РЕШЕНИЕ № 27

Гр. Разград, 16.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 10 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 НПК.

С присъда № 726/05.12.2016 г., постановена по НОХД № 846/2016 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия С.С.А. ***, за виновен в това, че на 28.03.2016 г. и на 18.05.2016 г. по път ІІІ – 204 пътна отсечка гр. Попово – гр. Разград на около 1 км преди гр. Разград и по път ІІІ – 204 на около 2 км преди с. Ломци, общ. Попово, в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № S 553 CKN и лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № Т 3098 КТ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с НП № 15-0321-000221/04.08.2015 г. на Началника на РУ Попово, влязло в сила на 19.11.2015 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и на глоба в размер на 700 лв.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. П. П. *** – служебен защитник на подсъдимия С.А., в която се сочи, че тя е постановена при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не подс. А. е управлявал лекия автомобил на 18.05.2016 г., а други лица, които са го изпробвали с намерение да го закупят. Иска се оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С.А. не притежава свидетелство за управление на МПС.

С наказателно постановление № 15-0321-000221/04.08.2015 г. на Началника на РУП - Попово, влязло в сила на 19.11.2015 г., подс. А. бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач.

На 28.03.2016 г. около 17 ч. подс. А. управлявал л.а “Фолксваген Пасат” с рег. № S 553 CKN по пътя Разград – Попово. На около 1 км след гр. Разград бил спрян за проверка от св. Д.И. - служител на РУ на МВР-Разград, който установил, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. Св. И. повикал дежурния екип от автоконтрольори - свидетелите Т.Х. и Д.И.. Св. В. съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение по чл. 150 ЗДвП № 325/28.03.2016 г., който нарушителят подписал без възражения.

На 18.05.2016 г. около 22,30 часа подс. С.А. се прибирал към дома си от с. Раковски, община Разград, където заедно със съжителницата му гостували на нейните родители. Движел се с лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № Т 3098 КТ. Между с. Благоево и с. Ломци автомобилът аварирал и подсъдимият го оставил под наклон в канавката вдясно от пътното платно. В ОД на МВР – Разград бил получен сигнал за изоставен автомобил и дежурните служители по КАТ свидетелите Б.Б. и С.Д били изпратени да проверят случая. При разговор с мл. полицейския инспектор на с. Ломци установили, че този автомобил се управлява от подс. А., който редовно го карал в селото. Издирили А., който първоначално отричал да е управлявал автомобила. После признал, че предната вечер го е карал, но автомобилът се счупил и при опит да го приведе в движение назад е паднал в канавката. Св. Б. съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 499/19.05.2016 г. за управление на МПС от неправоспособен водач и А. не възразил по съдържанието му.

Горните фактически положения се доказват от показанията на посочените свидетели и от писмените доказателства по делото.

Пред въззивния съд подс. А. признава, че е извършил първото деяние, но отрича да е автор на второто. Обяснява, че лекият автомобил „Форд Мондео” му е бил оставен от лице на име М. да го продава. Два дни по-късно дошли две лица – А. и брат му, които изкупували желязо. А. проявил интерес към колата и поискал да я изпробва, като я покара до с. Благоево. Подс. А. му предоставил контактен ключ и А. тръгнал с автомобила. По-късно се обадил, че е закъсал. Брат му и подсъдимият отишли да я изтеглят, но не успели. Подс. А. се опитал да дръпне автомобила настрани, но в резултат едната задна гума попаднала в канала встрани от пътя. Оставили я така с уговорката, че на следващия ден А. ще мине да я вземе. Когато дошли полицаите, му съставили акт, който според него бил за това, че притежавал колата. Не разбрал много-много за какви нарушения му е съставен актът.

По искане на подсъдимия са разпитани свидетелите А.А. – негов познат от Затвора – Белене и съсед, Г. А. – сестра на А.А. и Е.К. – съжителница на подсъдимия. Според св. К. автомобилът бил докаран у тях на 17.05.2016 г., като тя не знае защо е бил оставен. На следващият ден дошли мъжете, изкупуващи желязо. Единият мъж отишъл да пробва колата и после не я върнал, защото след с. Благоево отказала да върви.

Св. А.А. и св. Г. А. също твърдят, че са видели лицата, които дошли да изкупуват желязо, и единият се качил в колата и тръгнал. Св. А.А. узнал от подсъдимия, че автомобилът дал дефект и човекът, който го взел да го пробва, го зарязал.

Въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на неговите съседи и съжителницата му. Те са заинтересовани от изхода на делото, поради което твърденията им се явяват лишени от обективност и достоверност. Тезата им, че друго неизвестно лице, е управлявало лекия автомобил „Форд Мондео”, е неподкрепена от други доказателства и се опровергава както от показанията на свидетелите Б.Б. и С.Д, така и от поведението на подс. А., който не е възразил по АУАН № 499/19.05.2016 г. Безуспешен е опитът му да се оправдае, че не е разбрал за какво му е бил съставен акта. Два пъти преди този случай административно-наказателната му отговорност е била ангажирана за управление на МПС като неправоспособен, а и на 12.05.2016 г. е влязла в сила постановена срещу него присъда по НОХД № 101/2016 г. по описа на РС-Попово, с която е бил осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК /вж. стр. 9 от справка за съдимост на л. 30 – л. 38 от ДП/. Житейски правдиви са показанията на св. Б. и св. Д. относно обясненията на подсъдимия, който първоначално е затаил истината, а впоследствие е признал, че е пътувал от с. Раковски към с. Ломци. Несъмнено източник на тази информация е подсъдимия, още повече, че действително родителите на съжителницата му живеят в с. Раковски.

Подс. С.А. е на 34 години, безработен е, не е женен. Твърди, че има две деца, но и двете деца на съжителницата му не носят неговите имена /вж. сведение на л. 41 от ДП/. Многократно е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Доказано е, че подс. С.А. не притежава свидетелство за управление на МПС, наказван е по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач с НП № № 15-0321-000221/04.08.2015 г. на Началника на РУП - Попово, влязло в сила на 19.11.2015 г., и преди да изтече една година от това наказание двукратно е извършил същите деяния – на 28.03.2016 г. и на 18.05.2016 г. Съзнавал е, че няма правоспособност да бъде водач на МПС, че е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и отново на два пъти е шофирал леки автомобили.

Касае се до две деяния, които поотделно осъществяват признаците на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с обективна и субективна връзка между тях, при което съставляват единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

За това престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лв. При определяне на наказанието лишаване от свобода първоинстанционният съд е взел предвид като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства многократните му предходни осъждания, включително и за същото престъпление, при което е отмерил размер към средния предвиден такъв, а именно 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Въззивният съд намира, че не са били преценени в пълнота критериите по чл. 54 НК. Не са взети предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства: семейната му ангажираност и тежкото материално положение като лице без имущество и доходи. Наред с това, отговорността му се отегчава и от факта, че второто от разглежданите две деяния е било извършено 6 дни след влизане в сила на присъдата на РС – Попово за същото престъпление, което разкрива престъпна упоритост и завишава личната обществена опасност на подсъдимия. Независимо от тези допълнително отчетени обстоятелства, определеното от РРС наказание лишаване от свобода се явява съответно на характера и тежестта на извършеното престъпление и подходящо за постигане целите по чл. 36 НК, поради което е справедливо.

Верен е изводът на първата инстанция, че поради липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание, институтът на намалената отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е неприложим.

Правилно РРС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК за условно наказание, тъй като подсъдимият е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. В частта относно първоначалния режим на изтърпяване и мястото на изпълнение присъдата подлежи на отмяна. След постановяването й, на 07.02.2017 г. е влязъл в сила ЗИДЗИНЗС, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от който в настоящия случай приложимият първоначален режим е общ. Така при действивето на чл. 2, ал. 2 НК следва да се приложи по-благоприятният закон и да се измени определения първоначален режим. Що се касае до мястото на изпълнение, съгласно чл. 58 ЗИНЗС то се определя от органите по изпълнение на наказанието.

Относно кумулативното наказание глоба присъдата е законосъобразна. Определен е размер от 700 лева, който е към минималния и съответства на изискванията по чл. 47, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК. Намаляването на глобата не би способствало за поправянето на подсъдимия.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 726/05.12.2016 г., постановена по НОХД № 846/2016 г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА ОТНОСНО вида на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като Я ОТМЕНЯ в частта, в която е постановено изпълнение в затвор, и на основание чл. 57 ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ