Р Е Ш Е Н И Е № 6

Гр.Разград, 23.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Н. Р. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВЧНД № 13 по описа за 2017 г., на основание чл. 163, ал. 1, пр. 2 от Закона за здравето

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/05.01.2017 г., постановено по ЧНД № 965/2016г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР

МОТИВИ към Решение № 6/23.01.2017 г. по ВЧНД № 13/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд:

Производството е по реда на чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето.

С Решение № 2/05.01.2017 г., постановено по ЧНД № 965/2016г., Разградският районен съд е настанил С.Р.А., ЕГН **********, на задължително лечение при стационарни условия в Държавна психиатрична болница - с. Царев брод за срок от 3 месеца.

Със същото решение РРС е назначил лице, определено от кмета на община Шумен по седалището на лечебното заведение Държавна психиатрична болница - Царев брод, което да изразява информирано съгласие за лечението на С.Р.А..

Против решението е постъпила въззивна жалба от адв. К.К. – служебен защитник на С.Р.А., която го обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с искане за отмяната му. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е извършил непълен анализ на доказателствата по делото, довел до неправилност на фактическите констатации, а оттам – и до погрешни правни изводи. Сочи се, че вещото лице не могло да отговори на въпросите по какъв начин и метод е достигнало до извода, че настаняемата страда от налудно разстройство. В състоянието на настаняемата настъпило подобрение на състоянието вследствие приема на лекарства. Тя имала болен съпруг, за когото следва да полага ежедневни грижи. Счита, че лечението й следва да се провежда в амбулаторни условия и би могло да се проведе в Психиатричното отделение на болницата в гр. Търговище за по-кратък период.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Настаняемата С.Р.А. е на 65 години и живее в гр. Разград, ул. „Г.С.Раковски” № 14, вх. А, ап. 4, заедно със съпруга си Георги Тодоров Атанасов. Многократно е била лекувана при амбулаторен и стационарен режим по повод халюцинаторно-параноидна симптоматика, психомоторна напрегнатост и дезорганизирано поведение.

През периода от 10.10.2016 г. до 17.102016 г. срещу нея са постъпили 20 жалби от различни лица, които са се оплакали от поведението й – крещяла истерично, хвърляла твърди предмети вътре в апартамента си и през терасата /бутилки, саксии/, псувала, обиждала, отправяла закани към живущите в блока и към персонала на ресторант „Капитан Блъд”/ находящ се под първия жилищен етаж на блока/, че ще ги залее с киселина, редовно нарушавала нощната тишина. Жалбоподателите са изразили опасения за живота и имуществото си.

Съпругът на А. е дал обяснение, че тя не е опасна за другите, стига да не я дразнят. Имала нужда от успокоителни лекарства, които щял да й дава.

Пред съда настаняемата дава обяснения, че имали неприятности с персонала на заведението заради миризмите от него. Отрича да е заливала някого с вода и да е хвърляла бутилки. Споменала думата киселина при скандал с работничка от заведението, но в смисъл, че е малко да ги залеят с киселина. Не счита, че страда от психично заболяване. Продължителното чукане в дома си обяснява с това, че съседката й неистово хъркала и тя потропвала с крак, за да спре.

По делото са разпитани като свидетели трима от жалбоподателите – Г. К. - съседка, М. И. - съсед и С. П. - собственик на ресторант „Капитан Блъд”.

Св. К. дава показания, че настаняемата влизала в кризи от време на време, крещяла по 5-10 часа, заплашвала, псувала, хвърляла мебели, чукала по пода. От крясъците и блъскането не се чувал звука на телевизора. За период от една година това се случвало десетки пъти.

Св. И. сочи, че многократно е звънял на телефон 112 с оплаквания от настаняемата. Тя ругаела, псувала, обиждала, заканвала се на всеки, който мине около блока, хвърляла предмети от терасата. Счупила със саксия стъклото на автомобила на друг съсед, а върху неговата кола хвърлила буркан. Изляла вода върху св. Иванов.

Св. П. твърди, че постоянно се изхвърлят предмети или се излива вода от терасата на настаняемата. Тя обиждала свидетеля и семейството му, заплашила го, че ще го залее с киселина и ще го тормози, докато се махне оттам.

Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че освидетелстваната С.А. страда от налудно разстройство, което покрива критериите за продължително разстройство на съзнанието. Поведението й се определя от болестните й преживявания и носи реален риск за здравето и живота, както на околните, така й за самата нея. Необходимо е лечението й да продължи в стационарни условия по задължителния ред на Закона за здравето. Настаняемата няма изградено критично отношение към болестта и болестните преживявания, както и мотивация за необходимостта от редовен прием на психотропно лечение, поради което не може да дава информирано съгласие за лечение.

Вещото лице препоръчва тримесечен срок на лечението, което да се проведе в Държавна психиатрична болница - с. Царев Брод, община Шумен.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното:

Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. Верен е изводът на районния съд, че настаняемата С.А. се нуждае от лечение в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ. Доказан е фактическия състав по чл. 155 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Установено е, че настаняемата има сериозно нарушение на психичните функции и по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето е лице с психично разстройство, нуждаещо се от специални здравни грижи. Гласните и писмените доказателства по делото установяват, че тя може да извърши престъпление против личността или имуществото на съседите си или на работещите в ресторанта. Поради заболяването си тя има агресивни нагласи и злонамерено отношение, които създават реална опасност за околните. Същевременно настаняемата не е критична към болестта, не приема лекарства и по този начин сериозно уврежда собственото си здраве. При това се налага да бъде настанена на задължително лечение. Районният съд се е съобразил с препоръките на вещото лице относно вида, мястото и спока на лечението - да е в условията на стационарен режим, в ДПБ - с. Царев брод и за срок от три месеца. Въззивният съд също приема тези условия.

Правилно районният съд е преценил, че настаняемата не може сама да изразява информирано съгласие за своето лечение, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 162, ал. 3 ЗЗ е постановил съгласието да се изразява от лице, определено от Кмета на Община- Шумен.

Неоснователни са възраженията на служебния защитник против заключението на съдебно-психиатричната експертиза. То е компетентно и обосновано, поради което и въззивният съд се съгласява с него изцяло. Вещото лице подробно е изследвало всички данни относно психичното заболяване на настаняемата, извършило е и клинично наблюдение върху нея по време на извършване на експертизата. Въззивният съд се съгласява със становището на защитата, че в състоянието на настаняемата е настъпило подобрение вследствие приема на лекарства. Според вещото лице по време на лечението в Психиатричното отделение настаняемата е приемала лекарства, които са имали положителен ефект до редукция на психомоторното напрежение и леко подреждане на поведението, но не е достигнато до редукция и изчезване на налудността и оформяне на мотивация за прием на лекарства. Поради това съдът не счита, че лечението й следва да се провежда в амбулаторни условия. Фактът, че съпругът на А. е с влошено здраве, също не е основание за промяна на определения режим на лечение. След като съпругът сам се нуждае от лечение и грижи, не може да се очаква, че ще полага необходимите такива за настаняемата, а това потвърждава необходимостта от задължителното й лечение.

По изложените съображения Разградският окръжен съд потвърди обжалваното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР