Решение № 3
град Разград, 15.02.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на шестнадесети
януари две хиляди
и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: Емил Стоев
Членове: Светла Робева
Теодора Нейчева
Секретар: Д.Г.
Прокурор: Емилиян
Грънчаров
Като разгледа
докладваното от съдия Теодора Нейчева
ВЧНД № 383
по описа за 2016г.,
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и
първа от НПК.
С определение на основание чл.306, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3 НПК във вр. с чл.68, ал.1 НК, постановено в съдебно
заседание на 10.11.2016г., по НОХД №
275/2015г., по описа на Районен съд –
Исперих, е приведено в изпълнение по отношение на осъдения Л.Н.М. с ЕГН **********,
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено му по НОХД №
410/2013г. на PC - Елхово, което наказание следва да изтърпи ЕФЕКТИВНО в
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на осн. чл.
60, ал.1 във вр. с чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
Против посоченото определение на ИРС
е постъпила въззивна жалба,
подадена от адвокат Ж.Ч. *** , защитник на осъдения Л.Н.М.. В същата се излагат
доводи, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и необосновано. В този аспект се сочи, че не е налице правно
основание за присъединяване на отложеното наказание лишаване от свобода, тъй
като не са налице изискванията на чл. 68 и чл. 69 от НК. Твърди се, че ИРС при
постановяване на процесното определение не се е съобразил с нормативен акт от по-висока степен, което се
прилага в страната, въпреки че е с международно значение. В тази връзка се
сочи, че съгласно чл. 14, т. 7 от Международния пакт за граждански и политически
права, никой не може да бъде съден или наказван за престъпление, за което вече
е бил окончателно осъден или оправдан съгласно закона и наказателната процедура
на всяка страна. Твърди се, че след като
Л.М. вече е бил осъден с влязла в сила присъда /споразумение имащо такова
значение/ по нохд № 275/2015 год., по описа на Районен съд - Исперих, на
наказание пробация, то с съобразно посочената международна разпоредба той не
може да бъде осъден повторно за същото престъпление. Ето защо се сочат
оплаквания, че извършената замяна на наказанието „пробация" с наказанието
„лишаване от свобода", не може да представлява наказание за извършеното
престъпление, тъй като грубо се нарушава посочената международна разпоредба.
Жалбоподателят Л.Н.М., при редовност на призоваването, не се явява пред
въззивния съд. Вместо него се явява упълномощения му защитник адвокат Ж.Ч., който е подал въззивната жалба. В съдебно заседание, проведено
пред въззивния съд, адвокат Ч. изразява становище, че поддържа изцяло
подадената жалба. Излага и съображения,
че освен незаконосъобразно и необосновано, обжалваното определение е
неправилно. В този аспект сочи доводи, че ИРС не се е съобразил с
нормативен акт от по-висока степен, който се прилага в страната, въпреки че е с
международно значение, че съгласно чл. 14, т. 7 от Международния пакт за
граждански и политически права никой не може да бъде съден или наказван за
престъпление, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан съгласно
закона и наказателната процедура на всяка страна. Поради това, според адвокат Ч.,
не е налице правно основание за присъединяване на отложеното наказание лишаване
от свобода, тъй като не са налице изискванията на чл. 68 и чл. 69 от НК. Твърди,
че съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните
договори ратифицирани по конституционен ред са част от вътрешното право, те
имат предимство пред тези норми, които им противоречат. Този пакт е ратифициран
с Указ №1199/23.07.1970 г., обнародван в ДВ, бр.43/28.05.1976 г. и е част от
вътрешното право. В тази връзка, излага доводи, че съгласно посочената
разпоредба този международен пакт има преимуществено значение пред всякаква
друга разпоредба, въпреки че не е казано в Конституцията и има преимуществено значение пред ТР
№6/30.06.2014 г. подписано от много съди с особено мнение от ВКС, но все пак
прието от Общо събрание на наказателна колегия.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, представителят на
Окръжна прокуратура - Разград, участващият
по делото прокурор – Е.Грънчаров, пледира за неоснователност на въззивната
жалба и моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното определение. Сочи
доводи, че не възприема изложените от защитата на осъдения съображения,
че М. е осъден два пъти за едно и също деяние. Напротив видно е, че той за
извършеното деяние е осъден и му е наложено наказание пробация, именно поради виновното
неизпълнение на наложеното наказание пробация, същото е заменено от РОС с
наказание лишаване от свобода с остатък 2 месеца и 22 дни, очевидно след този
момент след влизане на определението на ОС-Разград наложеното наказание на М. е
лишаване от свобода. От друга
страна, излага твърдения, че към момента
на извършване на процесното деяние М. е бил осъждан на лишаване от свобода,
изпълнението на това наказание от 1 г. е било отложено в изпитателния срок,
именно в този изпитателен срок той е извършил настоящото деяние. Ето защо,
счита, че са налице предпоставките на чл.68 НК за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода както е приел първоинстанционния съд
съвсем правилно и законосъобразно. И, че не е налице така наречената двойна
наказуемост, тъй като в настоящия случай не е налице присъединяване на
наказанието лишаване от свобода, а единствено привеждане в изпълнение на
отложено наказание лишаване от свобода.
Съдът прецени доказателствата по делото и
становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна
проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:
От фактическа страна:
Съдебното производството пред първата
инстанция се е развило по реда на чл.306, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 НПК, във вр.
с чл.68, ал.1 от НК съобразно осъжданията на Л.М. и при наличие за предпоставки
за привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода.
Пред първоинстанционното производство
осъденият Л.Н.М. не се е явявал и не е
давал обяснения. В производството през ИРС осъденият е представляван и
защитаван от неговия упълномощен защитник
- адвокат Ж.Ч. ***, който е подал
и настоящата въззивна жалба.
Установено е по делото, че настоящото
производство е инициирано служебно от PC - Исперих във връзка с произнесено
определение № 42/20.09.2016г., влязло в сила на 28.09.2016г. по ЧНД № 262/2016г.
по описа на ОС - Разград. С посоченото определение, окръжният съд в
производство по чл.452, ал.1 от НПК във вр. с чл.43а, т.2 от НК е заменил
неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 5 месеца и 14 дни,
наложено на Л.М., с ЕГН **********, по
НОХД № 275/2015г. по описа на PC – Исперих, с наказание лишаване от свобода за
срок от два месеца и двадесет и два дни при първоначален строг режим, което да
изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип. В определението Окръжен съд - Разград е изложил съображения, че замяната
на наказанието пробация с лишаване от свобода предизвиква всички последици,
които законът свързва с осъждането на лишавания от свобода, в т.ч. и
последиците по чл.68, ал.1 от НК, за което компетентен да се произнесе се явява
Районен съд - Исперих в производството по чл.306, ал.1, т.3 НПК след влизане на
същото определение в сила. Дадените от Окръжен съд - Разград в процесното определение са
съобразени и с тълкувателно
решение № 6/30.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №6/2013г. на ОСНК,
т.2, задължително за съдилищата, според
което се дължи постановяване на отделно изтърпяване на отложеното наказание
лишаване от свобода на основание чл.68, ал.1 от НК, ако деянието, за което е
постановена осъдителна присъда с наказание пробация, заменено впоследствие с
лишаване от свобода, е престъпление от общ характер, извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане.
Исперихският районен съд е приел, че деянието,
за което е осъден Л.М., по НОХД № 275/2015г. на PC – Исперих, извършено на
23.05.2015г., представлява умишлено престъпление от общ характер и е в
изпитателния срок на предходното негово осъждане по НОХД № 410/2013г. на PC -
Елхово, по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. с
отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години. Този
извод на ИРС се възприема изцяло от настоящия въззивен съдебен състав. Ето
защо, се предпоставя извода, че замяната на наказанието пробация с наказание
лишаване от свобода по второто осъждане влече последици за осъдения във връзка
с изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода по първото му
осъждане при условията на цитираното по-горе тълкувателно решение, както
правилно е приел и първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, настоящият въззивен
съдебен състав, както правилно е приел и районният съд, счита, че следва на основание
чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 1г., наложено на Л.М. по
НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово, което следва да бъде изтърпяно ефективно. Тези
изводи на ИРС се възприемат напълно от настоящия въззивен съдебен състав, поради което съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата на осъдения М., адвокат Ч., че обжалваното определение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и изложените в тази насока
съображения. В контекста на изложението, настоящият съдебен състав счита, че
следва да бъде посочено следното:
Съгласно тълкувателно решение
№ 6/30.06.2014г. на ВКС, по тълкувателно дело №6/2013г. на ОСНК,
т.1, осъдените на наказание
"пробация", което на основание чл. 43а, т. 2 НК е заменено с
наказание "лишаване от свобода", се считат за осъдени на
"лишаване от свобода" от момента на влизане в сила на определението
по чл. 452, ал. 3 от НПК с всички произтичащи от това последици. В този аспект,
настоящият съдебен състав намира, че с извършената с определение № 42/20.09.2016г., влязло в сила
на 28.09.2016г. по ЧНД № 262/2016г. по описа на ОС – Разград, замяна на неизтърпяната
част от наказанието пробация в размер на 5 месеца и 14 дни, наложено на Л.Н.М.,
с определение от 21.01.2016г. по НОХД № 275/2015г. по описа на РС-Исперих, с
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВА МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ДВА ДНИ, осъденото
лице изтърпява само едно от тези наказания и то е
по- тежкото - "лишаване от свобода", а не са две отделни наказания за едно и
също деяние, каквито доводи развива защитата на осъденото лице.
Освен това, съгласно тълкувателно решение
№ 6/30.06.2014г. на ВКС, по тълкувателно дело №6/2013г. на ОСНК,
т.2, дължи се постановяване на отделно изтърпяване на отложеното наказание
"лишаване от свобода" на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НК
(респективно произнасяне по чл. 69, ал. 2 от НК), ако деянието, за което е
постановена осъдителна присъда с наказание "пробация", заменено
впоследствие с "лишаване от свобода", е престъпление от общ характер,
извършено в изпитателен срок на предходно осъждане. В този аспект, настоящият съдебен
състав намира, че ИРС, като се е съобразил/а и е задължен/ с т.2 на посоченото тълкувателно решение,
правилно на основание чл.306, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 НПК във вр. с чл.68,
ал.1 НК, е привел изпълнението по
отношение на осъдения М., наказанието лишаване от свобода за срок от една
година, наложено му по НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово.
Деянието/както бе посочено по-горе/ за
което е осъден Л.М., по НОХД № 275/2015г. на PC – Исперих, е извършено на
23.05.2015г., представлява умишлено престъпление от общ характер и е в
изпитателния срок на предходното негово осъждане по НОХД № 410/2013г. на PC -
Елхово, по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. с
отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години/ вж.
справка за съдимост на М./. ИРС се е съобразил с посоченото тълкувателно
решение на ВКС, което има задължителен характер за съдилищата в РБългария,
поради което постановеното обжалвано определение относно приложението на чл.68,
ал.1 НК досежно приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок
от една година, наложено на осъдения М.,
по НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово, се явява правилно, законосъобразно и
обосновано. Ето защо, въззивният съд намира, че сочените от защитата на
осъденият М., доводи, че ИРС при постановяване на процесното определение не
се е съобразил
с чл. 14, т. 7 от Международния пакт за граждански и политически права, са
неоснователни.
Тъй като към момента на постановяване на
обжалваното определение, са били приложими разпоредбите на чл.60, ал.1 във вр. с
чл.61, т.3 ЗИНС/в редакцията му от ДВ, бр.32/2016г./, ИРС е приел съобразявайки
се с действието им към този момент, че приведеното в изпълнение по отношение на
осъдения Л.Н.М. с ЕГН **********, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, наложено му по НОХД № 410/2013г. на PC - Елхово, следва да бъде
изтърпяно ефективно/както бе посочено по-горе/ в затворническо общежитие от
закрит тип, при първоначален строг режим на осн. чл. 60, ал.1 във вр. с чл.61,
т.3 от ЗИНЗС.
Междувременно е изменен ЗИНС, който към
настоящия момент има действие в редакцията си от ДВ, изм. и доп., бр. 13 от
7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г., като разпоредбите на чл.57 – чл.61, от
раздел ІІІ „Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически
общежития и поправителни домове”, Глава осма
„МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, ЧАСТ
ВТОРА” ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” от ЗИНЗС, също са претърпели промяна. Съгласно сега действащите
разпоредби относно определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и вида на затворническото
заведение, в което следва да бъде търпяно същото, настоящият въззивен съдебен
състав намира за относими към настоящия случай, разпоредбите на чл.57 и чл.58
НК, като следва да се има предвид и, че разпоредбата на чл.61/в ред. й от ДВ,
бр.32/2016г./ е отменена с ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г./.
Ето защо и съобразявайки изменението на
посочените разпоредби, имащи действие към настоящия момент, и в съответствие
логическото тълкуване на чл.57, ал.1, т.3 и чл.58,
т.3 от ЗИНЗС/в редакцията му от ДВ, изм.
и доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, настоящият въззивен
съдебен състав счита, че следва да определи най-благоприятния първоначален
режим на изтърпяване на наказанието, на
основание чл.57, ал.1, т.3, както и най-благоприятния по вид затворническото
заведение, на основание чл.58, т.3 от ЗИНЗС, в което следва да бъде търпяно приведеното
на основание чл.68, ал.1 НК в изпълнение,
по отношение на осъдения Л.Н.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, наложено му по НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово.
Ето защо и с оглед изложените съображения,
обжалваното определение в тази част следва да бъде изменено, като вместо
определените от първостепенния съд, първоначален
режим на изтърпяване на приведеното в
изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК,
наказание по отношение на осъдения М., както
и вида затворническото заведение,
в което следва да бъде изтърпяно това наказание, следва да бъдат определени от
настоящия въззивен съдебен състав. Във връзка с предходното, въззивният съдебен
състав определи на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС общ
режим за изпълнение на приведеното, на основание чл.68, ал.1 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на осъдения Л.Н.М. с ЕГН **********, по НОХД № 410/2013г. на Pайонен съд – Елхово,
което да изтърпи на основание чл.58, т.3 от
ЗИНЗС в затворническо общежитие
от открит тип.
В останалата част, по отношение на
приложението на чл.68, ал.1 НК досежно приведеното в изпълнение наказание лишаване
от свобода за срок от една година, наложено
на осъдения М., по НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово, настоящият съдебен състав намира, че
определението на ИРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При служебната проверка, настоящата
въззивна инстанция не установи на първоинстанционното съдебно производство да
са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да не са били отстранени и които да налагат отменяването на атакуваното определение на
РС-Исперих.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 10.11.2016г., постановено по НОХД № 275/2015г., по описа на Районен съд – Исперих, в ЧАСТТА относно определянето
на типа затворническо заведение и режима на изтърпяване на приведеното в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК, по
отношение на осъдения Л.Н.М. с ЕГН **********, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено му по НОХД № 410/2013г. на PC – Елхово, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
общ режим за изпълнение на
приведеното, на основание чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на осъдения
Л.Н.М. с ЕГН **********, по НОХД №
410/2013г. на Pайонен съд – Елхово, което да изтърпи на основание чл.58, т.3 от ЗИНЗС в
затворническо общежитие от открит тип.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.
ДГ