Решение № 82

град Разград, 16.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Светла Робева

Членове: Ирина Ганева

Теодора Нейчева

Секретар: Светлана Лазарова

Прокурор: Огнян Дамянов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 316 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 536 от 20.09.2016г. по НОХД № 296/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Р.Ц.К., с ЕГН ********** е признат за невинен в това, на 02.04.2015г. в гр. Разград да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – невъзпитаност, отправяне на псувни, обиди и закани към С. А. Б. от гр. Разград – престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. последно НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.

Със посочената присъда, РРС се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства - 1 брой сгъваем нож с надпис върху острието STAINLESS STEEL U.S.A. ; 1 брой нож с черна гумена дръжка с надпис на острието “F 1 FALLKNIVEN LAM.VG10; 1 брой газсигнален пистолет марка “ZORAKI М 906” с фабричен номер 00281; 1 брой пълнител с поставени 2 броя патрони от калибър 9 мм. - халосни патрони и 1 брой муфа с гумена сачма, след влизане в сила на присъдата да се върнат на правоимащите лица.

Против присъдата на Районен съд – Разград е постъпил протест от РП-Разград, в който е направено искане присъдата на РРС да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за виновен подсъдимия К. в извършване на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Подробни доводи в тази насока са изложени в допълнителни съображения към подадения протест. Сочи се, че неправилно първоинстанцинния съд е приел, че е обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, не е доказано, както и, че е неправилен извода на РРС, че е налице дребно хулиганство.В тази връзка се сочи също, че личният мотив в действията на дееца не изключва хулиганството, предвид влошените лични отношения между подсъдимия и св.Б., както и, че е налице хулиганският мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК. В протеста не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадения протест не са постъпвали.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа подадения от РП-Разград протест и допълнителните съображения към него.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият К. се явява лично и заедно със защитника си адвокат В. от АК – София. Защитата на подсъдимия моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на РРС, като правилна и законосъобразна, като в този аспект излага подробни съображения. В последната си дума подсъдимият К. моли въззивния съд да бъде оправдан, така както е оправдан от РРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

По делото е установено, че подсъдимият Р.К. и свидетеля С. Б. са се познавали. Установено е също, че през 2015г. в РП – Разград са били образувани два броя досъдебни производства с пострадали лица подс. Р. К., от когото били откраднати три броя кучета, а по второто св. Св. Б., на когото били отровени кучета от породата „ Логото романьол”. По тази причина подс. Р. К. обвинявал св. Б. за кражбата на кучетата му, а от своя страна св. Б. обвинявал подс. Р. К., че е отровил неговите кучета. Това довело до рязко влошаване на отношенията между двамата, като всеки от тях бил сигурен, че другият му причинил вреда по посочения начин.

По делото е установено също, че на 02.04.2015г. около 13,00ч. св. Б., заедно със св. Т. Х., негова приятелка са вървели по уличката пресечна на ул. Св. Св. Кирил и М. към джамията в центъра на града / вж. показанията на св. Б. и Х./. Когато двамата са стигнали до ресторант замъка, зад гърба им се приближил в същата посока сив джип, управляван от подс. Р. К., а до него на предната седалка е бил св. К., колега на подсъдимия. Подминанавайки св. Б. и св. Т. Х., подс. Р. К. през отворен прозорец на предна дясна врата, подвикнал към св. Б. „ ...Добър ден, ти защо си разправял, че съм ти отровил кучетата...”, при което св. Б. му е казал да слезе от колата, за да се разберат /вж показанията на подс. Р. К., св. Б.,св. К. и св. Т. Х./. Подс. Р. К., който в този момент се прибирал от работа/ като охранител/ и бил облечен с камуфлажно работно облекло, като носел в себе си в кобур на кръста, газов пистолет „ Zoraki М906” с фабр. № 000281, 9кал. с поставена на цевта стандартна втулка – дифузор, непозволяваща на оръжието да изхвърля твърди предмети и муфа с гумена сачма, снаряден с два броя халосни патрони, както и нож в кания, слязъл е от автомобила и се е приближил към св. Б.. Между двамата е възникнал скандал, при който на висок тон всеки обвинявал другия, че му е откраднал или отровил кучетата, когато в един момент св. Б. е напсувал на майка подс. Р. К.. В отговор на това подс. К. е ударил св. Св. Б. по лицето, при което очилата на последния са паднали на земята. През цялото време свидетелите К. и Х. са наблюдавали развитието на случая. След като св. Б. е бил ударен от подс. Р. К., посегнал към кръста си и е извадил сгъваем нож, който е разгънал с думите „ ... Ей сега ще те заколя...”, отправени към подс. Р. К.. Подс. Р. К. много уплашен и с цел да се защити е извадил газовия си пистолет, но е побягнал в обратна посока към ул. Св. Св. Кирил и М., като е викал за помощ. Св. Б. е преследвал подс. Р. К. с изваден нож до сградата на РС – Разград, след което се е върнал до сградата на ОДМВР – Разград. През това време подс. Р. К. продължил да бяга, като стигнал до „ Лъвов мост” /в гр. Разград/ и като е видял, че св. Б. вече не го преследва, е влязъл в сградата на РС – Разград и е помолил за помощ св. Р. Ж., който веднага е излязъл пред сградата, но не е видял лице с нож в ръката, при което е посъветвал подс. Р. К. да подаде сигнал в Полицията.

По делото е установено също, че на входа на ОДМВР – Разград, подс. Р. К. и св. Св. Б. са се засекли и почти едновременно са влезнали, където на пост е бил по това време св. В. В.. Той се е обадил в РУП - Разград и на място са пристигнали свидетелите М. М., Ат. А., Св. Д. и Х. Х. – полицески служители, които са разделили подс. Р. К. и св. Б. и са ги откарали в сградата на РУП - Разград за изясняване на случая. Впоследствие срещу двамата е съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по УБДХ. Подс. Р. К. с Протокол за доброволно предаване е предоставил на полицейските органи 1бр. нож с черна гумирана дръжка, 1 бр. газ-сигнален пистолет „ Zoraki М906” с принадлежности пълнител и устройство за сигнална ракета, а св. Св. Б. доброволно е предал 1бр. сгъваем нож. Странични наблюдатели на свадата между подс. Р. К. и св. Св. Б. и последвалото преследване по улиците в центъра на гр. Разград са станали, и свидетелите М. Г. и Х. Р..

Видно от заключението на вещото лице по назначените и извършени в хода на досъдебното производство балистична и допълнителна бълистична експертизи, изслушано и прието в хода на съдебното следствие се установява, че изследваният пистолет „ Zoraki М906” е газсигнално оръжие, което е годно да произведе изстрел само след натискане на спусъка. Поставената на него муфа се изпозва за изстрелване на сигнални ракети, като в случая се използва за изстрелване на гумена сачма. Изследваните патрони представляват халосни патрони, фабрично производство. Вероятно пораженията на човешкия организъм от близко разстояние, които може да причини изследваната сачна, поставена в муфата са натъртвания или повърхностни рани.

Подсъдимият К. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ СЦДП гр. Габрово на длъжност шофьор, неосъждан, ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка е приел и РРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.

РРС подробно и мотивирано е анализирал доказателствения материал по делото. Описаната фактическа обстановка РРС е приел за установена въз основа на обясненията на подс. Р. К., показанията на свидетелите Св. Б., В. В., П. К., М. Г., Т. Х., М. М., Ат. А., Ив. Й., Р. Ж., Х. Р., Св. Д. и Х. Х., от заключението на вещото лице назначените и извършени в хода на досъдебното производство балистична и допълнителна бълистична експертизи, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 1873 Зм 492/2015г. по описа на ОДМВР - Разград - Разград, докладни записки, Акт по УБДХ, протоколи за доброволно предаване, заверен препис от протокол от проведено на 02.04.2015г. съдебно заседание на РРС по анд № 184/2015г. по описа на РРС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия. В този аспект, РРС е приел, че доказателствата, посочени по - горе, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което е приел на тях своите фактически изводи. По делото са налице показанията на две групи свидетели. Едната, поддържаща тезата на обвинението, а другата, поддържаща защитната теза. В процесния случай, първата група се формира от показанията на свидетелите Св. Б., Т. Х. и отчасти св. Р.. Втората група се формира от обясненията на подс. Р. К., показанията на св. К. и отчасти св. М. Г.. При оценка на тези показания на две групи свидетели, се предпоставя извода, че няма съществени противоречия и различия между тях. Единствената съществена разлика е начина на възникване на скандала между подс. Р. К. и св. Б. и неговото развитие, довело до преследването между двамата по централната улица на гр. Разград. До този извод правилно е достигнал и РРС. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че с оглед така сложилите се лоши взаимоотношения между подсъдимия и св.Б., в процесния случай и двамата са търсили сблъсък помежду си с цел търсене на отмъщение, което правилно е прието и от РРС. Ето защо, не може да се даде превес на показанията на едната или другата група свидетели или априори да ги изключи изцяло или отчасти заради близки, приятелски или колегиални отношения между свидетелите от всяка една от групите, който извод е приел и РРС. В този аспект, по делото е установено, че между подсъдимия и св. Б. на публично място е възникнал скандал, при който двамата са си разменили обидни думи, като подс. Р. К. е ударил по лицето св. Б.. Безспорно е установено с преки и косвени свидетелски показания, че е последвало преследване по централна улица на гр. Разград. Като, св. Б. с нож в ръка е гонил подс. Р. К./който е бил с газов пистолет в ръка/ и е крещял след него, че ще го убие, а последният е отправял зов за помощ.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед установената фактическа обстановка, следва да се прецени доколко общественоопасно е деянието извършено от подс. К. и в каква степен е засегнало обществените отношения, свързани със спазването на реда на общестено място. Дали засягането на обществените отношения е такова, че обосновава извършване на престъпление от общ характер – чл.325 от НК /в случая/, което се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав. За да отговори на тези въпроси, правилно РРС е съобразил Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС / което не е загубило действие и не е отменено/. Съгласно него „... Разграничението/ между хулиганството по чл.325 от НК и това по чл.1, ал.2 от УБДХ/ се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с понятието "непристойни прояви", а в чл. 325, ал. 1 НК е употребено понятието "непристойни действия". В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото. Разграничението трябва да се извършва и на основата на конкретна оценка на всяко деяние чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност...”. Ето защо, в контекста на изложеното, настоящият съдебен състав/както правилно е приел и РРС/счита, че процесното деяние, осъществено от подс. К. не е дотолкова общественоопасно и не е засегнало обществените отношения, свързани с поведение на обществено място, така щото да обоснове престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В настоящия случай, се предпоставя извода, че са еднакво укорителни действията извършени от св. Б., дори и в по – висока степен от тези на подс. К., защото именно св. Св. Б. е преследвал подс. К. в продължение на около 350-400м. по централна улица в гр. Разград с „гол” в ръката нож, като едновременно с това го е псувал и заплашвал с убийство, като последният дори и с пистолет в ръка, но явно много уплашен е бягал и е викал за помощ.Такъв извод е приел и РРС. Като взе предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в настоящия случай е налице една типична проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, извършена както от подс. К., така и от св. Св. Б., поради което съдът намери, че не е налице престъпление по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, извършено, както от обективна, така и от субективна страна от подсъдимия К., което правилно е прието и от РРС. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни сочените в протеста доводи, че обвинението против подсъдимия К. за извършено от него престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, е доказано по несъмнен и категоричен начин, че е налице хулиганският мотив, който от своя страна се явявал специален субективен признак на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, както и, че е неправилен извода на РРС, че е налице дребно хулиганство. Ето защо, въззивният съдебен състав счита, че РРС правилно е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Разградският районен съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил - 1 брой сгъваем нож с надпис върху острието STAINLESS STEEL U.S.A. ; 1 брой нож с черна гумена дръжка с надпис на острието “F 1 FALLKNIVEN LAM.VG10; 1 брой газсигнален пистолет марка “ZORAKI М 906” с фабричен номер 00281; 1 брой пълнител с поставени 2 броя патрони от калибър 9 мм. - халосни патрони и 1 брой муфа с гумена сачма, след влизане в сила на присъдата да се върнат на правоимащите лица.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 536 от 20.09.2016г. постановена по НОХД № 296/2016г., по описа на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ