Р Е Ш Е Н И Е № 15

Гр.Разград, 16.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

при участието на секретаря Д.Г. и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВАНД № 11 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 328 и сл. НПК

С Решение № 62/17.11.2016 г., постановено по АНД № 196/2016 г., Исперихският районен съд е признал обвиняемия В.О.Н., ЕГН **********, за виновен в това, че на 01.07.2016 г. в гр. Исперих, обл. Разградска, е причинил на В. Крумов И. от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща се в нанесени две рани високо в теменна и лява слепоочна област на главата, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Със същото решение ИРС е признал обвиняемия за невиновен в това да е извършил горното деяние по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Против решението е постъпил протест от Районна прокуратура – Исперих в оправдателната му част, както и в частта относно размера на наложеното наказание глоба. В допълнителен протест се твърди, че е налице квалифициращия признак хулигански подбуди, тъй като обвиняемият извършил престъплението без повод, без да е бил предизвикан от пострадалия, а с цел да покаже надмощие над него, демонстрирайки по този начин неуважение към общоприетите норми за поведение в обществото. Поддържа се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като глобата е в минималния размер, което не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на отегчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства. Иска се отмяна на решението в оправдателната част и осъждане на обвиняемия по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, както и увеличаване размера на наложената глоба.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Е.К. – защитник на обвиняемия В.Н., в която се твърди, че решението в осъдителната част е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че престъплението по чл. 130, ал. 1 НК се преследва по тъжба от пострадалия, а той не е участвал в съдебното производство и не е правил искане в тази посока. В допълнителна молба са изложени съображения, че съдът и прокурорът не разполагат с възможността по чл. 287, ал. 5 НПК за изменение на обвинението и за произнасяне за престъпление от частен характер, тъй като в производството по Глава двадесет и осма от НПК няма препращаща към общите правила норма. Моли за отмяна на решението в частта, в която обв. Н. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград поддържа протеста и моли за уважаването му.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

В.О.Н. е привлечен като обвиняем за това, че на 01.07.2016 г. в гр. Исперих, обл. Разградска, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на В. Крумов И. от с.гр., изразяваща се в нанесени две рани високо в теменна и лява слепоочна област на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.3 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК.

С постановление от 12.07.2016 г. Исперихската районна прокуратура е предложила обвиняемият В.О.Н. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба за извършено от него престъпление.

Фактическите положения, посочени в постановлението, са следните:

Обв. В.Н. и св. В. К.И. живеели в гр. Исперих и се познавали. На 30.06.2016 г. вечерта св. В. И. бил в дома си и заедно с приятеля си св. Я. А. К. гледали филми. Около 01,40 часа на 01.07.2016 г. св. В. И. излязъл навън, за да купи бира. Като се прибирал към къщи, бил видян от обв. В.Н., който решил безпричинно да му нанесе побой. С обвиняемия били св. С.Й. и още едно лице с неустановена самоличност. Тримата последвали св. В. И. в двора на кооперацията, в която живеел. Обв. В.Н. държал в ръкатата си дъска от палет. С нея ударил св. И., който паднал на земята. Обв. Н. се надвесил над него и му нанесъл още един удар с дъската по главата. Св. И. побягнал по стъпалата и влязъл в апартамента си. Обв. Н. също влязъл в жилището, като в този момент бил забелязан от св. Карамахмуд и от майката на св. И. – св. Д. Н.. Св. И. позвънил на телефон 112, след което обв. Н. и двамата му спътници избягали. В жилището на св. И. пристигнали служители на МВР и го отвели в болницата, където му била оказана медицинска помощ.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение /л. 17 - л. 18 от БП/, че при прегледа на В. И. са били установени две хирургично обработени рани високо в теменна и лява слепоочна област на главата. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Раните могат да бъдат получени от два самостоятелни удара с продълговат твърд тъп/тъпоръбест предмет, нанесени със значителна сила, като не е възможно пострадалият сам да си нанесе такива увреждания и с такова средство.

Горните фактически положения относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се потвърждават от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на бързото производство.

Обстоятелствата във връзка с отношенията между обв. Н. и св. И., и причините за извършване на деянието са изяснени от приложените гр.д.№ 99/2016 г. на РС-гр. Исперих, Досъдебно производство № 275 ЗМ-32/2016 г. по описа на РУ на МВР-гр. Исперих и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка № 275 002 75/2016 г. по описа на РУ на МВР-гр.Исперих, вх.№ 490/2016 г. на Районна прокуратура-Исперих.

Установено е, че до месец ноември 2015 г. пострадалият В. И. се е намирал във фактическо съжителство с П.П. П. и двамата имат дете на 4 години. Няколко месеца след раздялата им П. заживяла на семейни начала с обвиняемия В.Н.. И. по различни начини притеснявал П. и Н.. Многократно посещавал дома на Н. и предизвиквал разправии. Една нощ влязъл в стаята, в която спели П. и Н.. На 09.02.2016 г. в нетрезво състояние дошъл пред къщата на Н. и се сбил с брат му, след което произвел срещу него изстрели с газов пистолет. Действията му са дали основание за издаване на заповед за защита от домашно насилие и постановяване на ограничителни мерки спрямо него по гр.д. № 99/2016 г. по описа на РС-гр. Исперих в защита на Пламена П.. Срещу И. е било водено ДП № 275 ЗМ-32/2016 г. по описа на РУ на МВР-гр. Исперих за престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК, което е било прекратено и е било изпратено на РУ на МВР – Исперих за налагане на административни наказания по реда на Наредба № 1 на Общински съвет – Исперих и по ЗОБВВПИ.

Преписка № 275 002 75/2016 г. на РУ на МВР - гр. Исперих е била образувана по жалба от П.П. П., в която е било съобщено за изпращани от В. И. заплашителни съобщения по телефона, както и за това, че на 29.05.2016 г. той е счупил стъклото на стоп-фара на автомобила на В.Н.. След извършена проверка е било прието, че няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а повреждането на автомобила на Н. е престъпление от частен характер.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Доказано е, че обв. В.Н. е нанесъл два удара с дъска по главата на св. В. И., в резултат от което той е получил разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Обв. Н. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал противоправния характер на действията си, предвиждал е, че ще причини телесни увреждания на пострадалия и е искал настъпването на тези последици. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че деянието не е било извършено по хулигански подбуди. За да се квалифицира телесната повреда по чл. 131, т. 12 НК, следва причиняването й да е предхождано или съпътствано от хулигански действия, като поведението на дееца следва да представлява демонстрация на неуважение към личността и обществото като цяло. Хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения между виновния и пострадалия. А в случая обв. Н. и св. И. са се познавали, между тях е имало конфликти, които са породили взаимна неприязън, с неправомерни действия И. многократно е безпокоил Н. и съжителницата му П.. С оглед на тези факти необосновано е становището на прокуратурата, че обвиняемият извършил престъплението без причина, без да е бил предизвикан от пострадалия, а с цел да покаже надмощие над него, демонстрирайки по този начин неуважение към общоприетите норми за поведение в обществото. Както правилно е приел районният съд, при ясно изразен личен мотив обв. Н. е целял засягане личността на пострадалия като ответна реакция на неговите прояви.

Възприетата и от въззивния съд правна квалификация по чл. 130, ал. 1 НК определя престъплението като такова от частен характер, а съгласно чл. 161, ал. 1 НК наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия. Тъй като прокурорът е поискал осъждане за това престъпление, първоинстанционният съд е преценил, че производството е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НК и по аргумент от чл. 287, ал. 5 НПК се е произнесъл с атакуваното решение.

Въззивният съд счита, че този процесуален подход е в нарушение на процесуалните правила.

Реализирането на наказателната отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК е поставено в зависимост от волята на пострадалия. Св. В. И. в никой момент от наказателното производство не е заявявал искане за осъждане на обвиняемия В.Н.. Не е депозирал жалба до органите на МВР или до прокуратурата, която да се интерпретира като подаване на тъжба. Не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище относно възможността обвиняемия да бъде осъден за деянието. Пострадалият и не би могъл да предизвика произнасяне от съда. В настоящия процес той не е и не може да бъде страна. Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК, което е особено съдебно производство, в него не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител /чл. 376, ал. 3 и ал. 4 НПК/. Дори участието на прокурора не е задължително /чл. 378, ал. 2 НПК/. Разглеждането на делото се подчинява на особените правила по чл. 378 НПК. Няма норма, която да препраща към общите правила, включително към чл. 287 НПК. Т.е. институтът на изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 НПК е неприложим. Това е така, и защото не съществува страна, легитимирана да измени обвинението от чл. 131, ал. 1, т. 12 НК в чл. 130, ал. 1 НК. Частен обвинител не участва, а прокурорът може да поиска съдът да се произнесе за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия само в случаите по чл. 48 НПК – когато пострадалият не може да защити правата и интересите си поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението. А несъмнено тази хипотези не са налице.

Същевременно съдът не може да оправдае обвиняемия, защото деянието осъществява престъпен състав, макар и не посочения от прокурора. Оправдаването ще приведе в действие правилото non bis in idem и евентуалното последващо дело от частен характер ще трябва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, при което пострадалият ще се окаже лишен от правна защита.

Поради това единственото процесуално разрешение се явява посоченото в Решение № 242 от 29.07.2009 г. на ВКС по н.д. № 246/2009 г., ІІІ н.о., съгласно което съдът следва да приеме, че е установено ново фактическо положение, обуславящо друга правна квалификация – наличието на лични мотиви и на основание чл. 378, ал. 3 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Тогава на пострадалия ще следва да се съобщи за прекратяването на досъдебното производство поради това, че престъплението е от частен характер, и в срока по чл. 81, ал. 3, пр. 2 НПК той ще може да прецени дали желае да подаде тъжба.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 62/17.11.2016 г., постановено по АНД № 196/2016 г. по описа на Исперихския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на Исперихската районна прокуратура.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ