РЕШЕНИЕ № 10

Гр. Разград, 10.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря М.Н. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 2 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

С Присъда № 37/17.11.2016 г., постановена по НОХД № 141/2016 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия Е.Х.Р., ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.09.2015г. в с. Средоселци, обл. Разград, е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. гладкоцевна ловна пушка, калибър 12, марка „ GULSAN“, с фабричен № 1782 и сериен № TS 878, и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 12 бр.ловни патрони 12 х 70, производство на фирма „TRUST“ Испания, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК го е осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години.

Със същата присъда ИРС е постановил на основание чл. 53 ал. 1 б.“а“ НК веществените доказателства по делото - 1 бр. гладкоцевна ловна пушка, калибър 12, марка „ GULSAN“, с фабричен № 1782 и сериен № TS 878 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 12 бр.ловни патрони 12 х 70, производство на фирма „TRUST“ Испания, се отнемат в полза на държавата, а веществените доказателства - 1 бр. зелен на цвят маркуч с обща дължина 0.95м. и диаметър 0.015м.; част от изкъртена мазилка с неправилна форма, наподобяваща „кръг“, с диаметър около 0.12м.; 1 бр.дамска блуза с къс ръкав, вишнева на цвят, изцапана със засъхнала червена течност; 1 бр. дамска кърпа за глава, бяла на цвят, изцапана със засъхнала червена течност; 1 бр. мъжка зелена тениска с къс ръкав следва да бъдат върнати на собствениците им – подс.Е.Р. и С. Р..

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Е.Х.Р. и я обжалва с искане за отмяната й и за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се твърди, че в хода на досъдебното и съдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване на правото му на защита, а именно: Досъдебното производство било наблюдавано от прокурор, чиято съпруга била свидетел по делото. Обвинителният акт бил изготвен от същия прокурор, но след внасянето му в съда този прокурор бил отведен. Не било уважено искането на подсъдимия за отвод на председателя на съдебния състав, който участвал в друго санкционно-наказателнно производство срещу него и му наложил крайно несправедливо наказание, като в резултат на обжалване този съдебен акт бил отменен. Поради отказа на съдията да се отведе от разглеждане на делото съдебното производство се провело и решило от пристрастен и заинтересован съдия. Неговата пристрастност се извеждала и от неоснователно наложената на подсъдимия глоба за неявяване в първото по делото заседание, която глоба била наказание за направените искания за отвод. Вещото лице също не се явило, но на него не била наложена глоба, въпреки че станало причина за отлагане на делото. Съдът не уважил искането за отвод на следващия прокурор Ц., който бил прекратил досъдебното производство срещу бившия кмет на село Делчево, общ. Исперих и постановлението му за прекратяване били отменено от Главна прокуратура в резултат от колективна жалба, подписана и от подсъдимия. В последното заседание по делото били грубо нарушени процесуалните права на подсъдимия и на защитника му, тъй като съдията не му дал възможност да пледира, възпрепятствал го да изложи пледоарията си, прекъснал го, давал му задължителни указания по какъв начин да пледира и накрая го принудил да се откаже от пледоарията си. Съдията направил опит да противопостави подсъдим срещу защитник, като твърдял, че действията на защитника накърнявали правото на защита на подсъдимия, целейки да замени защитника с послушен и изгоден на обвинението и благосклонен към нейното председателстване на съдебния състав по делото служебен защитник. Намерението на защитата било да сключат споразумение за решаване на делото, но при наличието на заинтересован от изхода прокурор и съдия това право им било категорично отнето.

Пред въззивния съд се твърди, че след придобИ.е на оръжието през 2000 г. подс. Р. е уведомил служител на РПУ-Исперих за него и е изпълнил всички получени указания за издаването на надлежно разрешение – снабдил се е със свидетелство за съдимост, с удостоверение за психическа годност за носене на оръжие, ходил е на курсове. В продължение на 15 години не е извършил никакви действия, с които да застраши живота и здравето на хората. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да се възползва подсъдимия от възможността да сключи споразумение. Алтернативно моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като има всички необходими документи, които му дават право да държи оръжието. Третото алтернативно искане е за намаляване размера на наложените наказания. Моли и за отмяна на наложените от първоинстанционния съд глоби.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2015 г. С. М. Р. – бивша съпруга и настояща съжителница на подсъдимия Е.Х.Р. съобщила в РУ”Полиция” – гр. Исперих, че той държи незаконно притежавано огнестрелно оръжие, с което прострелял палеца на лявата й ръка.

Същия ден било извършено претърсване в жилището на подс. Р. ***, в което били открити и иззети ловна пушка марка „ GULSAN“ с № TS 878, 12 бр. патрони с надпис „TRUST CAZA“ и 3 бр. гилзи.

При изземването Р. обяснил, че притежава пушката от 2001 г., закупил я е от Турция и затова не я е регистрирал по надлежния ред, а патроните закупил преди Нова година от различни ловни магазини в България /вж. протокол за претърсване и изземване на л.3–л.6 от ДП/.

Видно от приложената по делото справка рег. № 275р-7320/10.09.2015 г. от РУ „Полиция” – гр. Исперих, към 02.09.2015 г. от РУ-Исперих не е издавано разрешение за придобИ.е, пренасяне, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси на Е.Х.Р., и към същата дата няма данни за регистрирана ловна гладкоцевна пушка „GULSAN“ с № TS 878, калибър 12.

Пред първоинстанционния съд подс. Р. е представил удостоверение № 10/19.01.2000 г., издадено от РДВР – Разград, от което се установява, че е завършил курс за безопасно боравене с пистолет и гладкоцевна пушка. На 21.11.2000 г. от Института по психология към МВР му е било издадено удостоверение за психологическа годност за носене на оръжие при извършване на охранителна дейност и за ловно оръжие. По същото време се е снабдил с медицински бележки от Психиатричното отделение към МБАЛ „Св. И. Рилски”, че не страда от психични заболявания, както и със свидетелство за съдимост.

Назначената по делото съдебно-балистична експертиза е дала заключение, че иззетата пушка представлява огнестрелно оръжие фабрично турско производство на фирма „Gulsan Grup“ – гладкоцевна ловна пушка 12 калибър, изправна е и е годна да произведе изстрел. Ловните патрони, 12 броя, сини на цвят с надпис „TRUST CAZA“, представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие и са годни да произведат изстрел. Празните гилзи с надпис „TRUST CAZA“ са изстреляни от иззетата ловна пушка „GULSAN“.

По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която при преглед на С. Р. е установила, че пострадалата е получила счупване на основната фаланга на палеца и широка отслоена кожна рана на това място с подлежащо размачкване на меките тъкани. Общата конфигурация на травмата сочи действие на голяма кинетична енергия, съсредоточена на това място и може да бъде получена при огнестрелно нараняване. В съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че увреждането е с характерни белези, които сочат на огнестрелно нараняване.

Горните фактически положения се установяват от посочените писмени и веществени доказателства и от заключенията на вещите лица. Доказателственият материал е еднопосочен, безпротиворечив и потвърждава факта, че подс. Р. е упражнявал фактическа власт върху пушка и боеприпаси, за което не е имал разрешение от компетентните органи. Посредством балистичната експертиза е изяснено, че пушката е годно огнестрелно оръжие, а патроните са боеприпасите за нея. Експертните заключения са компетентни, обосновани и се възприемат от съда изцяло.

Подс. Е.Х.Р. е роден на 44 години, с висше образование, разведен е, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия.

Досъдебното производство е било наблюдавано от прокурор П. М. от Районна прокуратура – Исперих и неговата съпруга Р. М. е била свидетел по делото. Първоначалният обвинителен акт срещу подс. Р. за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 129, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК е бил внесен от прокурор М., но той е депозирал самоотвод по делото /л. 37 от НОХД № 18/2016 г. по описа на ИРС/, който е бил счетен за основателен от съдията – докладчик и с разпореждане от 16.02.2016 г. отводът е бил приет, а делото е било върнато на Районна прокуратура–Исперих за извършване на нова преценка по чл. 242 НПК от друг прокурор. Следващият прокурор от РП – Исперих Валентин Ц. с нов обвинителен акт е повдигнал обвинение на подс. Р. само за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и е участвал в разглеждането на НОХД № 141/2016 г. по описа на ИРС. По този начин допуснатото процесуално нарушение е било отстранено. Подсъдимият и неговият защитник не сочат обстоятелства, от които да се заключи, че прокурор Ц. е имал предварителна убеденост за виновността или невинността на подсъдимия, или има личен интерес от осъдителна присъда. Фактът, че прокурор Ц. е прекратявал друго досъдебно производство и постановлението му е било отменено по жалба, подписана и от подс. Р., не обуславя предубеденост или заинтересованост по настоящото дело.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото от незаконен състав, председателстван от съдия Д.К., която по гр.дело № 718/2015 г. по описа на ИРС е постановявала Заповед за незабавна защита по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие срещу Е.Р.. Между настоящото наказателно производство и гражданско дело № 718/2015 г. няма никаква друга връзка, освен тази, че подсъдимият е бил ответник в процеса по ЗЗДН. Предметът на двете дела е различен и фактите, установени по гражданското производство, са неотносими към решаването на въпросите по чл. 301 НПК, релевантни в настоящия процес. Няма забрана за участие на съдия, който е разглеждал друго дело срещу подсъдимия. Основанията за отвод, свързани с произнасяне в други производства, са посочени в чл. 29, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, и в конкретния случай не са налице. Сам по себе си фактът, че съдията е решавал друг вид дело срещу подсъдимия, не е достатъчен да обоснове предубеденост, респективно да е налице основанието по чл. 29, ал. 2 НПК. ВКС многократно е имал повод да отбележи това в Решение № 438 от 16.06.2004 г. по н. д. № 11/2004 г., II н. , Решение № 173 от 2.04.2009 г. по н. д. № 138/2009 г., I н. о., Решение № 24 от 22.01.2010 г. по н. д. № 628/2009 г., I н. о., Решение № 592 от 14.05.2014 г. по н. д. № 2115/2013 г., II н. о., Решение № 169 от 12.05.2014 г. по н. д. № 406/2014 г., II н. о., Решение № 344 от 27.10.2015 г. по н. д. № 822/2015 г., II н. о., Решение № 162 от 19.09.2016 г. по н. д. № 602/2016 г., II н. о.

Правнонеаргументирано е оплакването на подсъдимия, че наложената му глоба е израз на пристрастност и наказание за направените искания за отвод. С разпореждане от 17.05.2016 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане на 21.06.2016 г. Подсъдимият Е.Р. и защитникът му адв. А.М. са били редовно призовани за това съдебно заседание. На двамата са били изпратени призовки, които са били получени лично. Подсъдимият и адв. М. не са се явили в съдебното заседание на 21.06.2016 г. В съответствие с чл. 271, ал. 9 НПК съдът е изслушал прокурора по въпроса следва ли да даде ход на делото и прокурорът е ангажирал становище, че не може да се разгледа делото, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление и съгласно чл. 269, ал. 1 НПК присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. Предложил е подсъдимият и неговият защитник да бъдат глобени, защото стават причина за отлагане на делото. Съдът е констатирал, че подсъдимият и адв. М. не са посочили уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание и са станали причина за отлагане на делото, поради което на основание чл. 271, ал. 11 НПК им е наложил глоби в размер на 100 лв. за всеки един от тях. Вещите лица И. А. и д-р В. са присъствали в съдебното заседание на 21.06.2016 г. Не са се явили в следващото съдебно заседание на 07.09.2016 г., но съдът е дал ход на делото и е развил съответната процесуална дейност. Отложил е съдебното заседание, като е предупредил вещите лица, че при повторно неявяване без уважителни причини, ще бъдат глобени. В следващото съдебно заседание на 20.10.2016 г. се е явило вещото лице И. А., а вещото лице Д.В. е посочила, че е ангажирана по НОХД № 259/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

При горните данни въззивният съд не счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, още по-малко то да се е отразило на правото на защита на подсъдимия.

Налагането на глобите е основателно. Подсъдимият и адв. М. не са посочили извинителни причини за отсъствието си нито преди съдебното заседание, нито след него. Очакванията им, че заседанието ще бъде отложено поради направения отвод на прокурора, не са правно значими факти, които да оправдават неявяването им.

Не са налице твърдяните в жалбата процесуални нарушения на чл. 291, ал. 2 НПК и на чл. 297 НПК. Протоколът от съдебното заседание от 17.11.2016 г. има изискуемото от чл. 129, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 и ал. 2 НПК съдържание, и не е бил допълван или поправян по реда на чл. 312, ал. 1 НПК. Поради това и на основание чл. 131 НПК той е доказателствено средство за извършените процесуални действия. Като такива са протоколирани, както защитна реч на адв. М., така и предоставянето на последна дума на подсъдимия. Получавайки думата, защитникът на подсъдимия е поддържал исканията за отвод на прокурора и на председателя на съдебния състав, като неуважаването им е обявил за нарушение на правото на защита и е счел, че поради това няма какво друго да се каже в процеса. Първоинстанционният съд е разяснил на адв. М., че с това си поведение нарушава правото на защита на подсъдимия, че е длъжен да изложи своята пледоария по отношение на деянието, да обсъди събраните по делото доказателства и да посочи за какъв вид присъда пледира. Указанията на съда са били възприети от защитника като нарушение на правата им с подсъдимия и отново е настоял за отвод на председателя на състава. Въпреки това е направил искане подзащитният му да бъде признат за невинен. Подсъдимият се е изказал последен и е изразил онова, което е пожелал.

Въззивният съд оценява обсъжданите процесуални действия като законосъобразни, а интерпретацията им като опит за противопоставяне на подсъдимия и защитника – за неправилна. Първоинстанционният съд в първото съдебно заседание на 07.09.2016 г. е разяснил правата на страните в наказателното производство и им е дал възможност да ги упражнят. А осъществяването на тези права като обем и съдържание зависи от волята на съответните страни. В случая подсъдимият и неговият защитник са преценили, че защитата е достатъчна и без коментар на елементите от предмета на доказване.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за отнето право да сключи споразумение за решаване на делото предвид наличието на заинтересован от изхода прокурор и съдия. Постигането на споразумение е една процесуална възможност, а не е задължение, за чието спазване да следи съдът. Поначало съдът не е властен да инициира разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и девета НПК. Независимо от това, от приключване на досъдебното производство до завършване на съдебното следствие подсъдимият не е изразявал воля за сключване на споразумение, за да се изследва дали е била допусната някаква порочна процесуална дейност от прокурора или от съда.

По същество първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Несъмнен и верен е изводът, че подс. Р. е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Доказано е, че на 02.09.2015 г. подсъдимият е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без да има надлежно разрешение за това. Безспорно е, че преди повече от 15 години е закупил иззетата от него ловна пушка и се е снабдил с патрони за нея, като до 02.09.2015 г. не му е било издавано разрешение по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или по отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Самото придобИ.е на пушката и боеприпасите е станало в нарушение на закона, който предвижда първо издаване на разрешение за придобИ.е и след това – закупуване на съответното огнестрелно оръжие. Налице е пряк умисъл, тъй като подс. Р. е съзнавал, че държи огнестрелно оръжие и няма надлежното разрешение за това. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от престъпния състав по чл. 339, ал. 1 НК.

Въззивният съд счита за неоснователен довода за субективна несъставомерност поради това, че подсъдимият бил уведомил служител на МВР за придобИ.ето на пушката и е изпълнил неговите указания за снабдяване с документите, необходими за издаването на разрешение. Забраната за притежаване на огнестрелно оръжие без съответното разрешение е абсолютна. Подсъдимият не е имал такова разрешение, а и не би могъл да го получи с оглед начина на придобИ.е на пушката. При това неформалните контакти със служител на МВР не могат да изключат знанието му за горните факти като елементи от състава на престъплението, респективно престъпния умисъл.

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. При определяне на размера първоинстанционният съд е съобразил изискванията по чл. 54 НК и е отчел всички релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства: отегчаващи - продължителния период на държане, употребата на оръжието и причиняване на травматично увреждане с него, и смекчаващи - чистото съдебно минало, добри характеристични данни с оглед придобитото висше образование, полагания общественополезен труд и семейната му ангажираност с три малолетни деца и новородено бебе, за които полага грижи. С оглед на тях отмереното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е съответно на извършеното престъпление и достатъчно снизходително. То е определено към минималния предвиден предел и няма основания за намаляването му. Твърдението, че в продължение на 15 години подсъдимият не е извършил никакви действия, с които да застраши живота и здравето на хората, е невярно и не може обоснове смекчаване на отговорността му. Подс. Р. признава, че многократно е използвал пушката, а всеки акт е бил животозастрашаващ.

Законосъобразно ИРС е преценил и формалните изисквания по чл. 66, ал. 1 НК. Наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан и за реализиране целите по чл. 36 НК и особено за поправянето му не е необходимо изолирането му от обществото. Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено, като определеният от ИРС изпитателен срок от 4 години е подходящ за постигане на целения предупредително-възпиращ и поправително-възпитателен ефект.

Като вещи, чието притежаване е забранено, пушката и боеприпасите се отнемат в полза на държавата, както правилно и в съответствие с чл. 53, ал. 2, б.“а“ НК е постановил ИРС. Останалите веществени доказателства са вещи на подсъдимия и С. Р., и следва да им бъдат върнати.

Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/17.11.2016 г., постановена по НОХД № 141/2016 г. по описа на Исперихския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.06.2016 г., с което на основание чл. 271, ал. 11 НПК на подсъдимия Е.Х.Р. и на адв. А.М. са наложени глоби в размер на 100 лв. за всеки от тях.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH