Решение № 16

град Разград, 07.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внахд № 9 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С решение № 79 от 30.11.2016г. по АНД № 62/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, нарушителят Г.П.И. е признат за виновен в това, че на 11.10.2015 год. в гр.Кубрат, обл.Разградска, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на О.Г.О. - 22-годишен от с.Медовене, обл.Разград, изразяваща се в порезна рана във външната част на лявата половина на лицето (хирургична обработена) с дължина 9.5 см., довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия О.Г.О., представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК — престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.5 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Против посоченото решение на Районен съд – Кубрат е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Е.К. от АК - Силистра, защитник на нарушителя Г.П.И.. В същата се сочат доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи. Излагат се и твърдения, че при постановяване на решението, КРС не е изследвал изцяло фактическата обстановка. Твърди се, че решението е постановено при избирателно обсъждане на събраните гласни доказателства в полза на обвинението. В тази връзка се прави искане въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, постановено по АНД № 62 по описа на КРС за 2016 година, с което Г.П.И. *** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като същият бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се прави искане да бъде намалено наложеното на нарушителя И. наказание, към минималния, предвиден в закона размер. Подробни съображения относно посочените в жалбата доводи и оплаквания не са изложени, като се съдържа изявление, че такива ще бъдат изложени по – късно. Не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призовани, нарушителят и защитника му адвокат К. не се явяват. В подадена от адвокат К. писмена молба до съда, се прави изявление, че не се възразява да бъде даден ход на делото. В молбата се сочи, че се поддържа подадената жалба, като в този аспект се излагат съответните съображения. Отново моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и Г.П.И. да бъде признат за невинен и оправдан, или алтернативно се прави искане да бъде намалено наложеното му наказание, към минималния, предвиден в закона размер.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че жалбата, подадена от защитника на подсъдимия е неоснователна, тъй като са налице доказателства по делото, които обосновават по безспорен и категоричен начин обвинението спрямо подсъдимия. В този аспект заявява, че КРС е изложил мотиви, които почиват на събрания доказателствен материал по делото, въз основа на направения от първоинстанционния съд анализ на тези доказателства. Относно сочените от защита на подсъдимия доводи за несправедливост на наложеното наказание, прокурорът счита, че така определеното от КРС наказание е справедливо. Предлага на въззивния съд да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл.375 и сл. от НПК, глава двадесет и осма „ Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”.

Пред първоинстанционното производство нарушителят се е явил в съдебно заседание, като се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Заявил е, че не се признава за виновен.

По делото е установено, че подсъдимият Г.П.И. е на 41 години, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен.

Родителите на свидетеля Д.С. И. *** и синът им често ги посещавал. На 09.10.2015г. свидетелят бил рожденик, поради което поканил на следващия ден свидетелите О.О. и сестра му А.О., и двамата от село Медовене, за да ги почерпи. По този повод, на 10.10.2015г. около 23.00 часа, тримата свидетели посетили кафе - аперитив „Луксури” /бивше кафе „Фокс”/, намиращо се в централната част на гр.Кубрат, стопанисвано от св.Б.Ш.. В заведението тримата приятели стояли около два часа и половина, след което решили да се прибират в с.Медовене. Около 01.30 часа на 11.10.2015г. напуснали заведението и тримата се отправили към автомобила на св.И., който бил паркиран на паркинга пред офиса на „ЦКБ” и Дирекция „Социално подпомагане” в гр.Кубрат.

Когато пресичали главната улица пред заведението, св.И. и неговите приятели чули зад себе си писъци и крясъци, но не обърнали внимание и продължили към автомобила. Пресекли пл.Възраждане, минали покрай офиса на „Теленор” и градинката в централната част на града, когато тримата чули, че след тях непознати лица викат и се гонят, минавайки по същия маршрут, по който се движели и те.

По делото е установено също, че пред офиса на „ЦКБ”, на паркинга, св.О.О. забелязал, две непознати за него лица, които бегом минали покрай тях в посока сградата на РУ МВР - Кубрат и казал на сестра си - св.А.О. да влиза бързо в автомобила на св.И., тъй като инстинктивно усетил, че може да се случи нещо лошо. Свидетелят И. седнал в автомобила си , последвала го и св.А.О.. В момента, в който въпросните две лица бягали, св.О.О. се намирал на разстояние от около 2 метра от автомобила. О. Осман забелязал, че Симеонов и Спасов бягали, тъй като зад тях тичал друг мъж. Малко след като бягащите две лица отминали, зад гърба на О.О. се появил мъжът, който ги гонил, а това бил нарушителят Г.И.. Последният се спрял до О.О., попитал го:„Кой си ти?” и без да дочака отговор, без какъвто и да е било повод или причина, без да бъде провокиран от пострадалия Осман, замахнал към лявата половина на лицето му с нож, нанасяйки удар с него, при което успял да го пореже. Св.О.О. забелязал кръв по лицето си, изплашил се и побягнал към ЦС МП - гр.Кубрат. След като нарушителят И. нанесъл удара, с ръка ударил страничното дясно стъкло на автомобила на св.И.. Последният излязъл от превозното средство и попитал нарушителя какво прави, а последният побягнал в посока улицата към полицията.

Установено е също, че св.О.О., бягайки към болницата в гр.Кубрат видял полицейски автомобил, в който били свидетелите Н. и Х. - полицейски служители от РУМВР гр.Кубрат, които били на смяна. Полицейските служители качили пострадалият Онур и го закарали в ЦСМП - Кубрат. Там пристигнали и свидетелите Д. И. и А.О., като И. обяснил на полицейските служители, че пострадалият е бил наранен от нарушителя Г.П.И.. Св.О.О. бил прегледан от дежурния екип в спешния център, след което изпратен за оперативна интервенция в МБАЛ - гр.Разград. До болничното заведение в областния град свидетелят бил откаран от св.Д. И. и придружен от св.А.О..

По делото е установено, че на 12.10.2015г. , св.О.О. е бил освидетелстван от съдебен лекар д-р Василева.

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на нанесения удар с нож от нарушителя на 11.10.2015г., свидетелят О.О. е получил: порезна рана във външната част на лявата половина на лицето /хирургично обработена/ с дължина 9,5 см и направление отгоре/надолу и отзад/напред. Установеното увреждане е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда - чл.130, ал.1 от НК.

Такава фактическа обстановка е приел и КРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.

КРС подробно и мотивирано е анализирал докозателствения материал по делото. В този аспект е приел, че всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянието му. В контекста на изложението, КРС е приел, че показанията на свидетелите О.О., А.О., Н. Н., Ц. Х., Б.Ш. и Моника Колева са единни и безпротиворечиви относно обстоятелството, че именно нарушителят Г.П. е автор на деянието, предмет на настоящото обвинение, който извод напълно се споделя от настоящия въззивен съдебен състав. В този аспект, по делото е безспорно установено, че свидетелите О.О. и А.О. не са разпознали нападателя причинил порезната рана. Същият обаче е бил безспорно разпознат от св.Д. И., който е заявил изрично пред полицейските служители Н. и Х., непосредствено след процесния инцидент, че именно Г.П.И. е нанесъл удар в областта на лицето на св.О.О.. Разпитан в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, свидетелят Д. И. е отрекъл, че на посочените в обвинителния акт дата и място, увреждането да е причинено от Г.И.. В този аспект, правилно КРС не е дал вяра на показанията му, дадени в съдебно заседание, тъй като същите категорично се опровергават от показанията, дадени от полицейските служители - свидетелите Н. и Х./ пред които упоменатият свидетел, веднага, непосредствено след процесния инцидент е категорично е заявил, че нападателят, причинил увреждането на пострадалия О.О., е именно нарушителят Г.И./ и от свидетелката А.О., очевидец на случилото се.

Правилен е и изводът на КРС като е приел, че показанията на свидетелите О.О., А.О., Н. Н., Ц. Х., Б.Ш., М. К. и Д. И., дадени на ДП, са последователни, логични и безпротиворечиви. Чрез тези показания категорично се установява обстоятелството, че именно нарушителят е автор на инкриминираното деяние. Освен това, показанията на посочените свидетели се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Последната е категорична, че раната причинена на св.О.О. се дължи на динамично въздействие (теглене) на предмет с остър/режещ ръб и може да е получена от нож. Ето защо, въззивният съд намира за правилен изводът на районния съд, да кредитира с доверие техните показания, както и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка. В този аспект, правилно са кредитирани показанията на св. А.О., като се има предвид близките й родствени отношения с пострадалия О.О., но именно защото нейните показания са в унисон с показанията на посочените по-горе свидетели, заключението на СМЕ, и с останалия доказателствен материал по делото, поради което и настоящият въззивен съдебен състав ги възприема изцяло за достоверни и допринасящи за изясняване на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от КРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По описания начин с деянието си, подсъдимият Г.П.И. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 11.10.2015 год. в гр.Кубрат, област Разград по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на О.Г.О. - 22-годишен от с.Медовене, област Разград, изразяваща се в порезна рана във външната част на лявата половина на лицето (хирургично обработена) с дължина 9.5 см, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия О.Г.О., представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От обективна страна деянието е извършено от нарушителя И. чрез действие - чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявата половина от лицето на св.О.О.. По своите медико-биологични признаци полученото от пострадалото лице увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК - довело е до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Налице е пряка причинно - следствена връзка между действията на нарушителя И. - нанесеният удар на пострадалия и получените от него наранявания. Действията на нарушителя при причиняване на телесните увреждания на св.О.О. са били съпроводени и с изразяване в присъствието на други лица на явно неуважение към обществото, към установените порядки и ред за общуване, както и открито пренебрежение към телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия. Поведението на св.О.О. не е било укоримо и агресивно и по никакъв начин не е предизвикало ответната реакция от страна на нарушителя. Действията на И. целели единствено грубо и агресивно демонстриране на физическо надмощие над св.Осман и незачитане на достойнството му. Тези изводи на КРС се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Ето защо, с оглед изложените съображения деянието на нарушителя, правилно е квалифицирано като извършено по хулигански подбуди, по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.12 на НК. В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата на нарушителя, че КРС е подходил избирателно при обсъждане на доказателствата по дело, като не им е направил обстоен анализ, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. КРС, както бе посочено по-горе е направил обстоен и задълбочен анализ на всички, относими доказателства и правилно е достигнал до извода, че е безспорно доказано, че именно нарушителят Г.И. е извършител на процесното деяние, както бе посочено по-горе. Ето защо, въззивният съд намира, че КРС е изследвал всички доказателства, както тези в подкрепа на обвинението, така и тези, които оневиняват нарушителя И., поради което не е налице твърдяното от защитата на нарушителя съществено нарушение на процесуалните правила. Относно възраженията на защитата на нарушителя, че не е налице квалифициращия признак „хулигански подбуди“, настоящият въззивен съдебен състав намира и тях за неоснователни. Не са налице каквито и да било доказателства, че пострадалият О.О. и нарушителя Г.И. да се познавали от преди процесния инцидент, да са имали каквито и да било отношения, така щото да се приеме, че са налице някакви лични отношения между тях, които биха могли да изключат наличието на хулигански мотиви у нарушителя при извършването на процесното деяние и причиняването на телесното увреждане на пострадалия Осман. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно е приложен материалния закон, че правилно КРС е достигнал до извода, че именно нарушителя Г.И. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 НК, за което му е възведено и обвинението.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че предявеното по отношение на нарушителя И. обвинение в извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 НК, е доказано по категоричен и безспорен начин, не са налице каквито и да било доказателства, които да разколебават същото. От субективна страна нарушителят е извършил престъплението при пряк умисъл с ясното съзнание за неговата противоправност. Той е съзнавал, че с действията си накърнява телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, предвиждал е общественоопасните последици - причиняването на нараняване, и искал тяхното настъпване. Тези действия на нарушителя са били извършени по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и личността на пострадалия, до които изводи правилно е достигнал и КРС.

При определяне на наказанието на подсъдимия, КРС е приел, че по отношение на нарушителя Г.П.И., са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.78а от НК, който извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Това е така, защото към момента на извършване на деянието нарушителят И. е пълнолетен, за извършеното от него престъпление се предвижда наказание до една година лишаване от свобода и към момента на извършване на престъплението нарушителят не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV и глава VIII от НК, а осъждането му за престъпление от общ характер е заличено, тъй като е реабилитиран по право, и към момента на извършване на престъплението няма причинени имуществени вреди от престъплението. Ето защо и в контекста на изложеното, правилно нарушителят И. е освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК, му е наложено от КРС административно наказание глоба в полза на държавата.

Относно определянето на конкретния размер на административно наказание глоба, при индивидуализацията на наложеното наказание, КРС е отчел като отегчаващо вината обстоятелство упоритост в умисъла при осъществяване на престъплението, тъй като е причинено увреждане в областта на лицето на пострадалото лице в изключително уязвима част на тялото. А, като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало, поради което при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до минимума, предвиден в закона, е определен като размер на административно наказание глоба, сумата от 1500.00лева. В този аспект, настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно са отчетени от КРС смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и така определеното административно наказание глоба в размер на 1500лева, се явява справедливо и отговарящо на целите, визирани в чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НК. Това е така, защото, административното наказание глоба в размер на 1500лева, наложено на нарушителя И., съответства на конкретния вид престъпление и ще въздейства поправително и възпитателно върху нарушителя И. към спазване на законите и добрите нрави, а и по този начин, ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Ето защо, въззивният съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на нарушителя, че наложеното му административно наказание глоба в размер на 1500лева, се явявало несправедливо, че следвало същото да бъде намалено към минималния, предвиден в закона размер/1000лева/.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 30.11.2016г., постановена по АНД № 62/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР