Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на тридесети
януари |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар М.Н.,
с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Е.
Стоев въззивно нох дело №410 по
описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано по жалби от подсъдими
против Присъда №37/04.10.2016 г. по нохд
№279/2013 г. РС Кубрат, съответно от адв. Р. В. – защитник на С.З.П. ***, ЕГН **********
(вх. №2185/20.10.2016 г. на РС Кубрат, получена по пощата с клеймо от
18.10.2016 г.) и от адв. Е. Н. –
защитник на В.Н.В. ***, ЕГН ********** (вх. №2141/14.10.2016 г. на РС Кубрат, получена
по пощата с клеймо от 13.10.2016 г. ).
Постъпила е жалба от адв. В. - защитник на подс. С.П.,
в която оплакванията са, че присъдата е неправилна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се твърди, че
от доказателствата по делото се установява, че подсъдимата е имала намерение да
заживее при Т.А. в Израел и да сключи брак с него, но се отказала от
намерението си като разбрала, че има деца от предходни бракове, големи
задължения и че желанието му да сключи брак с нея е продиктувано от
възможността да пътува в страните от ЕС.
Алтернативно, при положение че се приеме, че
извършеното от П. е престъпление по чл. 212 НК,
сочи доводи, че инкриминирания период не съвпада с изпитателния срок от
предходна присъда и няма основание за привеждането й в изпълнение.
Позовава се и на явна несправедливост на наложеното
наказание, тъй като не е съобразено с обществената опасност, тежкото семейно и
материално положение. Намира, че следва да се определи наказанието при
условията на чл. 55 НК и изпълнението му да се отложи на основание чл. 66 НК.
В съдебно
заседание защитникът адв. В. поддържа подадената жалба. Твърди, че не е
извършен анализ на всички доказателства, не са изследвани хронологично
получените суми, игнорирани са обясненията на подсъдимите и показанията на част
от свидетелите, мотивите са формални и по този начин е нарушено правото на
защита на подсъдимата. Намира, че се установява, че подсъдимите били във
влошени отношения, не живеели заедно и това мотивирало П. да потърси контакт с
друг мъж. Намира, че първоначалното намерение на П. да замине за Израел е
променено, тъй като установила, че А. има пет деца от предходни бракове и
огромни задължения. Намира, че паричните суми са постъпили след като е изтекъл
изпитателният срок по предходно осъждане на П.. Моли за оправдателна присъда,
алтернативно да се приложи чл. 55 НК.
Жалбоподателят С.З.П. заявява, че се запознала с
частния обвинител без да знае, че е женен. Твърди, че се представила със своето
име – С.П. и че заявила на пострадалия,
че се събрала с мъжа си. В последната си дума моли да бъде оправдана.
Постъпила е жалба от защитника на подс. В.В. – адв. Е.
Н., според оплакваният в която, присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на процесуални правила. В допълнителни
съображения от 02.11.2016 г. твърди, че изводът на съда че В. е осъществил
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква
се, че В. не е имал сключен брак с П., съответно за нея не е имало пречка да
сключи брак с А.. Освен това В. не е могъл да въведе в заблуждение А., че П. ще
сключи граждански брак с него. Действията на П., относно сключването на брак са
строго лични отношения и не могат да се обвързват с трети лица – В.. В. не може
да има качеството на извършител, не би могъл да знае намеренията на П..
Искането е да бъде отменена присъдата и да бъде оправдан.
В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа
подадената жалба. Счита, че е установено по делото, че св. А. е гражданин на
държавата Израел, има проблеми с правосъдието, с кредитната система, има
забрана за ненапускане, поради дългове и понеже е осъден за множество други
престъпления и неговата цел е да намери начин да заобиколи законите на
държавата Израел. Счита, че А. не е жертва на измама, а претенцията за парите
може да се предяви по граждански ред. Счита, че е въпрос на лични отношения, в
които не следва да има намеса дали подсъдимата ще сключи брак или не със
свидетеля. Намира, че деянието на подс. В. е несъставомерно, тъй като не е
извършил действия с цел заблуда и не може да бъде гарант по сключването на едно
гражданско правоотношение, каквото е брака.
Жалбоподателят В.В. в последната си дума заявява, че
иска да бъде оправдан.
Преписи от жалбите са връчени на прокурора.
В срок не са постъпили възражения против жалбата.
В съдебно заседание прокурорът излага доводи за
неоснователност на жалбата и за това, че присъдата е правилна, обоснована и
законосъобразна. счита, че липсват процесуални нарушения, които
са ограничили правата на двамата жалбоподатели. Прокурорът изразява становище,
че съдът е направил подробен анализ на доказателствата и обосновано достигнал
до извода, че има извършен състав на престъпление. Прокурорът намира, че е
установено, че жалбоподателите са извършили квалифицирана измама, определен е
каузалния принос, ролята на всеки един от тях в представянето на едни погрешни
представи у жертвата, довели до непрекъснато плащане в полза на жалбоподателката.
Предлага на съда да потвърди присъдата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Присъдата е обявена в открито съдебно заседание на 04.10..2016
г.
Въззивните жалби (постъпили по пощата, съответно вх. №2185/20.10.2016
г. с клеймо от 18.10.2016 г. и вх. №2141/14.10.2016 г., с клеймо от 13.10.2016
г.) са подадени
от лица, които имат право на жалба, съгласно чл. 318, ал. 6 във вр. с ал. 3 НПК
против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, с
оглед разпоредбата на чл. 184 НПК.
С обжалваната присъда РС Кубрат е:
1.
Признал
подсъдимата С.З.П. ***, ЕГН ********** за виновна в това, че в периода от месец
октомври 2009 г. до 05.11.2011 г., в гр. Завет, действайки в условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като извършител с В.Н.В. ***, ЕГН **********,
с цел да набави за себе си и за В.Н.В. имотна облага, е възбудила и поддържала
у Т.А. - гражданин на Израел, живущ гр.Тел Авив, заблуждение, че ще заживее при
него в Израел и ще сключи брак с него и с това му е причинила имотна вреда в
големи размери - 9 622, 45 евро и 16 905, 02 щатски долара с левова
равностойност 42 420, 87 лева, с което от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е наложено
наказание една година и три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в условията на
затвор. Приведено е в изпълнение, на основание чл. 68, ал.
1 от НК, наказанието наложено по Споразумение от 21.04.2008 година по НОХД №
14993/2007 год. по описа на РС гр. София – 3 месеца лишаване от свобода, което
подсъдимата да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при
първоначален строг режим в условията на затвор.
2.
Признал подсъдимия
В.Н.В. ***, ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от месец
октомври 2009 г. до 05.11.2011 г., в гр. Завет, действайки в условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като извършител със С.З.П. ***, ЕГН **********,
с цел да набави за себе си и за П. имотна облага е възбудил и поддържал у Т.А. -
гражданин на Израел, живущ гр.Тел Авив, заблуждение, че е брат на С.З.П., която
ще заживее при А. в Израел и ще сключи брак с него и с това му е причинил
имотна вреда в големи размери - 9 622, 45 евро и 16 905, 02 щатски
долара с левова равностойност 42 420, 87 лева, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК и е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66 НК за тригодишен изпитателен срок.
Присъдени са
и разноски. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
След преценка на събраните в хода на
наказателното производство доказателства се установява от фактическа страна
следното:
С.З.П. е с българско гражданство, родена
на *** г., с начално образование, безработна. Не е сключила граждански брак. П.
е осъждана по споразумение от 21.04.2008 г. по нохд №14993/2007 г. на Районен
съд гр. София на три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години (справка за съдимост
л. 111, т. 1).
В.Н.В. е с българско гражданство, роден на *** г., с
основно образование, безработен. В. не е осъждан (справка за съдимост л. 107,
т. 1).
В. и П. съжителствали като семейство и имали две деца.
Свидетелят Т.А. е гражданин на Израел, живущ в гр. Тел
Авив. Работел като автомонтьор. Поради дългове не можел да напуска Израел.
В началото на месец октомври 2009 г. получил покана за
приятелство по интернет-комуникатора „Скайп” от непознато момиче, с което
започнал да си пише на турски език. Поканата била изпратена от подсъдимата П.
от скайп-профила й ,,***” с потребителско име „***”. Подсъдимата се представила
с името Х., на 35 години. Казала на св. А., че не е омъжена, че е девствена, че
никога не е имала деца, както и че търси мъж за когото да се омъжи.
Двамата започнали да комуникират ежедневно, предимно
по „Скайп”, но и по телефон, като подсъдимата посочвала на А. различни номера,
включително и телефон със СИМ карта с №+***. С течение на времето пострадалият А.
повярвал на думите на П. и започнал да изпитва чувства към нея. Подсъдимата писала,
че е сама с брат си, че е в Холандия, че родителите й са починали. Заявявала,
че трябва да се омъжи за някого. Оплаквала се, че няма пари, че е много
студено. Това мотивирало свидетеля да изпрати пари и пакет с дрехи. Писала, че
е гладна, че няма средства. Казвала на св. А., че иска да я вземе в Израел, да
се ожени за него.
Заблуден от нейните думи пострадалият започнал да й
изпраща и пари чрез системата за парични преводи „Уестърн Юниън”, като първият установен
по делото превод в размер на 293, 41 евро е извършен на 11.10.2009 г.
Подсъдимата представила на израелския гражданин А. подс.
В. като свой брат и той също провел разговори със св. А., заблуждавайки го, че
са брат и сестра, че нямат средства, че „сестра” му ще сключи граждански брак с
него и ще заживее в Израел.
След като в разговорите си с А.П. и В. успешно
поддържали заблуждението, по искане на подсъдимата, по различни поводи, А. продължил
да изпраща пари чрез системата за парични преводи „Уестърн Юниън”. По указания
на П. пари изпращал и на подс. В., и на други лица – св. Н., св. Я., св. А.. При
някои от разговорите по Скайп св. А. заснел двамата подсъдими от компютъра си,
като предоставил снимките на разследващите органи и същите са приложени по ДП
(л. 4, т. 2; л. 61-63, т. 3). За да поддържат заблуждението у А., че подсъдимата
ще отиде при него в Израел, П. и В. решили да покажат и билет. Подсъдимата
показала билет (автобусен билет, който е иззет и приложен като веществено
доказателство по делото), за който обяснили, че е самолетен билет с дестинация
от Холандия до Израел. Впоследствие П. започнала да твърди, че на летището не я
пускат, тъй като й трябват пари, при което А. продължавал да изпраща парични
суми. Част от изпратените пари били преведени от негов приятел.
В
периода от 11.10.2009 г. до 05.11.2011 г. св. А. извършил 38 превода на
различни суми в общ размер на 9 622. 45 евро и 16 905. 02 щатски
долара, които били получени от подсъдимите и еднократно от свидетелите св. Н.,
св. Я., св. А. в бюра на „Уестърн Юниън” в градовете Силистра, Русе и Завет.
Един превод е бил направен до Холандия и получен от св. А., която препратила
парите на П.. Общо П. и В. получили от св. А. сумата 42 420, 87 лв.
П.
и В. живеели в България с децата си. П. нямала намерение да заминава за Израел
нито в началото на установената връзка със св. А., нито по-късно, нито когато и
да е през целият период, в който изисквала от него и получава парични средства.
Историите, които разказвала на пострадалия, сама и заедно с живеещия с нея мъж
– подс. В., били единствено с цел да осигурят възможност да получават парични
средства от св. А. използвайки заблудата му, наивността му и очакването, че е
намерил жена, за която да се ожени. набавят за себе си имотна облага по
неправомерен начин. Постепенно св. А. затънал в дългове, не можел да изпраща
повече пари и подс. П. преустановила връзката с него. А. разбрал, че обект на
измама и подал жалба в Интерпол.
На
16.11.2011 г. в ***, в къщата в която живеели П. и В., е извършено претърсване
и изземване и иззети вещи, имащи значение за делото: мобилни телефони,
сим-карти, компютри и др. подробно описани в протоколите за претърсване и
изземване (л. 119 и сл. от т. 1), одобрени от съдия при РС гр. Кубрат (л. 117,
т. 1). Като веществени доказателства по делото са приложени част от иззетите
вещи, послужили да извършване на престъплението: преносим компютър „HP Compaq”
със сериен № CND42901GW; мобилен телефон „Нокия
От
заключението на изготвената техническа експертиза (л. 160, т. 1) е видно, че в
иззетите от дома на подсъдимите мобилни телефони „Нокиа
Установено
е, че телефон +*** е собственост на подс. В. и в периода от 28.01.2011 г. до
19.02.2011 г. е ползван от телефон с IMEI 358229036090960, а впоследствие с
телефон с IMEI 353768045556630/1. Монтираните в двата мобилни апарата СИМ-карти
- b-connect, са собственост на подс. В..
В
иззетия преносим компютър марка „НР” е инсталиран комуникаторът „Скайп”, който
е бил използван от множество потребители, един от които - ,,***”. Голяма част
от чат-разговорите на този потребител са именно с потърпевшия А. - с
потребителско име ,,***" и профилно име ***.
Описаната
фактическа обстановка, сходна с приетата от първоинстанционния съд, се
установява въз основа на всички събрани доказателства – показанията на св. А., писмените
доказателства, заключенията по назначените експертизи. Те очертават приетото от
съда по несъмнен начин.
В
противоречие са с обясненията на подсъдимите и показанията на св. А. и св. Я. –
майка и сестра на подсъдимата.
Преведените
от турски език разговори по Скайп между подсъдимата П. и св. А. (т. 3) са
изцяло в подкрепа на достоверността на показанията на А. и опровергават
обясненията на подсъдимите. Установено е, че подсъдимата е говорила с А. за
брат си, а видно от справката от АИС „Български документи за самоличност“ (л. 84)
подсъдимата няма брат. Заявявала е, че гладува, че й е студено, че няма дрехи,
изисквала е пари и е поддържала заблуждение у А., че изпитва чувства към него,
че желае да замине при него.
В
разговорите категорично се опровергават твърденията на подсъдимите. Защитните
им тези са голословни, без опора в доказателствата и опровергани от
установеното съдържание на водените с А. разговори. Показанията на св. А. са логични и
безпротиворечиви, в съответствие с останалите събрани по делото доказателства:
писмени доказателства – разписки за получени парични преводи чрез системата на
„Уестърн Юнион”, справки от мобилни оператори, експертизите.
Двамата
подсъдими, в съучастие, като съизвършители са въвели в заблуждение А., че
живеят сами, че родителите им са починали, че са бедни, че нямат средства дори
за прехрана, че П. желае да живее в Израел и да сключи брак със свидетеля, че
няма пари за задграничен паспорт, че прави опити да премине границата, че е купила
самолетен билет за Израел. Подс. В. е
участвал и в създаването и в поддържането на заблуждението у А.. И двамата
заявявали, че се нуждаят от парични средства. В., представяйки се за брат й, поддържал
версията, че са в затруднено финансово положение и че „сестра“ му ще се ожени
за него. Именно неверните представи, създадени от подс. П. и подс. В. са
мотивирали А. да изпраща значителни парични суми, считайки че подпомага
бедстващото семейство на бъдещата си съпруга и осигурява възможност да се
събере и заживее с нея.
С действията си подсъдимите П. и В. са осъществили състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец октомври 2009 г. до 05.11.2011 г. в
гр. Завет, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие, с цел да набавят за себе си
имотна облага възбудили и поддържали у А. заблуждение, че П. ще заживее
при него в Израел и ще сключи брак с него, а В. е неин брат, и с това му причинили имотна
вреда в големи размери - 42 420, 87 лв.
Подсъдимите
са действали с общ умисъл. Очевидно престъплението е осъществено след
предварително разпределение на ролите между подсъдимите, несъмнено е налице сговор и координация между
П. и В. и съвместните им действа са спомогнали за поддържане на заблудите у св.
А. и за получаване на имотна облага.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл. П. и В. са съзнавали, че създават неверни
представи у А., които го карат да изпраща парични суми, с които се облагодетелстват.
Съзнавали са общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването на тези
последици.
Наложените
наказания са към минимума, предвиден в закона и няма основание да бъдат
намалявани с оглед продължителността на осъществяване на деянието и
преустановяването му единствено поради изчерпване на възможността на А. да
изпраща пари, престъпното упорство, проявено от двамата подсъдими, значителните
щети, причинени на пострадалия. Основателно съдът е привел в изпълнение по
отношение на подс. П., на основание чл. 68, ал. 1 от НК, отложеното наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода.
По
оплакванията в жалбите.
РС е изложил
ясни мотиви, които съдържат, достатъчно ясен, анализ на доказателствата.
Установено след техническа експертиза на
иззетата комуникационна техника от дома на подсъдимите изцяло опровергава
версията им, че не е поставян в заблуда А., че не са твърдяли че са брат и
сестра и т.н. От комуникацията е ясно, че още от първия момент А. е въведен в
заблуждение и никакво намерение не е имала П. да заминава за Израел. Защитната
теза е категорично опровергана от съдържанието на разговорите с А.. Няма
основание да поставят под съмнение показанията му.
Оплакването,
че съдът е ингорирал показания на разпитани свидетели е неоснователно.
Въззивният съд също счита, че те са недостоверни. Освен това те касаят
незначителни суми. Твърденията им за раздяла на подсъдимите са неконкретизирани
по време, опровергани от достатъчно доказателствени източници, включително от
представените от А. снимки.
П. е осъждана по споразумение от
21.04.2008 г. по нохд №14993/2007 г. на Районен съд гр. София на три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок от три години. Установени са многобройни парични
преводи през 2009 г., и през 2010 г. и през 2011 г. Получени, по начина описан
по-горе, както лично от П. или В., така и чрез други лица. Съставът на ОС
Разград намира за неоснователно оплакването в жалбата, че не са налице
основания за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено по споразумение
на П.. Очевидно престъплението по чл. 210 НК е извършено в изпитателния срок.
В. има пряко
участие в поддържането на заблуда у А., че П. е неомъжена, самотна и желае да
замине за Израел и сключи брак с него. В. е получавал и парични средства. Той е
признат за виновен не за това, че П. не е изпълнила обещание за женитба, а за
това, че съвместно с нея е поддържал в заблуждение св. А. и по този начин го
мотивирал да се разпореди с паричните си средства в тяхна полза.
Няма каквито
и да е смекчаващи обстоятелства – многобройни или изключителни, обуславящи
определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Жалбите са
неоснователни.
Следва да
бъде изменен режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с оглед
настъпилата законодателно промяна в ЗИНЗС. В чл. 57 от ЗИНЗС се предвижда общ
режим на изтърпяване на наказанието.
Извън
посоченото, относно режима на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода на подс. П., с оглед настъпилата промяна в законодателството, съставът
на въззивния съд споделя правните изводи на Кубратски РС и при проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се
установяват нарушения, предполагащи отмяната й.
Поради
това съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
Присъда №37/04.10.2016 г. по нохд №279/2013 г. на Районен съд – гр. Кубрат в
частта относно определянето на типа затворническо заведение и режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс. С.З.П. ***,
ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
общ режим за изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС
в затворническо общежитие от открит тип.
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №37/04.10.2016 г. по нохд №279/2013 г. на Районен съд – гр. Кубрат в
останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.
MH