Р Е Ш Е Н И Е

Номер:14/ 28.02.2017 г.

Година 2017

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на тридесети януари

2017 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Теодора Нейчева

секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №401 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл. 328 и сл. НПК и e образувано по жалба от подсъдимия Х.А.Х. ***, ЕГН ********** против Присъда №671/10.11.2016 г. по нчхд №218/2016 г. на Районен съд – гр. Разград.

В жалбата изразява недоволство от постановената осъдителна присъда и заявява, че е нападнат от Р. и затова не са налице основания да бъде признат за виновен за това, че му е причинил лека телесна повреда. Без да провокира тъжителя бил нападнат от него „с ярост“, тъй като подал жалби против замърсяването, което причинявал с казан за ракия. Твърди, че той се обадил на тел. 112. Твърди, че е водил срещу Р. нчхд №298/2016 г., по което Р. е признат за виновен за същия инцидент на 09.02.2016 г.

Искането е за отмяна на присъдата и оправдаването му.

В жалбата няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. Р. М. поддържа жалбата. Излагат се доводи, че РС не се е съобразил с обстоятелството, че тъжителят Р. е нападнал подс. Х., който е поискал помощ от тел. 112. С присъда по друго дело Р. е признат за виновен. Повредите, които е получил Х. са по-тежки от тези на Р.. Моли съда да отмени присъдата и признае подсъдимия за невиновен.

Жалбоподателят заявява, че е невинен. Твърди, че той е бил удрян и нападан, а бил безпомощен, тъй като страда от астма. Заявява, че го съдят 5-ти път с лъжесвидетели – едни и същи хора. Обиждали жена му.

В последната си дума жалбоподателят – подсъдим Х.Х. моли да бъде оправдан, тъй като той е потърпевшия.

Постъпило е писмено възражение срещу жалбата от Н.Р., чрез пълномощника адв. Й.. Заявява становище, че присъдата е законосъобразна и правилна. Твърди, че е нападнат от Х.Х., който е конфликтна личност. Моли присъдата да бъде потвърдена. Претендира за заплащане на разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за деловодни разходи.

Пълномощника на въззиваемия - тъжител Н.Р.Р. – адв. Й. заявява в съдебно заседание, че считат присъдата за правилна и законосъобразна. Твърди, че в резултат на нанесения побой доверителят му е постъпил в болница от 09.02. до 12.02.2016 г. Заявява, че доверителят му е действал при самоотбрана, тъй като Х. го нападнал пръв. Моли съда да потвърди присъдата.

Въззиваемия – тъжител Н.Р.Р. заявява, че е нападнат от подсъдимия, че обиждал него и внуците му, тъй като дъщеря му била омъжена за българин.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (постъпила с вх. №11183/14.11.2016 г. на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт – присъда №671/10.11.2016 г. по нчхд №218/2016 г. (обявена в съдебно заседание на 10.11.2016 г.), в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда Районен съд Разград е признал подсъдимия Х.А.Х. за виновен в това, че на 09.02.2016 г., около 15 часа, в село Бели лом е причинил на тъжителя Н.Р.Р. разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 НК, като му причинил следните травматични увреждания: кръвонасядания в дясната челно-слепоочна област на главата, под лявата мишнична ямка и под лявата лопатка; сътресение на мозъка, които в своята съвкупност са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето без опасност за живота - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което го осъдил на пробация.

По предявен граждански иск осъдил подсъдимия Х. да заплати на тъжителя Р. 2700 лв. - обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва.

Производството пред РС Разград е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК по тъжба вх. №2413/26.02.2016 г. от частния тъжител Н.Р.Р., който обвинява Х.А.Х. за това, че на 09.02.2016 г. в с. Бели Лом му причинил лека телесна повреда, като нанесъл удари със сопа по главата, гърба и тялото – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Против тъжбата е постъпило възражение от Х.Х. (л. 19) в което твърди, че бил нападнат от тъжителя по повод проверка от РИОСВ по подадена от него жалба. След побоя се обадил на тел. 112, откаран в болница и лекуван. Изтъква, че тъжбата е подадена след приключване на полицейска проверка по подадена от него жалба.

Приет е за съвместно разглеждане, в съдебно заседание на 19.10.2016 г., граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата 6 000 лв., срещу подсъдимия за обезщетяване на причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания.

В обясненията, дадени в съдебно заседание на 19.10.2016 г. подсъдимият твърди, че тъжителят го нападнал, ударил и като видял, че сина на подсъдимия вижда ставащото и идва го бутнал и си тръгнал. Твърди, че тъжителят повръщал, тъй като бил пиян. Твърди, че синът му дошъл, после отишъл да му вземе „помпичките“ за астмата и позвънил на 112.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и тъжителят живеят в село Бели Лом. Двамата били в лоши отношения. Подавали периодично жалби един срещу друг до различни институции.

На 09.02.2016 г., по сигнал на тъжителя Х.Х., около обяд в имота на подсъдимия била извършена проверка от РИОСВ Русе. След като проверяващите си тръгнали, следобед около 14, 40 ч. Н.Р. излязъл на поляната зад двора си. Там били овцете на Х., които влезли в място, собственост на друг съсед на подсъдимия и тъжителя. Н. Р. тръгнал към овцете, за да ги подкара към двора на Х. Х.. Подсъдимят Х. излязъл на поляната, като в ръцете си носел пръчка. Викайки на тъжителя да не гони овцете, отишъл при него и му нанесъл удари с пръчка в областта на гърба и около раменете. Тъжителя Р. първоначално паднал на земята, но успял да се изправи, да изтръгне пръчката от ръцете на подсъдимия Х. и на свой ред започнал да го удря с нея по тялото. Тъй като наблизо бил синът на подсъдимия, скандалът бил преустановен и тъжителят се прибрал в двора си, а подсъдимия влязъл в своя двор. Подсъдимият се обадил на тел. 112. Впоследствие тъжителя и подсъдимия били откарани в болница.

Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на тъжителя Р. са причинени:

- кръвонасядане на меките тъкани в дясна челно-слепоочна област,

- кръвонасядания с характерен вид – очертани линейни контури и просветлявания между тях под лява мишнична ямка, изместено към гръбно и под лявата лопатка,

- клинични данни за сътресение на мозъка /от епикриза/.

Тези увреждания, по своята медико-биологична характеристика, обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Кръвонасядането в дясната челно-слепоочна област е причинено от удар с/върху твърд тъп предмет. Характерните ивицести кръвонасядания под лява мишница и лопатка – от твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Същите добре отговарят да са получени от три самостоятелни удара с дървена сопа /тояга/. Оздравителният период за видимите травматични увреждания е около две седмици.

От назначената комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза (л. 164), се установява, че подсъдимия Х.Х. е получил:

- насиняване на кожата 9/4 см, косо разположено, с лек оток на меките тъкани и болезненост при опипване по задно външната страна на дясната предмишница,

- над гривнената става, бледомораво насиняване на кожата 5/3 см в горната трета на предната страна на дясното бедро,

- палапторна болезненост по задногорната страна на лявото рамо и по горната трета на външната страна на лявото бедро – видимо в същите области.

Тези увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Те са получени по общия механизъм на удари/и с/върху твърд/и тъп/и предмети. Локализацията на травмата на дясната предмишница добре отговаря да е резултат на т.нар. защитно увреждане, при което ръката заема предно анатомично положение за предпазване. Оздравителният процес е до две седмици.

Подс. Х.Х. страда от Рекурентно депресивно разстройство. Не е диспансеризиран. Лекуван е многократно в амбулаторни условия. Цитираното разстройство спада към Афективните разстройства, при които основното нарушение е промяна на настроението или афекта, обикновено към потиснатост и по-рядко към приповдигнатост. Заболяването се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди. Последната хоспитализация в психиатрично отделение е от 17.02.2016 г. до 11.03.2016 г., по повод регистрирано поредно влошаване на състоянието с тревожно-депресивна симтоматика, провокирано от психотравмена ситуация – преживян побой от съселянин. Станал по-напрегнат, потиснат, безсилен, безинициативен, с тръпнене и мравучкане по крайниците, чести оригвания, тикове, главоболие. Не можел да спи нощно време, имал страхове за живота и здравето си, мислел само за лоши неща. В резултат на проведена терапия е постигната редукция на тревожността и субективните оплаквания.

По несъмнен начин е установено от представената медицинска документация и заключението по СМЕ наличието на телесни увреждания по тъжителя и факта, че е възможно да бъдат нанесени по начина, описан в тъжбата. Няма съмнение, с оглед категоричното и обосновано заключение, относно последиците от установените увреждания – причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

По отношение на събраните гласни доказателствени средства.

По делото са разпитани свидетели, посочени от тъжителя - С. Р. Р. - брат на тъжителя и Е. Б. Ф., както и свидетели, посочени от подсъдимия - Г. Х.А. - син на подсъдимия и Г. А.Х. - съпруга на подсъдимия.

Показания са дали и служители на полицията, които не са възприели станалото между тъжителя и подсъдимия, а пресъздават впечатленията си от отношенията между двамата и действията във връзка с подадени жалби.

Обяснения е дал и подсъдимия. Х. твърди, че е нападнат от тъжителя, който бил пиян, нанесен му е побой, преустановен от появяването на сина му.

Св. Р. и св. Ф. не твърдят, че са очевидци на станалото между подсъдимия и тъжителя, но твърдят че тъжителят, съответно съпругата му са им съобщили, че е „пребит“ от Х. с тояга, че са го заварили в тежко състояние, след което е отведен в „Бърза помощ“. Св. Ф. твърди, че на 27.03.2016 г. подс. Х. заявил по отношение на тъжителя Р.: „Колко сопи изяде и оня циганин… „. Двамата свидетели твърдят, че подсъдимия е конфликтен.

Св. Х. и св. А. твърдят, че са очевидци на станалото, че тъжителят Р. е нападнал подс. Х. – първо хвърлял камъни, после му нанесъл удари с тояга – по рамото, слабините, бъбрека, хванал го за гушата и го съборил на земята, а действията му били спрени от св. А.. Тъжителят нанасял, според св. Х., ударите със „замах и злоба“. Според приложената по делото служебна бележка (л. 175) на 09.02.2016 г. св. Г. Х. е била на работа.

Показанията на свидетелите за случилото се на 09.02.2016 г. са в противоречие с установеното относно уврежданията на подсъдимия, описани в СМЕ и силата на ударите, с която са причинени. Описаните многобройни удари, нанесени с тояга, със „замах и злоба“ не съответстват на установеното от вещото лице.

Внася съмнение в твърденията на св. Х. и справката от работодателя й, според която е била на работното си място. Освен това в обясненията си подсъдимия не твърди, че съпругата му е била на мястото на инцидента. Съдът споделя изводът на първоинстанционния съд, че свидетелите с оглед близостта си с подсъдимия подкрепят защитната му теза. Няма съмнение, че са установени увреждания върху пострадалия, които съответстват на твърденията в тъжбата по начин и време на причиняване. Докато свидетелите Х. и А. твърдят, че не са нанасяни каквито и да е удари от подсъдимия.

Съдът счита, че показанията на св. Р. и Ф. са достоверни и съответстват на писмените доказателства и уврежданията, установени от вещите лица по СМЕ.

Установено е, че подсъдимият е нападнал е ударил тъжителя с пръчката неколкократно, след което тъжителят е взел пръчката и нанесъл удари на подсъдимия. Увреждания, причинени на тъжителя, са по-тежки от тези причинени от самия тъжител на подсъдимия.

Съставът на въззивния съд счита за установено от събраните доказателства, че подсъдимият Х. е нанесъл удари с пръчка на тъжителя, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и съставлява телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Не са налице основанията на чл. 130, ал. 3 НК за освобождаване на двамата от наказание, тъй като не е установено пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда.

Съставът на въззивния съд споделя изводите на РС Разград относно деянието и правната му квалификация.

Съдът намира, че след като се отчетат здравословното състояние на подсъдимия, отношенията с пострадалия и поведението му по време на деянието, факта че и подсъдимия е получил увреждания, нанесени от пострадалия, наложената пробационна мярка „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ с продължителност от 320 часа годишно за срок от ТРИ поредни ГОДИНИ следва да бъде отменена. Достатъчно за поправяне на подсъдимия са останалите две пробационни мерки в срока, определен от първоинстанционния съд.

Съдът намира, че завишен и размера на определеното обезщетение по гражданския иск. Съдът счита, че съответна на претърпените болки и страдания и оздравителния процес от две седмици е съответна сумата 1 000 лв.

Поради това, на основание чл. 337 НПК съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №671/10.11.2016 г. по нчхд №218/2016 г. на Районен съд – гр. Разград в частта, относно наложеното наказание на Х.А.Х. ***, ЕГН ********** и гражданският иск, като:

Отменя наложената пробационна мярка „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ с продължителност от 320 часа годишно за срок от ТРИ поредни ГОДИНИ.

Намалява размера на присъденото обезщетение по предявения иск от Н.Р.Р., ЕГН ********** против Х.А.Х., ЕГН **********, с правно основание чл. 45 ЗЗД, от 2700 лв. на 1000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.Р.Р., ЕГН ********** против Х.А.Х., ЕГН ********** и за сумата 1700 лв. като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №671/10.11.2016 г. по нчхд №218/2016 г. на Районен съд – гр. Разград в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH