Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
тридесети януари |
2017 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар М.Н., с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №414 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано, на основание чл.
318 НПК, по протест от Районна прокуратура – гр. Разград (постъпил с вх.
№11667/24.11.2016 г. на РС Разград) против
Присъда №673/10.11.2016 г. по нохд №503/2016 г. на Районен съд – гр. Разград.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована.
Прокурорът заявява, че от събраните доказателства безспорно е установено, че подсъдимият И. е
извършил престъпление по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК.
Искането е да се отмени присъдата и постанови нова, с
която И. бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и съответно да му се
наложи предвиденото в закона наказание.
В допълнителни съображения, представени в срока по чл.
320, ал. 3 НПК, прокурорът доразвива доводите, че районният съд е направил
неправилни и незаконосъобразни изводи, тъй като от доказателствата било
установено, че И. е извършил престъпленията по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Прокурорът твърди, че И., без да е част от
събралата се компания, без да е провокиран започнал да отправя обидни реплики,
ругатни и заплахи към пострадалия и въпреки отправените забележки, упорито и
целенасочено продължил да прави това. Поведението му засегнало не само
пострадалия, а и останалите, тъй като след инцидента клиентите на заведението
го напуснали. Подсъдимият демонстрирал пренебрежението си към местната власт,
тъй като пострадалият заемал длъжността кмет. Прокурорът посочва решение на
ВКС, според което личният мотив не изключва престъплението хулиганство.
В протеста се сочи, че следва да бъдат кредитирани
показанията на пострадалия. Прокурорът счита, независимо от това, че поради
силната музика, единствено пострадалия е възприел заканите „ще те убия”,
съответно е установено въз основа на показанията му, че подсъдимия е осъществил
и състав на престъплението по чл. 144, ла. 3 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста.
Счита, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като са налице противоречия в доказателствения
материал по делото по отношение обстоятелства, които са пряко свързани с
предмета на доказване, а съдът не е посочил в мотивите въз основа на кои
доказателствени материали и правни съображения са взети неговите решения.
Прокурорът излага доводи, че са нарушени процесуалните права на прокуратурата,
защото не могат да разберат каква е действителната воля на съда и да изложат
съображения за необоснованост.
Намира, че фактическите положения, приети от
първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства,
че действията, извършени от подсъдимия - обиди, закани по отношение личността
на пострадалия, който заемал длъжността кмет, следва да бъдат квалифицирани
като хулигански, а не като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимия И. да бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от
свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК и излага
алтернативно искане след отмяна на присъдата делото да бъде върнато делото за
ново разглеждане от друг състав на РРС.
Въззиваемият – частен обвинител и граждански ищец Д.М.Д.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по
протеста и присъдата. С писмена молба вх. №368/27.01.2017 г. иска делото да се
разгледа в негово отсъствие, без да изразява становище по законосъобразността
на акта.
Въззиавемият – подсъдим И.Б.И. се явява лично със
защитник адв. К..
Защитникът адв. К. счита протеста за неоснователен. Счита,
че съдът е извършил разбор на доказателствата и е изложил направените изводи. Намира,
че съдът основателно не е кредитирал показанията на пострадалия, тъй като е
заинтересован и изложил мотиви за това. Защитникът твърди, че ако е имало
обидно за кмета поведение, то са налице други видове наказателни производства.
Счита, че не може всяка пиянска свада да се квалифицира като хулиганство по чл.
325 НК. Освен това по отношение на обвинението по чл. 144 НК намира, че
съгласно съдебната практика, когато по време на скандал се изкажат думи, които
макар формално да покриват признаците на престъплението закана, то това не е
престъпление, защото е израз на емоции, яд или омраза, а не на действително
желание на изреклия заканите да ги изпълнява. Моли съда да потвърди присъдата.
В последната си дума И.Б.И. моли да се потвърди
присъдата на РС Разград.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Присъдата
е постановена на 10.11.2016 г.
Протестът срещу присъдата е подаден от прокурор от РП
Разград и е постъпил с вх. №11667/24.11.2016 г. на РС Разград.
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от процесуално легитимирано лице
по чл. 318, ал. 1 и ал. 2 НПК.
С протестираната присъда РС Разград е:
1. Признал за невиновен подс. И. за това, че на
09.01.2016 г. в с. О., на публично място – сладкарница е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, и изразяващи явно неуважение към
обществото – държал се агресивно към Д.М.Д. ***, отправял обиди, ругатни и
висок тон и закани за саморазправа
спрямо него, като го е залял и с безалкохолна напитка – престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК и е оправдан по това обвинение. Съдът е приел, че е налице
типична проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
2. Признал за невиновен подс. И. за това, че на
09.01.2016 г. в с. О. се е заканил с убийство спрямо Д.М.Д. *** с думите „Ще те убия“, и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК и е оправдан по това обвинение.
Съдът е отхвърлил предявения
граждански иск.
След преценка на събраните в хода на наказателното
производство доказателства се установява от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Б.И. е български гражданин, роден на ***
***, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Св. Д. ***. Бил кмет на селото.
Св. Д. и подс. И. се познавали. Нямали конфликти. По
време на избирателна кампания подс. И. и св. Д. разговаряли, за да окаже И. съдействие
за избирането на св. Д. за кмет, подсъдимия запознал св. Д. с няколко лица.
На 09.01.2016 г. след 17 ч. свидетелите Д., К. Н., Т. Н.,
Н. и Д., след ловен излет през деня, посетили заведение в с. О. – „сладкарницата“,
стопанисвана от св. И. К.. Поръчали кафе и безалкохолно. В заведението било
възможно да се внесе и алкохол от съседен магазин, също стопанисва от св. К.
или домашно произведен. Седнали около маса в заведението, като в същото време
там били и свидетелите И. К. и Й. Н..
По-късно, след 18 ч., в „сладкарницата“ влязъл и подс.
И., от поведението на който личало, че преди това бил употребил алкохол. Седнал
на маса в заведението.
Малко след това подс. И. и св. Д. разговаряли, а след
изместно време, на висок тон, подс. И. се обърнал към св. Д Д. с думите „ ...
Кмете за какво се имаш, какво си се разпасал, аз те направих кмет, аз ще те
сменя...”. Тези думи били чути от св. Д. Д. и св. Т. Д.. Между подс. И. и св.
Д. Д. възникнал спор на висок тон. След известно време подс. И. плиснал върху
св. Д. Д. шише с безалкохолно.
Св. Д. Д. веднага разпоредил на подс. И. да напусне заведението,
на което последният не се подчинил.
Св. Д. Д. силно афектиран се обадил по телефона си
първоначално на местния полицай, но след като той не отговорил на обаждането,
подал сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнали
полицейските служители – свидетелите С. С. и И. И.. Двамата също констатират,
че подс. И. е употребил алкохол. Приели жалба подписана от св. Д. Д. и с
известни трудности успели да снемат обяснения по случая от свидетели очевидци.
Съставили на подс. И. протокол за предупреждение,
който той отказал да подпише, за което свидетелства и подписа на св. Хр. Н..
На следващият ден св. Т. И., след като разбрал за
инцидента, се свързал със св. Д. Д. ***. Св. Т. И. много добре познавал подс. И.
и поискал да разбере от св. Д. Д., какво точно е станало. Св. Д. Д. заявил, че
иска подс. И. да му се извини чрез вестника. Св. Д. споделил за станалото със
секретаря на общината, със св. Д..
По късно св. П. Г. извършил проверка и съставил
Протокол за предупреждение на подс. И..
От заключението на вещото лице по назначената и
извършена в хода на ДП СПЕ по отношение на подс. И., изслушано и прието в
съдебно заседание се установява, че не страда от психично заболяване. Към
момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека
степен, което не е пречка за разбиране и ръководене на действията. При тази
степен на алкохолно опиване няма пречки да възприема и адекватно да отразява
заобикалящата го действителност. Няма психични, психологични и поведенчески
разстройства, които пречат да дава достоверни показания за фактите, имащи
значение за делото.
От заключението на вещите лица по назначената и
извършена СППЕ по отношение на св. Д. Д. в хода на ДП, изслушано и прието в
съдебно заседание се установява, че страда от Биполярно афективно разстройство,
което е в ремисия. Свидетелят е общителен, преживява се като ценен, доказал се
в работата, лесно печелещ симпатиите на околните, с доза „пробивност“ и
възможност да отстоява интересите си, активен и незадълбочен, предимно с
екстровертна насоченост на характера. Обича срещите е хора, комуникациите,
шумните компании. С изразен стремеж към самостоятелност. Понякога е мнителен,
което става предпоставка за конфликти. Трудно отстъпва от позицията си, дори и
да не е прав. Със завишена самооценка. Често става прекалено взискателен към
околните, упорит, горд, много честолюбив. Настроението му често е борбено,
стреми се към първенство и лидерство. С доминантно присъствие във
взаимоотношенията и агресивно отношение към социалното обкръжение. Злопаметен,
проявява нагласа на недоверие към света и околните. Изпитва трудност да
изразява близки чувства, не е склонен към емпатия, цени само информираността.
Свидетелите К. Н., Т. Н., А. Н., Т. Д., И. К. не са
чули подсъдимия да изрича закана с убийство към пострадалия. Част от тях
твърдят, че са чули да заявява, че ще пребие св. Д..
Изложената фактическа обстановка, сходна с приетата от
първоинстанционния съд се установява въз основа на:
-
показанията на свидетелите Д. Д., К. Н., Т. Н.,
А. Н., Т. Д., И. К., Й. Н., Ц. П., Т. И., И. И.,
П. Г., М. М., Ст. С., Д. Д. и Х. Н.;
-
от заключението на вещите лица по назначените
и извършени в хода на досъдебното производство СПЕ и СППЕ;
-
писмените доказателства: докладни записки, жалби,
протоколи за предупреждение, справка за съдимост на подсъдимия и декларация за
семейно и материално положение.
От показанията на свидетелите очевидци и заключението
на вещото лице по СПЕ на подс. И. се установява, че по време на деянието подс. И.
е бил употребил алкохол, спречкването между подсъдимия и пострадалия не е със
значителна продължителност, инцидента се развива на обществено място, и се
изразява в говорене на висок тон и отправяне на думите „ ... Кмете за какво се
имаш, какво си се разпасал, аз те направих кмет, аз ще те сменя...” и заливане
на св. Д. Д. с безалкохолна напитка.
Св. Д. Д. категорично заявява, че подс. И. не го е
псувал и не е отправял ругатни към него. Никой от присъствалите свидетели не е
чул подс. И. да отправя закана за убийство към св. Д. Д.. Не са събрани
достатъчно и категорични или косвени гласни доказателства подс. И. да се е
заканил с престъпление против личността на св. Д. Д. или негов имот. Шумната
среда и установените от вещите лица характерови особености на пострадалия са в
състояние да предизвикат и заблуда у него, относно действително употребените
думи от подсъдимия. Твърденията, че е говорил тихо на ухото му не кореспондират
с показанията на св. А. Н. и Т. Д., които твърдят, че са чували думите на подс.
И..
Описанието на деянието, което се извежда от
показанията на свидетелите е: „говориха нещо с кмета“, „започнаха да говорят на
висок тон“, „И. заля кмета с бутилка от тоник“ и „след което кмета стана, каза
му да напусне сладкарницата, обади са на полицая“ (св. К. Н.); „Влезе И. и нещо
стана между тях с кмета“, „Видях, че И. поля кмета с тоник (св. Т. Н.); „Влезе И.
… нещо подхвърли на кмета, заприказва го.. но след това се скараха“, „И. му се
караше…“, „… се закани на кмета, че щял да го смени“, „И. плисна една чаша в
лицето …“, „Кметът тогава се обади на тел. 112“ (св. А. Н.); „И. влезе във
видимо нетрезво състояние … започна да говори на кмета, че щял да го сменя“,
„Ние не му обръщахме внимание“, Продължи да говори, че щял да го бие, че ще го
сменя …, но кмета не му обърна внимание“, „после И. намокри кмета с едно шише
.. тогава кмета се обади на полицията“ (св. Т. Д.); „Чух говорене на висок
глас“ (св. К.). Св. Д. твърди, че бил между подсъдимия и св. Д., когато станала
„разправията“.
Съдът намира, че не се установява подс. И. да е
осъществил състава на престъплението по чл. 325 НК. В заведение в с. О.,
повлиян от алкохол подс. И. е предизвикал конфликт със св. Д., като говорел на
висок тон, отправил към него реплика „ ... Кмете за какво се имаш, какво си се
разпасал, аз те направих кмет, аз ще те сменя...” и го залял с безалкохолна
напитка. Продължителността и интензивността на действията на подсъдимия не
сочат, че извършените „непристойни действия” са такива, че да се приеме, че от
обективна страна е осъществен състав на хулиганство по чл. 325 НК. За да е
налице престъпление по чл. 325 НК действията, освен, че следва да са неприлични,
безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото съставляват, трябва да представляват и грубо
нарушение на обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред и
нарушава важни обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.
Деянието, извършено от подсъдимия не е със значителна
обществена опасност, съответно следва да се приеме, че представлява непристойна
проява, подлежаща на санкция по УБДХ.
Дребното хулиганство, съгласно УБДХ, е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление.
Предвид мястото и обстоятелствата на извършване на деянието, продължителността
му, последиците му, съставът на ОС Разград споделя извода на първоинстанционния
съд, че е налице проява по УБДХ.
За да се постанови осъдителна присъда за престъпление
по чл. 144 НК освен осъществяване на обективните признаци на състава следва да
е установено, че от субективна страна деецът съзнава съдържанието на заканата и
че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
От събраните доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин, че подс. И. е отправил към св. Д. закана с убийство
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В показанията на част от свидетелите и на частния
обвинител са налице данни, че подсъдимия заявил на св. Д., че ще го пребие.
Няма данни в показанията на свидетелите, че у св. Д. е възникнал страх от
евентуално отправена към него такава заплаха. Няма данни и че който и да се от
свидетелите е възприел, че е възможно подсъдимият да изпълни отправена заплаха.
Няма основания да се приеме, че подобна заплаха е такава, че да доведе до
очакване, че подсъдимият има намерение да я изпълни. Съставът на ОС Разград
приема, че подсъдимият не е отправял закана към св. Д. със съзнанието, че ще бъде възприета от
пострадалия, като отправена с намерение да бъде реализирана, а с оглед
алкохолното повлияване е използвал думите импулсивно, в хода на спречкването
със свидетеля. Посочените действия са резултат на алкохолното опиянение на
свидетеля и емоционално състояние, импулсивно отправени и не целят да възбудят
страх у св. Д., че ще бъде пребит.
Поради това съдът намира, че не е осъществен състав на
престъплението по чл. 144 НК.
Протестът е неоснователен.
Съставът на въззивния съд споделя правните и
фактически изводи на Разградски РС и при
проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й или изменението й.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №673/10.11.2016 г. по нохд
№503/2016 г. на Районен съд – гр. Разград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH