Решение № 81

град Разград, 16.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Лазар Мичев

Членове: Валентина Димитрова

Теодора Нейчева

Секретар: Н. Р.

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внчхд № 367 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 509 от 15.09.2016г. по НЧХД № 432/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимата Т.И.Я. е призната за виновна в това, че на 09.05.2016 г. в с. Побит камък, в дома на частната тъжителка М.С.А. казала в нейно присъствие „Ти ли си курвата, която е отгледала и възпитала дъщеря като курва”, унизително за честта на частния тъжител – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. / хиляда/ лева.

С посочената присъда, подсъдимата Т.И.Я. е призната за невинна да е извършила деянието по чл.146, ал.1 от НК в условията на чл.148, ал.1, т.1 от НК и поради което е оправдана по тази част на обвинението.

С присъдата Т.И.Я. е осъдена да заплати на тъжителката М.С.А., сумата от 200.00 лв. /двеста/ лева, представляващи обезщетение за причинените от престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 09.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 412.00 лв. /четиристотин и дванадесет/ лева, представляваща разноски по водене на делото /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, като в останалата част предявеният граждански иск за горницата над 200.00лева е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Със същата присъда, подсъдимата Т.И.Я. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 50.00 лв. (петдесет) лева за разноски в съдебното производство / държавна такса върху уваженият граждански иск/.

Недоволна от така постановената осъдителна присъда на РРС, подс. Т.И.Я. я обжалва, като е подала саморъчно написана въззивна жалба. В жалбата се сочат подробни съображения относно незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на обжалваната присъда. По същество тези съображения представляват обяснения на подсъдимата, защо счита, че не е виновна в това, за което е обвинена с тъжбата, подадена от М.С.А., и за което е осъдена от РРС. Сочат се твърдения, че РРС се е подвел по лъжите на частната тъжителка, които са наведени в тъжбата й, както и, че заради тези лъжи, жалбоподателката се чувства съсипана. Моли съда да прояви разум и да постанови решение, с което да бъде оневинена за това, за което е осъдена. В жалбата не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована подсъдимата Я. не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована частния тъжител А. не се явява, като вместо нея се явява повереника й адвокат И.К.И. ***. Повереникът на частния тъжител моли въззивния съд да потвърди изцяло присъда на РРС, като правилна и законосъобразна, като в този аспект излага подробни съображения. Моли въззивния съд да присъди на доверителката му сторените от последната разноски пред Окръжен съд – Разград.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че частният тъжител М.А. е живеела със съпруга си в къща в с . Побит камък, непосредствено до която имало изграден магазин, който са стопанисвали. Установено е също, че на 09.05.2016г. около 09,30ч. на улицата пред дома на тъжителката е спрял жълт автомобил, от който е слязла възрастна жена, която е носела в ръцете си пластмасово шише с прозрачна течност. Тя е влезнала в двора на тъжителката, където тя е била заедно със съпруга си. Установено е, че възрастната жена е започнала да крещи към частната тъжителка „ Ти ли си курвата дето е отгледала и възпитала дъщеря като курва ...”, думи, които са били чути и от св. Д. Г., който в същото време е бил седнал до маса пред магазина и св. Н. К., която в този момент е отивала към магазина да пазарува. Впоследствие е възникнал скандал, при който частната тъжителка и съпругът й след като подали сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112, се опитвали да задържат възрастната жена на място до пристигане на Полиция. Последната обаче е излязла от двора на къщата, качила се е в автомобила, с който е била пристигнала и е потеглила в неизвестна посока. Съпругът на тъжителката е успял да запише регистрационния номер на автомобила и го е предоставил на свидетелите Т. Т. и М. В. – полицейски служители, пристигнали на място. Установено е също, че по – късно на 10.05.2016г., съпругът на тъжителката е подал жалба в РУМВР – Исперих, която по компетентност е била изпратена в РУМВР – Разград. По жалбата е била образувана полицейска проверка, в хода на която е била установена самоличността на подсъдимата, снети са обяснения на частната тъжителка, свидетелите на инцидента и подсъдимата, като на последната е бил съставен и протокол за предупреждение.

Т.И.Я. е родена на ***г***, български гражданин, с полувисше образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка е приел и РРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.

РРС подробно и мотивирано е анализирал доказателствения материал по делото. Описаната фактическа обстановка РРС е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Георгиев, Н. Кънчева - свидетели очевидци, възприели лично деянието на подсъдимата/показанията им са логични, последователни и непротиворечиви, като се допълват помежду си/, както и от показанията на свидетелите Т. Т. и М. В., които косвено потвърждават изложеното в частната тъжба и обясненията на свидетелите очевидци, също така и от писмените доказателства приобщени по делото - преписка № 187300-2032/10.05.2016г. по описа на РУМВР – Разград, справка за съдимост на подсъдимата, характеристична справка. Този извод на РРС се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Въззивният съдебен състав намира, че между посочените доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства, които да налагат отделното им обсъждане.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Безспорно установено е, че от обективна и субективна страна подсъдимата Т.И.Я. е осъществила състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, което правилно е възприето и от РРС. В този аспект, съдът не е обвързан от правната квалификация дадена в частната тъжба, а следва след оценка на фактическите обстоятелства и анализ на доказателствата събрани в хода на производството да квалифицира деянието под съответната норма на НК. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е правилен извода на РРС да приеме, че деянието извършено от подсъдимата не е в условията на чл. 148, ал.1,т.1 от НК, тъй като е извършено в имот на частния тъжител, а не на публично място и в този смисъл, подсъдимата правилно е оправдана от РРС в тази част на обвинението.

Безспорно по делото е установено, че от обективна страна, на 09.05.2016г. подс. Я., в с. Побит камък, в присъствие на частния тъжител А. е казала „Ти ли си курвата, която е отгледала и възпитала дъщеря като курва”, унизително за честта на частния тъжител. С оглед на моралните характеристики в обществото, думите „ курва”, и в смисъл „ дъщеря ти курва „, свързани изрично с личността на частния тъжител са унизителни по своето съдържание. В тези изрази се съдържат отрицателни оценки за личното достойнство на частния тъжител. Самата тя се е почувствала унизена и обидена. Възприела е обидите в лично качество. Обидните изрази са отправени в присъствието на съпруга на частния тъжител и са станали достояние на свидетелите Д. Г. и Н. К., които са присъствали по време на инкриминираното деяние. Тези изводи на РРС се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Безспорно се налага извода, че от всичко това частният тъжител е изживял отрицателни психически емоции – унижение, срам, безпомощност.

РРС правилно е приел, че от субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че отправя обидни думи и изрази на частния тъжител, както е съзнавала и обективно унизителния характер на изразите, съзнавала е неистинността им, но е искала и ги е изрекла, като е целяла унизяването на честта и достойнството на частния тъжител, особено в качеството й на майка. Ето защо, като взе предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на подсъдимата, че същата не е виновна в извършване на престъплението, за което е призната от РРС за виновна, че РРС се е подвел по лъжите на частната тъжителка, които са наведени в тъжбата й и заради които подсъдимата е осъдена.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимата, РРС е приел следното: За престъплението по чл.146, ал.1 НК, за което съдът е признал подсъдимата Т.Я. за виновна, законодателят е предвидил наказание глоба от хиляда лева до три хиляди лева и обществено порицание. От обективна и субективна страна съставомерността на процесното деяние, осъществено от подсъдимата предопределя и ангажирането на наказателната й отговорност. РРС е приел, че по отношение на същата са налице предпоставките на приложение института на чл.78а от НК, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В този аспект, правилно РРС е освободил подсъдимата от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно: 1000,00лева. Във връзка с предходното, първоинстанционният съд при индивидуализацията размера на следващото се наказание, е приел, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, при които следва да бъде определено наказанието. От една страна - такива са тези свързани обществената опасност на самото деяние, съобразно подбудите за неговото осъществяване, установеното изключително лошо отношение на подсъдимата към тъжителя. От друга страна преклонната възраст на подсъдимата, мотивите за извършване на деянието, но и големия й житейски опит. Във връзка с предходното, въззивният съд приема изцяло така отчетените от РРС смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и поради което счита, че така определеното при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер 1000лева, се явява съразмерно и адекватно както на обществената опасност на деянието, така и на дееца. Освен това, този размер е съобразен и с разпоредбата на чл.78а, ал.5 НК, тъй като определеният размер от 1000лева не надвишава размера на предвиденото в разпоредбата на чл.146, ал.1 НК, наказание глоба, който е от 1000 лева до 3000лева.

Относно гражданският иск. Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното по - горе, счита, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимата спрямо тъжителя деяние, причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалата – претърпените от нея нематериални, неблагоприятни вредни последици, причинната връзка между поведението на подсъдимата и тези престъпни резултати, така както правилно е приел и РРС. Правилно първоинстанционния съд, като се е съобразил с принципа на справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е приел, че претенцията за обезщетение в размер на 1000 лв., се явява завишена. По делото не са налице доказателства за изключителни и съществени физически или психически негативни изживявания у тъжителката, както правилно е приел и РРС. Във връзка с предходното, настоящият съдебен състав/както правилно е приел и РРС/ намира за справедливо обезщетение в размер на 200,00 лв., в какъвто размер е уважен от РРС гражданския иск. С оглед на което, правилно за горницата над тази сума, предявеният първоначален граждански иск е отхвърлен от РРС като неоснователен и недоказан. Законната лихва върху тази сума се следва, така както е поискана - от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, така както е прието и от РРС.

Настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и РРС/намира, че ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата обуславя и осъждането й да заплати направените по делото разноски, вкл. и тези, които се следват на А., както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. С оглед на което, подсъдимата правилно е осъдена от РРС да заплати на М.А. сумата от 412.00 лв. /четиристотин и дванадесет/ лева, представляваща разноски по водене на делото /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, както и да заплати по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 50.00 лв. (петдесет) лева за разноски в съдебното производство / държавна такса върху уваженият граждански иск/.

В хода на въззивното производство е направено искане от адвокат И.К.И., повереник на частния тъжител, да бъдат заплатени от Т.И.Я. на доверителката му сторените от нея разноски пред Окръжен съд – Разград. С оглед изхода на делото пред настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното производство доказателства за сторени разноски в размер на 200лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и двете от 01.12.2016г./, настоящият въззивен съдебен състав намира искането за основателно. Ето защо, следва да бъдат присъдени в полза на частният тъжител М.С.А. посочените по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна инстанция, като същите бъдат възложени в тежест на подс. Т.И.Я..

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 509 от 15.09.2016г. постановена по НЧХД № 432/2016г., по описа на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.

ОСЪЖДА Т.И.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200/двеста/лева, представляващи сторени разноски в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд –Разград, за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР