РЕШЕНИЕ № 18
Гр. Разград 03.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на шести март две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар: С.Л.
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
внчх дело № 18 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по глава двадесет и
първа от НПК.
С присъда от 01.12.2016 г. по нчх дело № 298 /
С присъдата подсъдимия Р. е признат
за невиновен в това да е извършил престъпление по основния състав на чл. 130,
ал. 2 от НК, поради което е оправдан по първоначалното обвинение.
Освен това с присъдата подсъдимия е
осъден да заплати на Н.Р. сумата 600 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихв , считано от 09.02.2016 г. до
окончателно плащане, като в останалата му част, до първоначално предявения
размер от 5 000 лв., гражданския иск е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Подсъдимия Р. е осъден да заплати на частния тъжител и разноски по
делото в размер на 612 лв., а по сметка на РС-Разград сумата 100 лв., също за
разноски по делото.
Недоволен
от присъдата останал частният тъжител Х.А.Х., който я
обжалва в частта с която е отхвърлен предявения от него граждански иск до
първоначално предявения размер. Счита, че предявения от него граждански иск е
уважен в занижен размер, спрямо претърпените от него неимуществени вреди. В
заключение се иска да бъде изменена присъдата, като бъде уважен предявения
граждански иск в пълен размер от 5000 лв.
Жалбата се подържа и в съдебно
заседание от процесуалният представител на тъжителя. В пледоарията си същия
сочи, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е
оценил претърпяната от пострадалия психотравма,
установена с приложени по делото доказателства. Пострадалия в лично изявление
също иска да бъде уважен гражданският иск в пълен размер.
Защитника на подсъдимия изразява
становище за потвърждаване на присъдата. Счита, че присъденото обезщетение е
справедливо. Въззиваемият Н.Р.
също в лично изявление заявява, че присъденото обезщетение е нормално.
В последната си дума подсъдимия
заявява, че предоставя на съда да вземе решение.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:
За да постанови обжалваната присъда РС
– Кубрат приел фактическа обстановка според която тъжителят Х.А.Х.
и подсъдимия Н.Р. *** и
имали съседни имоти. Отношенията им били лоши и периодично отправяли жалби един
срещу друг до различни институции.
По сигнал на тъжителя Х.Х., на 09.02.2016 г. около обяд, в имота на подсъдимия била
извършена проверка от служители на РИОСВ-Русе. След като проверяващите и
тръгнали, следобед около 14:40 ч., същия ден, подсъдимият Р. излязъл на поляната
зад двора си, където били овцете на тъжителя, които навлезли в място,
собственост на друг съсед на двамата. Подсъдимият Р. тръгнал към овцете с намерение да ги подкара
към двора на тъжителя. В същото време тъжителят излязъл също на поляната,
носейки в ръцете си пръчка. Като видял подсъдимия, който се опитвал да подгони
овцете, тъжителя се ядосал и викайки му да не ги годин,
отишъл при подсъдимия и го ударил няколко пъти с пръчката по гърба, основно в областта на гърба и около
раменете. От ударите, първоначално подсъдимия Р. паднал на земята, на
впоследствие успял да се изправи, взел пръчката от ръцете на тъжителя и на свой
ред започнал да нанася удари с нея по тялото на тъжителя. Наблизо били
съпругата и синът на тъжителя, които привлечени от скандала дошли на мястото.
Стълкновението било преустановено и подсъдимия се прибрал в двора си, а
тъжителя, заедно с близките се прибрал в своя двор. Впоследствие и тъжителя и
подсъдимия били откарани в болница.
Назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза установява, че в резултат на
инцидента, тъжителя Х.Х. получил насиняване на кожата –84 см., косо
разположено, с лек оток на меките тъкани и болезненост при опипване по задно
външната страна на дясната предмишница, над гривенната
става, бледомораво насиняване на кожата/5/3 см. В горната трета на предната страна
на дясното бедро, палпаторна болезненост по задногорната страна на лявото рамо и по горната трета на
външната страна на лявото бедро-видимо в същите част. По своята
медико-биологична характеристика описаните видими травматични увреждания обуславят
болка и страдание. Получени са по общият механизъм на удар/и с/върху твърд/и
тъп/и предмети. За описаните кръвонасядания няма
специфични морфологични характеристики, които по категоричен начин да сочат
действие на твърд тъп предмет с удължена форма и малко напречно сечение/дървена
сопа/. Вещото лице сочи, че е възможно да са налице два самостоятелни удара в
описаните области, но предвид времето на инцидента и вероятно облечени
по-дебели дрехи, да не са налични характерни“ марки“ или ударите да не са били
толкова силни. Локализацията на травмата на дясна предмишница добре отговаря да
е резултат от т.н. защитно увреждане. Оздравителният процес за травмите е
определен до две седмици. По отношение психичното състояние на тъжителя, в
експертизата се сочи, че същият страда от Рекурентно
депресивно разстройство. Не е диспансеризиран
към Психиатрично отделение. Лекуван е многократно в амбулаторни условия
по повод тревожно- депресивна симптоматика през последните години. Посочено е,
че цитираното Рекурентно депресивно разстройство
спада към Афективните разстройства- голяма група
психични заболявания, при които основното нарушение е промяна на настроението или
афекта, обикновено към потиснатост/с или без придружаваща тревожност/ и
по–рядко към приповдигнатост. Промяната
в настроението по правило е първична и се съпровожда с изменение в общото
равнище на активността, а повечето от другите симптоми са или вторични-по
отношение промените в настроението и активността или са лесно разбираеми в този
контекст. Афективните разстройства имат тенденция към
повтаряемост с фазаво протичане и светли интервали,
като началото на отделните епизоди често е свързано със стресови събития или
ситуации. Даже след прекарани многобройни епизоди и многогодишно протичане не
настъпват необратими остатъчни психични нарушения и промени в структурата на
личността. Заболяването при тъжителя се характеризира с повтарящи се депресивни
епизоди. Няма анамнезни данни за отделени от тях
епизоди на приповдигнато настроение и хиперактивност,
набелязана е пролетно-есенна сезонност. Възтановяването
между епизодите обикновено е пълно. Тъжителят е лекуван в амбулаторни и
стационарни условия многократно, като депресивните фази са последвани от ремисии, които са пълноценни и се равняват на психично
здраве. Не са регистрирани досега тежки депресивни епизоди с психотични симптоми- т.е. с налудности
и халюцинации. Проявява добро съдействие за лечение. Има и съпътстващи хронични
соматични страдания – Бронхиална астма. Последната хоспитализация в
Психиатрично отделение е от 17.02.2016 г. до 11.03.2016 г. по повод
регистрирано поредно влошаване на състоянието с тревожно-депресивна симпотаматика, провокирано от психотравмена
ситуация-преживян побой от съселянин. Станал по-напрегнат, потиснат, безсилен,безинициативен, с тръпнене и мравучкане
по крайниците, чести оригвания, тикове, главоболие. Не можел да спи нощно
време, имал страхове за живота си, мислел само за лоши неща. В резултат на
проведената терапия и постигната редукция на тревожността и субективните
оплаквания. Препоръчано е лечение за дома с адтидепресант
и широкоспектърен невролептик.
Назначена е и съдебномедицинска
експертиза по отношение на подсъдимия Н.Р.. Според заключението, в резултат на инцидента на
подсъдимия са причинени кръвонасядане на меките
тъкани в дясна челно-слепоочна област, кръвонасядания
с характерен вид-очертани линейни контури и просветляване между тях под лява мишнична ямка, изместено към гръбно и под лявата лопатка,
клинични данни за сътресение на мозъка/от епикриза/. По своята медико-биологична
характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалия. Кръвонасядането в
дясната челно-слепоочна област е причинено от удар с/върху твърд тъп предмет.
Характерните ивичести кръвонасядания под лявата
мишница и лопатка-от твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко
напречно сечение, добре отговарят да са получени от три самостоятелни удара с
дървена сопа/тояга/. Оздравителният период за видимите травматични увреждания е
около две седмици.
Очертаната фактическа обстановка съдът
приел въз основа на показанията на свидетелите Г. А.
– съпруга на тъжителя, Г. А. – син на тъжителя. Е. Ф., С. Р.-брат на подсъдимия и обясненията на подсъдимия,
както и от заключенията на назначените експертизи и приложената медицинска
документация.
Първоинстанционният съд констатирал
частично противоречие между изложените в тъжбата обстоятелства и събраните по
делото доказателства. При тези обстоятелства и в изпълнение разпоредбите на чл.
305, ал. 3 от НПК, съдът изложил обстойни мотиви кои доказателства приема и
защо, и кои доказателства не кредита и защо. Тези съображения изцяло си
споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни, а
и в тази насока присъдата не се обжалва.
От правна страна деянието е
квалифицирано правилно. С действията си подсъдимият Н.Р.Р.
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.
132, ал. 1 вр. 130, ал. 2 от НК, като наказанието е определено на основание чл.
132, ал. 1, т. 4 от НК Правилно и законосъобразно подсъдимия е оправдан по
първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК. При наличие на предпоставките
на чл. 78а от НК, правилно и законосъобразно съдът, след като признал
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, го освободил от
наказателна отговорност и му наложел административно наказание глоба във
възможният минимален размер от 1000 лв.
Съдът уважил частично предявения граждански
иск – до размера на 600 лв., като го отхвърлил в останалата му част, до
първоначално предявения размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан. В
тази връзка първоинстанционният съд отчел, че тъжителят е този който
предизвикал сбиването, поради което е неуместно да се вменява отговорност на
подсъдимия за последвалото влошаване състоянието на тъжителя с
тревожно-депресивна симптоматика.
Жалбата на тъжителят се основава на това, че първоинстанционният съд не
се съобразил с получените от него в резултат на деянието болки и страдания,
както и обстоятелството, че освен ударите, получил и силна душевна травма,
наложила лечението му около месец в психодиспансера към болницата в гр.
Разград.
Съдът намери жалбата за неоснователна.
Получените от тъжителя неимуществени вреди в резултат от деянието са оценени от
първоинстанционният съд по справедливост, в съответствие с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД. Видно от мотивите към обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
отчел получените от тъжителя неимуществени вреди, включително и получената психотравма, както и
наложилото се в тази връзка лечение. От друга страна обаче правилно и
законосъобразно е отчетено и обстоятелството, че именно тъжителят е този който
е предизвикал с поведението и действията си скандала и така сам допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Въззивната
инстанция приема, че обезщетението е съобразено с получените от тъжителя
увреждания, с оздравителния процес и с всички останали релевантни
обстоятелства.
По изложените съображения
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.12.2016 г.,
постановено по нчх дело № 298 /
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.
СЛ