Р Е Ш Е Н И Е № 5

Гр.Разград, 15.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 368 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 45 от 02.11.2016г. по НОХД № 128/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият А.А.Г., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 31.03.2011г. в гр.Кубрат, обл.Разград, по ул.Цар Освободител е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. ***, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 4566/22.11.2010г., на Началник сектор ПП към ОДМВР - Русе, изменено с Решение № 106/07.02.2011г. на Русенски районен съд, влязло в сила на 01.03.2011г. за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати сумата от 60.00лева за разноски на ДП по сметка на ОД на МВР – Разград и сумата от 10.00 лева, за разноски на съдебното следствие по сметка на КРС.

Против посочената присъда на Районен съд – Кубрат е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат М.Р. ***, защитник на подсъдимия А.Г.. В същата по отношение на подсъдимия се сочат доводи, че обжалваната присъда е неправилна. В този аспект се сочи, че за процесното деяние, за което подсъдимият е осъден, давността за наказателно преследване е настъпила, както и,че КРС не е приложил закона, който е най-благоприятен за дееца по смисъла на разпоредбата на чл.2, ал.2 НК. Ето защо счита, че така определеното наказание от 3 месеца лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и не отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. Предявява се искане да бъде изменена присъдата на КРС като бъде определено наказание пробация в подходящ размер, вместо 3 месеца лишаване от свобода, каквото наказание е наложено на подсъдимия от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, защитата на подсъдимия, адвокат Р. заявява, че поддържат жалбата си и съображенията изложени в нея, че поддържа съображенията си във вр. с чл.2, ал.2 НК, тъй като към момента на деянието е изтекъл достатъчен период време, а именно първото деяние е 2010 г. второто деяние 2011 г. и понеже е обжалвано е влязло в сила по-късно във времето. Излага доводи, че от тогава до сега подзащитният му няма никакви висящи дела, няма срещу него образувани наказателни дела. Счита, че този период от време може да се приеме като обстоятелство по чл.55 НК, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на това счита, че не е необходимо да бъде изтърпявана ефективно присъдата. Моли въззивния съд да прецени тези съображения в тяхната съвкупност и ако приеме, че те са налице, да измени обжалваната присъда на КРС като приложи чл.55 НК и да бъде определено наказание пробация в подходящ размер, вместо 3 месеца лишаване от свобода, което наказание е наложено на подсъдимия от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура - Разград, участващият по делото прокурор – Е.Грънчаров, пледира за неоснователност на въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваната присъда.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по общия ред.

Пред първоинстанционното производство подсъдимият не се е явявал и не е давал обяснения. В производството през КРС подсъдимият е представляван и защитаван от неговия упълномощен защитник - адвокат Р., който е подал и настоящата въззивна жалба.

Установено е, че подсъдимият А.А.Г. е 39 годишен, с българско гражданство, женен, осъждан, със средно-специално образование, безработен.

Съгласно приложената по делото справка за нарушител/на л.15 от досъдебното производство/, е видно, че подсъдимият А.А.Г. не е полагал изпит, не е придобивал правоспособност за управление на МПС и не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС към датата на извършване на деянието - 31.03.2011г.

От приложените към досъдебното производство писмени документи се установява, че на 16.11.2010г. в гр.Русе, по ул.Тетово на кръстовището с ул.Драма, в посока Парк на възрожденците, А.А.Г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”, с peг. ***, когато е бил спрян за проверка от свидетелите М. И. и М. М. - служители в сектор „ПП-КАТ” при ОДМВР-Русе. Същите са поискали от подсъдимия документите за управление на автомобила, но той не е представил такива. При направената проверка и справка с дежурния е било установено, че Г. не е притежавал СУМПС и е бил неправоспособен, поради което му е бил съставен АУАН № 4566/16.11.2010г. Въз основа на така съставения акт е било издадено Наказателно постановление № 4566/22.11.2010г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което Г. е бил наказан по административен ред по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДП с глоба в размер на 200,00 лева и по чл.185, предл.І от ЗДП с глоба 20.00 лева. Установено е, че А.Г. е обжалвал връченото му Наказателното постановление, по повод което е било образувано НАХД № 3068/2010г. по описа на PC-Русе, приключило с Решение № 106/07.02.2011г., с което НП е изменено в частта относно размера на наложеното наказание за нарушението по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДП, като е намалено от 200.00 на 100.00 лева, а по отношение на нарушението по чл.185, пр.1 от ЗДП, жалбата е върната в тази част като процесуално недопустима.

По делото е безспорно установено, че на 31.03.2011г. в гр.Кубрат по ул.Цар Освободител, подсъдимият А.Г. е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ***, когато е бил спрян за проверка от св.Милен Минчев - служител при РУ на МВР- Разград и св.П. Д.- служител при РУ на МВР-Кубрат. При извършената проверка е било установено, че А.Г. е неправоспособен водач, поради което св.М. му е съставил АУАН № 538714/31.03.2011г.

От събраният доказателствен материал по делото се установява, че деянието, извършено от подсъдимия А.Г. на 31.03.2011 г. е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 4566/22.11.2010г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, влязло в сила на 01.03.2011г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

Такава фактическа обстановка е приел КРС. Описаната по-горе и възприета, както от първоинстанционния, така и от настоящия въззивен съдебен състав фактическа обстановка, се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и тези, съдържащи се в досъдебно производство № 123/2015г. по описа на РУП –Кубрат, приобщени по делото по реда на чл.283 НПК: показанията на свидетеля Милен Минчев/дадени в о.с.з. на 12.07.2016г. и на досъдебното производство -л.27отДП/, показанията на свидетеля Пламен Димитров/ дадени в о.с.з. на 12.07.2016г. и на досъдебното производство - на л.26 ДП/, справка за нарушител/водач изготвена от РУМВР гр.Кубрат/л.15 ДП/, АУАН № 4566/16.11.2010г./л.11 ДП/, НП № 4566/22.11.2010г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - Русе/л.10 от ДП/, Решение № 106/07.02.2011г. по НАХД № 3068/2010г. по описа на PC-Русе, влязло в законна сила на 01.03.2011г., АУАН № 538714/31.03.2011г./л.6 ДП/, НП № 352/29.04.2011г. на Началник сектор ПП към РУП - Кубрат/л.7 от ДП/, медицинска документация/л.52 – 64 ДП/, СМЕ /л.66 – 69/, показанията на свидетеля Младен Иванов/л.28 ДП/, показанията на свидетеля Мирослав Митев/л.29 ДП/, справка за съдимост на А.Г./л.19 - 25 ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/л.93 ДП/, справка от ТД НАП - Варна, офис Русе/л.34 от делото/, справка от ОДМВР – Русе, сектор „ Пътна полиция”, гр.Русе/л.36 и л.42 от делото/. В този аспект, правилно КРС е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. С оглед предходното, правилно КРС е кредитирал изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка. Не са налице противоречиви факти и обстоятелства, които да предпоставят тяхното отделно обсъждане.

С оглед установената фактическа обстановка, КРС е приел, че подсъдимият с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и в този аспект е изложил съображения. А, именно, че от обективна страна, подсъдимият е извършил изпълнителното деяние на престъплението като е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № Р 2791 АН, без съответното свидетелство за правоуправление и то след като е бил наказван по административен ред за такова деяние. Приел е също, че тъй като престъплението е формално, то единственото съставомерно изменение на съществуващата действителност в процесния случай се явява самото деяние и с изпълнението му, субектът на посегателството го довършва. В тази връзка е приел за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че следва да бъде прекратено наказателното производство по нохд № 128/2016г. по описа на съда. Приел е също, че от субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, като е съзнавал и общественоопасния характер на деянието.В този аспект, КРС съобразявайки и Тълкувателно решение № 1/07.06.2016г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., ОСНК, е приел, че деянието по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 НК е безспорно доказано и от субективна страна, тъй като НП № 4566/16.11.2010г., е било връчено на подсъдимия А.А.Г., поради което и той е обжалвал същото.

При определяне на наказанието за процесното престъпление, предмет на обвинението, КРС е приложил закона, който е най-благоприятен за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 НК като е съобразил, че предвиденото към датата на извършване на деянието/31.03.2011г./ наказание/лишаване от свобода до две години, в редакцията на чл.343в, ал.2 НК, обн. В ДВ, бр.50/1995г./се явява по-благоприятно за дееца и е наложил на подсъдимия, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, три месеца лишаване от свобода, което е постановил да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим в условията на затвор, отчитайки предишните му осъждания. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено от КРС и изминалия период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени предишните му осъждания.

С обжалваната присъда подсъдимият е осъден да заплати за разноски на ДП - 60.00лева и за разноски на съдебното следствие по сметка на КРС - 10.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за установено от правна страна следното:

Налице са основания за отмяна на постановената присъда № 45 от 02.11.2016г. постановена по НОХД № 128/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, с която подсъдимият А.А.Г., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 31.03.2011г. в гр.Кубрат, обл.Разград, по ул.Цар Освободител е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Р 2791 АН, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 4566/22.11.2010г., на Началник сектор ПП към ОДМВР - Русе, изменено с Решение № 106/07.02.2011г. на Русенски районен съд, влязло в сила на 01.03.2011г. за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор, КАКТО и основания за прекратяване на образуваното спрямо него наказателно производство, тъй като съгласно т.3.1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.15г. по тълкувателно дело № 3 /15 г. описа на ВКС " деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита ". Съображенията за това са следните:

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че на подсъдимия А.А.Г., за извършеното от него процесно нарушение на 31.03.2011г. в град Кубрат, предмет и на настоящото обвинение, е съставен АУАН № 538714/31.03.2011г./л.6 ДП/, за това, че на процесната посочена по-горе дата в град Кубрат, по ул.Цар Освободител е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Р 2791 АН, без да притежава свидетелство за управление на МПС - нарушение по чл. 150 от ЗДП – управление на МПС, без да е правоспособен водач. Въз основа този АУАН е издадено наказателно постановление № 352/29.04.2011г. на Началник сектор ПП към РУП - Кубрат /л.7 от ДП/, влязло в сила на 10.06.2011г., с което за нарушението по чл. 150 от ЗДП, на основание чл.177, ал.3, вр.чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДП, на А.А.Г. е наложена глоба в размер на 500 лв.

Видно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, проведено пред КРС - справка от ТД НАП - Варна, офис Русе/л.34 от делото/, се установява, че наложената на А.А.Г. с наказателно постановление № 352/29.04.2011г.,/л.7 от ДП/, влязло в сила на 10.06.2011г., издадено въз основа на АУАН № 538714/31.03.2011г./л.6 ДП/, глоба в размер на 500лева е платена на 10.02.2016г, която справка не е оспорена от страните.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в АУАН № 538714/31.03.2011г./л.6 ДП/, респективно в издаденото въз основа на посочения акт , наказателно постановление №

№ 352/29.04.2011г. на Началник сектор ПП към РУП - Кубрат/л.7 от ДП/, влязъл в сила на 10.06.2011г., с което е била реализирана спрямо А.А.Г. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в обвинителен акт от 11.05.2016г. на Кубратската районна прокуратура, с който са внесени в КРС материалите по досъдебно производство № 123/2015г. по описа на Районно управление на МВР - гр. Кубрат и по повод на което е образувано и проведено НОХД № 128/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, присъдата постановена по което е предмет на проверка от настоящата съдебна инстанция. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 10.06.2011г., и следователно по отношение на А.А.Г. е било проведено приключило с влязъл в сила акт - окончателен по смисъла на ЕСПЧ, поради разрешаването на правен спор относно конкретното деяние - административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на Конвенцията.

Съгласно ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес.

След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК/в настоящия случай за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.2 НК/в редакцията му от ДВ, бр.50/1995г./, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната – за правонарушението /административно нарушение или престъпление/, за което съответното производство е приключило първо по време, с влязъл в сила акт. По същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК така и по смисъла на чл. 4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.

Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира настоящата съдебна инстанция да заключи, че обявяването на осъденото лице за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със съответното наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания втори по ред наказателен процес. По този начин е възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен и наказателен път, като се прекрати второто по ред наказателно производство, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem.

В контекста на изложеното по-горе, следва изводът, че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт, административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК.

С оглед така изложеното, постановеният съдебен акт/присъда/ на първоинстанционния съд следва да бъде отменен и производството по НОХД № 128/2016г., по описа на Кубратския районен съд, следва на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК да бъде прекратено. В този аспект, настоящият съдебен състав намира за основателни направените в хода на първоинстанционното производство от защитата на подсъдимия възражения, че второто по ред наказателно производство, което се явява това по НОХД № 128/2016г., по описа на Кубратския районен съд, е следвало да бъде прекратено от районния съд.

Само за пълнота на изложението, с оглед приетият от въззивния съд извод за отмяна на обжалваната присъда на КРС и прекратяване на производството по НОХД № 128/2016г., по описа на КРС, следва да бъде посочено, че направените от защитата на подсъдимия пред въззивния съд, възражения, че давността за наказателното преследване по отношение на процесното деяние, предмет на настоящото обвинение била настъпила, както и, че КРС при определяне на наказанието не е приложил закона, който е най-благоприятен за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 НК, се явяват неоснователни. Не е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, тъй като става дума за наказание лишаване от свобода и в случая, по смисъла на разпоредбата на чл.82, ал.4, вр . с ал.1, т.4 от НК, срокът е седем години и половина/имайки предвид петгодишния срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, приложим за наказанието лишаване от свобода по – малко от три години/. Неоснователно се явява и второто възражение, посочено по – горе. КРС е приложил закона, който е най-благоприятен за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 НК при определяне на наказанието за процесното престъпление, предмет на обвинението, като е съобразил, че предвиденото към датата на извършване на деянието/31.03.2011г./ наказание/лишаване от свобода до две години, в редакцията на чл.343в, ал.2 НК, обн. в ДВ, бр.50/1995г./се явява по-благоприятно за дееца и е наложил три месеца лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В контекста на изложеното с оглед приетия от въззивния съд извод за отмяна на обжалваната присъда на КРС и прекратяване на производството по НОХД № 128/2016г., по описа на КРС, следва само за пълнота да бъде посочено, че доводите на защитата на подсъдимия за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, което да бъде пробация, се явяват неотносими, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 45 от 02.11.2016г. постановена по НОХД № 128/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат.

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 128/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, на основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, водено срещу А.А.Г., за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 НК.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на Р България в 15 - дневен срок от получаването на съобщението от страните за изготвянето му.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ