Решение № 8

град Разград, 21.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Сезгин Османов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд 390 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 31 от 30.09.2016г. по НОХД № 73/2016г., по описа на Районен съд – Исперих, подсъдимият Х.Х.В. е признат за невинен в това, че за времето от 20.30 часа на 04.12.2014г. до 08.00 часа на 05.12.2014г. в гр.Исперих, област Разград, в сградата на „Хан Аспарух" АД - гр.Исперих, отдел „Администрация", от монетник на кафеавтомат „Зануси”, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи - сумата от 226.00 /двеста двадесет и шест/ лева - собственост на Стефан Х. ***, от владението му, без негово съгласие и с намерение на извършителя противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление кражба по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК.

Против присъдата на Районен съд – Исперих е постъпил протест от РП-Исперих, в който е направено искане присъдата на ИРС да бъде отменена като неправилна и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за виновен подсъдимия Х.В. в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК. Подробни доводи в тази насока са изложени в допълнителни съображения към подадения протест. Сочи се, че неправилно първоинстанцинния съд е приел, че обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК не е доказано. В този аспект се сочат доводи, че са неправилни изводите на ИРС, а именно, че липсват категорични доказателства за авторството на престъплението и, че не е категорично доказан обекта на посегателство.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че не поддържа протеста тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин и в тази насока излага съответните съображения. Ето защо, предлага на въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият Х.В. се явява лично и заедно с упълномощения си защитник адвокат К.. Подсъдимият и неговата защита пледират за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като считат, че подсъдимият е невинен и обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази насока сочат подробни съображения. Молят въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на ИРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че подсъдимият Х.Х.В. работи на длъжност „Монтьор, поддръжка-Минитрошачка” в „Хан Аспарух” АД-гр.Исперих. Работното му време е на смени. На 04 срещу 05.12.2014г. е бил нощна смяна. Съгласно Системата за контрол на достъпа в предприятието, е влязъл на територията на дружеството вечерта в 21:08 часа на 04.12.2014г. и е излязъл сутринта в 05:27 часа на 05.12.2016г./съгласно представена Служебна бележка изх.№ 346/17.02.2015г., изд. от ръководството на „Хан Аспарух" АД-гр.Исперих - л.28 от делото/.

Установено е също, че същата нощ е бил разбит кафе-автоматът, разположен на втория етаж в административната сграда на дружеството. Този кафе-автомат е бил собственост на свидетеля С.Х.Н. - притежател на верига кафе-автомати в гр.Исперих. Последният е бил уведомен сутринта на 05.12.2014г. от служителка на завода, че кафемашината не работи, по повод на което веднага е посетил мястото на инцидента. Предният ден, в следобедните часове, собственикът е заредил кафемашината и я е оставил заключена и работеща. Същата е била марка „Зануси”, модел „Спацио”. При огледа след инцидента е намерил разбита и леко открехната металната врата на машината, която е била със секретна ключалка. Счупени са били пластмасовата решетка под чашата и ваничката под тази решетка, както и е била разбита металната каса, в която се е съхранявал оборота на кафе-автомата. Касата също е била със секретна ключалка и с капак, който е бил намерен на земята. Върху металните части на машината и касата, включително в областта на заключващото устройство, личали следи от насилственото отваряне, като са били намерени деформации - вдлъбнатини, одрасквания, подробно описани и в Протокола за оглед на местопрестъплението, извършен по-късно същия ден - в 13.30 часа от разследващ екип на РУ на МВР-гр.Исперих (л.3-12 от Досъдебното производство, ведно с изготвен Фотоалбум). При този оглед са били намерени и иззети дактилоскопни следи от корпуса на металната каса, от които едната, обозначена като Дактилоскопна следа № 1 - върху предната стена на касата в горната й част и друга, обозначена като Дактилоскопна следа № 2 - върху дясната стена на касата в горната й част.

Видно от показанията на пострадалия свидетел С.Н., се установява, че той е бил близък познат и колега с подсъдимия В.. Ето защо, подсъдимият му е помагал понякога, когато е зареждал кафемашината, при добавяне на продукти и консумативи, но-собственикът Н. не му е давал ключ за машината, нито му е разрешавал достъп до касата на същата. Свидетелят твърди, че подсъдимият не му е помагал при ремонт на кафемашината, нито при събиране на оборота. Когато инкасирал е бил сам. Според показанията на св.Н. се установява, че доста преди този инцидент подсъдимият му е казал, че решетката е била паднала и той я е наместил. Дава показания, че преди процесния случай е имало опити за кражба през отвора на решетката, като при счупена решетка може да се бръкне и да се стигне до касата, като ръката трябва да влезе поне до лакътя и повече. Решетката на същия кафе-автомат е била счупена 5-6 месеца преди инцидента и ваничката е била разместена, като е бил направен опит за кражба, но тогава не са липсвали монети и собственикът не е съобщил е полицията.

Иззетите при процесния случай две дактилоскопни следи са били обект на изследване от назначената в хода на разследването дактилоскопна експертиза, като са съпоставени с дактилоскопни отпечатъци от дланта и пръстите на двете ръце на подсъдимия Х.Х.В., предоставени доброволно от него по Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 15.12.2014г. (л.46-48 от ДП).

От заключението на същата експертиза по Протокол № 64/18.12.2014г. /л.41-42 от ДП/, дактилоскопната следа № 2, иззета на 05.12.2014г. при огледа на местопроизшествието от горната част на касата за монети на процесния кафе - автомат, е оставена от десен малък пръст на подсъдимия Х.Х.В.. При разпита в съдебно заседание на 10.12.2015г., проведено пред ИРС, вещото лице Соколов, изготвил обсъжданото заключение, е дал пояснения относно давността на дактилоскопните следи, като е заявил, че по методиката на изследване, която ползва и техническите средства за това (дактилоскопно фолио), няма как да се определи точното време на оставяне на следата. Възможно е било да е оставена преди шест месеца, дори преди години, и пак да е годна за изследване, което зависело от атмосферното влияние върху следата. Конкретно за обсъжданата следа - предмет на заключението е заявил, че е била по-суха, доколкото става въпрос за затворено помещение и липса на атмосферно влияние върху кафе-машината.

С оглед установяване предмета на посегателството, пострадалият, свидетел Н. е дал показания пред ИРС, че при всяко изваждане на оборота е бил нулиран брояча на машината, но преди процесния инцидент оборотът не е бил прибиран повече от месец. След разбиването на кафе-автомата св. Н. е намерил в разбитата каса останали монети от порядъка на 12-16 лева и е констатирал, че липсва част от оборота. По този начин е съобщил за извършена кражба на началник „Охрана” на завода К.И., който от своя страна е уведомил полицията. При повторния му разпит пред районния съд, свидетелят Н. е определил липсваща от оборота сума повече от 300.00 лева, с уточнението, че не си спомня точно. По този повод са приобщени към доказателствения материал, по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията му, дадени пред органа на Досъдебното производство по протоколи за разпит от 10.12.2014г. (л.23-25 от ДП) и от 12.01.2015г. (л.74-75 от ДП) в частта относно стойността на липсваща сума след инцидента, като е заявил такава в размер на 226.00 лева. Пред ИРС е дал показания, че е записал какво показва броячът непосредствено след инцидента и като е преброил останалите в касата стотинки, е открил разликата. В показанията си е дал обяснения, че кафе-автоматите имат софтуер, чрез който се следят оборотите. Тази програма не е показвала всяка седмица какъв оборот събира, а само годишен оборот. Във фискалното устройство оборотът се отчитал с натрупване. В показанията си, св.Н. е изложил твърдения, че броячите могат да бъдат записвани, че те са били на дисплей и в сервизно меню е можело да бъдат изкарани.

Видно от първоначалното заключение вх.№ 4418/02.12.2015г./л.45-46 от делото/ на назначената в хода на съдебното следствие, проведено пред ИРС , съдебно - икономическа експертиза, при направената справка в НАП, ТД-гр.Варна, ИРМ-гр.Разград е установено, че за адрес гр.Исперих, област Разград, ул. Ахинора № 1 /който адрес е адреса на управление на „Хан Аспарух” АД-гр.Исперих, респ. място на извършване на разследваното престъпление/, ЕТ „С.Н.”-гр.Исперих има регистриран само един кафе-автомат, с регистрационен № 3410796, с ФУ Zk086945 и № ФП 50094586, регистриран в сървъра на НАП на 30.10.2012г. до 05.12.2014г. В тази връзка по делото е установено, че последният генериран отчет за оборот от продажби във фискалната памет на този кафе-автомат е на 01.02.2014г., в 14:16 часа и според заключението на експертизата към инкриминираната дата 04/05.12.2014г. натрупаният оборот, регистриран в сървъра на НАП, считано от 01.01.2014г. до 05.12.2014г. е в размер на 3.00 лева. Не е установена точна дата на зануляване на устройството преди датата на кражбата, поради което експертизата е приела това да е 31.12.2013г., последният ден на финансовата 2013година, като по този начин е дадено заключение, че стойността на липсващата сума след посегателството възлиза на 3.00 /три/ лева, съобразно справката от сървъра на НАП, представляващи стойността на регистрирания оборот през 2014г. Според констатациите на същото заключение, самият собственик С.Х.Н. е заявил, че процесния кафе-автомат е регистриран в НАП с друг регистрационен номер, именно с № Zk087009-50094650, като последното инкасиране на оборота е било извършено на 12.10.2014г., но не е представил документи, от които да е видна стопанската операция. Представил е единствено графика на натрупания оборот/вж л.47 от делото/ в размер на 313.20 лева от продажби по седмици на процесния кафе-автомат от датата на последното инкасиране на оборота - 12.10.2014г. до 01.12.2014г. Според вещото лице този документ няма задължителни формални реквизити, не е подписан, подпечатан и официално изведен, като при разпита в съдебно заседание е дал пояснения, че не може да го приеме, тъй като може да касае всеки един кафе-автомат, а фирмата е имала регистрирани общо 25 кафе-автомата в града. Въпреки многократните срещи със собственика (4-5 пъти) и един път със счетоводителя на фирмата, не са били представени необходимите документи. В същото заключение вещото лице е констатирало, че няма периодично осчетоводяване на инкасирания оборот, като такова осчетоводяване на приходите се е извършвало в края на годината. В счетоводните записи на търговеца е нямало отразяване на липси на парични средства по приходите от процесния кафе-автомат. Размерът на осчетоводените приходи за годината съвпада с натрупаните обороти във фискалното устройство и отразените данни в НАП. Във връзка с индивидуализацията на кафе-автомата, вещото лице е констатирало, че този, с ФУ № Zk087009 и № ФП 50094650, за който съобщава собственикът, е регистриран в сървъра на НАП на адрес - гр.Исперих, ул.Васил Левски № 101 (при супермаркет „Пацони").

ИРС като е взел предвид, че са налице противоречия по данните на обсъжданото заключение и тези, за които е дал сведение пострадалият, свидетелят Н., е извършен повторен разпит на последния, при който същият е заявил, че вещото лице не е изследвало процесният кафе-автомат, който е бил във фаянсовия завод, а този който е монтиран пред предприятие „Ахинора” и е бил с повредена клавиатура, което е и вероятната причина за малкия оборот. Дал е показания, че процесният кафе-автомат, който е бил във фаянсовия завод, впоследствие е бил преместен пред магазин „Пацони”, а към момента на разпита се е намирал в дома му. Пред съда е поддържал твърдението, че това е кафе-автомат, регистриран с № Zk087009-50094650. С оглед на предходното и всестранното, и пълно разследване на случая, е назначена от ИРС нова съдебно - икономическа експертиза с депозирано заключение вх.№ 850/08.03.2016г. /л.68-69 от делото/. От същото заключение се установява, че изследваният кафе-автомат, с регистрационен № ZK 087009-50094650, с пореден регистрационен номер на Фискалното устройство 34110844, е с натрупан оборот към инкриминираната дата 04/05.12.2014г., в размер на 13.10 лева, установимо от справката на НАП за регистрираните данни от Z задачи за посоченото ФУ от дата 03.12.2014г. до 05.12.2014г. Констатира, че устройството към този период преди датата на кражбата е било занулено на 02.12.2014г., като стойността на липсващата сума след посегателството определя на 13.10 лева. Според справката на НАП кафе-автоматът е продължил да работи и да генерира приходи на 05.12.2014г., като фискалното устройство е отчело 6.30 лева приходи за времето от 17.22 часа на 04.12.2014г. до 17.23 часа на 05.12.2014г. Според същото заключение към инкриминираната дата 04/05.12.2014г. изследваният кафе-автомат е бил регистриран на адрес: гр.Исперих, ул.Васил Левски № 101, като за периода от въвеждането му в експлоатация 30.10.2012г. до датата на справката - 23.02.2016г. е работил на същия адрес. При разпита в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в счетоводството на търговеца-собственик регистрираните кафе-автомати не са отразени поотделно, а общо - няма аналитична партида за приходи на отделен апарат, поради което заключението е изготвено съобразно данните от НАП.

Установено е по делото, че на 08.12.2014г., подсъдимият е предал доброволно на разследващия орган работната си отвертка, с която е работил на заеманата от него длъжност във Фаянсовия завод, представляваща отвертка с дължина 240 мм, с черна гумирана ръкохватка с жълти кантове, с метален шестограм в края на ръкохватката, 8 мм широчина на острието и 132 мм дължина на металната работна част (съставен Протокол за доброволно предаване - л.63 от ДП), същата отвертка - предмет на оглед като веществено доказателство по Протокол от 11.12.2014г. (л.13-16 от ДП).

Видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно-техническа експертиза по Протокол № 65/19.12.2014г. (л.30-35 от ДП), следите от взлом - вдлъбнатини и одрасквания, оставени върху лявата каса на изследвания кафеавтомат „Зануси Спацио" в областта на заключващото устройство, както и тези, оставени върху касата за монети, находяща се в кафеавтомата, са оставени от твърд предмет, като механизмът на получаване на една част от следите (вдлъбнатини) е следствие на натиск, а на другата част (одрасквания) - са динамични. Според експертното заключение е възможно тези следи да са оставени от доброволно предадената на 08.12.2014г. отвертка, описана в Протокола за оглед на веществени доказателства от 11.12.2014г. Вещото лице е констатирало становище, което е поддържано и при разпита му в съдебно заседание, че самата отвертка има специфични изкривявания и деформации, като въз основа на извършените експериментални съпоставяния, установява пълно съвпадение с деформациите, установени върху челната част на лявата каса на кафеавтомата.

Видно от писмо с изх.№ 2295/23.10.2015г. на „Хан Аспарух” АД-гр.Исперих (л.38 от делото), сградата на дружеството има административна и производствена част. Всяко влизане в производствените халета изисква преминаване през входовете на административната част. По този начин достъп до коридорите на административната част на сградата имат всички, работещи в Компанията - както тези на редовна смяна, така и тези, работещи на смени - 24 часа в денонощието. Към мястото, където е монтиран кафе-автоматът на втория етаж на административната част, няма видеонаблюдение.

Такава фактическа обстановка е установена и от ИРС. Настоящия въззивен съдебен състав счита, че не са налице нови факти и обстоятелства, които да променят описаната по – горе фактическа обстановка по делото, която е приета за безспорно установена, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно извода на ИРС, че с оглед така установената по делото фактическа обстановка, е приел, че обвинението срещу подсъдимия Х.Х.В., е недоказано по безспорен и категоричен начин. За да достигне до този правен извод, ИРС е изложил подробни съображения, които се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В контекста на изложението, досежно авторството на престъплението, правилно е приел ИРС, че липсват категорични доказателства. По делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е участвал в извършването на кражба на парична сума в размер на 226.00лева от монетника на кафе-автомат, марка „Зануси”, собственост на С.Х.Н., монтиран в административната част на сградата на „Хан Аспарух” АД-гр.Исперих. Доказателствата, събрани в хода на разследването, които уличават подсъдимия като вероятния извършител на това престъпление, не се ползват с нужната категоричност, от която да се направи единствено възможния извод за доказано авторство на деянието по отношение на подсъдимия.

Относно доказателството - дактилоскопната следа, иззета на 05.12.2014г. при огледа на местопроизшествието от горната част на касата за монети на процесния кафеавтомат, която следа според извършената дактилоскопна експертиза е оставена от десен малък пръст на подсъдимия Х.Х.В., споделя напълно извода на ИРС. Това експертно заключение, макар и категорично в извода относно авторството на следата, се разколебава от разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено пред ИРС, относно давността на същата, като не изключва вероятността следата да е оставена на инкриминираната дата 04/05.12.2014г., но допуска и вероятността да е оставена отпреди шест месеца и дори преди няколко години, и пак да е годна за изследване. Тези данни, съпоставени и с разказа на самия пострадал, свидетелят Н., дават основание на съда/както правилно е приел и ИРС/ да приеме, че подсъдимият В. по принцип е имал постоянен достъп до въпросния кафеавтомат. От една страна с оглед на близкото му познанство с пострадалия, свидетелят Н., на когото е помагал при смяната на консумативи и продукти за същата кафемашина, и допълнително като работник в завода, с оглед на установения безпрепятствен достъп на всички работещи в завода до коридорите на административната сграда, в частност и до процесната кафемашина, предназначена за потребители в предприятието. Също от разказа на свидетеля Н. се установява, че преди около шест месеца е правен опит за кражба от процесния кафе-автомат, като е била счупена решетката на машината, през който отвор при по-дълбоко бръкване с ръка е можело да се стигне и до касата с монети. Междувпрочем, самият подсъдим В. доста време преди процесния инцидент също е намерил решетката на кафеавтомата паднала и я намествал, а и предвид познанията му за устройството на кафеавтомата вероятно е знаел, че през отвора на тази решетка може да се достигне до монетника, без да са обект на изследване намеренията му за подобно вероятно действие. Т.е. обсъжданата дактилоскопна следа може да е оставена и на инкриминираната дата, но е вероятно да е оставена и доста време преди процесния инцидент. Другите данни, които внасят съмнение относно вероятното участие на подсъдимия в процесното престъпление, са следите от взлом - вдлъбнатини и одрасквания, оставени върху лявата каса на изследвания кафеавтомат „Зануси Спацио” в областта на заключващото устройство, както и тези, оставени върху касата за монети, находяща се в кафеавтомата, оставени от твърд предмет и вероятността според заключението на съдебно-техническата експертиза, тези взломни следи да са оставени от отвертката, доброволно предадена от подсъдимия на разследващите органи на 08.12.2014г. От една страна, самото експертно заключение не е категорично, че именно тази отвертка е послужила като средство за извършване на престъплението, а от друга страна не се установи категорично, че единствено подсъдимият работи с този инструмент, което не изключва възможността и друго лице да е употребило отвертката като вероятно средство на престъплението. Ето защо, правилно е приел ИРС, че тези доказателства не дават еднозначен отговор на въпроса относно участието на подсъдимия в извършването на престъплението, а този отговор остава единствено в хипотезата на предположенията, на които не може да се гради една осъдителна присъда, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.Освен това, в контекста на изложението, следва да бъде посочено и, че не е категорично доказан обекта на посегателството. Още при започване на разследването взломеният кафеавтомат не е бил надлежно индивидуализиран при наличие на множество критерии, по които да бъде направено това - при огледа на са отразени регистрационен номер на кафеавтомата, номер на фискалното устройство и на фискалната памет; не е засечен броячът на кафеавтомата, при обективна възможност това да бъде направено, както твърди и самият пострадал, св. Н. и особено като се има предвид, че става въпрос за устройства, които са под отчетен режим в информационните масиви на НАП, който извод се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. В тази връзка е правилен изводът на ИРС, че в хода на делото не се доказа безспорно - кой от всичките двадесет и пет кафеавтомата, притежавани от търговеца С.Х.Н. е бил монтиран в административната сграда на „Хан Аспарух” АД-гр.Исперих и съответно разбит на 04/05.12.2014г. Данните, които собственикът съобщава в тази връзка се опровергават напълно от заключенията на двете извършени в хода на съдебното следствие съдебно - икономически експертизи. От една страна пострадалият свидетел е постоянен в твърденията си, че процесния кафеавтомат е този с ФУ № Zk087009 и № ФП 50094650, но заключението вх.№ 850/08.03.2016г. на втората съдебно - икономическа експертиза (л.68-69 от делото) опровергава тези данни, като установява, че посоченият от пострадалия кафе-автомат с регистрационен № ZK 087009-50094650, е бил регистриран на адрес - гр.Исперих, ул.Васил Левски № 101, който е адресът на супермаркет „Пацони” в гр.Исперих, и винаги е бил регистриран на този адрес през периода от въвеждането му в експлоатация 30.10.2012г. до датата на справката - 23.02.2016г. Същото заключение опровергава и показанията на пострадалия свидетел за установената липсваща сума от взломения кафеавтомат, която същият посочва да в размер на 226.00 лева, при установен от експертизата натрупан оборот към инкриминираната дата 04/05.12.2014г. за същия кафеавтомат едва в размера на 13.10 лева, установимо от справката на НАП за регистрираните данни от Z задачи за посоченото ФУ от дата 03.12.2014г. до 05.12.2014г. Освен това същата експертиза, въз основа на справката на НАП, установява, че кафеавтоматът, с посочените идентификационни показатели, е продължил да работи и да генерира приходи на 05.12.2014г., като фискалното устройство е отчело 6.30 лева приходи за времето от 17.22 часа на 04.12.2014г. до 17.23 часа на 05.12.2014г., което фактически е несъвместимо със състоянието на взломения кафеавтомат, съобразно описанието му от огледа на местопрестъплението, извършен на 05.12.2014г, от 13.30. до 14.00 часа. Междувпрочем, данните от заключението на втората съдебно - икономическа експертиза не опровергават и констатациите на първоначалната съдебно - икономическа експертиза, която е категорична в заключението си вх.№ 4418/02.12.2015г./л.45-46 от делото/, че на адрес гр.Исперих, област Разград, ул.Ахинора № 1, представляващ адреса на управление на „Хан Аспарух" АД-гр.Исперих, респ. място на извършване на процесното престъпление, ЕТ „С.Н."-гр.Исперих има регистриран само един кафе-автомат и той е с други идентификационни признаци спрямо тези, посочени от собственика, а именно с регистрационен № 3410796, с ФУ Zk086945 и № ФП 50094586, регистриран в сървъра на НАП на 30.10.2012г. до 05.12.2014г., като последният генериран отчет за оборот от продажби във фискалната памет на този кафеавтомат е на 01.02.2014г., в 14:16 часа и е с натрупан оборот към инкриминираната дата 04/05.12.2014г., регистриран в сървъра на НАП, считано от 01.01.2014г. до 05.12.2014г. едва в размер на 3.00 лева (вероятната липсваща сума след посегателството). Нещо повече, според същото заключение в счетоводните записи на търговеца няма отразяване изобщо на липси на парични средства по приходите от процесния кафеавтомат.

С оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав, така както е приел и ИРС, не може да бъда направен извод, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Недопустимо е съдът да гради вътрешното си убеждение въз основа на предположения, въз основа на които да приеме, че дадено обвинение е доказано и по този начин да постанови осъдителна присъда. За да бъде постановена такава присъда, следва да бъде направен категоричен извод, че от доказателствата по делото в своята съвкупност, същите следва да водят до единствения възможен извод за извършено престъпление от подсъдимия, срещу който е възведено съответното обвинение. В този аспект, настоящият въззивен съдебен състав, както правилно е приел и ИРС, намира, че в настоящия случай, не може да бъда направен категоричен и безспорен извод, че именно подсъдимият е участвал в процесното престъпление. Дори и да бъде прието участие в деянието, то не е категорично установено върху какво точно чуждо имущество е посегнал и каква парична сума е отнел от собственика на взломения кафеавтомат. Във връзка с предходното, настоящият съдебен състав счита, че обвинението за извършена кражба на парична сума от кафеавтомат, не е доказано по безспорен и категоричен начин. Не са налице доказателства, от които да бъда направен категоричен извод, че извършител на престъпното деяние е именно подсъдимия Х.Х.В.. Не са налице доказателства, от които да бъда направен категоричен извод за това, кой е конкретния предмет на посегателството, за което е обвинен подсъдимия.

Като съобрази изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че правилно ИРС е приел да признае за невинен подсъдимия в това, че на 05.12.2014г. в гр.Исперих, област Разград, в сградата на „Хан Аспарух” АД - гр.Исперих, отдел „Администрация”, от монетник на кафеавтомат „Зануси”, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи - сумата от 226.00лева, собственост на С. Х. ***, от владението му, без негово съгласие и с намерение на извършителя противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и поради което правилно е оправдан да е извършил същото.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31/30.09.2016г., постановена по нохд № 73/2015г. по описа на РС - Исперих, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР