Р Е Ш Е Н И Е № 7

Гр.Разград, 30.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 392 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 596/12.10.2016 г. по НОХД № 469/2016 г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Т.Р. *** за виновен в това, че на 28.02.2016 г. в гр. Цар Калоян е причинил средна телесна повреда на И.П.И. ***, изразяваща се в в загуба на съзнанието с пълно откъсване от околната среда /травматична кома/, довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота, и средна телесна повреа, изразяваща се в счупване на лява скулова кост /последвано от оперативна интервенция/, представляващо по своята същност счупване на челюст, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда Разградският районен съд е осъдил подсъдимия Т.Р.Т. да заплати на И.П.И. сумата 8000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 28.02.2016 г. до окончателното изплащане, и за разноски – сумата 800 лв. В останалата част до първоначално предявения размер от 25 000 лв гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Т.Р.Т. и я обжалва като постановена при непълнота на доказателствения материал и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като възприетите от районния съд фактически констатации не кореспондират с доказателствата по делото. Счита, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, а присъденото обезщетение е завишено. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаването му, или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, или за изменение на присъдата в гражданската и наказателната част с намаляване размерите на наложеното наказание и на присъденото обезщетение.

В допълнителни съображения към въззивната жалба защитникът на подс. Т. – адв. Е.Т. *** не поддържа довода за непълнота на доказателствата. Смята, че обвинението не е доказано по категоричен начин, като не е установено констатираните увреждания да са получени именно при нанесения от подсъдимия удар. Твърди нарушения на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 НПК, свеждащи се до неправилна оценъчна дейност, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание защитата предлага деянието да бъде преквА.фицирано по чл. 132, ал. 2 НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Алтернативно се иска прилагане института по чл. 55 НК и намаляване на наложеното наказание, както и намаляване размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият граждански ищец и частен обвинител И.П.И. чрез повереника си адв. С.Д. *** изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че присъдата е законосъобразна и справедлива, не страда от твърдяните от подсъдимия пороци и правната квА.фикация на деянието е правилна. Претендира разноски за тази инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита жалбата за частично основателна по довода за явна несправедливост на наложеното наказание и предлага да бъде намалено.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2016 г. около 01 часа подс. Т.Р.Т. и свидетелите И.И. и Б. П. се черпили в заведение „Елит плюс“ в гр. Цар Калоян. В същото заведение се намирА. и свидетелите И.И., Й.Т., Х.Х., Д.С., Д. К. и И. И.. Около 04 часа възникнал конфликт между свидетелите И.И. и Х.Х., които си разменили обиди и започнА. да се дърпат. След това всички били поканени от работещите в заведението да го напуснат. Подс. Т.Т. и свидетелите И. и П. излезли навън, но не си тръгнА., а изчакА. останА.те на моста до паркинга зад заведението. Когато свидетелите от другата компания се насочили към паркинга, подсъдимият и двамата му приятели ги пресрещнА.. Св. Х.Х. и св. И.И. се сбили, като при блъскането паднА. върху задното стъкло на автомобила на св. Д.С. и го счупили. Св. С. избутал И., след което бил ударен от подс. Т.. Св. Д. К. и св. И.И. се намесили с намерението да ги разделят. Започнал бой с размяна на юмручни удари и ритници. В един момент св. К. успял да раздели биещите се – подс. Т., св. И. и св. П. били от едната страна на моста, а останА.те – от другата. Св. К. настоявал всички да си тръгват, но никой не го послушал. ВикА., взаимно се заплашвА. и отново се нахвърлили един срещу друг. При размяната на удари подс. Т. бил съборен на земята. Св. Д. К. му помогнал да се изправи и го изтикал настрана. Внезапно подс. Т. го ударил по бузата. После отново замахнал с юмрук и нанесъл силен удар в лицето на св. И.И., който се намирал зад св. Д. К.. Ударът съборил св. И.И. земята и той изпаднал в безсъзнание – лежал като труп, не дишал, не се движел. Св.К. установил, че си е глътнал езика и го извадил, след което И. се съвзел. Приятелите му го завели в Спешния център в гр. Цар Калоян, където му била оказана медицинска помощ. Св. И. бил насочен към МБАЛ – гр. Русе, където същия ден бил приет на лечение с диагноза контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на горната челюст вляво, счупване на лява скулова кост, счупване на носни кости. Последвала оперативна интервенция в Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Св. Ана“ АД - гр. София.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента от 28.02.2016 г. пострадА.ят И.И. е получил: загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома; счупване на лява скулова кост, последвано от оперативна интервенция; счупване на ляв горночелюстен синус с патологична колекция кръв /хемосинус/; счупване на носни кости с репозиция; периорбитален хематом вляво. Вещото лице посочва, че по своята медико-биологична характеристика загубата на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота. Счупването на лява скулова кост се отнася към медико-биологичния критерий счупване на челюст. ОстанА.те увреждания са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадА.я. Травмата в лявата половина на лицето може да е получена и от един единствен силен удар през долната челюст, в областта на брадата, нанесен отдолу /нагоре и леко отдясно към ляво.

Подс. Т.Т. също е бил освидетелстван от съдобно-медицинска експертиза, която е установила, че в резултат от инцидента той е получил кръвонасядания по челото, двете орбити, лявата половина на гърба и под лява ребрена дъга; драскотини по челото и дясната мишница; линеарно охлузване на кожата в лява поясна област, охлузвне на левия лакът и под капачката на дясното коляно. Същите могат да бъдат получени при боричкане, дърпане, падане на земята, ритници и юмруци, и обуславят болка и страдание.

По делото са били назначени съдебно-медицински експертизи, които са заключили, че и свидетелите И. И., Х. Х., Д. С. и Д. К. са получили травматични увреждания, съставляващи леки телесни повреди.

Посредство химически експертизи е установено, че в пробите иззета кръв от подс. Т.Т. се съдържа етилов алкохол 0,65 на хиляда, от св. И.И. - 0,39 на хиляда, от св. Х.Х. - 0,31 на хиляда и от св. Д. К. - 0,92 на хиляда.

Горните фактически положения се доказват от обясненията на подсъдимия, от показанията на изброените свидетели, както и от тези на работещите в заведението Ю. А. и А. Д., и медицинския персонал А. А., Д. М., М. М. и Г. Д.. Въззивният съд не взима предвид показанията на св. Н. Н., които са били събрани в нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК.

Основните доказателствени източници относно елементите по чл. 102 НПК са обясненията на подсъдимия и показанията на останА.те очевидци на побоя. Те дават различна интерпретация на начина на причиняване на уврежданията на св.И..

Подс. Т. обяснява, че след като двете групи излезли навън, И. и Х. се сбили, намесил се Д., а той отишъл да ги раздели. Не могъл да разбере как се оказал на земята, ритА. го и го удряли. После пак го съборили. НалагА. го Д., Х. и И.. Д. го вдигнал и го избутал на 1-2 метра. Видял, че И. се засилва към него с юмруци и се опитал да се защити, като го ударил в брадата с юмрук.

Св. И.И. дава показания, че след падането върху колата на Д. двамата с Х. продължили да се бият на моста. Там върху него се нахвърлили Д. и И.. Т. дошъл да ги разтърве, но И. и Д. го нападнА., съборили го на земята и го ритА.. Д. се опитал да ги разтърве. Т. ударил И. и той паднал.

Св. Б. П. не видял кой е ударил И.. Твърди, че преди това Т. бил на земята и е бил удрян от Х., Д. и И..

Свидетелите Х.Х. и Д.С. също не са видели Т. да удря И..

Св. И.И. описва, че се приближил към Д. и Т., докато Д. казвал на подсъдимия да престане и се опитвал да държи ръцете му до тялото. После Т. ударил Д., който се учудил, че го удря, защото били приятели. Св. И. се намирал зад гърба на Д. и без да провокира Т. той го ударил с юмрук в лицето.

Св. Д. К. подкрепя показанията на св. И.И.. Разказва, че е изправил паднА.я на земята Т. и започнал да го бута да се махне. Т. го ударил и св. К. не могъл да разбере защо. След секунди посегнал втори път и ударил И., който бил зад гърба на К.. Св. К. счита, че полученият от подсъдимия удар не е бил предназначен за него. Преди това той тикал подсъдимия да си тръгва и той не му бил посягал, спрели до контейнерите да разговарят и едва тогава Т. го ударил. Когато св. К. видял И. да лежи на земята, решил, че и двата удара са били за него.

Св. Й.Т. допълва показанията на св. К., като описва, че Д. се опитвал да изблъска Т., а И. вървял към тях. Когато се приближил, Т. го ударил в лявата част на лицето.

АнА.зирайки гласните доказателства за поведението на подс. Т. и св. И.И. през времевия отрязък непосредствено преди нанасянето на вредоносния удар, въззивният съд приема, че към този момент пострадА.ят не е демонстрирал агресия спрямо подсъдимия. Подс. Т. и св. Д. К. са се намирА. на известно разстояние от останА.те, разговаряли са и св. К. го е убеждавал да си тръгне. Св. И. се е приближил към тях и е бил ударен от подсъдимия, без да го е предизвиквал с думи или действия. Показанията на свидетелите И.И. и Б. П., че и И.И. е удрял подсъдимия, са относими към предходен момент, когато според св. К. станало „меле” и всеки дърпал някого. Твърдението на подс. Т., че е видял И. да се засилва към него с юмруци, е изолирано и не кореспондира с останА.те доказателства. Докато показанията на св. И., св. К. и св. Т. са логични, еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което въззивният съд ги цени като достоверни.

Подс. Т.Т. е на 20 години, не е женен, не е осъждан. От 15.10.2016 г. работи по трудов договор като продавач разносна търговия във „***” ООД – В.Търново, слад Русе. Видно от представената характеристика, в процеса на работа подс. Т. е показал отлична трудова дисциплина, финансова и лична отговорност, изпълнението на трудовите му задължения се характеризира с бързина, оперативност и прецизност.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Не са нА.це основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда.

Неаргументиран е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Твърдението за неспазване на правилата по чл. 13 и чл. 14 НПК е голословно и не е подкрепено с конкретни факти. В изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК въззивният съд изцяло провери правилността на присъдата и не констатира порочна процесуална дейност на първата инстанция, включително при извършване на оценъчната дейност и формиране на вътрешното убеждение.

По същество обвинението е доказано. Постановявайки осъдителна присъда спрямо подс. Т.Т., Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Установено е, че пострадА.ят И.И. е получил две травматични увреждания, всяко от които съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК: загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата среда, представляващо разстройство на здравето с временна опасност за живота, и счупване на лява скулова кост, представляващо счупване на челюст. Телесната повреда е пряка и непосредствена последица от действията на подс. Т.Т., който е нанесъл юмручен удар по лицето на И.. НА.це е пряк умисъл, защото подс. Т. е съзнавал, че ще засегне телесната неприкосновеност на св. И., искал е и му е причинил телесните увреждания. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК.

Въззивният съд не приема предложената от защитата на подсъдимия правна квА.фикация по чл. 132 НК. Съставът по чл. 132, ал. 1 НК изисква състоянието на силно раздразнение да е предизвикано от пострадА.я с насилие и ответните действия на подсъдимия да следват противозаконното поведение на пострадА.я. Както е указано в т. 20 от ППВС № 2/57 г., изм. и доп. с ППВС № 7/87 г., за престъплението при афект е характерно, че решението за извършването му възниква внезапно в състоянието на силно раздразнение и се извършва в същото състояние. Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя от тях. В случая липсват обективни данни подс. Т. да е изпадал в такова състояние. Несъмнено е бил раздразнен, че е претърпял увреждания в масовия побой, но нанесеният удар на св. И. не е бил ответна реакция на конкретно противозаконно действие на пострадА.я. Не е нА.це и превишаване пределите на неизбежната отбрана. Неизбежната отбрана предполага защита от непосредствено противоправно нападение. В случая нападатели са били подсъдимият и двамата му приятели свидетелите И. и П., които са изчакА. втората група младежи, за да се саморазправят с тях. Към момента на получаване на удара от подс.Т. св. И.И. не е извършвал действия, които да поставят подсъдимия в положение на отбраняващ се. Той не е имал право на активна защита, при което превишаване пределите на неизбежната отбрана не може да се обсъжда въобще. Дори да се приеме за вярно твърдението на подсъдимия, че св. И.И. се бил засилил към него с юмруци, неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо или бъдещо нападение /вж. ППВС № 12/73 г., т. 4/.

За престъплението по чл. 129, ал. 1 НК се предвижда лишаване от свобода до 6 години. Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание от 1 година и 8 месеца, отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и младата му възраст, а като отегчаващи – сериозността на причинените две увреждания, всяко от които е съставомерно по чл. 129, ал. 1 НК. Въззивният съд намира, че към смекчаващите обстоятелства следва да се отнесат и добрите характеристични данни на подсъдимия. Фактът, че няма висящи наказателни производства срещу него не може да смекчи отговорността му, както нА.чието на такива не би могло да я отежни. Въпреки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, определеното наказание не следва да бъде намалявано. То е съответно на характера и тежестта на престъплението, съобразено е с всички изисквания по чл. 54 НК и е отмерено значително под средния предел, при което ще доведе до постигане на необходимия поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект. В случая по-голяма снизходителност е неоправдана.

Неоснователно е искането за прилагане на института по чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК поради липса на предпоставките за това. Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание.

Законосъобразно и в съответствие с формалните изисквания по чл. 66, ал. 1 НК РРС е отложил изпълнението на наложеното наказание. Подс. Т. не е осъждан, наказанието лишаване от свобода е под 3 години и за реА.зиране на целите по чл. 36 НК не се налага ефективното му изтърпяване. Изпитателният срок от 3 години е подходящ и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

В гражданската част присъдата също е правилна и законосъобразна. Доказан е фактическият състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за пострадА.я, изразяващи се претърпените болки и страдания; причинна връзка, при която вредите се явяват последица от престъплението; и вина. Поради кумулативната даденост на тези условия подс. Т. следва да заплати на гражданския ищец обезщетение, чийто размер от 8000 лв е справедлив. Касае се до средна телесна повреда с два показателя, която е наложила продължително лечение, включително оперативно. Въззивният съд не намира основание за намаляване на присъденото обезщетение. То се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане. В останА.я размер правилно искът е бил отхвърлен като неоснователно завишен.

Законосъобразно с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото, включително направените от гражданския ищец и частен обвинител. Същият претендира разноски и за въззивната инстанция, които следва да му бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 596/12.10.2016 г., постановена по НОХД № 469/2016 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА Т.Р.Т. да заплати на И.П.И. за разноски във въззивното производство сумата 500 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH