Р
Е Ш Е Н И Е № 12
Гр.Разград, 28.02.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
с участието на секретаря М.Н. и
прокурора Тихомир Тодоров като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 5
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и
сл.НПК.
С Присъда № 732 от 08.12.2016г.
по НОХД № 974/2016г., по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимите Е.
Х.С. и А.Б.Я. са признати за виновни, както следва:
Подсъдимият Е. Х.С. е признат за виновен в това, че на 04.07.2016
г. в землището на гр. Разград в близост до басейн “Път консулт” в съучастие
като съизвършител с А.Б.Я. *** и две неустановени в хода на разследването лица
е причинил лека телесна повреда на А. С. Б. от гр. Разград, изразяваща се в
болка, оток и кръвонасядане в теменно – тилна област на главата; характерни
охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре/надолу и
общо направление в гръдно-мишничната област от дясната страна, както и такова
охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в размер на 2 985
лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и пет лева/.
Подсъдимата А.Б.Я. е призната
за виновна в това, че на 04.07.2016 г. в землището на гр. Разград в близост до
басейн “Път консулт” в съучастие като съизвършител с Е.Х.С. *** и две
неустановени в хода на разследването лица е причинила лека телесна повреда на А.
С. Б. от гр. Разград, изразяваща се в болка, оток и кръвонасядане в теменно –
тилна област на главата; характерни охлузвания със забелване на повърхностния
кожен слой в посока отгоре/надолу и общо направление в гръдно-мишничната област
от дясната страна, както и такова охлузване в долната трета на гръдната кост,
довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК й е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от шест месеца.
Освен това, подсъдимата А.Б.Я. е
призната за виновна в това, че на 04.07.2016 г. в землището на гр. Разград в
близост до басейн “Път консулт” противозаконна е повредила чужда движима вещ –
мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Гранд Нео“, собственост на А. С. Б. от
гр. Разград, като е счупила дисплея и тъч скрийн на мобилния телефон на
стойност 100.00 – престъпление по чл. 216, ал.1 НК, поради което и на основание
чл. 54 НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ.
С присъдата, на основание чл. 23, ал.1 НК е наложено на
подсъдимата А.Б.Я., НАЙ-ТЕЖКОТО от горепосочените две наказания, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение, на основание чл.
66 НК е отложено за изпитателен срок от 5 години, като на основание чл. 67,
ал.3 НК е постановена пробационна мярка
по чл. 42а, ал.1, т.1 НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО през целия
изпитателен срок.
С присъдата, на основание чл. 24 НК е увеличено с ШЕСТ
месеца така определеното общо наказание на подсъдимата А.Б.Я., като така
увеличеното наказание се явява ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок
от 5 години, като на основание чл. 67, ал.3 НК е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал.1, т.1
НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по НАСТОЯЩ
АДРЕС с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО през целия изпитателен срок.
С присъдата подсъдимите Е. Х.С. и А.Б.Я. са осъдени да заплатят
солидарно по сметка на ОД на МВР Разград,
сумата 96.60лева за разноски в досъдебното производство, както и да
заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Разград, сумата от 100.00лева, за разноски в съдебната фаза на процеса.
Против посочената присъда
на Районен съд – Разград е
постъпила въззивна жалба, подадена от
адвокат М.П. ***, защитник на двамата подсъдими. В същата по отношение на
подсъдимите се сочат доводи, че
обжалваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи. Излагат се
и твърдения, че е явно несправедливо и
извършеното групиране на наказанията на подсъдимата А.Я.. В тази
връзка се прави искане да бъде извършена цялостна проверка на обжалвания акт и
въззивна инстанция да упражни правомощията си
в зависимост от констатираните пороци. Подробни доводи и
съображения не са изложени в жалбата
В
съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимите се явяват лично и
заедно със защитника си, адвокат Р.
К. от АК-Разград. Заявяват, че поддържат изцяло подадената въззивна жалба, както
и доводите в същата. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда
и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимите в извършване на процесните
престъпления за които са обвинени, или
след като бъде приложен чл.9, ал.2
НК по отношение на деянието по чл.216, ал.1 НК, за което е осъдена подсъдимата
А.Я., същата да
бъде оправдана. Алтернативно да бъдат намалени наложените на подсъдимите
наказания и да бъде отменена присъдата в частта относно приложението на чл.24
НК и чл.67, ал.3 НК, и да бъда намален
изпитателния срок на отложеното общо наказание, по отношение на подсъдимата Я.,
като в тази насока защитата излага съответните доводи.
В
съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор
от ОП – Разград заявява, че подадената жалба е частично основателна, по
отношение на размера на наложените на подсъдимите наказания. Предлага на съда
да намали така наложените от РРС на подсъдимите наказания, включително и
досежно изпитателния срок по чл.66, ал.1
НК, по отношение на подсъдимата
Я., респективно на наложеното й
на основание чл.23 НК общо наказание лишаване от свобода, както и да се отмени
приложението на чл.24
НК и чл.67, ал.3 НК , по отношение на подсъдимата Я..
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Установено е, че на 04.07.2016 г. в късният следобед, св. А. С. Б.
и св. И. М. Д. са отишли в заведението с басейн „Път консулт“, находящо се в
землището на гр. Разград до главен път „гр. Разград – гр. Попово“. Там те са отишли
с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, който е бил управляван от А. Б..
Тъй като в момента в заведението е имало
сватба и всички места на паркинга са били заети, св. Б. е паркирал извън заведението, до дясната пътна лента на главния път. Установено
е също, че към 18,30 – 19,00 часа, по-голямата част от гостите на сватбата си били тръгнали. Установено е също, че по
това време, св. Б. е решил да премести автомобила си, като го
паркира на паркинга на заведението. Той е тръгнал заедно с приятеля си св. Д., като
първоначално се е движел по главния път
в посока към гр. Попово. Малко преди отбивката за местността „Пчелина“, на
около 500 метра след заведението „Път Консулт“, той е направил обратен завой, за да се върне. След
като е стигнал до заведението, той е трябвало да завие наляво спрямо посоката на
неговото движение, за да влезе към паркинга. Същевременно, свидетелят Б. без да подаде ляв мигач, е предприел завиване на ляво. Точно тогава се е блъснал с движещият се зад него джип „БМВ Х
5“ с рег. № ***, управляван от подс. Е.Х.С., който е предприел маневра изпреварване, въпреки, че
в тази част на платното за движение това е било забранено.
По делото е установено също, че двата
автомобила са преустановили движението си, като лекият автомобил „Опел Зафира“ е спрял в дясното пътно платно, спрямо
посоката гр. Разград към местността „Пчелина“, а джипът „БМВ Х 5“ е спрял непосредствено до оградата на паркинга
на развлекателния комплекс. Св. Б. веднага е излязъл от автомобила и се е отправил към джипа, за да се извини за
възникналият инцидент и да изяви готовност за уреждане на евентуалните
последици от така настъпилото ПТП, като с него е слязъл и св. Д.. Едновременно с тях от джипа
са излезли водача – подс. С. и спътницата му – подс. А.Б.Я.. Св. Б. се е обърнал към двамата с думите „Извинявам се,
аз съм виновен, да извикаме полиция“. Подсъдимите обаче са започнали да крещят
срещу него и да го обиждат, като са му казали „Глупак, простак, какво правиш,
ще ни убиеш“. Подсъдимият Я. се е приближила
до св. Б. и е посегнала да го удари с
шамар по лицето, но той е хванал ръката ѝ, за да предотврати удара. В
същия момент подс. С. го е ударил с юмрук в лицето, започнал е да го блъска и удря, разкъсал е тениската му. Подсъдимата Я. е продължавала
да му крещи и да го обижда, да го дере с нокти и удря в областта на гърдите.
Установено е също, че по това време от заведението „Път Консулт“ са пристигнали
още няколко мъже, поведението на които се сторило агресивно на св. Б. и св. Д.
и те силно уплашени са побягнали в посока към велоалеята, за да избегнат
физическото нападение. Установено е също, че малко след това св. Д. е усетил, че е останал сам и се е обърнал, за да види какво става. Тогава е видял, че подс. С. и двамата непознати за
него мъже /неустановени и в хода на разследването/ са повалили на земята св. Б.
и са му нанасяли удари с ръце и крака по цялото тяло. Освен това, св. Д. е видял, че от заведението идват двама техни
приятели – св. Н. П. и св. А. С., за да им помогнат и решил да се върне. В този
момент подсъдимата Я. се е навела, взела
един камък и го е хвърлила по него като
го уцелила в областта на бъбреците. Св. П. и св. С. са успели да преустановят
нанасянето на побоя спрямо приятеля им. Подсъдимата Я. обаче е продължавала да крещи, взела е от автомобила на св. Б. документите за
същия. След това подс.Я. е взела
мобилният телефон на св. Б., марка „Самсунг“, модел „Гранд Нео“ и със сила го е ударила в земята като дисплея и тъч скрийна
му са се счупили.
По делото е установено също, че малко
по-късно, на мястото на процесния инцидент е пристигнал дежурният автопатрул - полицейските служители – св. Р. Е. и св. К. К.,
които са съставили на двамата водачи АУАН, за извършените от всеки един от тях
нарушения по ЗДвП.
Видно от заключението на
съдебно-икономическа експертиза /л.74-75 ДП/, се установява, че пазарната цена
към 04.07.2016 г. на: дисплей и тъч скрийн за мобилен телефон, марка „Самсунг“,
модел „Гранд Нео“ е в размер на 100,00 лева. Заключението е възприето от РРС за
пълно, обективно и компетентно, което се споделя напълно и от настоящия
въззивен съдебен състав.
Видно от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза, се установява, че от данните по досъдебното
производство и приложената медицинска документация, вещото лице е установило, че в резултат на инцидента от
04.07.2016 г. на А. Б. са причинени: кръвонасядане
в теменно-тилната област на главата и охлузвания
със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре /надолу и общо
направление в гръдно-мишничната област от дясната страна и в долната трета на
гръдната кост.
Според вещото лице, по своята
медико-биологична характеристика описаните в медицинската документация увреждания
получени от св. Б. са обусловили болка и страдание. Пак според вещото лице,
травмите са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърд/и тъпи и
тъпоръбести/и предмет/и. Кръвонасядането отговаря да е получено от удар с юмрук
или ритник, а характерните охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой
по гръдната стена – от одраскване с нокти. Установените увреждания търпят пълно
обратно развитие за срок 7 – 10 дни, без последици за физическото здраве на
пострадалия.
В хода на въззивното производство са приети като доказателства –
извънсъдебно споразумение между подсъдимите и пострадалия, с което същите
уреждат взаимоотношенията помежду си относно причинени с престъплението по
чл.216, ал.1 НК от подсъдимата А.Я. имуществени вреди в размер на 100лева и
причинените с престъпленията от двамата подсъдими неимуществени вреди, както и
характеристики на двамата подсъдими, издадени от кмета на село Острово, област
Разград. От характеристиките се установява, че подсъдимите са отзивчиви, нямат
конфликти с околните и прояви на агресия, общителни и отзивчиви. Тези
доказателства не внасят съществена промяна в установената, описана по – горе
фактическа обстановка.
Подсъдимият Е.Х.С.
е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, месторабота Управител на „***“ЕООД-с.Острово,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата А.Б.Я. е родена на *** г. в
гр.Кубрат, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с начално образование, неомъжена, месторабота
продавач в магазин в с.Острово, осъждана, с ЕГН **********.
Такава фактическа обстановка е
приел и Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които
да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните по делото доказателства - показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А. Б., Иван Д., Н. П., А.
С., Р. Е. и К. К., както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с
ал.1 т.1 и т. 2 НПК показания дадени пред орган на ДП; заключението по съдебно-медицинската
експертиза; заключенията по съдебно-
икономическата експертиза; справките за
съдимост на подсъдимите и от приетите в хода на
въззивното производство доказателства -
извънсъдебно споразумение между подсъдимите и пострадалия, с което
същите уреждат взаимоотношенията помежду си относно причинени с престъплението
по чл.216, ал.1 НК от подсъдимата А.Я. имуществени вреди в размер на 100лева и
причинените с престъпленията от двамата подсъдими неимуществени вреди, както и
характеристики на двамата подсъдими, издадени от кмета на село Острово, област
Разград. От характеристиките се установява, че подсъдимите са отзивчиви, нямат
конфликти с околните и прояви на агресия, общителни и отзивчиви. Тези доказателства
не внасят промяна в установената, описана по – горе фактическа обстановка,
както бе посочено по-горе.
В контекста на изложението, РРС е
направил обстоен анализ на доказателствения материал по делото. В този аспект е
посочил, че показанията на свидетелите А. Б., Иван Д., Н.
П., А. С., съвпадат в значителна степен без да са налице обективни противоречия
относно фактите, които имат значение за елементите на деянието. От тези
показания се установяват обстоятелствата, при които е причинено увреждането на
пострадалия, както и начина и механизма. Тези изводи на РРС се споделят напълно
и от настоящия въззивен съдебен състав. В този аспект, въззивният съд намира,
че субективното отражение върху
интерпретацията на фактите се дължи на стресовата ситуация – нападение от
множество хора, както правилно е прието и от РРС. Този субективен елемент не
повлиява като цяло върху обективността на информацията, която се съдържа в тези
показания и липсва основание за пълна или частична дискредитация, който извод
на РРС се възприема изцяло от настоящия въззивен съдебен състав. Показанията на свидетелите К. и Е. които не
са очевидци на побоя, съвпадат в относно фактите, които те са възприели лично.
Чрез тях се установяват обстоятелствата, настъпили непосредствено след като е
причинено увреждането на пострадалия, както обстановката, при която е бил
заварен. Тези показания се явяват косвено потвърждение на фактите, свързани с
причинената телесна повреда. Така свидетеля К., сочи че документите на пострадалия им били
предоставени от подсъдимите – обстоятелство което съвпада с показанията на
пострадалия в които сочи, че при конфликта документите му са били отнети от
подсъдимата. В показанията си сочат, че пред тях пострадалия се оплакал за
нанесения му побой от подсъдимите, и счупен мобилен телефон от страна на
подсъдимата. Същите сочат, че не е имало спор за механизма на ПТП-то –л.а. Опел
Зафира предприел завиване на ляво без
включен ляв мигач, а в този момент е бил изпреварван от БМВ Х 5“, въпреки че
изпреварването в този участък е забранено, като за тези нарушения са съставили
съответните АУАН. РРС е приел, че няма
основания да се съмнява в достоверността показанията на който и да било от
посочени по-горе свидетели, доколкото показанията им са логични и
последователни и не на последно място в унисон с приложения по делото писмен доказателствен
материал /съдебно-медицинско удостоверение/ и изготвена съдебно-медицинска
експертиза. Показанията на упоменатите свидетели посочват в нужната логична
последователност хода на стеклите се събития на инкриминираната от обвинението
дата. В този смисъл, изложената по-горе фактическа обстановка е изградена
именно на базата на заявеното от тези свидетели, в това число пострадалият. Тези
изводи относно направения от РРС анализ на доказателствата се възприемат
напълно и от настоящия съдебен състав. Както бе посочено по-горе, приетите в
хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства - извънсъдебно споразумение между подсъдимите и
пострадалия, с което същите уреждат взаимоотношенията помежду си относно
причинени с престъплението по чл.216, ал.1 НК от подсъдимата А.Я. имуществени
вреди в размер на 100лева и причинените с престъпленията от двамата подсъдими
неимуществени вреди, както и характеристики на двамата подсъдими, издадени от
кмета на село Острово, област Разград, не внасят съществена промяна в
установената по делото фактическа обстановка.
Като взе предвид изложените
съображения, настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и
районния съд/намира, че е налице категоричен извод, че липсват съществени
противоречия, които обективно да водят до разколебаване на обвинението относно
авторството на деянието или настъпилия престъпен резултат.
От правна страна, РРС е приел следните
правни изводи: Досежно обвинението по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
районният съд е приел, че подсъдимите са извършили от обективна страна състава
на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2,
вр. чл. 20, ал.2
НК, тъй като на 04.07.2016 г. в землището на гр. Разград в близост до басейн
“Път консулт” в съучастие като съизвършители по между си и с две неустановени в
хода на разследването лица са причинили лека телесна повреда на А. С. Б. от гр.
Разград, изразяваща се в болка, оток и кръвонасядане в теменно – тилна област
на главата; характерни охлузвания със забелване на повърхностния кожен слой в
посока отгоре/надолу и общо направление в гръдно-мишничната област от дясната
страна, както и такова охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до
болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, като леката телесна повреда е причинена по хулигански
подбуди - деянието е извършено на публично място, при липса на личен мотив, с
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, с пренебрежение към телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на пострадалия. Тези изводи се
споделят напълно и от въззивния съд. Телесната
повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в "противоправно и виновно увреждане на здравето на друг
човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
и страдание", както правилно е приел и РРС. Като е взел предвид
причинените на пострадалия телесни увреждания, правилно РРС е приел, че на
пострадалия Е.С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК. Процесната телесна повреда се изразява в болка,
оток и кръвонасядане в теменно – тилна област на главата; характерни охлузвания
със забелване на повърхностния кожен слой в посока отгоре/надолу и общо
направление в гръдно-мишничната област от дясната страна, както и такова
охлузване в долната трета на гръдната кост, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Съдържанието на заключението на съдебно-медицинската
експертиза за причинените на пострадалия травматични увреждания съответства по
медико-биологичния си и правен характер на изложеното и в ППл на ВС № 3 от
27.09.1979 г. по н.д.№ 6/1979 г. относно леката телесна повреда. В случая е
налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите -
нанесени удари и дране и полученото увреждане, както правилно е приел и РРС.
Досежно степента
на участието на двете неустановени лица в извършване на посоченото
престъпление, в каквато насока са изложени от защитата доводи, РРС, а и настоящият
въззивен състав, намира това обстоятелство да е неотносимо към настоящото
производство. В тази връзка, по делото е категорично установено, че резултатът
/телесна повреда/ е последица от противоправните действия, както на
подсъдимите, така и на другите две лица. Ирелевантно в случая е установяване
конкретното лично участие на всяко едно от лицата, доколкото поведението им
стои в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. В контекста на
изложението, като правилна следва да се определи като правна квалификация на деянието тази по чл. 20, ал.2 от НК. Изпълнението на действията по нанасянето на
телесната повреда е реализирано със задружните усилия на няколко лица – двамата
подсъдими и неустановените по делото две лица, които пряко са участвали в
изпълнителното деяние на престъплението. Ето защо, съдът счита, че неустановяването
на съучастниците на подсъдимите не заличава собственото им противоправно
поведение. В този смисъл ноторно е правилото, че всяко лице отговаря за
собственото си поведение, с което е допринесло за настъпване на престъпния в
случая резултат.
Освен това, настоящият въззивен
съдебен състав/както правилно е приел и районния съд/счита, че деянието на
подсъдимите е извършено по хулигански подбуди. В този аспект следва да бъде
посочено, че разправата, която
подсъдимите осъществили с пострадалия, показва, че умисълът на подсъдимите
значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за
демонстрация на явно неуважение към обществото. Начинът на извършване на побоя,
при който били притеснени останалите свидетели, крясъците, обидите и заплахите,
следва да се определят като грубо нарушение на обществения ред, обхванато от
съзнателните представи на подсъдимите. В този аспект, категорично от
материалите по делото е установено и, че свидетелите са се възмутили и са се уплашили
от стореното от подсъдимите /свидетеля Д. - „ние се уплашихме и тръгнахме да
бягаме…….бях в шок“, свидетеля П. – „случи се някаква паника…….момичетата
почнаха да викат и да излизат хора навънка“, свидетеля Е. и К. прочетени
показание по чл. 281, ал.4 НПК относно пострадалия сочат че е бил много стресиран, уплашен и възмутен/, което
също характеризира извършеното от него като хулиганска проява. Ето защо и във връзка
с предходното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата,
че телесната повреда не е нанесена по хулигански подбуди, а поради лични
мотиви. Съчетаването на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но
е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен,
вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 /в този смисъл вж.
и ППВС № 2/1957 година, т. 19, Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. №
2428/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК, Решение № 426 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 1526/2012 г., II н. о., НК/. Именно, съгласно разпоредбата на т. 3 на ППВС №
2 от 1974 г., „при нанасяне на обида,
причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по
чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на
неговия умисъл.”
Досежно направеното от защитата
пред РРС възражение,
за наличие на "афект" у подсъдимите при нанасянето на телесната
повреда, поради което същата е следвало да се квалифицира по чл. 132, ал.1, т.4
НК, настоящият съдебен състав/както правилно е приел РРС/ ги намира за
неоснователни и в тази насока споделя всички изложени от районния съд
съображения. В този аспект, за съставомерността на престъплението по чл. 132, ал. 1 от НК е необходимо да бъде
установено, че телесната повреда е извършена в състояние на силно раздразнение,
което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или
друго противозаконно действие против виновния или негови близки. Под силно
раздразнение следва да се разбира такова състояние, при което съзнанието на
дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя
предимно от тях /Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС/. Така и Решение № 394
от 9.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1349/2015 г., III н. о., НК, Решение № 122 от
17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК. Във връзка с
предходното и с оглед установените по делото факти и обстоятелства, релевантни
за предмета на доказване, правилен се явява изводът на РРС, че няма основание
да се приеме наличието на "афект" у подсъдимите при извършването на
деянието. Не са установени данни за такова поведение на пострадалия, с което
законът свързва приложението на привилегирования състав по чл. 132 от НК. с
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния. Вярно е, че пострадалият е предприел
маневра за завиване на ляво без подаване на светлинен сигнал, но следва да се
посочи, че в момента на сблъсъка управляваният от подсъдимия С. автомобил е
изпреварвал автомобила на пострадалия, в участък от пътя където е забранено
изпреварването, за което свидетелстват незаинтересованите от изхода на делото
свидетели – служители на КАТ, които съставили за това нарушение и АУАН. Ако
подсъдимият не е предприел това забранено от закона действие, то независимо от
завиването без светлинен сигнал от страна на пострадалия, ПТП – то не би се
осъществило. Този извод се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Ето
защо и с оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав/както
правилно е приел и РРС/ приема, че в настоящия случай не се установява
пострадалият да е осъществил някое от действията, изчерпателно изброени в
закона, чрез които поначало би могло да се предизвика състояние на силно
раздразнение у подсъдимите. Напротив, поведението на пострадалия правилно е
ценено от РРС като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието на
подсъдимите, но не може да доведе до преквалифициране не телесната повреда по
чл. 132, ал.1, т.4 НК.
С
оглед изложеното, РРС е направил следните правни изводи: От субективна страна
подсъдимите са действали при форма на вината умисъл и с хулигански мотив,
демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото. Те са съзнавали общественоопасния
характер на действията си и са предвиждали общественоопасните последици от
своето поведение, като са целели настъпването на тези последици. Предприемайки
инкриминираните деяния, те са съзнавали, че последиците от тях представляват
грубо нарушение на обществения ред и целейки да изразят явно неуважение към
обществения ред, са ги извършили. Тези изводи изцяло се споделят и от настоящия
съдебен състав. Ето защо, с оглед така направените от РРС фактически и правни
изводи, възприети напълно от настоящия въззивен съдебен състав, съдът приема, че извършеното от подсъдимите деяние е
съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2
вр. с чл. 20, ал.2
НК. Ето защо и в контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав
намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимите за несъставомерност на деянието по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2
вр. с чл. 20, ал.2
НК, извършено от двамата подсъдими, и поради което следвало същите да бъдат
оправдани по възведеното им по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2
вр. с чл. 20, ал.2
НК, обвинение.
Досежно обвинението по чл. 216,
ал.1 НК относно подсъдимата А.Я.. При така установеното от фактическа страна, правилно
РРС е приел, че подсъдимата А.Я., с
действията си е осъществила състава на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което правилно я е признал за виновна. В този
аспект, от обективна страна, подсъдимата Я., на 04.07.2016 г. в землището на
гр. Разград в близост до басейн “Път консулт” противозаконна е повредила чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Гранд Нео“, собственост на
А. С. Б. от гр. Разград, като е счупила дисплея и тъч скрийн на мобилния
телефон на стойност 100 лева. Всички съставомерни елементи на изпълнителното
деяние и участието на подсъдимата в неговото извършване като едноличен извършител,
се доказват по един безспорен и убедителен начин от горепосочените кредитирани
и кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства. Всички кредитирани
гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че причинените
имуществени вреди по инкриминирания телефон, са довели до неговото повреждане,
предвид счупването на дисплея и тъч скрийна. Така направените от РРС изводи се
споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.За правилни и напълно
споделени, въззивният съд намира и възприетите от РРС изводи досежно
субективната страна на деянието. В този аспект, от субективна страна,
престъплението е извършено при пряк умисъл -подсъдимата е съзнавала обективните
елементи от състава на престъплението, както е съзнавала и обществено-опасния
характер на деянието, като е предвиждала и пряко е целяла настъпването на
общественоопасните последици. Същата не е имал никаква смислена причина, за да
вземе телефона на пострадалия и да го хвърли на земята и то с такава сила, че
този удар да доведе до неговото повреждане.
За неоснователни, въззивният
съд намира и възраженията на защитата за малозначителност на деянието по
чл.216, ал.1 НК, за което е възведено на подсъдимата А.Я. процесното обвинение.
Видно от представеното пред въззивния съд писмено доказателство – извънсъдебно
споразумение, се установява, че подс. Я.
е възстановила на пострадалия Б. стойността на повредената движима вещ мобилен
телефон марка „Самсунг“ модел „Гранд Нео“, негова собственост. Вярно е, че подс.
Я. е възстановила на пострадалия причинената му щета от 100лева, представляваща
стойността на повредената движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг“ модел
„Гранд Нео“, собственост на пострадалия Б. от гр. Разград, като е счупила
дисплея и тъч скрийн на мобилния телефон, но за да се прецени дали е налице
малозначителност по смисъла на чл.216, ал.4 НК и чл.9, ал.2 НК в процесния
случай, следва да се вземат предвид не само стойността/която не е толкова
висока, безспорно/на повредения мобилен телефон, обстоятелството, че е
възстановена на пострадалия Б. от подс.Я. тази стойност, но и цялостното
поведение на подс. Я. в процесния случай, досежно това деяние. Същата не е имала
никаква смислена причина, за да вземе телефона на пострадалия и да го хвърли на
земята и то с такава сила, че този удар да доведе до неговото повреждане. Тези
й действия характеризират поведението й в случая като проява на неоправдана
агресия спрямо пострадалия. Освен това, процесното деяние е извършено от
подсъдимата през деня и то след отнемането на вещта от пострадалия, независимо
от това, че по това време на мястото на процесния инцидент е имало и други
хора, като пострадалият, чрез причинената от подсъдимата повреда на телефона му,
е бил лишен от възможността да се свърже с органите на реда и да съобщи за
нанесения му от подсъдимите побой, които обстоятелства потвърждават проявената
неоправдана агресия на подсъдимата и желанието й за саморазправа с пострадалия.
В подкрепа на предходното се явява и съдебната практика. В този аспект,
правилно е посочено от РРС, Решение № 37 от 21.1.1974 г. по н. д. № 860/73 г.,
I н. о., Съдебна практика на ВС - наказателна колегия,
По размера и вида на наложеното
наказание по отношение на подсъдимите.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2,
вр. с чл.20, ал.2 НК, предвиденото наказание за посоченото деяние, извършено от
подсъдимите, е "Лишаване от свобода" за срок до една година или пробация.
По
отношение на подсъдимия Е.С..
Упоменатият е пълнолетно лице, неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК, а от престъплението не са
причинени имуществени вреди. Ето защо, въззивният съд намира за правилен извода
на РРС, че са налице предпоставките за приложение на императивната разпоредбата
на чл. 78а от НК, а именно освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализация размера на административното
наказание, РРС е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства: причинената
лека телесна повреда в присъствието на множество други лица и то в светлата
част на денонощието на обществено место, на което се събират множество хора,
словесна агресия и липсата на критичност към извършеното Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, от РРС са отчетени - поведението на пострадалия, липсата на други
противообществени прояви, добрите характеристични данни, както и, че същият не
е осъждан за престъпление не само от общ характер, но и от частен характер. При
съобразяване с така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, РРС е определил на подсъдимия Е.С., административно наказание
при лек превес на смекчаващите обстоятелства - "Глоба" в размер на
2 985 лв. Във връзка с предходното, настоящият въззивен съдебен състав
намира така определения размер от 2 985 лева на наложеното на подсъдимия Е.С.,
административно наказание глоба, за явно несправедлив като неотговарящ в
достатъчна степен на обществената опасност на дееца и деянието, и поради което
се явява значително завишен. В контекста на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде намален размера на наложеното на основание
чл.78а, ал.1 НК, на подсъдимия Е.Х.С., с
ЕГН **********, административно
наказание ГЛОБА от 2985лева, на 1000/хиляда/лева, като бъдат отчетени
горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както
и обстоятелството, че подс. С. е допринесъл солидарно с другия подсъдим в
заплащането на съответното обезщетение от 1000лева за причинени с процесното
деяние, на пострадалия Б., имуществени и неимуществени вреди/вж извънсъдебно
споразумение, прието като доказателство в хода на въззивното съдебно следствие
пред настоящата съдебна инстанция/, както и поведението на пострадалия,
проявено при процесния инцидент/последният е бил добронамерен към подсъдимите,
направил е всичко възможно да бъде потушен възникналия между тях конфликт/, и
поради което следва присъдата на районния съд в тази част да бъде изменена в
посочения по –горе смисъл. В този аспект, настоящият съдебен състав намира за
основателни възраженията на защитата на подсъдимия и доводите на представителя
на ОП- Разград – участващия по делото пред настоящата съдебна инстанция,
прокурор, че наложеното на подсъдимия С., на основание чл.78а, ал.1 НК,
административно наказание ГЛОБА, се явява значително завишено.
По
отношение на подсъдимата А.Я.. Спрямо тази подсъдима, разпоредбата на
чл. 78а НК не намира приложение, както правилно е приел РРС. Тъй като
подсъдимата вече е осъждана за извършено тежко умишлено престъпление от общ
характер по чл. 255, ал.1 НК, изтърпяла е наказание пробация, но същото не е
могло да я поправи и превъзпита, както и предвид обществената опасност на деянието.
Ето защо, РРС правилно й е наложил
наказание лишаване от свобода, а не алтернативно предвиденото по – леко по
тежест наказание, пробация.
При индивидуализация размера на
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата Я. аз извършеното от
нея в съучастие с другия подсъдим, престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2,
вр. с чл.20, ал.2 НК, РРС е отчел като
отегчаващи отговорността й обстоятелства:
обремененото съдебно минало, причинената лека телесна повреда в присъствието на
множество други лица и то в светлата част на денонощието на обществено место,
на което се събират множество хора, словесната агресия, както и липсата на критичност към извършеното. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, от РРС са отчетени - поведението
на пострадалия, добрите характеристични данни, лошото й имотно положение. При съобразяване с така
отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, РРС е определил на подсъдимата Я.,
наказание лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите обстоятелства – за
срок от 6 месеца /при среден размер от 7.5 месеца/. Във връзка с предходното,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното от РРС наказание
по отношение на подсъдимата Я. – лишаване от свобода за срок от шест месеца, се явява съответно на процесното престъпление,
по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК и адекватно на степента на обществената опасност
на деянието и дееца, и поради което,
обжалваната присъда в тази част следва да бъде потвърдена, а за неоснователни
намира възраженията на защитата на подс.Я., че така определеното от РРС
наказание по вид и размер за това престъпление, било несъразмерно тежко и
неадекватно на степента на обществената опасност на деянието и на дееца. В този
аспект, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/счита, че едно по - ниско
наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.
Досежно наложеното на подсъдимата Я.
наказание за извършеното престъпление по чл. 216, ал.1 НК, при индивидуализация
размера на наказанието от РРС са отчетени като отегчаващи отговорността
обстоятелства: обремененото съдебно минало, извършването на деянието в
присъствието на множество други лица и то в светлата част на денонощието на обществено
место, на което се събират множество хора и липсата на критичност към
извършеното. Като смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства са
отчетени от РРС - поведението на пострадалия, невисоката стойност на предмета
на престъплението, добрите характеристични данни, лошото й имотно положение. При
съобразяване с така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, РРС е определил на подсъдимата Я. наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години.
В контекста на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че при значителен превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата Я., обстоятелства, следва да бъде намален размера
на наложеното от РРС на подсъдимата Я., наказание лишаване от свобода от 2 години,
на три месеца лишаване от свобода, като бъдат отчетени горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, степента на
обществената опасност на деянието и на дееца, както и сравнително ниската
стойност на повредения от подсъдимата
мобилен телефон на стойност от
100лева, собственост на пострадалия Б., обстоятелството, че подс. Я. е
възстановила причинената на пострадалия
щета от повредения от нея, негов мобилен телефон на стойност от 100лева,
обстоятелството, че подс. Я. е допринесла солидарно с другия подсъдим в
заплащането на съответното обезщетение от 1000лева за причинени с процесното
деяние/по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.132, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 НК/, на
пострадалия Б., имуществени и неимуществени вреди/вж извънсъдебно споразумение,
прието като доказателство в хода на въззивното съдебно следствие пред
настоящата съдебна инстанция/, както и поведението на пострадалия, проявено при
процесния инцидент/последният е бил добронамерен към подсъдимите, направил е
всичко възможно да бъде потушен възникналия между тях конфликт/, и поради което
следва присъдата на районния съд в тази част да бъде изменена в посочения по
–горе смисъл.
В този аспект, настоящият
съдебен състав намира за основателни възраженията на защитата на подсъдимия и
доводите на представителя на ОП- Разград – участващия по делото пред настоящата
съдебна инстанция, прокурор, че наложеното на подсъдимата Я. наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години за това деяние, се явява значително завишено и неотговарящо
на степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Относно приложението на чл. 23 НК. От
изложеното по-горе е видно, че са налице предпоставките на чл.23 от НК, за
налагане на общо наказание на подсъдимата А.Я. по горепосочените две
престъпления/това по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.132, ал.2, вр. с чл.20, ал.2
НК, с наказание шест месеца лишаване от свобода и това по чл.216, ал.1 НК, с
наказание три месеца лишаване от свобода/, в размер на най-тежкото от тях, а
именно – шест месеца лишаване от
свобода. Това е така, тъй като тези две
отделни престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, т.е. те са в условията на реална съвкупност. С оглед на
това, че на основание чл.23 НК, следва да бъде определено едно общо наказание
на подс. Я., в размер на по –тежкото от двете престъпления, посочени по –горе,
а именно - шест месеца лишаване от
свобода, то се предпоставя извода, че присъдата на РРС, следва да бъде изменена,
и в частта относно приложението на чл.23 НК, като бъде намален РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********, на основание чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от две
години, на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
Относно приложението на чл.66, ал.1
НК. Въззивният съдебен състав/както правилно е приел и РРС/намира, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 НК и поради което изпълнението на така
определеното на подс. Я., общо наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да
бъде отложено за изпитателен срок от три години/към минималния, предвиден в
закона размер, при значителен превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимата Я. обстоятелства, при отчитане на горепосочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, степента на обществената
опасност на деянието и на дееца, и
поради което следва присъдата на районния съд в тази част/досежно
продължителността на изпитателния срок/ да бъде изменена, като бъде намален срокът на отложеното на основание чл.66, ал.1
НК, изпълнение на ОБЩОТО наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено
на подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********,
от пет години, на ТРИ
ГОДИНИ изпитателен срок.
Досежно приложението на чл.24 НК, на
основание на което, РРС е увеличил с шест месеца така наложеното на подс.Я., ОБЩО наказание лишаване от свобода, настоящият
въззивен съдебен състав намира, че присъдата в ЧАСТТА, в която на основание
чл.24 НК е увеличено с шест месеца така определеното на подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН
**********, общо наказание лишаване от свобода, следва да бъде отменена,
като бъдат отчетени горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и на
дееца, при значителен превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата Я. обстоятелства, посочени по-горе.
Досежно наложената на подс.Я., на основание чл.67, ал.3 НК, пробационна мярка по
чл.42а, ал.1, т.1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично през целия изпитателен срок, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че присъдата в ЧАСТТА, в
която на основание чл.67, ал.3 НК е постановена по отношение на
подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********,
пробационна мярка по чл.42а, ал.1, т.1 НК, задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично през целия изпитателен срок, следва да
бъде отменена, като бъдат отчетени горепосочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, степента на обществената опасност
на деянието и на дееца, при значителен превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата Я. обстоятелства, посочени по-горе.
Разноските са
правилно определени от РРС. В този аспект, с оглед изхода на
делото, правилно подсъдимите са осъдени
да заплатят и разноските по делото.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че в останалата част
присъдата
на РРС е законосъобразна, обоснована и справедлива, и следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда 732 от 08.12.2016г.,
постановена по НОХД № 974/2016г. по описа на Разградския районен съд, както
следва:
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
на наложеното на подсъдимия Е.Х.С.,
с ЕГН **********,***, на основание чл.78а, ал.1 НК, административно
наказание ГЛОБА от 2985лева, на 1000/хиляда/лева.
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
на наложеното на подсъдимата А.Б.Я.,
с ЕГН **********,***, за престъплението по
чл.216, ал.1 НК, наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от две години, на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
на наложеното на подсъдимата А.Б.Я.,
с ЕГН **********,***, на основание
чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ
от СВОБОДА от две години, на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА срокът на отложеното на основание чл.66, ал.1
НК, изпълнение на ОБЩОТО наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено
на подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********,
от пет години, на ТРИ
ГОДИНИ изпитателен срок.
ОТМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА, в
която на основание чл.24 НК е увеличено с шест месеца така определеното на
подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********, общо наказание лишаване от
свобода.
ОТМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА, в която на
основание чл.67, ал.3 НК е постановена по отношение на подсъдимата А.Б.Я., с ЕГН **********, пробационна мярка
по чл.42а, ал.1, т.1 НК, задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично през целия изпитателен срок.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH