне, укриване от
съдебния изпълнител и представителите на дружеството, твърдението че ги върнала
на някакви лица и накрая – данните за разпоредителни действия – обява за
продажба на една от машините,
намерението
за присвояване е обективирано.
Всички свидетели, които са имали пряк контакт с
подсъдимата – св. З., св. С., св. И., св. К. и св. К., както и св. Д. – съдебен
изпълнител твърдят, че подсъдимата е заявила, че няма да върне машините. Не се
установява подсъдимата да предявява претенции за възнаграждение или да заявява,
че упражнява право на задържане.
Дори и да е съществувало, към момента на отказа,
безспорно установено задължение към подсъдимата, а такова няма, това не променя
противозаконния характер на присвоителните действия, тъй като законът не
допуска уреждане на договорни отношения по такъв начин.
Ако подсъдимата е имала убеденост, че може да се
разпореди с машините вместо получаване на дължимо, според нея възнаграждение,
то това също не изключва престъпния характер на деянието. Подсъдимата е отнела
възможността на собственика на вещите да ги ползва и да се разпорежда с тях.
Действително не са предприети действия от разследващите и не е напълно изяснено
обстоятелството дали подсъдимата или по нейно разпореждане е публикувана обява
за продажба на една от машините, но съдът приема, че са налице действия на
подсъдимата – отказ да върне машините и изнасяне на машините от мястото, на
което е следвало да бъдат и последица от него е невъзможността на собственика
да ползва и да се разпорежда с машините – в продължение на повече от две
години.
Обсебването е престъпление срещу собствеността. Негов
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или
пази.
Налице е обсебване по смисъла на чл. 206 НК при
установеното фактическо разпореждане с вещта – изнесена от цеха, в който е
следвало да се съхранява, без съгласие на лицето, което на правно основание я е
предоставило на подсъдимата. За осъществяване на състава на престъплението е
достатъчен и отказ да бъдат върнати вещите, което също е установено по делото.
Подсъдимата е осъществила състава на престъплението по
чл. 206, ал. 3 НК, с оглед стойността на вещите.
За престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и дадените обяснения, които
изясняват мотивите и подбудите на подсъдимата.
Съдът обаче е надценил
степента на обществена опасност на деянието, произтичаща от това, че са
засегнати отношения касаещи външно-търговския оборот и чуждестранните
инвестиции в нашата държава, които създават негативен облик на държавата при
привличане на чуждестранни инвестиции и осигуряване на препитание на български
граждани.
Подсъдимата е с добри характеристични
данни, трудово ангажирана, продължително време е била в коректни отношения с
дружествата на св. З., очевидно провокирана от финансовите затруднения, резултат
на отказ да бъде заплатено възнаграждение за некачествена и непредадена в срок
продукция и на поведение, което оценила като на „господарите на света”, като
арогантно, е решила да предотврати загубите си задържайки машините,
предоставени от дружествата на св. З.. Съдът намира, че поправянето на
подсъдимата не изисква ефективно изтърпяване на наложено наказание в размер на
3 години и 6 месеца. Изолирането от обществото, за такъв дълъг период, на
подсъдимата, която е на 53 години, не би довело до положително въздействие
върху нея. Факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение
наложеното наказание са достатъчни, за да се въздейства поправително спрямо
подсъдимата.
Наложеното наказание следва да се намали на три години
лишаване от свобода и изпълнението му да се отложи на основание чл. 66 НК, тъй
като са налице предпоставките за това – подсъдимата не е осъждана на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и поправянето й не е наложително да изтърпи наказанието.
Съдът намира, че няма основание за налагане на
наказание – лишаване от право да упражнява шивашки услуги. Престъплението,
извършено от подсъдимата и поправянето й не обуславя лишаването й от право на
труд и препитание. Деянието не е свързано с осъществяваните шивашки услуги и
упражняването им не застрашава обществото, съответно не е обществено опасно.
Затова следва да се отмени постановеното лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
По жалбата.
Жалбата е частично основателна по отношение на
несправедливостта на наложеното наказание. Съдебния състав на ОС Разград
намира, че наказанието и ефективното му изтърпяване са с прекомерна тежест, с
оглед установеното за личността на подсъдимата.
В останалата част жалбата е неоснователна по
изложените вече съображения.
И в обвинителния акт и в присъдата ясно е описано
деянието и правната му квалификация.
Обвинителният акт не страда от пороци, които са пречка
да изпълни процесуалната си роля. В обвинителният акт е описано престъплението,
извършено от обвиняемата; времето, мястото и начинът на извършването му;
пострадалото лице, размерът на вредите; данни за личността на обвиняемата;
правната квалификация на деянието.
В обвинителния акт са описани ясно отношенията между
дружествата, задължението на подсъдимата да върне машините, посочено е, че след
изтичане срока на договора (л. 5 от нохд №75/16 г.) подсъдимата не е върнала
машините, че на 26.05.2014 г. отказала да върне машините на св. З. (л. 6), че
на 28.01.2015 г. машините липсвали и подсъдимата обяснила, че ги върнала (л.
6-7).
Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246
НПК.
Анализ на доказателствата е извършен от първоинстанционния
и от въззивния съд и фактическите изводи са сходни. Няма основание за отмяна на
присъдата поради това, че РС не е анализирал доказателствата.
Противоречието, което открива защитата в присъдата,
тъй като било посочено, че обсебването е осъществено чрез разпореждане с вещите
и същевременно чрез бездействие – отказ на подсъдимата да върне вещите, не е
основание за отмяна на присъдата. Установява се и отказ на подсъдимата да върне
вещите, и фактическо разпореждане – изнасяне от цеха.
Съдът не споделя и становището на защитата, че
подсъдимата не е осъществила състав на престъпление, тъй като упражнява право
на задържане по изложените по-горе съображения.
Не се установява
допуснато процесуално нарушение, което да е съществено, отстранимо и да
представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Фактическата обстановка приета и от въззивния съд,
след анализ на доказателствата, е сходна с тази, изложена в мотивите на
първоинстанционният съд и се основава на анализ на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства.
Извън изводите относно размера и начина на изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода и относно наказанието по 37, ал. 1,
т. 7 от НК, съставът на въззивния съд споделя правните изводи на Исперихски РС
и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й.
Следва да бъде изменена присъдата в частта, относно
наложеното наказание. Поради това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №27/14.09.2016 г. по нохд №75/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Исперих като намалява наложеното на С.Г.Н., ЕГН ********** наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от три години и шест
месеца на ТРИ ГОДИНИ и на основание чл. 66 НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години и ОТМЕНЯ
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ от правото да упражнява дейността „шивашки
услуги“ за СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Потвърждава Присъда №27/14.09.2016 г. по нохд №75/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Исперих в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.
СЛ